разбираемо, де.

Quote:[SIZE="2"]
Един стар моряк среща сватбарите, канени на сватбен пир, и задържа един от тях.

Той беше един Стар моряк,
запря го пред шумните врати.
- С тая сива брада и светъл поглед
за какво ме запираш ти?
Женихът отворил е вратите
и бързам, че вече закъснях.
Сватбари идат и чаши вдигат,
чувам отвътре звън и смях.
................................................
Неговите другари от кораба викат против Стария моряк, защото е убил птицата, която носи щастие.

Аз бях направил нещо страшно,
чакаха ни беди безчет.
В ада ще гние, който убие
птицата, добрия ни късмет!
- Горко ти - викаха, - уби ти
птицата, добрия ни късмет!

Но когато мъглата се разпръсва, те оправдават неговата постъпка и така самите те стават участници в престъплението.
Но на сутринта слънцето светна,
разкошно като глава на бог.
Добре направи, че ни избави
от знака на вихъра жесток!
- Да, бива - казаха - да се убива
птицата на вихъра жесток!
.................................
Един дух ги следва, един от невидимите обитатели на тази планета, който не е нито самотна душа, нито ангел, в това отношение могат да дадат сведения ученият евреин Йосиф и константинополския платоник Михаил Псел. Тези духове са твърде многобройни и няма климатична област, нито природна стихия, където да не обитават един или няколко от тях.

И някои в сънищата си видяха
духа, който ни хвърли в таз беда.
Той ни следил още от ледовете
девет сажена под вода.
....................................
Самотният дух от Южния полюс води кораба до Екватора, подчинен на ангелическите духове, но още жадуващ отмъщение.
...................

Другите полярни демони, невидимите обитатели на стихиите, се намесват, за да му направят зло, и два от тях си разказват един другиму, че дълго и тежко наказание е било определено за Стария моряк от Полярния дух, завърнал се на юг.
.........
Лодката бе доближила кораба,
аз стоях без глас и без ум.
Лодката застана до кораба -
и тогава чух силен шум.

Корабът изведнъж потъва.

Той забоботи под водата
като страшен подземен вик -
стигна кораба, разцепи залива -
и корабът потъна в миг!

Старият моряк се спасява в лодката на лодкаря.

Сред плисък и вода зашеметена
зашеметен, останах там -
като удавник подир седем дена
на повърхността се носех сам.
После стигнах лодката, ужасена,
и вътре се намерих, без да знам.


От вихъра на потъналия кораб
лодката като перце се завъртя.
И всичко стихна - само ехото
откъм хълма глухо прокънтя.

Размърдах устни - лодкарят извика
и падна като отсечен клон.
Отшелникът само вдигна поглед
и издаде молитвен стон.


Момчето на лодкаря заподскача,
то съвсем обезумяло бе.

Поех веслата. То се смееше
и сочеше празното небе.
- Ха-ха! - крещеше. - Погледнете го!
Дяволът знаел да гребе!

И аз пък бях във моя роден край!
Пак върху твърдата земя стоях!
Отшелникът излезе от лодката
и едва пристъпяше от страх.

Старият моряк ревностно моли отшелника да го спаси, но доживотното му наказание остава.

- Спаси ме, праведни човече, спаси ме... -
прекръсти се добрият мъж.
- Какъв си ти? - попита. - И откъде си?
И как пристигна така изведнъж?...

И в този миг от една страшна мъка
целият бях сгърчен и изкривен.
Тя ме накара да разкажа всичко
и после се почувствах облекчен.
..........................
[/SIZE]