THE FINAL FRONTIER ALBUM

[Dragontear]

Уха баща ми си заминава за няколко дни идната седмица и ще го ангажирам да ми издири

[stiff]

Май се продават по сергии за вестници и списания само.

[mickthomson]

ти сериозно ли? баси, лимитирано издание, по сегиите за вестници

[tkopankov]

Здравеите на всички от РУСЕ EL DORADO е на 7 масто аз гласувах даваите и вие UP THE IRON :rockdevil::edhorns Z- ROCK TOP 40

[guberman]

Уха баща ми си заминава за няколко дни идната седмица и ще го ангажирам да ми издири

Нико,може ли баща ти да донесе една бройка и за мен

[mickthomson]

Нико,може ли баща ти да донесе една бройка и за мен

е той, направо да натовари 1 бус, и да идва към Бг

[Meidana]

Не е лъжа! Купувачи има :eusa_dance:

[jorro]

Пичове, къде може да се намери свястно ревю на албума, ама искам да е на български, че се натъквам досега само на глупави изказвания и само се ядосвам. Ето какво имам впредвид:

Новият албум на Iron Maiden - посредственост или изчерпване?
Тази нощ излезе limited edition-а на дългоочаквания албум на Iron Maiden - The Final Frontier (ТФФ за по-кратко. Дългоочакван и отчасти поради факта, че Мейдън възпроизведоха такава голяма и кафява купчина с предния си албум A Matter Of Life And Death, по-нататък накратко назоваван Акото (с ударение на първата буква, че мало и голямо се надяваше поне новият продукт на Девицата да става за повече от едно извъртане във Винампа. Да, ама не. Разочарованието е толкова голямо, че дори не ми се искаше да си изливам душата по адрес на ТФФ, понеже като човек, който е надълбоко в музиката вече над 20 години, е под достойнството ми да се занимавам с чак толкова посредствени творенийца, направени явно в паузите между два концерта. Дори и дълбокомисленото мнение на един познат, който би си купил новия албум на Мейдън дори и ако съдържа само кавъри на Сашка Васева, не можа да ме накара да си разваля отпуската. Прочетох обаче в един сайт за тежка музика такова убийствено ревю, в което човечецът се беше насрал да хвали недоносчето ТФФ по начин, който дори и водещите на ТВ Планета не биха одобрили. Ето затова седнах да се освободя от горчилката, която ми поднасят Мейдън от The Wicker Man насам...

Както всички знаем, в последните няколко години Мейдън се съдраха да къртят кинти от старите си песни - турнето Flight 666, преди това пък Somewhere Back In Time... все концерти, на които се пееше и свиреше Мейдън, а не нескопосаната комбинация от Cardigans и Nickelback, с която нашите момчета начело с батко Брус ни окъпаха благодарение на Акото. Дори и обонджоувизиралите се Мейдън, с две думи, разбраха, че онова, което абортираха преди няколко години, не става. Дотук добре. Почнаха се едни надежди - брей, ами ако наистина им е дошъл акълът в главите........?

Тези дни обаче излезе ТФФ и за пореден път затвърди мнението ми, че за дискове НЕ ТРЯБВА да се дават пари, а трябва да се набутва музикалната индустрия с торенти и е-мулета. Честно казано, не вярвах, че Мейдън ще паднат толкова ниско. Гласът на Брус прилича на вокалните напъни на Глория от времето на турбочалгата, необработена с войс-процесор. Такова мяцане не бях чувал от първата поява на Анди Дерис - човекът, който накара Helloween да звучат като квартална група. Дори и миксирането и обработката не могат да помогнат на Брус да зазвучи като хората - явно човекът в прекия смисъл на думите си е изпял песента.

Посредственото дискче ТФФ започва с яко недоразумение още от самото начало - Satellite 15... The Final Frontier: нещо, което звучи като комбинация между дрийм-тиътъровски прогресив, репетиция в студио и саундтрак на НФ-филм от началото на 80-те (последното се затвърждава и от изсрания набързо клип, който по мое мнение не заслужава да бъде въртян дори и по Фен ТВ. Недоразумението преминава в същинската песен, в която Брус за пръв, но не и за последен път в албума се мъчи да направи нещо и не успява. Баналното повтаряне на припева - The Final Frontieeeeeeeeeeeeeeer, The Finaaaaaaaaaal Frontier - би трябвало да предизвика у слушателя препратка към Fear Of The Dark и Brave New World, само дето не успява. Резултат - 0:1 за посредствеността.

Следва El Dorado... Песента изтече из нета бая време преди официалния рилийз и хората с ехванаха за главите: боже, како Янке!!!! Това пък какво трябва да е??? Наложи се Брус да обяснява от сцените как, видите ли, емпетройките звучали като пийс ъв шит, зат'ва да сме си купували албума на диск. Днес си изтеглих лослеса - звучи по същия начин, ужасът не намалява... 0:2.

Mother Of Mercy - третото мъчение на диска. Като за химн за феминистко-църковна организация - става. Като за песен на група, която има своето себеуважение - не. Започваща с китарка в стил Златният Орфей и продължаваща пак с безсмислено повтаряне на припева с измъчен глас........ Дори Антон Генов би свирил край на мача, за да не се мъчат повече гостите, но... да продължим все пак при резултат 0:3.

Coming Home - опит за балада по калъпа на соловите албуми на Брус. Тук гласът му прилича на нещо различно от лайно и драгият слушател се обнадеждава в началото... само дето към 02'45'' надеждата угасва като запалка на концерт на Екстра Нина. Добър опит, но - 0:4.

The Alchemist... И ГОЛ!!! Резултатът е намален - 1:4. Тук вече не мога да си изкрива душата - това е Мейдън, не онази анонимна група, създала Акото. Не е Fear Of The Dark, ДАЛЕЧ не е Hallowed Be Thy Name, но, дето се вика, като няма риба... Продължаваме напред.

Деветминутната Isle Of Avalon започва с километрично двуминутно (!?) интро в отегчаващия стил на Bendjamen Breeg и за съжаление продължава по същия начин - безидейно, без качествени сола и без запомнящи се пасажи. Даже няма и каквода се напише за нея... 1:5.

Starblind - същия калъп горе-долу. Интрото е една минута, след това следва великолепен риф... и отново се почва с мъчението. Гласът на Брус глъхне в отчаяни опити да вдигне подобие на оня вик от Number Of The Beast, но всуе. От време на време в песента прозвучават опити за смяна на ритъма, но и това не спасява жалката картинка. 1:6 (почна чак да ми писва да отброявам...)

Още едни девет минути напъни ни чакат с The Talisman. Баладично интро, две минути и половина, риф в стил Wasted Years и припев, леко напомнящ Пилигрима от Акото. Смесени чувства, съдията се колебае и от съжаление дига дузпа за гостите. 2:6.

The Man Who Would Be King започва... познахте, пак с бавно интро. Изобщо калъпът и матрицата са се развихрили с пълна сила. Припевът отново е плачевен, а солото не впечатлява с нищо. 2:7.

Посредствеността завършва с 11-минутния епос When The Wild Wind Blows. Ето го истинският дух... на Бон Джоуви в стил It's My Life! Ето ги MTV-извращенията в пълна сила! Ето я комерсиалността в неподправен и кондензиран вид. Единственото хубаво нещо е солото към 04'43'', което ни събужда от летаргията и ни кара да изтрием плейлиста и да си пуснем Brave New World, Fear Of The Dark или Татуирания Милионер примерно. Застаряващата група се оттегля при срамния резултат от 2:8, и то не без помощта на съдията. Осем безобразия, една добра песен и една спорна композиция... Това дори и Blind Guardian в A Twist In The Myth не го бяха правили!

P.S. Да, ама някой да е чувал новия Гардиън? Класика!

P.P.S. Чак сега ми хрумна, че все пак има приемственост - след Акото напълно логично Мейдън излязоха с Диарията. Дано поне спрат да правят албуми, че както е тръгнало, не се знае с какво ще ни изненадат след 4-5 години...

P.P.P.S. И две думи за всички, които си мислят, че двете късчета фекална маса са "концептуални албуми" - "концептуален албум" е Keeper Of The Seven Keys I и II. Това, което ни предлагат Мейдън в последните си два албума, е чиста проба излагация и отбиване на номера.

[stiff]

Това не може да бъде никакво ревю, а сравненията с някои немски банди са просто несериозни.

[jorro]

Единственото което разбрах със сигурност е че този пич слуша доста поп фолк, несериозен анализ на албума поне според мен.