Този път AC/DC ми харесаха много, много повече, отколкото в Белград. И въпреки че не свириха Anything Goes и Dog Eat Dog (а на тяхно място чухме High Voltage), след концерта излязох изключително доволен от видяното/чутото. Като една перфектно смазана машина за спектакли, AC/DC ни дадоха точно това, което искахме - ШОУ. А хората, които не дойдоха на концерта, могат да съжаляват горчиво, защото, въпреки че свирят най-елементарния рок на света, в тези старчета има нещо магнетично, нещо неповторимо, и всеки, който малко или много харесва тази музика, трябва да присъства на поне един техен концерт.
След концерта се начетох на много коментари - че AC/DC били група от типа "идваме да ви вземем парите и веднага си отиваме", че нямало контакт с публиката, че поведението им е фалшиво и заучено. Категорично отказвам да се съглася с подобни неща.
Първо, дори и парите да са основен мотив за идването им, петимата показаха, че заслужават всяка стотинка от хонорара си, но малко хора се замислят, че освен хонорар, организацията на такъв концерт налага още куп разходи. Ето защо и билетите не бяха на особено 'народни' цени.
Второ, за какво беше изграден този 'ръкав' към центъра на стадиона, ако не за по-добър контакт с публиката ? И само аз ли видях как Angus още с излизането си ни свали шапка или пък само аз ли чух как Brian накрая изрева "We Salute You, Bulgaria!" ... ? Радвам се, че нямаше глупости от рода на "вие сте най-добрата публика, ще се върнем още другата седмица" (сякаш че зависи от само от тях
или пък да се пилеят по 2-3 минути между песните в празни приказки. За сметка на това имаше rock'n'roll - от началото до края. Без компромиси, без лиготии. Точно както си му е реда.
Два дни по-късно ни сполетя ужасяващата новина за смъртта на Великия Ronnie James Dio. Новина, която все още не мога да асимилирам и не искам да го правя. Безкрайно щастлив съм, че съм имал възможността да присъствам на негов концерт, да го видя от около два метра, да пея великолепните му произведения в един глас с още близо 6-7000 души, да се насладя на неповторимото му излъчване. Спомням си, че тогава също имаше хора, които да се оплакват - Ronnie пеел с две октави по-ниско в сравнение с 80-те години, не бил изпълнил тази или онази песен и т.н. Същите тези хора днес се надпреварват да говорят колко ще им липсва Dio. Както винаги става - оценяваме нещата по достойнство, точно когато ги загубим. Аналогично, когато AC/DC прекратят активна концертна дейност, недоволните изведнъж ще станат доволни, защото реално тогава ще разберат истинската стойност на събитието, на което са присъствали.
След концерта се начетох на много коментари - че AC/DC били група от типа "идваме да ви вземем парите и веднага си отиваме", че нямало контакт с публиката, че поведението им е фалшиво и заучено. Категорично отказвам да се съглася с подобни неща.
Първо, дори и парите да са основен мотив за идването им, петимата показаха, че заслужават всяка стотинка от хонорара си, но малко хора се замислят, че освен хонорар, организацията на такъв концерт налага още куп разходи. Ето защо и билетите не бяха на особено 'народни' цени.
Второ, за какво беше изграден този 'ръкав' към центъра на стадиона, ако не за по-добър контакт с публиката ? И само аз ли видях как Angus още с излизането си ни свали шапка или пък само аз ли чух как Brian накрая изрева "We Salute You, Bulgaria!" ... ? Радвам се, че нямаше глупости от рода на "вие сте най-добрата публика, ще се върнем още другата седмица" (сякаш че зависи от само от тях
или пък да се пилеят по 2-3 минути между песните в празни приказки. За сметка на това имаше rock'n'roll - от началото до края. Без компромиси, без лиготии. Точно както си му е реда.Два дни по-късно ни сполетя ужасяващата новина за смъртта на Великия Ronnie James Dio. Новина, която все още не мога да асимилирам и не искам да го правя. Безкрайно щастлив съм, че съм имал възможността да присъствам на негов концерт, да го видя от около два метра, да пея великолепните му произведения в един глас с още близо 6-7000 души, да се насладя на неповторимото му излъчване. Спомням си, че тогава също имаше хора, които да се оплакват - Ronnie пеел с две октави по-ниско в сравнение с 80-те години, не бил изпълнил тази или онази песен и т.н. Същите тези хора днес се надпреварват да говорят колко ще им липсва Dio. Както винаги става - оценяваме нещата по достойнство, точно когато ги загубим. Аналогично, когато AC/DC прекратят активна концертна дейност, недоволните изведнъж ще станат доволни, защото реално тогава ще разберат истинската стойност на събитието, на което са присъствали.