22nd January 2008, 21:09
Ами.. как прекарах.. с една дума НЕВЕРОЯТНО! С малко повече думи.. е, ще опиша подробно..
Ами аз се уредих с VIP покани 2 месеца преди концерта. 2 месеца, прекарани в невероятно търпение и нетолкова невероятно нетърпение хD. Броях си дните, оставащи до прекрасната дата.. нощта 3-ти срещу 4-ти не бях мигнала от вълнение.. сутринта тръгнах на училище със странно нежелание, имах чувството, че ще изпусна нещо.. стана 13:15 и излязох на бегом.. баща ми ме взе с колата и тръгнах веднага.. vip входа беше свободен и веднага се набутах.. бях първата в тази част на стадиона и умирах от кеф.. Чаках около четири часа, през които си пусках музика на телефона и крещях на глас, виждах се с приятели и така нататък.. във моята зона явно се бяха уредили само възрастни чичковци, които слушат мейдън от детството си.. не бяха особено въодешевени, когато излезе звезди, а аз се качих на седалката и, единствена между всички в сектора, започнах да крещя с цяло гърло "ааз сам си избрах таази съдба - веечната черна овца!".. Но въпреки всичко аз си крещях с все сила и се кефех, а вътрешно сърцето ми щеше да изкочи от вълнение..Кога ли щяха да дойдат.. Ахат се скриха и започна приготовлението.. проби.. уан ту трий.. И тогава всичко се срина.. дойте тъпата щерка на харис и развали всичко.. както и да е, няма да го споменавам..
тогава дойде заветния миг.. всичките - събрани на сцената.. от моята страна се виждаше прекрасно всичко! Сърцето ми щеше да се пръсне.. песен след песен и всичко ми се струваше някакъв сън. Сън, който ще свърши всеки момент, а аз ще се събудя в леглото ревяща. Да, ама не!
Беше си истина.. от изкачащото ми сърце до любимата ми група, която свиреше на по-малко от 20-30 мера пред мен..И големия прекрасен еди и танка на сцената.. и пях с цялото си сърце.. Най-невероятният миг в целия ми живот беше, когато цял стадион от хора, вдигнали запалки в ръцете си, пеят "оо-оо оо-оо оо-оо ооо-оооооо fear of the daaark"! И изведнъж всичко свърши. Имам чувството, че бе за миг..Тогава всички ревнахме "Maiden Maiden Maiden" и те дойдоха на бис! И всички бяхме заедно до последно.. и заедно пяхме, и заедно плакахме. Беше време да си тръгваме, а аз не исках.. нямах настроение. Беше свършило.всички си тръгваха, а аз стоях на мястото си и не помръдвах, втренчена в сцената.. Някой ми каза, че трябва да тръгвам. Каза го, а аз не помръднах. Каза го и втори път. И беше време да отстъпя.. всичко беше свършило.. излязохме през един от входовете.. беше кално. Тогава и пуснах телефона на улицата, пуснах го на макс и запях.. Макар и фалшиво.. и цялата улица запя с мен "Six six six the number of the beast!" и всички пяхме заедно.. малко натъжени заради раздялата.. Но пяхме! Цялата улица запя с мен. Беше ВЕЛИКО.. качих се на колата. Пуснах z-rock някой спомена за концерта, а аз изтръпнах. реших да пусна диска с мейдън.. и седях в колата, загледана в една точка и продумах.. СВЪРШИ! и това беше.. прибрах се вкъщи леко умърлушена, но с някакво огромно вълнение в мен. Сякаш някой ми беше показал най-прекрасното нещо на света, беше ми го дал да го подържа и след това ми го беше взел. БЕШЕ НЕВЕРОЯТНО!
Ами аз се уредих с VIP покани 2 месеца преди концерта. 2 месеца, прекарани в невероятно търпение и нетолкова невероятно нетърпение хD. Броях си дните, оставащи до прекрасната дата.. нощта 3-ти срещу 4-ти не бях мигнала от вълнение.. сутринта тръгнах на училище със странно нежелание, имах чувството, че ще изпусна нещо.. стана 13:15 и излязох на бегом.. баща ми ме взе с колата и тръгнах веднага.. vip входа беше свободен и веднага се набутах.. бях първата в тази част на стадиона и умирах от кеф.. Чаках около четири часа, през които си пусках музика на телефона и крещях на глас, виждах се с приятели и така нататък.. във моята зона явно се бяха уредили само възрастни чичковци, които слушат мейдън от детството си.. не бяха особено въодешевени, когато излезе звезди, а аз се качих на седалката и, единствена между всички в сектора, започнах да крещя с цяло гърло "ааз сам си избрах таази съдба - веечната черна овца!".. Но въпреки всичко аз си крещях с все сила и се кефех, а вътрешно сърцето ми щеше да изкочи от вълнение..Кога ли щяха да дойдат.. Ахат се скриха и започна приготовлението.. проби.. уан ту трий.. И тогава всичко се срина.. дойте тъпата щерка на харис и развали всичко.. както и да е, няма да го споменавам..
тогава дойде заветния миг.. всичките - събрани на сцената.. от моята страна се виждаше прекрасно всичко! Сърцето ми щеше да се пръсне.. песен след песен и всичко ми се струваше някакъв сън. Сън, който ще свърши всеки момент, а аз ще се събудя в леглото ревяща. Да, ама не!
Беше си истина.. от изкачащото ми сърце до любимата ми група, която свиреше на по-малко от 20-30 мера пред мен..И големия прекрасен еди и танка на сцената.. и пях с цялото си сърце.. Най-невероятният миг в целия ми живот беше, когато цял стадион от хора, вдигнали запалки в ръцете си, пеят "оо-оо оо-оо оо-оо ооо-оооооо fear of the daaark"! И изведнъж всичко свърши. Имам чувството, че бе за миг..Тогава всички ревнахме "Maiden Maiden Maiden" и те дойдоха на бис! И всички бяхме заедно до последно.. и заедно пяхме, и заедно плакахме. Беше време да си тръгваме, а аз не исках.. нямах настроение. Беше свършило.всички си тръгваха, а аз стоях на мястото си и не помръдвах, втренчена в сцената.. Някой ми каза, че трябва да тръгвам. Каза го, а аз не помръднах. Каза го и втори път. И беше време да отстъпя.. всичко беше свършило.. излязохме през един от входовете.. беше кално. Тогава и пуснах телефона на улицата, пуснах го на макс и запях.. Макар и фалшиво.. и цялата улица запя с мен "Six six six the number of the beast!" и всички пяхме заедно.. малко натъжени заради раздялата.. Но пяхме! Цялата улица запя с мен. Беше ВЕЛИКО.. качих се на колата. Пуснах z-rock някой спомена за концерта, а аз изтръпнах. реших да пусна диска с мейдън.. и седях в колата, загледана в една точка и продумах.. СВЪРШИ! и това беше.. прибрах се вкъщи леко умърлушена, но с някакво огромно вълнение в мен. Сякаш някой ми беше показал най-прекрасното нещо на света, беше ми го дал да го подържа и след това ми го беше взел. БЕШЕ НЕВЕРОЯТНО!