5th February 2008, 14:56
Може би е по-скоро за графа творчество ама ето хумористичен разказ от moi
Евстрати Георгиев
Аз съм на трийсет и девет години.Казвам се Евстрати Георгиев.Преди два месеца излязох от лудницата.В момента косата ми е щръкнала и ми липсват някои зъби.В лудницата научих някои много важни житейски уроци,например :
1.Инжекцията е точно в 5:00 ,независимо колко е часа !
2.Доктора не пада за пръв път от Марс !
Има и още много,но това са може би най-важните.Спомям си,веднъж си изгубих иглата и отидох при доктор Пантев и му казах :
- Докторе,изгубил съм си иглата !
- Абе Евстрати,колко пъти да ти казвам да си надписваш вещите,бе мойто момче ???
Така и не я намерих тая игла...
Моята стая беше най - луксозната стая в цялата лудница.В нея имаше фрагмент от счупено огледало на стената,а леглото беше само наполовина изцапано с кръв.
Другите ми завиждаха,защото всяка вечер в стаята ми идваше някоя красавица.Даже успях да примамя Пена Цървула да дойде.Тя беше сто и двайсет килограмова,с елегантен мустак,заформен в формата на буквата " А ".Очевидно беше влезнала в лудницата по погрешка,защото й нямаше нищо,с изключение на дребния дефект,че се обясняваше в любов на стените...
Искам да кажа,че съм много доволен от престоя си в лудницата.Даже мисля,че се пристрастих към инжекциите на сестрата,защото тя ми даваше специални инжекции,които след като се инжектират и започваш да виждаш неща,който ги няма.Веднъж видях опаковката и доколкото помня пишеше " Хероин ".За съжаление докато бях в тази лудница,имаше един смъртен случай.Веднъж стояхме пред чакалнята на кабинета на д-р Пантев.Той излезе за обедна почивка и ни каза:
- На всички довиждане,Хараламби...Сбогом !
На другият ден Хараламби го нямаше,много странно ви казвам.Та така аз съм Евстрати Георгиев и лежах в лудницата четири месеца...
-Евстратииии,време е за инжекцията ! ! !
-Но сестра,аз не съм в лудницата вече !?
-Абе,Евстрати...идвай и не ми се обяснявай...
Евстрати Георгиев
Аз съм на трийсет и девет години.Казвам се Евстрати Георгиев.Преди два месеца излязох от лудницата.В момента косата ми е щръкнала и ми липсват някои зъби.В лудницата научих някои много важни житейски уроци,например :
1.Инжекцията е точно в 5:00 ,независимо колко е часа !
2.Доктора не пада за пръв път от Марс !
Има и още много,но това са може би най-важните.Спомям си,веднъж си изгубих иглата и отидох при доктор Пантев и му казах :
- Докторе,изгубил съм си иглата !
- Абе Евстрати,колко пъти да ти казвам да си надписваш вещите,бе мойто момче ???
Така и не я намерих тая игла...
Моята стая беше най - луксозната стая в цялата лудница.В нея имаше фрагмент от счупено огледало на стената,а леглото беше само наполовина изцапано с кръв.
Другите ми завиждаха,защото всяка вечер в стаята ми идваше някоя красавица.Даже успях да примамя Пена Цървула да дойде.Тя беше сто и двайсет килограмова,с елегантен мустак,заформен в формата на буквата " А ".Очевидно беше влезнала в лудницата по погрешка,защото й нямаше нищо,с изключение на дребния дефект,че се обясняваше в любов на стените...
Искам да кажа,че съм много доволен от престоя си в лудницата.Даже мисля,че се пристрастих към инжекциите на сестрата,защото тя ми даваше специални инжекции,които след като се инжектират и започваш да виждаш неща,който ги няма.Веднъж видях опаковката и доколкото помня пишеше " Хероин ".За съжаление докато бях в тази лудница,имаше един смъртен случай.Веднъж стояхме пред чакалнята на кабинета на д-р Пантев.Той излезе за обедна почивка и ни каза:
- На всички довиждане,Хараламби...Сбогом !
На другият ден Хараламби го нямаше,много странно ви казвам.Та така аз съм Евстрати Георгиев и лежах в лудницата четири месеца...
-Евстратииии,време е за инжекцията ! ! !
-Но сестра,аз не съм в лудницата вече !?
-Абе,Евстрати...идвай и не ми се обяснявай...
I don't want your sympathy
all i sense is endless apathy
my fragile mask crumbles
and i continue reconcile
my eternal safety lost by doubt
too long have i refused to shout...
If i stare in the mirror will i see my face
if i look in the mirror even if i gaze ?
NO...i only saw bitterness and tears
could you help me ? help me fight my fears
you're just empty...you never felt...
you're just empty...you can't help
all i sense is endless apathy
my fragile mask crumbles
and i continue reconcile
my eternal safety lost by doubt
too long have i refused to shout...
If i stare in the mirror will i see my face
if i look in the mirror even if i gaze ?
NO...i only saw bitterness and tears
could you help me ? help me fight my fears
you're just empty...you never felt...
you're just empty...you can't help
