27th November 2007, 18:36
Няколко часа преди концерта вече халюцинирах...Бяхме се позиционирали в някво кафе от страната на Илиянци и докато всички смучеха биричка аз се задоволявах да дишам дълбоко и равномерно. (не дишах лепило
. И тогава си такова таковата....гледам край нас минават 7-8 девойки всички с фланелки на Мейдън, сложили тежък грим, гривни, разни други аксесоари и всичките тези моми наобиколили някъв тип, който....баси....контраста беше като да видиш бухал сред ято пигвини:eyes:Тоз образ беше в хавайска ризка и хавайски бермудки. Заеби. Още се стряскам като се сетя.
А иначе преди концерта имах чувството, че отивам на собствената си сватба...така се и получи- времето беше само миг, а споменът за цял живот. Всичко беше един делириум, прекъсван от множество музикални оргазми и емоционални спазми ха просто имах чувството, че разумът ми нарочно не допускаше да осъзная всичко в детайли, действайки като предпазен механизъм като своего рода бушон, предпазвайки ме от късо съединение. Но каквото и да напиша ще бледнее пред силата на емоцията. Някои казваха, че е нямало достатъчно контакт с публиката от тяхна страна.....разбира се всеки е отишъл с различна нагласа и е видял нещата от собствената си камбанария, но за мен лично имаше нещо повече от контакт, имаше нещо, което се простираше отвъд собственото ми "его", отвъд самоосъзнаваето ми като личност, нещо неподдаващо се на дефиниция....бях освободен от всякакви други претенции, изисквания, желания.....абе по-голяма психотерапия от това нема...:edtroop: UP THE IRONS :edtroop:
. И тогава си такова таковата....гледам край нас минават 7-8 девойки всички с фланелки на Мейдън, сложили тежък грим, гривни, разни други аксесоари и всичките тези моми наобиколили някъв тип, който....баси....контраста беше като да видиш бухал сред ято пигвини:eyes:Тоз образ беше в хавайска ризка и хавайски бермудки. Заеби. Още се стряскам като се сетя. А иначе преди концерта имах чувството, че отивам на собствената си сватба...така се и получи- времето беше само миг, а споменът за цял живот. Всичко беше един делириум, прекъсван от множество музикални оргазми и емоционални спазми ха просто имах чувството, че разумът ми нарочно не допускаше да осъзная всичко в детайли, действайки като предпазен механизъм като своего рода бушон, предпазвайки ме от късо съединение. Но каквото и да напиша ще бледнее пред силата на емоцията. Някои казваха, че е нямало достатъчно контакт с публиката от тяхна страна.....разбира се всеки е отишъл с различна нагласа и е видял нещата от собствената си камбанария, но за мен лично имаше нещо повече от контакт, имаше нещо, което се простираше отвъд собственото ми "его", отвъд самоосъзнаваето ми като личност, нещо неподдаващо се на дефиниция....бях освободен от всякакви други претенции, изисквания, желания.....абе по-голяма психотерапия от това нема...:edtroop: UP THE IRONS :edtroop: