THE FINAL FRONTIER ALBUM

[Кико]

Албум без припеви.
Ясно е и на глухонемите,че Дейв Мъри е велик китарист,че Ейдриън е велик китарист,че Яник Гърс е велик китарист.Нямаше нужда от двучасови сола.
Не трябваше да пренебрегват мелодията и вместо нея да заложат на сложност в изпълненията.Мейдън са силни заради мелодиите и запомнящите се рефрени.
The Final Frontier - Страхотна! Слушам я по цял ден, откакто излезна.
El Dorado - Много добра песен,като изключим безумно дългото чакане до първия припев.
Coming Home - Силна.Много силна песен,със запомняща се мелодия и сила в припева.
When The Wild Wind Blows - Силна в началото.Тази песен не може да е 11 минути.Не може.

Това са песните,които ми направиха впечатление.Другите засега са ми неприятни за слушане.Starblind я смених по средата.Не можах просто.

[Dragontear]

Доста време ми отне да се реша да пиша за албума.. исках да го прослушам обстойно

- Като цяло съм разочарован и то много
- Целият албум някак си ми звучи като скалъпен хей тъй на за да има нещо
- Идеята му е нулева направо, супер пръзнати сола и рифове крадени и взимани от тук от там .. или мелодиики от други песни просто променени козметично....
- ДВЕ парчета които грабват и те бяха ясни още преди седмици...

Satellite 15... The Final Frontier - Тези 4 минути в началото са характерни за групи които се чудят с какво да запълнят мястото на диска.. ако Maiden искаха да е нещо като интро .. щяха направо да отвеят.. но тук е като някаквии сглобени изрезки и разсвирване.. ако го ползват за интро по концерти Да .. ама защо подяволите е в албума
Самата песен иначе е готина но не е Maiden в техният ТОП... слаба е за старт. но пък ми харесва

El Dorado e ясна

Mother of Mercy хубав старт, но кражба на 80 % от соло кариерата на Брус..... A ако трябва да споменавам пък, изпълнението му на припева .. Трагедия просто... никога не е звучал толкова зле на запис.. не му стига въздух ли ....нещо гнило има там
Но като цяло песента ми харесва

Coming Home - ми хареса определено Хубав припев, хубаво соло и пак Брус соло влияние

The Alchemist .... Тук даже Брус Влиянието е 100% речитатива или вокалната линия на куплета е прекалено еднаква с Silver Wings от соло кариерата му... като цяло ми хареса но нищо особено


Isle of Avalon.. Различно парче с готини моменти но си представям как Стив е казал на Нико.... "Хей тук на 3:37 та минута защо не направиш барабаните от прехода на Paschendale ...тъкмо ще ги научиш и няма да ги бъркаш по концерти"

Starblind - Е парчето което най-ми хареса.

The Talisman: Стив: "Хей Яник май има още хора които не са слушали The Legacy.... Дай да я променим малко и да я ползваме за новото парче."
Втората част иначе е яка. Моля някой да ми обясни що за соло е това след 6 -та минута на песента....Това Мейдън Ли е :no:

The Man Who Would Be King, и When the Wild Wind Blows ми харесаха но не наклоняват везните...

Aко мога да давам оценка ще му дам 4 от 10.. поне за сега

[Leviatan]

Говорейки метафорично - ако това е крайната граница по отношение на експериментирането, то не бих желал тя да бъде пристъпвана отвъд:no:
Няма да се спирам на всяка една от песните поотделно с некви анализи, само ще кажа, че съм съгласен с Гери за прогресива който и на мен ми е малко в повече, с Кико относно липсата на запомнящи се мелодии ...Не знам дали са го скалъпили набързо, според мен просто са заложили на нещо нетрадиционно - у мен остава усещането за полу-готов албум, който впоследствие е мастериран от някакъв прогресив гуру, който им е набил в главата, че солата трябва да са леко хаотични и не толкова мелодични...нещо незавършено, празно, недоизпипано, поскалъпено както каза някой преди мен! Да, солата са на моменти крайно озадачаващи, по дяволите!
Наред с всичко казано до тук съм възхитен от Starblind-малко странна, но супер зареждаща и епична песен-занитва,заковава,заклинява и заварява..."Вятър ме вее на бяла кобила" вече не е актуално след като те е издухал the wild wind - повече от великолепна песен..както и comming home-мели! Другите парчета - ами откривам по нещо хубаво, на моменти добро, в по-редки случаи страхотно, но...все идва момента в който инерцията се губи, нишката се накъсва и хоп...впечатлението се разваля!
В текстово отношение засега не виждам нещо, което да ме грабне..
Продължавам да слушам...

[EvilDev]

Аз пък, за разлика от Нико, предварително бях решил да напиша по-детайлно как виждам новия албум, но мисля, че мнението ми за него няма да се промени особено в близките месеци, затова ще го направя сега.
Не знам за вас, но през годините съм забелязал нещо странно - най-добрите групи, както и най-добрите им албуми, са или силно оплювани от феновете, или силно възхвалявани от други такива. Смятам, че такава ще е ситуацията и с "The Final Frontier" ...

1. Satellite 15...The Final Frontier
Най-малоумното начало за всичките 15 албума на Maiden. Нямаше да е зле да отделят Satellite 15 в нещо като интро, тоест - да не е едно неразривно цяло с The Final Frontier...която пък е добра рокаджийска песньовка, но само толкова - не смятам, че отговаря нито на претенциите, нито на традициите на група като Maiden.

2. Еl Dorado
Смело мога да заявя, че ако никога не бях слушал Maiden и това бе първата тяхна песен, до която да се докосна, въобще нямаше да им стана фен.
"Gotta tell you a story... on a cold winters night.. "... безподобен ужас! Тук Maiden удрят един своеобразен rock bottom с изтощеното пеене на Dickinson, клишираните сола и няколко откратнати мотива от AC/DC. Не мисля, че си заслужава да се каже друго за El Dorado.

3. Mother of Mercy
След слабото начало, най-после нещо здраво. Mother of Mercy напомня за най-добрите моменти в AMOLAD, притежава страхотна мелодична линия, Bruce Dickinson отново е Bruce Dickinson, няма излишно дълга епична средна част. Въобще, стегната и запомняща се песен, чийто припев човек може да припява докато шофира, докато е в банята или дори докато си чопли носа - въпрос на избор. Убеден съм, че на живо ще звучи страшно яко, още повече, ако групата измисли някаква заигравка с публиката по средата.

4. Coming Home
Страхотно попадение ! Началото някакси ми напомня на Navigate the Seas of the Sun на Брус, но тази е далеч по-развита в посока 'мелодичен концертен трепач'. Солото по средата е невероятно!
Както някой по-горе каза, може би има нещо общо с кариерата на Брус като пилот, това ще го разбера, след като прочета текста по-внимателно.

5. The Alchemist
The Alchemist е парчето, което поставя края на противоречивата първа и началото на великолепната втора част на албума и е най-бързото парче в "The Final Frontier". Песента е здрава, типично Мейдънска, с добре познатата ни структура 'куплет-припев-куплет-припев-соло-припев' и отличителните за Maiden китарни канони. Смятам, че би била подходяща за откриваща албума...

6. Isle of Avalon
Едно многослойно произведение, прогресив метъл шедьовър, който напълно може да претендира за един от върховете в албума. Много ми харесва частта от 4:20 до 5:30, тук страхотно си личи геният на Харис и останалите. Въобще, поредният гвоздей на Maiden, от който млада прогресив метъл банда може да извлече материал за цял албум. Сигурен съм, че с времето ще се хареса и на по-негативно настроените фенове.

7. Starblind
Слушал съм албума няколко пъти, а ето, че вече мога да посоча личния си фаворит сред десетте парчета. Starblind съчетава всичко, което един Maiden фен може да иска - пленяващи китарни рифове, уникален Дикинсън, запомнящ се припев, прогресив прецизност при барабаните и т.н. А солото по средата е убийствено - все едно слушам jam между Maiden и Queensryche в най-добрите им дни. Ако ще гласувате за някоя песен в класациите на Z-rock или който и да било, това е песента !

8. The Talisman
Мощна и многопластова композиция, силно напомняща на The Legacy, както каза Нико. Може би това е единственото негативно нещо у нея - че вече сме я слушали. Иначе, думата 'супер' описва най-пълно вокалите на Брус, работата на тримата амигос, а и цялостното изпълнение на песента ! Повратната точка тук е успешната смяна на темпо и тоналност на 5:58.

9. The Man Who Would Be King
Началото е великолепие и половина, но с началото на твърдата част някакси се губи добре набраната инерция, за да дойде мечтаният край и не започне

10. When the Wild Wind Blows
Представете цял стадион да пее заедно с Брус началните лирики. Яко, а ? Това е една от тия песни, при които човек лесно може да се разплаче от радост, когато чуе живото и изпълнение - с всичките светлини, ефекти, присъствие на шестимата, мощен звук... Бас държа, че след години това ще е сред фаворитите на повечето фенове на групата.


... и въпреки, че албумът е малко дълът (67 минути, съдържанието му не е такова, че да натовари слушателя, а по-скоро обратното - да му разкрие new frontiers в музиката и развитието на Iron Maiden.


П.С. Оценка: 8/10

[Кико]

Аз вече се изрази за албума.
По-скоро не ми харесва.Има твърде малко силни моменти.
Като изключим първите две песни,в които има ясна мелодия и няма излишни усложнения,Coming home и Дивия вяър,в останалите просто няма мелодия.
Излишна продължителност.Едно и също цяла песен.Твърде малко промени в темпото.Няма ги характерните за Мейдън накъсвания.Запомнящите се рефрени.
Брус не е на ниво.Но не знам как да коментирам това.Вече е на 52,гласът не си го пази както трябва и никога не го е правил.Стилът му на пеене е силов и изисква много капацитет на дробовете.Нормално е вече да не може.Но липсата на мелодии е потресаваща и нехарактерна за Мейдън.
Да не споменавам,че няма нито едно отчетливо соло,през цялото време китарите се размиват.Може и такава да е била идеята,знам ли...
Явно точно заради това харесвам първите две песни,защото там рифът е ясен и точен.Макар да не е нещо особен,поне е отчетлив.
Величието трябваше да го обере Вятърът ,но с това проточване 11 минути,от които 3-4 напълно излишни,отегчаващи ,че и дразнещи,няма как.

Явно след 15 албума и 30 години - толкова.
Мейдън са група със стил,който обаче е базиран на няколко принципа.На няколко опорни точки.В каквито и вариации да омешаш тези точки.В каквато и последователност да ги подредиш.Възможностите все някога свършват и започваш да се повтаряш и да звучиш тъпо.
Все пак The Final Frontier,El Dorado,Coming Home, The Talisman и When The Wild Wind Blows ще присъстват сравнително редовно в плейлиста ми.

Оценявам албума с 5/10 (5 песни ми харесаха,5 - не )

По мое мнение:
Най-добра песен: Coming Home

[stiff]

Ето и моето мнение накратко.

http://www.radiotangra.com/?page=reviews&type=show&lng=bg&id=355

[Morticia Dickinson]

Айде и аз да направя разборка.....

Първо: много го чаках този албум и имах мноого големи очаквания, но още от сега знам дори и да се насиля да ми хареса, няма да ми е сред фаворитите.Очаквах малко повече, албума не е лош..НО ПОДЯВОЛИТЕ ТОВА НЕ СА ОНЕЯ МАЛОУМНИЦИ Dream Theater, инаф с тоя прогресив. Като цяло съм разочарована и не мисля,че след 5 месеца ще ми се промени коренно мнението. Очаквах повече...

1. Satellite 15...The Final Frontier
Е мен интрото адски ме кефи, ама адски. Различно по много хубав начин, мистично....атмосфера има. Самата песен ми харесва. Но просто харесва..нищо повече. Текстът не е лош. Песента има мелодия, има припев. Лесно смилаема е. Хубава е. Определено бих си я пуснала пак.

2. Еl Dorado
Страшно, твърдо и много добро басово начало. И после ми става малко бавна и мудничка. Още не мога да я възприема като песен на Мейдън. Но определено ми е сред фаворитите. Хубавко припевче, което може да си припяваш. Китарите и баса са страхотни, тежки....хеви... С удоволствие бих си я пуснала пак.

3. Mother of Mercy
Определено красиво и мелодично начало. До фразата "I'm a soldier of war" просто настръхвам като слушам, затварям очи и ми въздейства. Много силен текст. Да, песента е като за АМОЛАД-А. Обаче припева не ми звучи добре, някак си. Всичко по песента е добре с изключение на припева. Даже ме дразни...и ужасно, ужасно тъп край!! Бих си я пуснала, но след "From where I stand is nothing but a hollow man I see", демек 4.06, просто я сменям. Като цяло ми харесва, изключвам само припева и тъпия край. :dry:

4. Coming Home
Много приятна песничка. Със супер припев и текст. Тук припева адски ме кефи. Много е Брусовска песента. Може би е опит да бъде нещо като Out Of The Shadows, ама в по-лоша версия. Музиката изключително много ми харесва. Но някак си куплетите са ми прекалено дългички. Но да, ще си я пусна пак.И както хубаво начало така има и хубав край.

5. The Alchemist
Нестандартно за Мейдън звучене в началото на песента. Но после Брус, като се включва, нещата си идват на място. Честно не бих казала, по началото на песента, че това е Мейдън. Китарите ме кефят и края. И до тук, не съм впечатлена от тази песен...ама никак. По скоро не ми харесва и за сега тази песен бих я прескачала, ако изслупвам албума от до. Ако пък ми се адне на случаен принцип в Winamp, бих я сменила, и определено не бих си я пуснала, за да я чуя. До тук това е най-слабата песен в албума.

6. Isle of Avalon
Определено Мейдънско начало. И безобразно скучни 2:40 минути. ПОсле става по-интересно и хващащо ухото и към 3:18 до 4:30..ето тази част е убийствена, адски ме кефи!!! Но после с тея отегчително дълги сола, тип виж кво мога, ама чакай я да добавим и от тук малко...става мазньоч и след това пак скука. От 6:49 отново идва яката част с припева, после почват яки китарки, след 7:24 .И в 8-мата минута идва моментът , който отново почва да ме кефии до края...Като цяло не бих си пуснала песента, ако не бяха частие м/у 3:18 до 4:30 и от 8-мата до края. Тези части толкова ме кефят, че бих изтраяла останалата част...или бих си превъртяла до тези части.

7. Starblind
Интересно и определено мистично мейдънско начало. НО... вокалната линия в началото ми напомня на говорене, а не на пеене. След 00:50-та секунда почва обещаващо и очакваш нещо здраво да се почне, и БАМ ....нищо. Отегчително пеене...тъпа музикална линия..В 2:10 вече става интересно и яко, и си казваш ето от тук...идва и след 2:30 отново скука. На 3-тата минута ми идва проста да спра тази Мъкааа. В 3:38 до 4:00 отново се появява интересната част дето ти се иска, цялата песен да е такава. После започват едни яки китари, сола, мелодии, които нямат много общо, но сами по себе си са яки.И така до 6-тата минута, след това почва отново тъпотата. 6:53 отново яката част започва, може би това е припева. За мен тази песен реално трябва да е 4 най-много 5 минути. Като цяло е адски зле с тъп виещ край. Не бих си я пуснала..дори и заради онези яки част. Ето това е най-слабата песен, след нея по слабост са алхимика и авалона. Ужас, много зле :blink:

8. The Talisman
Напомняща The Legasy, но доста по не успешна. Началото е супер тъпо...не защото не ме кефи, а защото Брус не пее а говори под съпровод на китарата. След 00:50 става малко по-добре, поне вече припява уж. 2:22 страаааашно начало тежко и разбиващо. Китарите мноого ми харесват. Вокалната линия също ми хващо ухото. Като цяло песента е много добра. Най-накрая нещо добро след 3 тъпи песни...Страхотен куплет като вокална и музикална линия. Бих си я пуснала песента, но бих прескочила момента със солата, които почват към 6-тата минута.Там има излишни 20 секундни неоринтирани китарни сола.След 6:20 са супер яки, ама преди това..брр. Като цяло много добра песен. Почва да ми става от фаворитите, само дано текстово не ме разочарова.

9. The Man Who Would Be King
Мейдънско..не, по-точно Brave New World-ско начало. С пеенето на Брус малко губи красотата си, но не е лошо. След това се приготвяш да бъдеш отвян и не става. Не е лошо , но не е нещото което си очаквал. Има части, които си ги бива, но като цяло песента е по-скоро "не лоша". След китарните сола става интересна и по-яка, ако мога така да се изразя...и края е доста красив и докосващ сърцето. Бих си пуснала песента, (ако някога ми се прислуша след 5:40-та минута.

10. When the Wild Wind Blows
Още като чух семплите, знаех че това ще е мойта песен. Тогава слушах семплите по 90 пъти и с нетърпение чаках да я чуя тази песен...и..
Да..това е песента!!!!
Нежно, мейдънско начало...и хоп очакваш нещо да те отвее..и..хоп отвявате прекрасна музикална линия, нежни китари и после се включва прекрасния глас на Брус с възможно най-прекрасната вокална линия. Знаеш, че има и по тежка част, която ще те въведе в песента и трепериш и БАМ...направо те не отвява , а те размазва. Настръхвам като го слушам това въвеждане и оттам продължават страхотно песента. Към 3:40 се вмъкват перфектни, подредени, целенасочени китарни сола и на точното място Брус се включва пак със страхотна и изпипана вокална линия. И пак идват солата, които за разлика от някой други песни са изпипани до съвършенство, чак то идва и ти да засвириш. След солата прехода, към песента е много точен и съвсем на мястото си. Мнбого добри басови партии, които съпровождат втората част от песента с гласа на Брус. Когато погледнеш часовника гледаш, че от песента са минали 8 минути, а песента все още не ти е омръзнала, но нямаш търпение да свърши , за да си я пуснеш пак, и пак, и пак , и пак. Може би солата след 8:40-тата са малко излишни, но не са дразнещи. И хоп отново преход към края на песента...същи като в началото нежен и перфектен, повече от перфектен край. Не само бих си я пуснала отново, ами снощи я слушах 5 пъти. Идеална да я слушаш на път и да си мечтаеш. Е в този случай лириките не пасват, на сиитуацията, да си мечтаеш. Но просто песента е с класата на For The Greater-а. Вече ми е 8-мо слушане и знам, че я обожавам тая песен. Имам чуството, че цял живот съм я обичала...вече стана хит.


Ами това мисля на този етап. Не вярвам, че ще ми се измени кой знае колко. Най-много да ми хареса някой песен повече от сега. Албума е нестандартен. За мен за времето си това е новия X Factor. Ще бъде по протоворечив и от предния. Определено ще е повод за много словестни "битки" м/у феновете на Мейдън. За разлика от снощи, когато му давах 2/10...сега му давам 6/10, с презумцията че може да се изкачи с още един-два пункта, но това разгледано самостоятелно. Ако взема предвид предишните албуми му давам 5/10 .
Просто това не е албум.....а материал за още 4 албума..в едно. Явно очаквах нещо друго.

Едит: Извинявам се за грешките, ама се ги оправям и все виждам нови.

Едит2: Определено се разминавам с мнението на повечето. Явно не съм на тази прогресив вълна или аз като твърд НЕ фен на прогресива, Мейдън минаха мойта граница за възможен прогресив. Баси на почти всички им харесва Starblind, даже Стифф я слага заедно с Wind-а, която си е шедьовър. Дам определено съм очаквала нещо друго и не чак толкова прогресарско :/

[Dr. Feelgood]

След 6 или 7 пълни слушания на албума, ще си позволя да дам малко по-обстоен анализ, който не мисля, че ще ми се получи особено, но все пак...

1. Satellite 15… The Final Frontier
Определено най-неочакваното начало на албум на Maiden. Все още не мога да си обясня с каква цел е вкарано това интро. Най-логичното е за интро към концертите, но до сега всичките яки такива композиции не са присъствали в албумите. Както и да е, определено е нещо различно и отвеяно. За самата песен The Final Frontier, стандартен праволинеен отварач в традициите от последните 10 години.

2. El Dorado
Отдавна сме си изградили мнението за тази песен. Има си своите добри моменти.

3. Mother of Mercy
Мрачна, военна песен в стила на AMOLAD. Една от първите ми мисли беше, че това е някакъв outtake от AMOLAD.

4. Coming Home
Страхотна песен! Първият връх в албума! Определено беше една от песните, които исках най-много да чуя, заради всичките тези приказки, че Maiden свирят балада и т.н.. Много трогателна композиция, в която ми се струва, че Брус описва преживяванията и емоциите си като пилот. Това го казвам на база прекрасния текст. Това ще е един от концертните гвоздеи, ако решат да я изпълняват на живо.

5. The Alchemist
Ако трябва да търсим аналогии със стари мелодии на Maiden, мисля, че тази песен е най-големия аргумент в арсенала на тези, които хулят албума в повтарячество. Жокер – пуснете си Man On The Edge. Мелодиите са дооооста сходни – безспорен факт, но песента е доста енергична и грабваща.

6. Isle Of Avalon
Може би песента, която чаках с най-голямо нетърпение. Прекрасна прогресив композиция (да отбележа, че не съм голям фен на прогресив рок/метъл Многопластова творба, от която се разкриват нови и нови красоти с всяко слушане. Припевът трепач, а какво може да се каже за солото на Ейдриън в средната част... Близо две минути наслада за ухото, което изпраща песента на друго ниво.

7. Starblind
При първото слушане на албума, това беше песента, която ми направи най-малко впечатление. Но сега това е тотално променено. Определено за мен е песен „grower”. След още няколко слушания може би ще ми е топ3 песен от албума. Инструменталната част по средата ми промени коренно първоначалното впечатление.

8. The Talisman
ОК, всички сме наясно, че тази песен спокойно можеше да е с името The Lеgacy II. Аз лично, нямам никакъв проблем с този факт. Песента е достатъчно добра и с грабваща мелодия. Определено попадение.

9. The Man Who Would Be King
Тази песен още не мога да я възприема. Стахотно начало и след това сякаш постепенно почва да губи от чара си. Още не мога да бъда напълно обективен за нея. Определено очаквах повече, трябва още слушане. За сега единствената дълга песен от албума, която ми дотяга в един момент.

10. When The Wild Wind Blows
Когато последната песен от албум е най-добрата или една от най-добрите, вариантите са няколко:
- Албумът в пълен ташак, за да бъде последната песен най-добрата
- Кофти подребна на песните
- Албумът е супер стабилен и постепенно си покачва качеството, за да може накрая да се разплачеш от умиление и кеф!

Ами, дами и господа, вариантът тук е последния, както и преди се е случвало с албуми на Maiden. Леко отклонение... Останал съм с впечатление, че последните песни от последните три албума – TTLBLAH, Journeyman, The Legacy, са или сред любимите песни от съответните албуми, или сред мразените. Подозирам, че може до някъде това да се случи и сега. Срещнах мнения, че това е най-добрата епика на Харис след Hallowed Be Thy Name. Не мога да дам чак такава силна оценка, но определено песента оправда всичките ми очаквания. Тази прословута китарна надпревара в средата, за която толкова четохме по ревюта, наистина е превъзходна. Ако след слушане на песента някой ме попита колко минути продължава, определено не бих отговорил 11 минути... Мисля, че Кико беше дал някакво сравнение за някоя песен, че буила като дълъг отегчителен филм, в който нишо не става. Е, аз пък сега ще кажа, че тази песен е като дълъг филм, който те държи постоянно под напрежение и накрая си казваш: „Та той свърши? Толкова скоро?!”. Ако някоя песен от албума се превърне в класика, то тази има най-много аргументи.


Като цяло се бях настроил за един различен, дори откровено експериментален албум и като че ли това се и получи. Прогресив елементите са си тук, може би по-силни от всякога. Не съм бил с нагласата, че албума ще пробие сред най-добрите в каталога на групата и определено няма и да го стори. Може би малко са прекалили с тези бавни начални моменти в почти всяка песен. В един момент вече не ти е интересно да чуеш бавни 2 минути и половина и след туй да тръгне по-динамично. И все пак, ако изключа TMHWBK, останалите епики в албума не са ми отегчителни. Но като цяло аз съм доволен на този етап, дано не се разочарован за напред след като премине окончателно еуфорията. Времето ще покаже...

Акценти, по ред на номерата - Coming Home, Isle of Avalon, Starblind, The Talisman, When The Wild Wind Blows.

Принципно съм доста критичен при поставянето на оценки... към този момент:

Оценка 7.5/10

[IVO]

Много минорно-стягайте се...
Най-хубавото е ,че си имаме нов албум,а има дори и диамант-STARBLIND (БРУС пее впечетляващо в парчето.
Утре пробвайте пак-по-добре ще е!
UP THE IRONS
FOREVER
:rockdevil:

[Кико]

Като се замисля,във всеки албум има песни,които почти никога не си пускам или не съм си пускал от сума ти време.
Дори от класическите албуми има творби,които пренебрегвам редовно.Така че е логично и с 15тия албум да е така.
С последните 4 албума също е така,там също ми пасват напълно 70%-80% от албума ,но просто ако анализирате по-задълбочено ще забележите ,че във всяка от последните 3 творби има поне 4 фантастични песни,които са същевременно различни,конкурентни и равнопоставени.Всяка се бори за прозвището - Песента! и всяка има достойните аргументи,за да спечели битката.
BNW - TWM, TGOTN, BNW , BB, TTLBLAH
DOD - Montsegur, Rainmaker , NML , Journeyman , DOD , Paschendale
AMOLAD - DW, TCDR , OOTS , TROBB , BTTS , FTGGOG ,The Legacy

Всички са много равносотйни и са гвоздеи.
Докато в новия албум има 2 песни ,които ясно се открояват и определено са божествени ,но другите твърде изостават.Ако имаше още 2-3 песни като Coming Home ,за да стане балансът 5 на 5 поне,щеше да е друго.