Тия двамата отпред на корицата определено къртят...
Прослушах албума по-обстойно, и въпреки че чак след месец и повече ще имам по-добра представа за него, а вероятно и други фаворити, ми се иска сега да споделя малко с вас лично усещане /песните, за които съм писал по-малко съм ги слушал доста малко/:
1. Sattellite 15... The Final Frontier
Интрото ми хареса още от първо слушане, страхотно е. Мейдън имат потенциал да създават почти извънземна музика като звучене на моменти. Но трябваше да е отделно от самата песен. Винаги досега Мейдън са започвали с парчета тип "резачки". Самата песен определено ми харесва, с приятен припев. Искаше ми се да грабва и разкъртва като Wickerman/Aces high, но е по-близо по-скоро до Wildest Dreams. Лошо няма, и текста, и мелодията, и припева, и вокалното представяне на Брус са супер .
8/10
2. El Dorado
Когато излезе The Reincarnation песента не ми допадна на първо слушане, очаквах същото и с El Dorado. Стана обратното, хареса ми още от първо слушане - интересното начало, запомнящия се припев, характерното галопиране, страхотно соло. Стегната е от към композиция. Лесно смилаема. Вокалите ми се струват по-слаби.
7/10
3. Mother of Mercy
За мен лично - от най-добрите попадения в албума. Отново стегната композиция, напомня леко AMOLAD, много силен текст, уникални мелодии, много приятни за припяване. В 0:50 - 1:10 настръхвам, също от 2:00 - 3:00 - ето това е Мейдън! Припевът също е разтърсващ, но Брус като че ли отново не е на върха, но е близо.
9/10
4. Coming Home
Напомня леко AMOLAD, както и Брус солово изпълнение, но това е само добре. Припевът е страшно епичен, като цяло е много добра и вероятно ще е интересно да се види на живо.
8/10
5. The Alchemist
Радвам се да чуя още 1 стегната и бърза песен. Вокалите и скоростта на изпълнение много напомнят нещо от Fear of the Dark + отново Брус соло, но изпълнено с повече зрялост и мистика.
8/10
6. Isle of Avalon
Ето нещо такова ми бяха очакванията към този албум. Това е личния ми фаворит. Мейдън се надскачат в епичността си. Началото съвсем не ми се струва скучно, а покачването на напрежението е характерно. Моментът от 2:40 до 3:40 откъртва глави. Чудя се колко повече атмосфера може да се създадат с 4 китари, 1 барабани и 1 Брус. Същото се отнася и за частта след солото. Що се отнася до солото... Не го разбирам.. Не е лошо, но не се връзва с песента и настроението и, бие много в някакъв друг стил. Често ме сърби да го прескачам, трябваше да е 1 мин, не 2. Както и да е, частта след това също размазва, и само заради солото не давам максимална оценка
9.5/10
7. Starblind
Напомня ми Алхимика, има много приятни fear - мотиви, припевът отново е уникален, но солото не изпъква... А може би сме свикнали винаги да трябва всичко при Мейдън да изпъква
Ритмиката на песента е странна, различна е ...а вокалите са отново на страхотно ниво Харесва ми
7/10
8. The Talisman
Не мога да отрека приликата с The Legacy, но какво от това... Песента е много красива.. Може би ако тихата част малко повече покачваше напрежението преди влизането в основната част, щеше да е още по-силна. Брус разкъртва..., куплетите, припевът, темпото .. Много силни. Една цяла епопея е разказана в рамките на 9 мин. На фона на интересните нововъведения, мелодиите са обаче сякаш леко остаряли.. /разбира се, това не значи, че не са красиви/, но отново напомнят ерата 1990-1992.
8/10
9. The Man Who Would Bе King
Много красиво начало. Но в 2:27 сякаш очаквах нещо повече след това начало. Около 4тата минута се появяват странни за Мейдън мотиви, но ми харесват, т.е. Това соло ми харесва. Отново звучене от 90те години. Вокалните изпълнения са поредните в албума ,които се набиват много приятно в главата и са изпълнени с прекрасна мелодия, но не спасяват изцяло песента
7/10
10. When The Wild Wind Blows
Май каквото и да се каже за тази песен, ще е малко. Другият ми фаворит от албума. Текстът е уникален, мелодията .. По цял ден бих я слушал. 11 те минути не се усещат. Харис е абсолютен гении. Безсмислено да се опитвам да описвам такова творение. Единствената причина да не дам 10/10 е в лични предпочитания в полза на по-силовото изпълнение от Isle of Avalon
9.5/10
Албумът е силен, няма спор. Тайничко се надявах да ме отвее с още по-настръхващи изпълнения от Nomad, Paschendale и Brighter Than a Thousand Suns, но като че ли това не се случва. След месец-два ще мисля по друг начин вероятно. Очакванията ми за надскачане на границите поне се сбъднаха. Странно ми е наличието на чести мотиви от Fear of the dark. Отново всеки човек си има различни фаворити, което говори че за всеки има по нещо - точно както в последните 3 албума.
Категорично обаче самият запис не ми харесва... Още не съм чул пълното качество, но подозирам, че няма да е много по-различно. Албумът звучи като записван със стара техника, няма го отвяващото звучене като в Brave New World. Но щом дори така е толкова впечатляващ...
Изобщо кой съм аз да съдя и определям музиката на такива гении като Iron Maiden… радвам се, че съществуват и се радвам, че се развиват.
![[Image: icebruce.jpg]](http://i71.photobucket.com/albums/i157/FatherOfAphrodite/icebruce.jpg)
![[Image: !B0)fpEQCWk~%24(KGrHqZ,!igE)qydcMh7BMbvtDR6BQ~~_12.JPG]](http://i.ebayimg.com/08/!B0)fpEQCWk~%24(KGrHqZ,!igE)qydcMh7BMbvtDR6BQ~~_12.JPG)