Thread Rating:
  • 0 Vote(s) - 0 Average
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
Театър
#1
Здравейте... значи принципно, за да не флудя, направих тази тема с цел да говорим за театъра изобщо :] Но ще се възползвам от случая да направя една реклама:

Аз ходя на актьорско майсторство в училище :laugh: имаме две групи, аз съм в по-малката. Наскоро имахме представление, обаче не беше кой знае колко интересно. Обаче другата група са доста по-добри от нас.
На 20, 21 и 22 май, в столичното 18-то СОУ "Уилям Гладстон" ще играят /и трите дена вечерта/ "Криворазбраната цивилизация". Аз съм я гледала постановката принципно в театър "София" с Христо Гърбов и беше много забавно. Но колегите (така да ги наречемWink от другата група са на моята възраст (9-ти и 11-ти класWink и съм гледала само репетициите, от които съдя, че определено ще си заслужава да се гледат. Може, ако някой има желание да заповяда. Заличката е малка... Около 120 места. Билетите са: от първи до трети ред по 5 лева, от четвърти до шести по 4 и назад всичко по 3лв. Ако има заинтересовани, могат да си вземат билети от мен. На 20-ти представлението е от 19:15, на 21-ви от 19:30, а за 22 мисля, че пак беше от 19:30, но не съм убедена. Ще се радвам, ако някой се навие да дойде, защото определено играят доста добре и са сериозни Tongue

Освен това парите от представлението ще отидат, за да играят в Созопол в амфитеатъра юли месец Smile Освен това двете групи ще ходим в Берковица на фестивал "Лачени обувки" и ще се състезаваме ^^ а на 31 този месец, много вероятно е да играем в Младежкия ^^.

Относно театъра, винаги винаги съм го обичала. И от страната на публиката и от сцената, усещането е вдъхновяващо. Всичките тези старания, репликите, репетициите, костюмите и... това да направиш всичко възможно, че да завладееш публиката е голяма тръпка. А другото - да си пред сцената и да гледаш всички тези хора, които вече до болка си знаят думите, обаче го правят така, сякаш на момента им идват в главата, е невероятно. Да оцениш всичките тези усилия, които са положили, за да ги гледаш после ти и накрая... аплодисментите... Хората, застанали на крака, болящите ръце от пляскане.. всички тези неща са най-големия подарък за един актьор и винаги винаги са поднесени с благодарност за играта и получени с благодарност за гледането. Обичам да ходя на театър, обичам и да го усетя на сцената. Някой беше казал "За тези, които ценят изкуството в себе си, а не себе си в изкуството..." :] и сцената е точно за тези - хората, на които им харесва да карат другите да се смеят, да плачат или може би и двете едновременно, единствено с думи и жестове :]
Reply


Forum Jump:


Users browsing this thread:
1 Guest(s)