31st August 2015, 10:55
След второ прослушване мога да кажа за себе си, че това е един страхотен албум! Опасявах се ,че може да е хард версия на TFF, но имаме един класически Мейдън с малко повече привкус на Дикинсън и по-малко Харис, но това съвсем не ощетява нещата чак толкова. За разлика от TFF сега не се връщам да "смеля" някакви неща ами започвам директно от фаза "страшно ми харесва" и катеря нагоре по скалата на удоволствието. Засега откривам и трите елемента смесени по перфектен начин- епика, тежко звучене и прекрасни дълги с, лекота преливащи се сола...и всичко това като че е записано с лекота,без пълнежи някак си наситено, без да те оставят с впечатление,че някъде има буфер дето ти разваля прехода..Наситен албум това ми е първоначалното впечатление- няма слаба песен, освен може би сингъла, който съм съгласен че сам по себе си е добро парче но е най-слабото за мене в албума. Веднага ме грабна The red and the black-особено солата, просто Харис си личи от километри. Също и Tears of a clown но някак си не искам да ги фаворизирам понеже наистина всяко едно парче е много силно. С две думи лично аз разполагам с един десерт, който с всяка хапка става по-сладък и по-сладък! Или по-скоро с бьчва отлежало виноот която бая ще се пие с удоволствие! Empire of the clouds ме изненада малко- звучи като мини рок опера и то написана не от Харис както традицията повелява-не че имам нещо против парчето-страхотно е ,просто не очаквах точно това! Въобще много силен албум хора това си мисля аз!!!Дълбок- не непременно концертен в смисъл едва ли парчетата на живо ще звучат по- добре на живо, напротив мисля си че тези песни са да си ги пуснеш на диск и да се потопиш в цялата атмосфера на съзерцание която те залива, което няма как да се случи на живо...просто си мисля че имаме едно бижу, което ще преоткриваме в дълбочина оттук нататък!