Луцифер. Носителят на Светлина. Господарят на Светлината. Тази песен се занимава с някогашния архангел, който, според легендата, се опълчва срещу Господ и бива отхвърлен на Земята за това. Бидейки паднал ангел, той очевидно не вижда този „странен свят”("strange world") по подобен на останалите от нас начин и се чуди защо хората а са толкова слепи – „Нищо скрито, а вие още не можете да проумеете истината”("Nothing hidden still you fail to see the truth") – и продължават да извършват жестокости един към друг – „Защо е това клане на братството между хората "Why the slaughter of the brotherhood of man"а”().
Пак според легендата се приема, че Луцифер е в корена на всичкото зло по целия свят, но тази песен ни кара да видим собствения си живот през неговите очи, наблягайки на факта, че ние, като хора, сме единствените отговорни за това зло. Има дори и апел към нас за промяна – „Да отмъщаваш е да живееш в миналото, време е за поглед в новото хилядолетие”( Revenge is living in the past, time to look into a new millenium"), въпреки че според наблюденията му по време на престоя му на Земята, „ние нямаме стойност в черните му пламтящи очи”("we are not worthy in [his] black and blazing eyes".).
Изречението „предаваме ти всичките си грехове в този ден”( "all our sins to you we give this day") прави интересна връзка с друга песен, която също се занимава с демон, пребиваващ сред хората а - 'The Fallen Angel'. Луцифер и останалите демони обикновено са обвинявани за нашите собствени низки дела. Но в крайна сметка е лесно да се намерят изкупителни жертви и да им се прехвърлят всичките ни грехове, така че да можем да продължим и да извършваме нови. Припевът ни съветва да „пуснем душата си и да я оставим да лети”( "free [our] soul and let it fly", забележете, че подобни редове могат да бъдат открити и в 'Hallowed Be Thy Name' и 'The Thin Line Between Love And Hate') и да „отдадем живота си на господаря на Светлината”( "give [our] life to the Lord of Light"), тъй като той изглежда е единственият, който може да ни води в „тази самотна обещана земя”( "in this lonely promised land") след като сме били „прогонени от кървавата ръка на отеца си(т.е. Господ)” ("cast out by our bloody father's hand").
В последния ред – „В нашия кошмарен свят, единственият в който вярваме”( "In our nightmare world, the only one we trust") – е събрано много добре състоянието на света, откакто хората са се появили на планетата, правейки живота един на друг нещастие и вярвайки единствено в символа на злото, който този Господар на Светлината традиционно представя. Въпреки това, значението може да бъде обърнато и посланието на песента да бъде интерпретирано като знак, че трябва да вярваме на науката и знанието, като това са нещата, които Луцифер символизира, носейки светлина на цивилизацията и движейки я напред. Така че, нека не се колебаем метафорично да отдадем живота си на този Господар на Светлината и да се опитаме да направим този свят по-добро място чрез изтикването на останалите сенки, които все още тормозят съзнанията на много хора.
Трябва да бъде подчертано, че никой всъщност няма нужда от господ или дявол, за да задоволи жаждата си за знание. Този коментар по никакъв начин не окуражава почитането на Сатаната, при все факта, че той е само символ и доста невероятно да съществува наистина. Ние всички можем да следваме желанието си да учим и тези, които са имали същото желание преди нас.
Glory and praise be with you, Satan, in the heights
Of the Sky, where you reigned, and in the lightless nights
Of Hell, where now, overcome, you dream in silence!
May my heart, one day, under the Tree of Science,
Rest close to you, at the hour when around your head
A new Temple will rise and its branches will spread!
Charles Baudelaire [1821–1867] – Translation copyright© 1999 by William A. Sigler
