Religion is regarded by the common people as true, by the wise as false, and by the rulers as useful.
Seneca [ca. 4 BC–65 AD], Roman philosopher
Religion is an insult to human dignity. With or without it, you would have good people doing good things and evil people doing evil things. But for good people to do evil things, that takes religion.
Steven Weinberg [born 1933], American physicist and Nobel prize 1979
Религията е считана от обикновените хора за истинска, от мъдрите за фалшива и от управляващите за полезна.
Сенека [около 4 пр.Хр. –65 сл.Хр.], римски философ
Религията е обида за човешкото достойнство. Със или без нея, добрите хора биха вършили добри неща, а лошите – лоши. Но за да вършат добри хора лоши неща, за това трябва религия.
StevenWeinberg [роден 1933], американски физик и нобелов лауреат 1979
Тази доста дълга песен е типична епопея на Harris с фантастична инструментална част, водеща до впечатляващи сола. Самият текст е остра критика към тревожно разпространяващите се крайно религиозни възгледи на различни вери. Когато „човек на мира”( "man of peace"), какъвто всеки свещеник или „добър” изповядващ каквато и да е вяра трябва да бъде – най-малкото ако вярваме на свещените книги на повечето религии – се превърне в „човек на свещената война”( a "man of holy war"), слепите последователи могат да се превърнат в унищожителна и неконтролируема сила. Steve Harris се опитва да рационализира всичко това чрез песента, но е добре известно , че „разумът е най-лошият враг на вярата”, както се казва.
Тези съмнителни проповедници с техните „твърде много страни”("too many sides") насърчават недоверието и твърде често откровената омраза към всички, които не изповядват същата вяра – или дори не са вярващи! Както Voltaire [1694–1778] правилно казва, „тези, които могат да те накарат да вярваш в абсурдни неща, могат да те накарат и да вършиш жестокости”. Това, което е трудно да се разбере, е, че действията на омраза, понякога предприемани в името на религията се правят „поради Господ” - "for the greater good of God", както припевът иронично ни напомня. Самият pre-chorus задава важни въпроси, които често биват игнорирани, тъй като религиите би трябвало да се занимават с живота и да разпространяват думи на любов. Ако това е случаят, нека не забравяме какво е войната – водеща смърт и омраза – и нека още веднъж си припомним какво е животът. Тук Voltaire също може да бъде сполучливо цитиран с думите си, че човек трябва да „мисли сам за себе си и да оставя и другите да се наслаждават на привилегията да правят така” – с други думи, live and let live.
И трите „авраамови” религии на планетата – юдеизма, християнството и исляма – имат известна нетолерантност една към друга и историята показва, че това е в следствие на безбройни кланета и проливане на твъде много невинна кръв, дори и между клоновете на една обща вяра. Би било безсмислено, а и би отнело твърде дълго време да се изброяват всички зверства и геноциди – понякога само опити, друг път успешни като например Cathars, които са били унищожени от католическата църква (за повече детайли погледнете друга страхотна песен на Maiden, 'Montsegur') – извършвани в прослава на един бог или друг. По съшия начин и „неавраамовите” религии, с изключение на будизма, са окуражавали клането на много хора, несподелящи същите религиозни идеали. Какъвто и бог да почитат хората, човешката психология обяснява в други случаи напълно нелогичното държание („действия отвъд разсъжденията”), и овцеподобната страна на повечето религиозни общности могат да бъде удачно обобщена в следния цитат:
Общият страх стимулира стадното чувство и има тенденцията да предизвиква жестокост към тези, които не са считани за членове на стадото.
Bertrand Russell [1872–1970], Британски философ, логик и математик
„Стадното чувство” е често използвано от т.нар. религиозни водачи, които насаждат страх в съзнанието на хората, правейки ги по-лесно маниполируеми. Сегашното американско правителство използва същия метод, макар и на по-светско ниво, върху гражданите си със „страха от тероризма”, но свещениците го използват от хилядолетия. Всъщност дори Библията твърди, че „страхът от Бога е началото на мъдростта” (Псалми 111:10). Това доста съмнително твърдение е повторено в Тората и , макар и по друг начин, в Корана. Много диктатори са използвали този страх доста ефективно чрез използването на подкрепата на религията за тоталитарното управление на страната, както и страха от Бога като оръжие срещу тези, които оспорват режимите им. По същия начин някои религиозни лидери са причинили сериозни последствия в историята, а и в наши дни, говорейки за греха, ада, вечните мъки и страха, и как всякакъв вид неподчинение на господа, на който изглежда, че служат може да бъде “изкупено” чрез тяхната намеса. Докато хората продължават да вярват, че подлежат на някакъв вид свещено наказание – както и награда, например като достигането на Valhalla от викингите в миналото или получаването на определен брой девственици директно от Аллах в живота след смъртта в случай на религиозно убийство на невинни хора – тези самодоволни юдейски, християнски и мюсюлмански свещеници ще продължават да бръщолевят проповеди за господа, който обича в един момент и убива в следващия.
Този общ страх на „стадото” може да бъде пресечен само от индивидуализма, тъй като основните вярвания на тези групи не са непременно грешни. Просто институционализираните практики и егоистичните интереси могат да покварят всякакво трезво мислене, правейки адаптирането на организираните религии по-трудно, докато това на индивидуалните вярващи е по-възможно с помощта на интелекта, както и вярата им. Естествено, тъй като повечето интелигентни хора обикновено са тези, които имат по-критично виждане, всички религии са предизвикани, както отвътре, така и отвън, от тези, които имат подходящите умствени възможности и които правят усилията да ги използват. По правило, образованието и интелекта се противопоставят на сляпата вяра и необоснованите вярвания и интелигентни философи са се опитвали да осветят каквито въпроси, съмнения и опасенията имат във вярванията на популярната религия. Прекалено често опитите да бъдат заглушени тези хора, чрез убийство или затвор, са правени от обвинените власти, въпреки че убийството изглежда е значително по-рядка практика днес – поне в Западния свят, и да се надяваме, че тази свобода на словото ще достигне и в другите краища на планетата, а не обратното.
Очевидно, интелектът позволява на индивида да се съмнява в догмите, представени като факти, както и в неоснователните допускания, тъй като се знае, че допусканията и вярата са сред главните постулати на т.нар. „интелектуални” религиозни вярвания(„Слепите водят слепите”). Все пак, трябва да се подчертае, че емоционалното вярване е доста различно, защото интелигентни хора също могат да бъдат религиозни поради социални или емоционални фактори. Интелигентният човек може да вярва в бог, но все още остава критичен и с отворено съзнание, когато става дума за институционализирана религия – неговата или нейната и тази на останалите.
Видимата вълна на фундаментализъм, заливаща всички региони в момента, авраамски или не, все пак не е нищо ново, и историята показва, че „тъмните” векове идват и си отиват, с периоди на просветеност. Тази песен размишлява върху появата на една от тези ери, когато „ползата на Бога”("greater good of God") изглежда по-важна от тази на хората. Последният стих ни напомня за едно от главните веруюта на християнската църква – въпреки че юдеите и мюсюлманите са точно толкова засегнати – че човек на име Исус, чието историческо съществуване е понякога оспорвано, но чието вличие върху нашата цивилизация е потресаващо, който и да е той, по общо мнение умира „за всички, които никога не тъжат за загубата му”("for all of those who never mourn his loss"). Както песента продължава, „не е било предвидено да чувстваме болка отново”( "it wasn't meant for us to feel the pain again"), но това е станало без да се има предвид човешката природа, изпълнена с отмъстително насилие и неспособна да живее в мир. Стадното чувство, въплътено във фразата „Бог е моят пастир”( "the Lord is my shepherd") показва пълната си значимост и предизвиква човек да стане вълк за човека, въпреки че тук овците са опасните
