LANGUAGE/ ЕЗИК

a matter o life and death banner

Какво може да бъде по-ярко от хиляди слънца освен друга, по-голяма звезда... или ядрена експлозия. Тази песен се занимава с началото на Ядрената епоха, откритието на учените от проекта Manhattan между 1942 и 1945 година, което води до Студената война и деликатния баланс на Взаимно осигуреното унищожение (англ. Mutually Assured Destruction или съкратено MAD, в превод “луд, обезумял” – много точно съкращение!). Близка текстово до '2 Minutes To Midnight', тя изглежда свързана и с 'Tailgunner', но по много по-сериозен начин – в нея няма ирония, това не е шега. Вече човечеството има във владениe средствата да се самоунищожи за добро след самоубийствената надпревара за въоръжаване, започнала юли 1945 след детонацията на първата атомна бомба в света и все още продължаваща, дори дълго след края на Студената война.

Разработката на ядрени оръжия допринася за известния като „баланс на терора” през Студената война, осигуряващ ненападението между двата главни блока чрез знанието, че вражеската атака би била не по-малко разрушителна от началния удар. Въпреки това много страни се опитват да получат независимост от тогавашните Велики сили, което води до развитие на собствените им атомни програми. Затова след първия американски атомен опит през 1945 и съветски през 1949, втората половина на 20ти век вижда навлизането на други страни в безумната атомна надпревара: Обединеното кралство през 1952, Франция през 1960, Китай през 1964 и Индия през 1974 – случайно с бомба с кодово име „усмихващият се Буда”, оскверняване на името на Буда, който по принцип е най-миролюбивото божество в човешките религии и който определено не би намерил в това нищо, за което да се усмихне! Дори почти повече след десетилетие след края на Студената война, страни като Пакистан през 1998 провеждат първите си атомни опити. Можем само да се чудим, коя ли ще е следващата...

Това, което 'Brighter Than A Thousand Suns' осъжда е началото на Ядрената епоха, което води до страха от глобална ядрена война преди 1989, а след това до обезпокояващия факт, че този вид оръжие би могло да попадне в ръцете на фанатици, готови да взривят която и да е мишена в Западния свят заради някакви нелепи – обикновено религиозни – причини. Докато ядрената енергия остава ефективен, евтин и надежден източник на мощност, когато е контролирана добре (забравете абсурдните реактори от сорта на Чернобил, не става дума за това), военната употреба на това невероятно откритие поради каквато и да е причина не е била приемлива нито през 1945, нито е в наши дни.

Обратно към брилянтните текстове на Maiden, човек може да не се съгласи с първите редове на песента, тъй като според легендите се счита, че хората а са създадени по подобие на Господ. Старият Завет в Библията, както и Тората и Корана, разказват историята на Содом и Гомор, два града унищожени от самия Господ. Не са ли Хирошима и Нагазаки съвременната версия на този мит? В такъв случай ние сме в действителност деца на Господ – отчупена част от големия блок, както някои биха казали – тъй като ние сме способни на същото безумно и неизбежно унищожение като Него. И наистина „сме пресекли потъпканата от него пътека”("crossed the path He trod").

Странната любов("strange love"), спомената в текста, е разбира се препратка към черната комедия на Стенли Кубрик от 1964 за атомната заплаха Dr. Strangelove or: How I Learned to Stop Worrying and Love the Bomb. По подобен начин "trinity reformed" е алюзия за кодовото име на мястото, където първата атомна бомба е детонирана на 16ти юли в пустинята на New Mexico, САЩ. Това име, измислено не от кой да е, а от д-р J. Robert Oppenheimer, тогава научен директор на проекта Манхатън, опитът от Втората световна война за разработване на първите атомни оръжия, в тайната лаборатория на Лос Аламос, и известен днес като бащата на атомната бомба. Наименованието “троица”(„trinity”) изглежда произлиза от един от  Holy Sonnets на John Donne, който е представен на Oppenheimer от една от предните му любовници, Jean Tatlock, самоубила се година по-рано. Във всички случаи, този символ на смъртта е доста иронична връзка към Светата Троица на Християнската църква.

Oppenheimer [1904–1967], прочутият „Robert, който започна война със слънцето”(„Robert" who "made war with the sun") според текста, е бил физик, водещ проекта Манхатън и отговорен за разработването на ядрено оръжие преди врагът да има шанс да го направи. Доста изследвания по разбиването на атома са били провеждани в индустриалните страни през 30те години с цел той да бъде използван като мощен източник на производствена енергия. За съжаление, поради политическата нестабилност във връзките между някои страни, естествено е било предвиждано този източник на енергия да може да се използва и като оръжие. Някои физици от еврейски произход, емигрирали в Съединените Щати, оповестили притесненията си, че от тези проучвания Нацистка Германия може да стартира програма за направата на оръжие за масово унищожение(въпреки че този конкретен термин не е бил използван по онова време). Те се обърнали за подкрепа към Albert Einstein("e=mc2 you can relate"), също евреин беглец, за да придадат повече тежест на тезата си. Пишат писмо, известно като писмото на Einstein-Szilard, с което убеждават президента Рузвелт още през 1939 да създаде научна комисия, която да проучи възможностите за направа на ядрено оръжие на базата на разпадането на урана. Напредъкът е бил бавен, тъй като цялата концепция не е била приета много на сериозно от заелите се с нея, но независимо проучване от Англия бързо ускорява нещата, тъй като показва, че само малко количество уран би било достатъчно да се детонира бомба с невиждана до дадения момент сила. Накрая “всеобщите усилия” успяват и екипът е упълномощен от Рузвелт да създаде такава бомба възможно най-скоро. От 1942 до 1945 учените се състезават да бъдат първите, които детонират атомно устройство, което се случва 3 пъти през 1945: на 16ти юли тестова бомба експлодира на пробната площадка в New Mexico, на 6ти август уранова бомба(романтично наречена кодово "little boy" - малко момче) е пусната над Хирошима и на 9ти август плутониева бомба(с кодово наименование "fat man" – дебел мъж) изравнява Нагазаки със земята. Ядрената епоха, със заплаха за тотално унищожение на човечеството, е започнала.
Иронията на всичко това се състои във факта, че немските физици от онова време не са провеждали никакви по-сериозни проучвания в тази насока и всъщност са били убедени, че докладите, които чуват за работата на американските си колеги са обикновена пропаганда. Надпреварата за ядрено въоръжаване всъщност не е съществувала през Втората световна война и е била провеждана само от една страна. Въпреки наличието на петиция, обиколила членовете на екипа, настояваща бомбата да не се използва срещу цивилно население, защото това би било неморални и ненужно, Oppenheimer се възпротивява и последва унищожението, за което ние всички знаем. Въпреки че по-късно признава, че се чувства ужасен и виновен, той никога на изразява истинско съжаление, че е оглавявал тази унищожителна програма. Той просто твърди, че:

In some sort of crude sense which no vulgarity, no humour, no overstatement can quite extinguish, the physicists have known sin; and this is a knowledge which they cannot lose.
This rather scary statement is echoed in the very last line of the song.

По някакъв способ на грубия разум, който нито вулгарност, нито хумор, нито пресилване могат да затъмнят, физиците познават греха; и това е знание, което те не могат да загубят.
Това доста плашещо твърдение намира отзвук в най-последния ред на песента.

PLAY

seventh-son-eddie.gif

Members Login