LANGUAGE/ ЕЗИК

a matter o life and death banner

Това пак е песен за войната, видяна през очите на войник, както доста други предишни песни на Iron Maiden, от 'The Trooper' до 'Afraid To Shoot Strangers', но нека споменем заглавията само на тези две. Обаче, ако войната е настояще, тя е само в съзнанието на тези, които отиват, и сцените са по-скоро загатнати, отколкото действително описани. Интрото, също като края, е тихо и напомня за затишието преди буря – война – която избухва в средната част на песента, за да утихне отново след като мъчението свърши. Това е поредният пример от поредицата, показващи как музиката на Maiden може да пресъздаде визуализацията на история и да извика образи в нашите съзнания.

За разлика от другите песни за войната на Maiden, текстът на тази ни дава поглед върху това как се чувстват тези, които са „оставени”, с тихия ужас да видят любим човек да заминава и да рискува живота си далеч от дома. Постъпващите във войската, знаят, че ще се сблъскат с реални военни действия в даден момент, и това е известно също и на близките им. Въпреки това емоцията остава същата, когато настъпи моментът.

Последеното изречение на първия куплет "and so you go to war"(„и така ти тръгваш на война”) събира само в няколко думи колко ужасно просто всичко това е. Наистина проста формулировка, но натоварена с невероятно чувство.

Вторият куплет описва ужасяващата реалност на въоръжен конфликт, където воюващите са повече или по-малко оставени на собствени сили. По всяка вероятност те също се чувстват разочаровани от страната, на която трябва да служат - "There is no one that will save you"(„Няма никой, който да те спаси”) – но въпреки това те продължават и се срещат лице в лице със смъртта без да се замислят. Стиховете "On the shores of tyranny you crashed, a human wave"(„На бреговете на тиранията ти се разби, човешка вълна”) представляват интересна препратка към 'The Longest Day', песента за десанта на Антантата в Нормандия през 1944 година, включена в същия албум.

В pre-chorus-а отеква обичайната пропаганда, провеждана във всяка страна, за да накара младите хора да се запишат във войската, изобразявайки някакси съвсем нереалистично и доста романтично виждане на причините да се присъединиш – "for the passion, for the glory"(„за страстта, за славата”) – докато мнозинството от постъпващите в армията всъщност взимат предвид най-вече гаранциите за сигурна работа и постоянен доход като основни стимули да станат войници.

Пищният припев, въпреки това, предизвиква желанието за лоялност – лоялност към флага, емблема на страната, за която войниците се бият, и най-вече лоялност към “другарите по оръжие”, тези, които са подложени на същите мъчения като теб, когато се сблъскаш със ситуация на война. Това е безкомпромисното отношение, което се разгаря в песента и в мощното и заглавие. Както Bruce Dickinson правилно каза, "certain areas of morality are not negotiable"(„някои аспекти на морала не могат да бъдат пренебрегнати”), и това е вярно, независимо от страната, за която войниците се бият.

Между другото, "These colours don't run" е това, което Bruce каза на публиката, докато държеше гордо британското знаме по време на инцидента на "eggfest" в San Bernardino през 2005, където сета на Iron Maiden беше грубо разтроен от яйца, хвърляни по музикантите и най-различни други неприятни неща, случващи се благодарение на лагера на Ozzy. Може би това изречение е поразило останалите от групата и те са решили да напишат песен по него. Никога не се знае...

PLAY

piece-of-mind-eddie.gif

Members Login