LANGUAGE/ ЕЗИК

a matter o life and death banner

Още веднъж първите звуци на албума са тези на невъзмутимия Nicko, този път изпищяващ едно от прословутите си "AYEEE!!!". Музикално напомняща на 'The Wicker Man', 'Different World' всъщност е по-близка до 'Wildest Dreams' що се отнася до текста. Тя е поредното ефектно отварящо парче със страхотен риф и текст относно живота и нуждата да се живее на 100%, за да бъде той струващ си.

Въпреки това, този път изпълненото с надежда послание от предишни песни като 'Wildest Dreams' не е толкова силно изразено в текста на 'Different World', а вместо това там е поместена по-реалистична несигурност. Действащото лице в песента не знае какво иска, въпреки че все пак възнамерява да приложи принципа “живей за мига” и „сграбчи каквото идва по пътя му”( "take hold of whatever comes my way"). Но въпреки известния британски израз „тревата винаги изглежда по-зелена от другата страна”(където и да е това), той е несигурен какво ще открие там, което го разколебава дали да поеме риска.

Ние всички виждаме света различно, оттам и заглавието на песента, и 6-те милиарда души на планетата имат 6 милиарда различни виждания за живота, някои доста близки помежду си, други много отдалечени. Само разбирането и толерирането на тези различните такива ще направи света едно по-добро място. Войните прекалено често се водят, защото някои хора искат да наложат собствените си възгледи и да унищожат твърде различните от тях.

Общо взето, тази песен е послание за удоволствието от „малките неща” в живота, както и за неговото внимателно планиране, имайки предвид, че ситуациите могат да се променят неочаквано и че ние би трябвало да можем да се адаптираме към тези промени. Струва ли си наистина да се живее, ако не си готов да поемаш рискове от време на време и да се бориш за нещо по-добро

Това пак е песен за войната, видяна през очите на войник, както доста други предишни песни на Iron Maiden, от 'The Trooper' до 'Afraid To Shoot Strangers', но нека споменем заглавията само на тези две. Обаче, ако войната е настояще, тя е само в съзнанието на тези, които отиват, и сцените са по-скоро загатнати, отколкото действително описани. Интрото, също като края, е тихо и напомня за затишието преди буря – война – която избухва в средната част на песента, за да утихне отново след като мъчението свърши. Това е поредният пример от поредицата, показващи как музиката на Maiden може да пресъздаде визуализацията на история и да извика образи в нашите съзнания.

За разлика от другите песни за войната на Maiden, текстът на тази ни дава поглед върху това как се чувстват тези, които са „оставени”, с тихия ужас да видят любим човек да заминава и да рискува живота си далеч от дома. Постъпващите във войската, знаят, че ще се сблъскат с реални военни действия в даден момент, и това е известно също и на близките им. Въпреки това емоцията остава същата, когато настъпи моментът.

Последеното изречение на първия куплет "and so you go to war"(„и така ти тръгваш на война”) събира само в няколко думи колко ужасно просто всичко това е. Наистина проста формулировка, но натоварена с невероятно чувство.

Вторият куплет описва ужасяващата реалност на въоръжен конфликт, където воюващите са повече или по-малко оставени на собствени сили. По всяка вероятност те също се чувстват разочаровани от страната, на която трябва да служат - "There is no one that will save you"(„Няма никой, който да те спаси”) – но въпреки това те продължават и се срещат лице в лице със смъртта без да се замислят. Стиховете "On the shores of tyranny you crashed, a human wave"(„На бреговете на тиранията ти се разби, човешка вълна”) представляват интересна препратка към 'The Longest Day', песента за десанта на Антантата в Нормандия през 1944 година, включена в същия албум.

В pre-chorus-а отеква обичайната пропаганда, провеждана във всяка страна, за да накара младите хора да се запишат във войската, изобразявайки някакси съвсем нереалистично и доста романтично виждане на причините да се присъединиш – "for the passion, for the glory"(„за страстта, за славата”) – докато мнозинството от постъпващите в армията всъщност взимат предвид най-вече гаранциите за сигурна работа и постоянен доход като основни стимули да станат войници.

Пищният припев, въпреки това, предизвиква желанието за лоялност – лоялност към флага, емблема на страната, за която войниците се бият, и най-вече лоялност към “другарите по оръжие”, тези, които са подложени на същите мъчения като теб, когато се сблъскаш със ситуация на война. Това е безкомпромисното отношение, което се разгаря в песента и в мощното и заглавие. Както Bruce Dickinson правилно каза, "certain areas of morality are not negotiable"(„някои аспекти на морала не могат да бъдат пренебрегнати”), и това е вярно, независимо от страната, за която войниците се бият.

Между другото, "These colours don't run" е това, което Bruce каза на публиката, докато държеше гордо британското знаме по време на инцидента на "eggfest" в San Bernardino през 2005, където сета на Iron Maiden беше грубо разтроен от яйца, хвърляни по музикантите и най-различни други неприятни неща, случващи се благодарение на лагера на Ozzy. Може би това изречение е поразило останалите от групата и те са решили да напишат песен по него. Никога не се знае...

Какво може да бъде по-ярко от хиляди слънца освен друга, по-голяма звезда... или ядрена експлозия. Тази песен се занимава с началото на Ядрената епоха, откритието на учените от проекта Manhattan между 1942 и 1945 година, което води до Студената война и деликатния баланс на Взаимно осигуреното унищожение (англ. Mutually Assured Destruction или съкратено MAD, в превод “луд, обезумял” – много точно съкращение!). Близка текстово до '2 Minutes To Midnight', тя изглежда свързана и с 'Tailgunner', но по много по-сериозен начин – в нея няма ирония, това не е шега. Вече човечеството има във владениe средствата да се самоунищожи за добро след самоубийствената надпревара за въоръжаване, започнала юли 1945 след детонацията на първата атомна бомба в света и все още продължаваща, дори дълго след края на Студената война.

Разработката на ядрени оръжия допринася за известния като „баланс на терора” през Студената война, осигуряващ ненападението между двата главни блока чрез знанието, че вражеската атака би била не по-малко разрушителна от началния удар. Въпреки това много страни се опитват да получат независимост от тогавашните Велики сили, което води до развитие на собствените им атомни програми. Затова след първия американски атомен опит през 1945 и съветски през 1949, втората половина на 20ти век вижда навлизането на други страни в безумната атомна надпревара: Обединеното кралство през 1952, Франция през 1960, Китай през 1964 и Индия през 1974 – случайно с бомба с кодово име „усмихващият се Буда”, оскверняване на името на Буда, който по принцип е най-миролюбивото божество в човешките религии и който определено не би намерил в това нищо, за което да се усмихне! Дори почти повече след десетилетие след края на Студената война, страни като Пакистан през 1998 провеждат първите си атомни опити. Можем само да се чудим, коя ли ще е следващата...

Това, което 'Brighter Than A Thousand Suns' осъжда е началото на Ядрената епоха, което води до страха от глобална ядрена война преди 1989, а след това до обезпокояващия факт, че този вид оръжие би могло да попадне в ръцете на фанатици, готови да взривят която и да е мишена в Западния свят заради някакви нелепи – обикновено религиозни – причини. Докато ядрената енергия остава ефективен, евтин и надежден източник на мощност, когато е контролирана добре (забравете абсурдните реактори от сорта на Чернобил, не става дума за това), военната употреба на това невероятно откритие поради каквато и да е причина не е била приемлива нито през 1945, нито е в наши дни.

Обратно към брилянтните текстове на Maiden, човек може да не се съгласи с първите редове на песента, тъй като според легендите се счита, че хората а са създадени по подобие на Господ. Старият Завет в Библията, както и Тората и Корана, разказват историята на Содом и Гомор, два града унищожени от самия Господ. Не са ли Хирошима и Нагазаки съвременната версия на този мит? В такъв случай ние сме в действителност деца на Господ – отчупена част от големия блок, както някои биха казали – тъй като ние сме способни на същото безумно и неизбежно унищожение като Него. И наистина „сме пресекли потъпканата от него пътека”("crossed the path He trod").

Странната любов("strange love"), спомената в текста, е разбира се препратка към черната комедия на Стенли Кубрик от 1964 за атомната заплаха Dr. Strangelove or: How I Learned to Stop Worrying and Love the Bomb. По подобен начин "trinity reformed" е алюзия за кодовото име на мястото, където първата атомна бомба е детонирана на 16ти юли в пустинята на New Mexico, САЩ. Това име, измислено не от кой да е, а от д-р J. Robert Oppenheimer, тогава научен директор на проекта Манхатън, опитът от Втората световна война за разработване на първите атомни оръжия, в тайната лаборатория на Лос Аламос, и известен днес като бащата на атомната бомба. Наименованието “троица”(„trinity”) изглежда произлиза от един от  Holy Sonnets на John Donne, който е представен на Oppenheimer от една от предните му любовници, Jean Tatlock, самоубила се година по-рано. Във всички случаи, този символ на смъртта е доста иронична връзка към Светата Троица на Християнската църква.

Oppenheimer [1904–1967], прочутият „Robert, който започна война със слънцето”(„Robert" who "made war with the sun") според текста, е бил физик, водещ проекта Манхатън и отговорен за разработването на ядрено оръжие преди врагът да има шанс да го направи. Доста изследвания по разбиването на атома са били провеждани в индустриалните страни през 30те години с цел той да бъде използван като мощен източник на производствена енергия. За съжаление, поради политическата нестабилност във връзките между някои страни, естествено е било предвиждано този източник на енергия да може да се използва и като оръжие. Някои физици от еврейски произход, емигрирали в Съединените Щати, оповестили притесненията си, че от тези проучвания Нацистка Германия може да стартира програма за направата на оръжие за масово унищожение(въпреки че този конкретен термин не е бил използван по онова време). Те се обърнали за подкрепа към Albert Einstein("e=mc2 you can relate"), също евреин беглец, за да придадат повече тежест на тезата си. Пишат писмо, известно като писмото на Einstein-Szilard, с което убеждават президента Рузвелт още през 1939 да създаде научна комисия, която да проучи възможностите за направа на ядрено оръжие на базата на разпадането на урана. Напредъкът е бил бавен, тъй като цялата концепция не е била приета много на сериозно от заелите се с нея, но независимо проучване от Англия бързо ускорява нещата, тъй като показва, че само малко количество уран би било достатъчно да се детонира бомба с невиждана до дадения момент сила. Накрая “всеобщите усилия” успяват и екипът е упълномощен от Рузвелт да създаде такава бомба възможно най-скоро. От 1942 до 1945 учените се състезават да бъдат първите, които детонират атомно устройство, което се случва 3 пъти през 1945: на 16ти юли тестова бомба експлодира на пробната площадка в New Mexico, на 6ти август уранова бомба(романтично наречена кодово "little boy" - малко момче) е пусната над Хирошима и на 9ти август плутониева бомба(с кодово наименование "fat man" – дебел мъж) изравнява Нагазаки със земята. Ядрената епоха, със заплаха за тотално унищожение на човечеството, е започнала.
Иронията на всичко това се състои във факта, че немските физици от онова време не са провеждали никакви по-сериозни проучвания в тази насока и всъщност са били убедени, че докладите, които чуват за работата на американските си колеги са обикновена пропаганда. Надпреварата за ядрено въоръжаване всъщност не е съществувала през Втората световна война и е била провеждана само от една страна. Въпреки наличието на петиция, обиколила членовете на екипа, настояваща бомбата да не се използва срещу цивилно население, защото това би било неморални и ненужно, Oppenheimer се възпротивява и последва унищожението, за което ние всички знаем. Въпреки че по-късно признава, че се чувства ужасен и виновен, той никога на изразява истинско съжаление, че е оглавявал тази унищожителна програма. Той просто твърди, че:

In some sort of crude sense which no vulgarity, no humour, no overstatement can quite extinguish, the physicists have known sin; and this is a knowledge which they cannot lose.
This rather scary statement is echoed in the very last line of the song.

По някакъв способ на грубия разум, който нито вулгарност, нито хумор, нито пресилване могат да затъмнят, физиците познават греха; и това е знание, което те не могат да загубят.
Това доста плашещо твърдение намира отзвук в най-последния ред на песента.

В основата си базирана на историята на Mayflower – поне според самия Steve Harris – тази песен, съчетаваща едновременно и келтско, и ориенталско звучене се отнася по същество за всяко пътуване, предприето в търсене на по-добро място, на по-добър свят. Пристигането в Америка е илюстрирано от думите "pilgrim sunrise, pagan sunset", които предизвикват асоциации с пътуването на запад и пристигането на религиозна общност в езически земи, както и за изчезването на вярванията на обитателите на тези земи.

Въпреки че са били част от религиозните фанатици, които Англия вече не е толерирала, пътешествениците на Mayflower представляват истинско „кралство от рая до ада”("kingdom of heaven to hell"), тъй като трудностите на новия им живот на американския континент убиват почти всички от тях(през първата им зима, 1620-1621, измират половината). Независимо от техните вярвания, истинското чудо там е било не промяната на виното във вода("changing the water into wine"), а тяхното трудно оцеляване при трудните условия, които срещат.

Също така е споменавано, че по даден начин тази песен може да се свърже и с кръстоносните походи поради ориенталското звучене на музиката и стиха "holy battles take their toll"(„свещените битки вземат своя дан”). Въпреки това в тази песен няма други елементи, които сочат, че въпросният пътешественик е войн. Представата за акостиране на нови брегове като че ли е по-силна като се има предвид песента като цяло, въпреки че наистина е спорно дали кръстоносците не са били на път да пристигнат в друг свят. Затова песента трябва да се интерпретира по по-общ начин, отколкото като за конкретна епоха или историческо събитие.

По познатия ни от 'Paschendale' начин тази фантастична военна епопея се занимава с операция Нептун, десантът в Нормандия, представляващ първата стъпка на кампания за спечелване на стабилни позиции в континентална Европа с кодово име операция Overlord(споменато в песента). Музиката, заедно с фантастичните вокали на Bruce, описва ясно настъплението на десантните сили към бреговете и адския сблъсък на инвазията. Стилът на пеене на Bruce перфектно ни води до кулминацията, където екплоадиращите строфи предизвикват визуализацията на битките по бреговете. Други части на песента, главно припева, също пресъздават бавния прогрес на войниците и слушателят може почти да види тези мъже да влачат краката си в пясъка в болезнена и смъртоносна офанзива срещу вражеските сили.

Все пак, за разлика от 'Paschendale', 'The Longest Day' съдържа и някои победни и изпълнени с надежда мелодии, преплитащи се с harsh рифовката, напомняща за напредъка на войниците. И наистина, десантът в Нормандия, въпреки ужасяващите човешки загуби, е първата стъпка към победата над отвратителен строй, който е трябвало да бъде унищожен за добро, за разлика от битката в Passchendaele, която е била безсмислена кървава баня, от която никой е нямал полза. Освен тази значителна разлика в настроението на мелодиите и целта на битките, и двете песни са еднакво грандиозни и типични епични песни на Iron Maiden.

Атмосферните условия са били решаващ фактор за десанта и тъй като времето през май е било хубаво в началото на юни не са били оптимални условията, което е принудило Съюзническата войска да почака, докато „формиращата се буря затихне”("the gathering storm abates"). Също е било необходимо и пълнолуние, както за осветяване, така и за прилива, който да облекчи десанта. Сред много други, немското командване прави и грешката да вярва, че такава атака не би била възможна поради преобладаващо лошото време през този период. Войниците са тренирали за десанта не през цялото лято, както твърди песента("all summer's long"), а по време на много пролетни седмици, и отлагането му с още един месец би се отразило сериозно на духа им, защото те са били в пълна бойна готовност за широкомащабна атака на бреговете на окупитаната от Германия Франция.

След първоначалния подход на десантните сили с товара на „окаяни повръщащи души, тресящи се от страх”( "wretched souls puking, shaking fear") се формират петте брегови плацдарма на Съюзниците. Канадците пристигат в Juno Beach и претърпяват значителни човешки загуби по време на първата вълна. Британците кацат в Sword и Gold, вторият също място на тежки загуби, и американците в Utah и Omaha, последната свидетел на най-многото убити войници в целия десант. Определен брой полски и свободни френски войскови части също се включват в битката след първоначалната и фаза, както и контингенти от Белгия, Чехословакия, Гърция, Холандия и Норвегия. Въпреки че не са спомената в песента, парашутните отряди също допринасят значително за успеха на операция Нептун.

С оглед на фразата “хълмовете избухват в пламъци”( "the cliffs erupt in flames"), песента може би описва действията в Gold Beach, но сценарият е бил почти същия във всяка десантна точка и безпощадните шрапнели са валяли навсякъде. Съюзническите войски са се опитвали да спечелят позиции на земята. Текстът, вокалните хармонии, както и самата музика, силно напомнят на ужасяващата – и както някои биха казали ненужно дълга – сцена от началото на филма от 1998 „Спасяването на редник Раян” и обрисува ярки образи на състоялото се клане. През трите месеца след D-Day почти 72,000 съюзнически и 200,000 германски живота са загубени. Кампанията е успешна, макар и скъпо струваща, стъпка към падането на един презрян режим.

Невероятно мелодична, 'Out Of The Shadows' е една от малкото power балади на Iron Maiden като останалите са 'Prodigal Son', 'No Prayer For The Dying', 'Wasting Love' и 'Journeyman'. Тя е много по-добра от останалите с явното изключение на 'Prodigal Son'. Текстът на тази малка музикална скъпоценност се занимава с живота и главно с неговото начало: раждането. Наистина раждането е като изваждане от сенките и новороденото е – според думите на Dickinson – крал за един ден("king for a day"). Въпреки това красотата на раждането е помрачена от смъртта, както и целия живот, и няма как да не се сетим за "as soon as you're born you're dying" („в момента, който си роден, умираш”) от 'The Clairvoyant'.

Интересният – макар и доста напразен – въпрос за смисъла на живота е повдигнат още веднъж, както в много други песни на Maiden - "what purpose to it all?"(„какъв е смисълът на всичко това?”) – и тук отново не е даден отговор, което доказва че съществува такъв! Също така, прераждането е загатнато в последното изречение на припева – също повтаряща се тема в техните песни и още една връзка с 'The Clairvoyant'.

Въпреки всичко, това е песен на надеждата, като надеждата, която се появява с всяко новородено дете. Всеки нов човешки живот представя красотата, както и болката(попитайте която и да е майка какво е усещането!) – болката на раждането и, естествено, болката, причинена от живота. Това е неизбежно, но ние наистина трябва да я  преодолеем през краткото време, през което сме на този свят, за да бъде пълноценен животът ни преди да се завърнем в забвението, онези сенки от които първоначално сме дошли.

Базирана на изцяло измислен герой, който доста интересно се превърна в мощно маркетингово средство за групата, тази песен е може би най-слабата в албума. Издаването и като сингъл преди самия албум предизвика разочарование сред някои фенове, но трябва да се каже, че като част от албума тя се съчетва перфектно с останалите песни от него. Тя предава същото чувство на мрак и страдание като повечето песни от A Matter Of Life And Death както в музикално, така и в текстово отношение. Както и да е, това, че е най-слабата песен в толкова брилянтен албум не означава толкова много. Тя все пак е отлично парче.

Седмици след обявяването на заглавията на песните на официалния сайт, всички си напъваха мозъците да открият кой всъщност е Benjamin Breeg. Изведнъж дори се появи уеб-страница за него – по общо мнение създадена от братовчед му, някой си "A. Breeg" – разказващ хубава измислена история за този мистериозен мъж (виж по-горе). Тази техника е известна като „вирусен маркетинг” и се състои във използването на свръзки, които съществуват в дадена общност, за да се разпространи съобщение от уста на уста по доста подобен начин на предаването на инфекция от гостоприемник на гостоприемник. Това е евтина и доста ефикасна техника, която е използвана успешно от много компании и преди, но този изглежда е първия път, когато тя е използвана от рок група (за пореден път, Maiden са пионери). В дадения случай е било използвано най-ефективното средство: интернет. Iron Maiden и хората, занимаващи се с маркетинга им са знаели, че това средство за комуникация е изключително мощно (спомнете си че Maiden са една от първите рок групи с уебсайт) и правят всичко възможно да бъдат познати в цялата Мрежа. Това хитро хрумване не беше нужно, за да се рекламират името и работите на групата, тъй като те отдавна са получили полагаемата им се известност, но то така или иначе забавляваше общността на Maiden по цял свят с появяващите се тук и там от фенове с достатъчно свободно време най-абсурдни хипотези относно действителната самоличност на Benjamin Breeg.

Все пак, историята е доста интересна и могат да бъдат направени много паралели между „живота” на Benjamin Breeg, както е описан на фалшивия аматьорски уебсайт, и случки, свързани с кариерата на групата и членовете и (особено Steve Harris). Следващото е малка компилация, чиито източник са главно фенсайта www.benjaminbreeg.com и форума към него:

Religion is regarded by the common people as true, by the wise as false, and by the rulers as useful.
Seneca [ca. 4 BC–65 AD], Roman philosopher

Religion is an insult to human dignity. With or without it, you would have good people doing good things and evil people doing evil things. But for good people to do evil things, that takes religion.
Steven Weinberg [born 1933], American physicist and Nobel prize 1979

Религията е считана от обикновените хора за истинска, от мъдрите за фалшива и от управляващите за полезна.
Сенека [около  4 пр.Хр. –65 сл.Хр.], римски философ

Религията е обида за човешкото достойнство. Със или без нея, добрите хора биха вършили добри неща, а лошите – лоши. Но за да вършат добри хора лоши неща, за това трябва религия.
StevenWeinberg [роден 1933], американски физик и нобелов лауреат 1979

Тази доста дълга песен е типична епопея на Harris с фантастична инструментална част, водеща до впечатляващи сола. Самият текст е остра критика към тревожно разпространяващите се крайно религиозни възгледи на различни вери. Когато „човек на мира”( "man of peace"), какъвто всеки свещеник или „добър” изповядващ каквато и да е вяра трябва да бъде – най-малкото ако вярваме на свещените книги на повечето религии – се превърне в „човек на свещената война”( a "man of holy war"), слепите последователи могат да се превърнат в унищожителна и неконтролируема сила. Steve Harris се опитва да рационализира всичко това чрез песента, но е добре известно , че „разумът е най-лошият враг на вярата”, както се казва.

Тези съмнителни проповедници с техните „твърде много страни”("too many sides") насърчават недоверието и твърде често откровената омраза към всички, които не изповядват същата вяра – или дори не са вярващи! Както Voltaire [1694–1778] правилно казва, „тези, които могат да те накарат да вярваш в абсурдни неща, могат да те накарат и да вършиш жестокости”. Това, което е трудно да се разбере, е, че действията на омраза, понякога предприемани в името на религията се правят „поради Господ” - "for the greater good of God", както припевът иронично ни напомня. Самият pre-chorus задава важни въпроси, които често биват игнорирани, тъй като религиите би трябвало да се занимават с живота и да разпространяват думи на любов. Ако това е случаят, нека не забравяме какво е войната – водеща смърт и омраза – и нека още веднъж си припомним какво е животът. Тук Voltaire също може да бъде сполучливо цитиран с думите си, че човек трябва да „мисли сам за себе си и да оставя и другите да се наслаждават на привилегията да правят така” – с други думи, live and let live.

И трите „авраамови” религии на планетата – юдеизма, християнството и исляма – имат известна нетолерантност една към друга и историята показва, че това е в следствие на безбройни кланета и проливане на твъде много невинна кръв, дори и между клоновете на една обща вяра. Би било безсмислено, а и би отнело твърде дълго време да се изброяват всички зверства и геноциди – понякога само опити, друг път успешни като например Cathars, които са били унищожени от католическата църква (за повече детайли погледнете друга страхотна песен на Maiden, 'Montsegur') – извършвани в прослава на един бог или друг. По съшия начин и „неавраамовите” религии, с изключение на будизма, са окуражавали клането на много хора, несподелящи същите религиозни идеали. Какъвто и бог да почитат хората, човешката психология обяснява в други случаи напълно нелогичното държание („действия отвъд разсъжденията”), и овцеподобната страна на повечето религиозни общности могат да бъде удачно обобщена в следния цитат:
Общият страх стимулира стадното чувство и има тенденцията да предизвиква жестокост към тези, които не са считани за членове на стадото.
Bertrand Russell [1872–1970], Британски философ, логик и математик

„Стадното чувство” е често използвано от т.нар. религиозни водачи, които насаждат страх в съзнанието на хората, правейки ги по-лесно маниполируеми. Сегашното американско правителство използва същия метод, макар и на по-светско ниво, върху гражданите си със „страха от тероризма”, но свещениците го използват от хилядолетия. Всъщност дори Библията твърди, че „страхът от Бога е началото на мъдростта” (Псалми 111:10). Това доста съмнително твърдение е повторено в Тората и , макар и по друг начин, в Корана. Много диктатори са използвали този страх доста ефективно чрез използването на подкрепата на религията за тоталитарното управление на страната, както и страха от Бога като оръжие срещу тези, които оспорват режимите им. По същия начин някои религиозни лидери са причинили сериозни последствия в историята, а и в наши дни, говорейки за греха, ада, вечните мъки и страха, и как всякакъв вид неподчинение на господа, на който изглежда, че служат може да бъде “изкупено” чрез тяхната намеса. Докато хората продължават да вярват, че подлежат на някакъв вид свещено наказание – както и награда, например като достигането на Valhalla от викингите в миналото или получаването на определен брой девственици директно от Аллах в живота след смъртта в случай на религиозно убийство на невинни хора – тези самодоволни юдейски, християнски и мюсюлмански свещеници ще продължават да бръщолевят проповеди за господа, който обича в един момент и убива в следващия.

Този общ страх на „стадото” може да бъде пресечен само от индивидуализма, тъй като основните вярвания на тези групи не са непременно грешни. Просто институционализираните практики и егоистичните интереси могат да покварят всякакво трезво мислене, правейки адаптирането на организираните религии по-трудно, докато това на индивидуалните вярващи е по-възможно с помощта на интелекта, както и вярата им. Естествено, тъй като повечето интелигентни хора обикновено са тези, които имат по-критично виждане, всички религии са предизвикани, както отвътре, така и отвън, от тези, които имат подходящите умствени възможности и които правят усилията да ги използват. По правило, образованието и интелекта се противопоставят на сляпата вяра и необоснованите вярвания и интелигентни философи са се опитвали да осветят каквито въпроси, съмнения и опасенията имат във вярванията на популярната религия. Прекалено често опитите да бъдат заглушени тези хора, чрез убийство или затвор, са правени от обвинените власти, въпреки че убийството изглежда е значително по-рядка практика днес – поне в Западния свят, и да се надяваме, че тази свобода на словото ще достигне и в другите краища на планетата, а не обратното.

Очевидно, интелектът позволява на индивида да се съмнява в догмите, представени като факти, както и в неоснователните допускания, тъй като се знае, че допусканията и вярата са сред главните постулати на т.нар. „интелектуални” религиозни вярвания(„Слепите водят слепите”). Все пак, трябва да се подчертае, че емоционалното вярване е доста различно, защото интелигентни хора също могат да бъдат религиозни поради социални или емоционални фактори. Интелигентният човек може да вярва в бог, но все още остава критичен и с отворено съзнание, когато става дума за институционализирана религия – неговата или нейната и тази на останалите.

Видимата вълна на фундаментализъм, заливаща всички региони в момента, авраамски или не, все пак не е нищо ново, и историята показва, че „тъмните” векове идват и си отиват, с периоди на просветеност. Тази песен размишлява върху появата на една от тези ери, когато „ползата на Бога”("greater good of God") изглежда по-важна от тази на хората. Последният стих ни напомня за едно от главните веруюта на християнската църква – въпреки че юдеите и мюсюлманите са точно толкова засегнати – че човек на име Исус, чието историческо съществуване е понякога оспорвано, но чието вличие върху нашата цивилизация е потресаващо, който и да е той, по общо мнение умира „за всички, които никога не тъжат за загубата му”("for all of those who never mourn his loss"). Както песента продължава, „не е било предвидено да чувстваме болка отново”( "it wasn't meant for us to feel the pain again"), но това е станало без да се има предвид човешката природа, изпълнена с отмъстително насилие и неспособна да живее в мир. Стадното чувство, въплътено във фразата „Бог е моят пастир”( "the Lord is my shepherd") показва пълната си значимост и предизвиква човек да стане вълк за човека, въпреки че тук овците са опасните

Луцифер. Носителят на Светлина. Господарят на Светлината. Тази песен се занимава с някогашния архангел, който, според легендата, се опълчва срещу Господ и бива отхвърлен на Земята за това. Бидейки паднал ангел, той очевидно не вижда този „странен свят”("strange world") по подобен на останалите от нас начин и се чуди защо хората а са толкова слепи – „Нищо скрито, а вие още не можете да проумеете истината”("Nothing hidden still you fail to see the truth") – и продължават да извършват жестокости един към друг – „Защо е това клане на братството между хората "Why the slaughter of the brotherhood of man"а”().

Пак според легендата се приема, че Луцифер е в корена на всичкото зло по целия свят, но тази песен ни кара да видим собствения си живот през неговите очи, наблягайки на факта, че ние, като хора, сме единствените отговорни за това зло. Има дори и апел към нас за промяна – „Да отмъщаваш е да живееш в миналото, време е за поглед в новото хилядолетие”( Revenge is living in the past, time to look into a new millenium"), въпреки че според наблюденията му по време на престоя му на Земята, „ние нямаме стойност в черните му пламтящи очи”("we are not worthy in [his] black and blazing eyes".).

Изречението „предаваме ти всичките си грехове в този ден”( "all our sins to you we give this day") прави интересна връзка с друга песен, която също се занимава с демон, пребиваващ сред хората а - 'The Fallen Angel'. Луцифер и останалите демони обикновено са обвинявани за нашите собствени низки дела. Но в крайна сметка е лесно да се намерят изкупителни жертви и да им се прехвърлят всичките ни грехове, така че да можем да продължим и да извършваме нови. Припевът ни съветва да „пуснем душата си и да я оставим да лети”( "free [our] soul and let it fly", забележете, че подобни редове могат да бъдат открити и в 'Hallowed Be Thy Name' и 'The Thin Line Between Love And Hate') и да „отдадем живота си на господаря на Светлината”( "give [our] life to the Lord of Light"), тъй като той изглежда е единственият, който може да ни води в „тази самотна обещана земя”( "in this lonely promised land") след като сме били „прогонени от кървавата ръка на отеца си(т.е. Господ)” ("cast out by our bloody father's hand").

В последния ред – „В нашия кошмарен свят, единственият в който вярваме”( "In our nightmare world, the only one we trust") – е събрано много добре състоянието на света, откакто хората са се появили на планетата, правейки живота един на друг нещастие и вярвайки единствено в символа на злото, който този Господар на Светлината традиционно представя. Въпреки това, значението може да бъде обърнато и посланието на песента да бъде интерпретирано като знак, че трябва да вярваме на науката и знанието, като това са нещата, които Луцифер символизира, носейки светлина на цивилизацията и движейки я напред. Така че, нека не се колебаем метафорично да отдадем живота си на този Господар на Светлината и да се опитаме да направим този свят по-добро място чрез изтикването на останалите сенки, които все още тормозят съзнанията на много хора.

Трябва да бъде подчертано, че никой всъщност няма нужда от господ или дявол, за да задоволи жаждата си за знание. Този коментар по никакъв начин не окуражава почитането на Сатаната, при все факта, че той е само символ и доста невероятно да съществува наистина. Ние всички можем да следваме желанието си да учим и тези, които са имали същото желание преди нас.

Glory and praise be with you, Satan, in the heights
Of the Sky, where you reigned, and in the lightless nights
Of Hell, where now, overcome, you dream in silence!
May my heart, one day, under the Tree of Science,
Rest close to you, at the hour when around your head
A new Temple will rise and its branches will spread!

Charles Baudelaire [1821–1867] – Translation copyright© 1999 by William A. Sigler

Споменава се „странен жълт газ, играещ си със съзнанието им”( "strange yellow gas played with their minds"), което напомня на историята на филма Ladder на Jacob от 1990, където американските войници във Виетнам са под влиянието на наркотик, който изкривява представата им за реалността и ги прави изключително агресивни. Въпреки че „газът” от текста изглежда предизвиква различно явление от дрогата във филма, променящият съзнанието ефект, както и вероятната му смъртоносност, са очевидни.

По-нататък, историята се прехвърля към някакъв персонаж на смъртно легло след живот на политически интриги, измама и изглежда, различни лоши дела като лидер, включително и това на изпращането на тези мъже на някаква тайна мисия. Зад маската за постигане на мир ("You had us all strung out with promises of peace"), този човек не е направил нищо друго, освен да превърне света в по-несигурно място, отколкото е бил преди, поставяйки живота на невинни хора в риск с „пророчества, които ще изпратят и всички нас в ада”. Човек не може да се въздържи да не направи сравнение със сегашната ситуация по света, с правителства, провеждащи войни, тайно или не, застрашаващи живота на всички ни поради заплахата от тероризма, който тези конфликти могат да предизвикат – в края на краищата, повечето бомбени атаки в Западните страни произлизат от политиката в Средния Изток на някои т.нар. индустриализирани нации и карат невинни цивилни да плащат цената за това с живота си.

Втората и последна част на песента, след солото, обогатява картината до нещо по-голямо (забележете прогресията от конкретна тайна мисия на „хора, облечени в черно” - "men all dressed in black" до лидера, наредил за мисията, а после и до по-широка световна ситуация). Въпреки, че има надежда, там, където има живот, някои все още смятат, че „живота е евтин”( "life is cheap") и демонстрират явно незачитане на останалите човешки същества, независимо дали са техни собствени войници, изпратени на клане, или обикновени граждани, които загиват в резултат на техните неясни политически маневри.