Мнозина знаят, че Steve Harris е играл футбол. Е, добре. Последният мач е бил благотворителен, но той все пак е носел прословутия национален екип и е отдал чест на свещената почва на Уембли! Сега, когато европейският шампионат започна в Швеция, поне половината от Kerrang!, както и самият 'Arry, Stefan Chiraz и много повече метълисти, отколкото можете да си представите, полудяват на тема футбол и се надяват, че националите ще се представят добре.

Не съм завистлив човек. Виждам ги всички музиканти – бързи коли, милиони, богати къщи и ваканции на далечни места. Но, когато Steve Harris изрича думите „получих пас от Glenn Hoddle", истинска завист премина през вените ми. Steve Harris е играл футбол с Краля, моя любим Hoddle! И през следващия час, аз научих, че капитанът на Iron Maiden, за повече от дестилетие е сбъднал две свои детски мечти. Този късметлия е играл с интернационални футболни величия, както и е бил хедлайнер на Donington, Rock in Rio и Madison Square Gardens. Трябва да се засрами, дори Jim не може да се похвали с толкова! И вместо да завиждате, четете – в следващите няколко страници, ще научите, че футболът и метълът имат много общо.

West Ham става про. Обратно в 1972, на възраст 14 години, Steve Harris е бил подложен на изпитание от своята любима

Бях нает за около осем месеца и през това време аз лавирах всеки ден от седмицата между West Ham, клубовете през събота и неделя, и училището. Съботите играех за клуб Melbourne Sports, за който още играя, а неделите - Beaumont Youth, които открих от известния разузнавач на West Ham - Wally St Pier. Не можах да повярвам, когато чух се West Ham са заинтересовани. Беше чудесно, но 14 беше наистина грешната възраст, защото всичко, което исках да правя беше да изпия няколко бири и да се срещам с мацки, което не се свързва с играенето на футбол. Те искаха да си лягаш рано и подобни неща. В известен смисъл това ме разочарова, защото си мислех, ако не мога да се посветя на клуба, които наистина обичам, тогава за какво е всичко това? Ако това беше преди няколко години, може би щеше да е съвсем различно. Iron Maiden беше нещо, с което да се ангажирам. Не знам защо - може би, защото все още мога да пия бира и да се виждам с мацки. (ха ха ха)!

Приликите между футбола и това да имаш банда, са много, обяснява приветливия Harris.

Играеш/свириш пред много хора, трябва да си наистина посветен и непоколебим, и двете кариери са краткосрочни.

Дай ни резюме на Iron Maiden FC като играчи.

Dave Murray не играе много футбол. Той е играл само за тима на Maiden два или три пъти. Отбеляза зашеметяващ гол в Полша, когато играхме там, но беше от тези, които лесно могат да завършат с флага за корнер! Той е тих, срамежлив, усмихва се, и други неща, които не са присъщи на повечето играчи, които са склонни да бъдат упорити. Bruce е типа Billy Bond – може да бъде агресивен, ако играе футбол по-често щеше бъде добър халф. Няколкото пъти, в които е играл за нас, винаги сме му казвали, да набележи най-добрите опоненти на терена, защото той просто излиза и им разказва играта. Nicko беше вратарят ни, докато се контузи в мач срещу Rainbow; това беше спорна топка и Nick я спря, но пича го последва и го удари по гърба, след което му беше забранено да играе повече. Той беше доста добър вратар, и малко луд, психо – като Vinny Jones! Яник също е добър вратар, но не можем да го оставим да играе, за да не нарани пръстите си.

Ами ти?

Не знам... Малко е трудно да говоря за себе си.

Harris е написал песента "Weekend Warrior" в последния албум, отнася се за хулиганство, и се чудех дали в младежките си години е бил хаймана, така да се каже?

Да, когато бях на 13-14 имах ботуши и тиранти, нали разбираш? Никога не съм бил със скинхед прическа, никога не съм подкрепял насилието, беше повече свързано с модата, предполагам. Никога не съм излизал с мисълта да се бия, защото винаги съм се интересувал повече от футбол. Ако се интересуваш от футбол, за мен винаги е значело, че не си хулиган. Колкото до футболните хулигани, те са чекиджии. Бях в Холандия веднъж, беше рожеденият ден на кралицата или нещо такова. Беше национален празник, така че ние седяхме в бара цял ден, пиехе, когато един човек влезе. Беше фен на Maiden, но дойде и ме попита: "Ти си от West Ham, футболен хулиган ли си?" Аз казах: "Моля? Не!" Той продължава: "О, аз съм футболен холиган, подкрепям PSV Eindhoven и обичам да се сбивам итн ... " Тогава започна да ми говори колко се гордее, че носи знамето на UK и други подобни. Казах му: "Виж пич, приемаш нещата погрешно, целта е друга." Не можех да повярвам, че е толкова горд да бъде хулиган, очевидно не беше добре! Но нещата се оправят. Отидох на дота мачове на West Ham тази година, въпреки че съботите самия аз играех не беше проблем. Дори заведох осемгодишна си дъщеря на мач - не мисля, че проявяваше голям интерес, но искрено се забавляваше! Не мога да чакам, докато момчето ми порасне. Той е само на 18 месеца, а рита топка наоколо – трябва да го науча да казва West Ham, нали разбираш?

Разбирам. Станах баща наскоро и съм напълно наясно. Момчето ми носеше тениска на Тотнъм още от болницата.

Същото и при нас – моят носеше тениска „Аз дриблирам по-добре от Чуковете."

Нямам съмнение, че когато стане въпрос за фанатичност, феновете на Iron Maiden, взимат всички награди. Maiden за тях са това, което Чуковете за Harris, или Тотнъм за мен.

Да, това е друго нещо, което е общо между нас и футбола – те подкрепят бандата, така, както ние подкрепяме любимия отбор. Чу ли си за човека, който е сменил името си на Iron Maiden? Ние всъщност поканихме пича на нашето рилийз парти. В началото си мислех, че никой не е толкова луд, за да го направи, но той обича групата толкова много, че е сменил името си на Iron Maiden. Говорих с него и не изглеждаше като откачалка, по-скоро нормален, тих, приятен човек. Неща от този сорт са леко плашещи, да знаеш, че имаш подобно влияние. Аз също съм свързан с фанатизма, но не бих си сменил името на West Ham, или на каквото и да било. Но забавното е, че независимо къде по света ходим, можеш да видиш шал на West Ham поне веднъж седмично. Веднъж ни хвърлиха знамето на UK, на сцената в Ню Йорк, с написано "West Ham" на него. Един пич в Ню Йорк имаше тату на ръката си с Еди и надпис "Up the Hammers" отдолу, но не знаеше какво, по дяволите, значи това. Казах му, но него не го интересуваше. Трябва да призная, че обичам West Ham достатъчно, за да си татуирам нещо, свързано с тях. Всъщност, се замислям сериозно над това. Но за мен West Ham са до живот, ще ги гледам завинаги. Но Maiden няма да са там завинаги.

Колко от играчите, които си срещал или познаваш, са фенове на метъла?

Terry Butcher (треньор на Coventry City до миналата година) е голям фен на метъла и на Iron Maiden. Идваше да ни гледа, когато играеше за Ipswich, а ние свирехме в Gaumont. Когато отидохме в Rangers, ни гледа в Glasgow, истински фен. Paul Mariner (ex-Ipswitch, сега треньор в Северна Америка) е друг голям фен, който е бил на няколко концерта. Чувал съм, че Stuart Pearce (Nottingham Forest) също слуша рок, както и Charlie Nicholas (Celtic). Срещам много играчи, взимайки участие в тези благотворителни мачове.

Някой от другите играчи, с които Steve Harris e играл, включително Glenn Hoddle, Gerd Muller, Rene and Willie Van der Kirkhoff, Frank McAvennie, Paul Allen, Nayim, Archie Gemmill, Steve Coppell, Frank Worthington...

Да, Стара Англия, срещу Стара Шотландия. Бяхме всички, събрани за националния химн. Беше преди няколко години, мисля че преди финала за трофея Freight-Rover. Завърши 1-1 и беше фантастично да играя на Уембли. Виж, аз познавам Dave Watson (Quo фен and бивш централен халф на Англия)наистина добре...

Фен ли е на Maiden?

Достатъчно е, че неговият син е. David го доведе на няколко концерта и станахме приятели! Той е този, който ме въведе в благотворителните мачове. Но през половината време, не мога да вярвам на играчите, с които съм на терена – чувствам се смутен понякога. Представям си как хората си мислят: „Той е тук, само защото е в група, неприятен човек с дълга коса." И предполагам, че имат право. Затова се чувствам малко уплашен. Играх в мача срещу Palacе миналата седмица, който беше смущаващ, защото всички играчи бяха настоящи, но аз бях толкова добър, колкото и те... Бях много щастлив, какво мога да кажа? Същото за Joe Elliott... (който беше част от тази история, докато Leppard не го изключиха от списъка)... той също играеше тази английски игра, и се изяви в немалко от срещите. Двамата си звъняхме, ако имаше мач. Всъщност, ние играхме в Ирландия в мач между Ирландия и Уелс. В началото на сезона ходих до Sheffield с него, за да гледам West Ham срещу United – той спонсорираше мача! Наистина, Joe е фанатичен, предприема дълго и мълчително пътуване до Sheffield от Ирландия за всеки домакисни мач...

Още ли предпочиташ да седиш прав на терасите на стадиона или се превърна в „седящ" човек?

Трябва да призная, че достигнах до момента, в който ми писна да бъда на терасите, на пръсти, опитвайки се да видя нещо; аз съм малко нисък. Предпочитам да седя напоследък, въпреки че с Арсенал, бях прав, по-рано тази година. Беше готино, защото спечелихме – винаги е яко да побеждаваме Арсенал, не е ли?

Коя е най-добрата игра, която Steve Harris е гледал като фен на West Ham?

Тази, в която победихме Sunderland с 8:0 у дома. Не мога да си спомня коя година беше, но Geoff Hurst вкара шест гола, а останалите бяха дело на Brooking и Sissons. Беше просто невероятно. Оставиха ме без дъх, прекрасен спектакъл. Напираха сълзи в очите ми.

Кой мач на Англия те е докоснал най-много?

Полуфинала на Световното срещу Германия. Бяхме някъде на турне с групата, иначе щях да отида.

А най-добрата игра, в която Harris е участвал, с Maiden FC, или благотворително?

Беше тази на Уембли срещу Шотландия. Не мога да кажа, че беше най-доброто ми лично представяне, но да играеш за Англия на Уембли е мечта на всеки. Бях номер 7 и играх напред. Не отбелязах, Tony Woodcock вкара нашия гол.

Когато играеш срещу Joe Elliott and "Sav" Savage или Ritchie Blackmore, колко трудно става?

Всички взеха играта прекалено на сериозно и това беше сериозното! Вратарят на Leppard, си счупи два птъста, топката беше спорна, аз я избих от ръката му. Не беше целенасочено, не излизаш да убиваш хора или да се опитваш да чупиш крака, но просто играта взнима превес над теб.

Членове на IRON MAIDEN, DEF LEPPARD, SCORPIONS и WARLOCK в един отбор

Кои са някои от най-добрите, срещу които си играл?

Joe е добър играч, Rick Savage също; той имаше проби с Sheff Wednesday. Blackmore също е добър играч... със сигурност е бил като по-млад. Играл съм и с него, и срещу него; отбеляза няколко гола за мен в Германия. Когато взмеше топката, беше много трудно да му се отнеме. Неговият начин на работа, не може да се нарече висок, но веднъж вземе ли топката, изглеждаше сякаш е вързана за обувката му...

Нещо за Hoddle?

Да, той е много добър играч.

И така, Steve, не се стеснявай: кой е най-добрият гол, който си отбелязвал?

Можеш да попиташ Joe (Elliott) за това. Беше един от головете, които отбелязах срещу Def Leppard и беше преди няколкото години, но аз не съм сам в твърдението, че имаше и малко късмет. Владеех топката около 25 ярда, подминах няколко играчи, ритнах я с левия си крак точно в горния ъгъл...

Steve Harris – един човек, който имаше своите мечти и спечели. Браво на него.

Превод: Илияна Чоевска