LANGUAGE/ ЕЗИК

a real live one banner

Източник: www.markcordory.com на 30.12.2019
Автор: Mark Cordory

От няколко години възнамерявам да напиша тази история. Историята, зад която стои създаването на Eddie за албума им ‘Fear of the Dark’ от 1992.

Така, че моля сложете си удобните пантофи, настанете се на любимия си стол край камината, налейте си догоре от най- доброто малцово уиски- настанихте ли се удобно? Добре, започвам тогава.

Нашата история се случва някъде през смътната и далечна 1990, по времето когато MC Hammer, New Kids On The Block и They Might Be Giants управлявяхя ефира (поне така беше тук в UK), бяха по-простички времена.

Тогава работех за моя приятел и ментор Bill Talbot в неговата малка компания за реквизит ‘Talismen’ в Кардиф и бяхме заети с такива детски изпълнения като ‘Knightmare’ и ‘Maid Marian And Her Merry Men’ и като цяло се наслаждавах на живота, покрит с стиропор и смрад на латекс и фибростъкло.

iron maiden dear of the dark eddie story

Един ден двама типа, които никога преди това не бях срещал Phill и Trevor се отбиха в работилницата ни. Те започнаха да ни обяснявят колко много се интересуват от правенето на музикални клипове, бяха ни намерили някак си, честно не помня как (не забравяйте това беше ерата преди интернет дори бих казал аналоговата такава ,) но те ни бяха открили.

Phill и Trevor ни обясниха, че биха искали да се срещнат с някои от водещите музиканти и да проучат дали те биха ги ангажирали да направят няколко видео клипа за тях. Бяха споменати имена като Kate Bush, Iron Maiden и Peter Gabriel, което със сигурност ме заинтригува понеже бях фен и на трите имена. Така че, тези типове искаха да направят нещо, което да ги открои от другите професионално– дали имаме интерес да работим заедно?

Bill и аз решихме, че това е удар на сляпо, но си заслужава да опитаме и се съгласихме. Пичовете позвъниха на някакви места и в резултат получихме ангажимент да посетим Sanctuary Records ( лейбъла на Iron Maiden) в Лондон. По някаква причина реших да се дегизирам като зомби, показвайки нещо като портфолио (моля ви, не ме питайте защо, …честно по онова време това ми се стори добра идея, защото сещате се – IRON MAIDEN пич! ).

Те също счетоха, че идеята е добра и когато моментът настъпи аз пристигнах в работилницата към 5 сутринта, за да си сложа протезите. Сам.

Не знам дали някой от вас някога се е опитвал да погледне отстрани на собствената си глава, за да провери дали грима се прелива плавно, но се оказва че това е изключително трудно - кой да знае?

marc zombie makup

Снимка с любезното съдействие на Phill Anstice.
Източник: www.markcordory.com

Както и да е, след няколко часа най-накрая успях да нанеса грима от снимката (тази снимка е правена от Phill, когато той и Trevor дойдоха да ме вземат онази сутрин. Поглеждайки назад във времето това не е кой знае какво постижение, но това беше преди 30 години и аз собственоръчно се дегизирах, така че предполагам не трябва да съм толкова критичен към него). Очетаваше се да го нося около 10 часа с безброй отбивания до тоалетни, за да правя дребни поправки. Като последна приумица грабнах един труп от реквизита, който се мотаеше наоколо и го преметнах през рамо- сега вече бяхме готови да тръгваме.

И така, тъй като срещата ни със Sanctuary беше следобяд , се оказа че Phill е решил да се отбие до Box Studios в Бат- студиото на Питър Гейбриъл, вземайки под внимание възможността случайно да се засечем с него.

Изглежда си заслужаваше слепия изстрел. Бяха времената преди сателитната навигация, поради което ни отне известно време да намерим студиото, но накрая пристигнахме пред две стоманени врати с мрежа и интерком.

О, споменах ли за кучетата - пазачи? Не? Ах...Ами Когато Phill и Trevor излезнаха от колата, за да позвънят на звънеца две доста впечатляващо големи немски овчарки се появиха зад мрежата с вратите и не говоря за онези овчарки, които кръстосват Баварските Алпи в търсене на изгубили се овце, ами говоря за онези с наистина големите зъби и челюсти като на мечешка паст. Прецених ситуацията и реших да си остана в колата гушкайки трупа. Кучетата издадоха едно дълбоко ръмжене към Phill и Trevor за добре дошли и оголиха зъбите си, за да ни покажат колко са хубави. Както и да е интеркомът ни отговори и след няколко обяснения бяха допуснати през страничната врата вътре. Аз останах. Немските овчарки също. Забележително трудно е да се опитваш да изглеждаш приятелски настроен и незаплашителен, когато си облечен като мъртво месо и откакто колата беше паркирана само на няколко ярда от портата и тримата прекарахме няколко щастливи минути гледайки се един друг и мислийки си дали вратите са толкова солидни колкото изглеждат.

За щастие Phill и Trevor се върнаха след няколко минути- изненадващо Phill не изглеждаха като: „Благодаря за запитването, ще го уведомим за вашето посещение” а по-скоро като: „Не”, „определено не, кажете им да се махат”. Така че, те влезнаха в колата и потеглихме. Сигурен съм, че кучетата бяха тъжни да видят как „всичко което можеше да бъде изядено” се отдалечава....

Както и да е един адрес беше отметнат, друг предстоеше, така че се насочихме отново към стария център на Лондон. Ако някога сте опитвали да паркирате в Лондон, ще разберете, че това никак не е лесно, затова известно време обикаляхме по улиците получавайки случайни странни погледи от онези, които ме забелязваха с трупа, седнал на задната седалка. докато намерихме пространство на разумно разстояние пеша от офисите на Sanctuary и паркирахме. Все още имахме няколко часа да убием преди уговорката си, затова решихме междувременно да обядваме в кръчмата. Преметвайки трупа през рамото ми, поехме към най-близката кръчма за по едно хапване от сорта на пай и картофено пюре с грах и сос (което както всички знаем е единственото достъпно ядене в Лондон). Помня кръчмата-съвсем традиционна Лондонска кръчма -прозорци от стъкла за бутилки, стени облицовани в тъмно дърво, уютни сепарета с изтъркана кожа по седалките, подозрително изглеждащи местни, които вероятно бяха откраднали час- два между убийствата, извършвани в мъгливи, осветени от газови фенери улички- такъв тип място наречно The Slug & Gristle или нещо подобно. И така влязохме вътре. Собственикът не се опита да ме набие със стик за крикет. Стана ни ясно и че изненадващо трудно предизвикателство е яденето за една протеза снабдена с допълнителен набор от зъби . Изпихме и по една халба Гинес, която наистина няма този вкус, когато я пиеш през сламка, а хапките трябва да бъдат нарязвани на малки парчета. За съжаление също така не можете да хапвате пюре или грах (дори от този разкашкания сорт) през сламка, но поне подложих със соса добре.

Обяд, халба с минамално разлята течност, объркани местни- влязох в тоалетната да пооправя грима си и да почистя остатъците от кашата и Гинеса, което ме накара да изглеждам така, сякаш развивам бяс в начален стадий и излязохме навън към следващия ни ангажимент.

Признавам и го на хората, които работят в Sanctuary Records - какво ли не са виждали по онова време щом човекът на рецепцията едва ме удостои с бегъл поглед влизайки след Phill и Trevor. След това спомените ми стават малко неясни (вероятно защото бях станал в 4,30ч. И изпих халба Гинес на гладно - не съм убеден в калоричността на соса).

Спомням си как бяхме въвеждани в някакви офиси и се запознахме с двамата типове, с които имахме ангажимент да се видим и отново те едва обърнаха внимание на трупа и зомбито, което го носи. Но предполагам , че когато работиш за Iron Maiden…

Срещата премина в учтив тон и беше сравнително кратка, мисля, че прекарахме там 15-20 минути докато Phill и Trevor правеха своя удар, а аз си седях кротко настрани гушкайки трупа. След края на срещата, всички се изправихме и ръкувахме, те изразиха благодарност за нашето посещение. Единственият коментар към мен беше: „Чудесно облекло между другото” и това беше всичко. Върнахме се в колата и аз свалих толкова грим колкото можах по пътя. Човешкото лице наистина не е създадено да бъде обгърнато с латекс за толкова дълго и с цялата пот която се беше натрупала (голяма част от която се беше събрала в брадичката ми) не ми отне дълго да отстраня големите парчета и да позволя на кожата ми да вдиша свеж въздух най-сетне- FREEDOM!

На път за вкъщи поговорихме за нещата от деня чудейки се дали отново ще се чуем с тези хора и така пристигнахме в Кардиф в късния следобед / ранна вечер, Phill ме остави в студиото където аз прекарах още час и нещо в отстраняване на остатъците от лепило и латекс в косата си (заедно с доста от самата коса )и накрая се прибрах вкъщи, за да се насладя на първото ми солидно хранене за деня.

Мисля,че не чухме нищо от Sanctuary в продължение на около година (и абсолютно нищо от Peter Gabriel или Kate Bush, на които също бяхме оставили някакви концепции- което не беше голяма изненада ако трябва да сме честни) и всички бяхме на път да забравим за всичко това докато един ден през 1991г. Bill не звънна.

„Няма да познаеш кой се обади”

„Кой?”

„Sanctuary Records искат да моделираме и направим Eddie за следващия албум на Iron Maiden

„Неее”

„КАЧВАЙ СЕ !!! (или поне някакви такива възклицания)

Това и направихме. Натоварих се със задачата да направя различни вариации за тях, които изпратихме на Sanctuary.

mark cordory scetch 1 mark cordory scetch 2

Източник: www.markcordory.com

Имаше доста размотаване по проекта докато накрая разговарях с Bruce Dickinson по телефона, където ми обясни че той и жена му били вдъхновени от фигурата на демона от „Нощ на голата планина”, част от филма „Фантазия” на Уолт Дисни, така че това се превърна в концепция и завърши с тази крилата фигура.

mark cordory scetch 4

Източник: www.markcordory.com

Bill ми даде задачата да изработя крайния вариант на фигурата, която беше изработена от латекс и запълнена с пяна на места (всъщност първия ни опит да запълним тялото с 50 литра течен латекс завърши с изтичането на половината му количество през шефовете на фигурата по пода на студиото заради налягането, което беше забавно...), преди да бъде сглобено и накрая боядисано.

mark cordory pic1

(полагане на глинената стена около оригиналната фигура преди пълненето му с латекс- жалко но това е единствената снимка която имам на оригиналната фигура)
Източник: www.markcordory.com

2mark cordory pic1

Боядисаната фигура преди добавянето на зъби и очи.
Източник: www.markcordory.com

Снимките за албума са заснети от Phill в Margam Park в Южен Уелс, Великобритания, а ние прекарахме цял ден, подготвяйки декора и инсталиране на Еди.

mark cordory pic3 mark cordory pic4

(Готовата фигура на Еди се инсталира на снимачната площадка - да, това съм аз)
Източник: www.markcordory.com

Фигурата се поддържаше на подемник за двигател, скрит зад него (на първата снимка по-долу можете просто да различите опората в задната част на главата му).

mark cordory pic6  mark cordory pic5

Източник: www.markcordory.com

Фил направи серия от негови снимки, след инсталацията и за мен това все още са любимите ми снимки на него.

10mark cordory pic9 mark cordory pic8 mark cordory pic9

На следващия ден групата пристигна с тур буса си за тяхното участие в снимачната сесия и аз се срещнах с всички тях преди сесията- за беглата ми среща с тях ми се сториха прияти момчета, иска ми се сега да имах автографи на оригиналната скица, но човек се учи докато е жив нали?

1992 all2   1992 all1

(серия снимки на Фил попаднали в последния албум)

И така в общи линии се случиха нещата.

Talismen бяха споменати в списъка с контрибютъри (въпреки, че си спомням , че не бяха изписани правилно? ), но не помня да е имало конкретно опоменаване ще проверя, въпреки че не си намирам копието, верятно котките ми са го бутнали зад шкафа, както правят с повечето неща, така че може би някой ден ще се появи на бял свят.

Фигурата попадна на обложката на самото CD, а дизайнът се появи и върху различни промо неща като фланелки и огромен банер за сцената използван за турнето им същата година.

donington stage

Източник: www.markcordory.com

Колкото до фланелките-тотално се провалих да си взема една по онова време, но както и да е следвайки постовете под тази история във Фейсбук страницата ми, получих много любезно дарение на оригинална Monsters Of Rock фланелка с моето Еди на нея, така че всичко е наред.

donington shirt   eddie head collection

Източник: www.markcordory.com

Като финален щрих: Оригиналната глава на това Еди всe още се намира в личната колекция на един Iron Maiden фен и забележителен колекционер и имайки в пред вид възрастта и не изглежда никак зле!

Както и да е, надявам се да ви е харесал този малък анекдот от краткия ми поход в света на Рок боговете, може би следващия път ще ви разкажа всичко за това как направихме дракона Smirkenorff за сериала "Knightmare" на Anglia TV и как вкарахме кон в асансьор, но това е история за друг ден ...

Благодаря за вниманието.

Можете да последвате Mark Cordory Facebook, Instagram или Pinterest

Източник: www.markcordory.com
Автор: Mark Cordory
Превод: Любомир Балиев

PLAY

shaman-eddie.gif

Members Login