LANGUAGE/ ЕЗИК

page banner legacy of the beast

 kerrang lars steveInterviewed by Lars Ulrich
Published in Kerrang! September 1996
Source: The Iron Maiden Commentary

Август 1981, Копенхаген. 17-годишно хлапе стой зяпнало от изумление към британската рок банда която взривява местната сцена в родния му град. Той вече е гледал някои от великите – Deep Purple, Thin Lizzy, Motörhead – но това е различно. Тази банда е гладна за метъл, по-сурова, с почти пънкарска интензивност и всичко това заедно с перфектни музикални умения. Хлапето наскоро е започнало да свири на барабани и това е типът банда, към която би искало да се присъедини. Само ако беше...

Превъртаме 15 години напред. 17-годишното хлапе сега е барабанистът на най-популярната метъл банда в света: Metallica. Британската банда, която той гледа онази вечер имат 20 годишна блестяща кариера по време на която са създали едни от най-великите албуми в жанра, безброй пъти поставяли крака, обути в бели спортни обувки, върху предните монитори, и разполагат с влияние над две поколения музиканти, вариращи от Tim Wheeler (Ash), Kerry King (Slayer), Robb Flynn (Machine Head) до Michael McKeegan (Therapy?). Това, естествено са Iron Мейън. През септември на пазара ще бъде пусната компилация, обхващаща цялата кариера на Maiden, подходящо озаглавен The Best of the Beast. За да отбележим събитието, решихме, че това е перфектната възможност да съберем двамата мъже, който най-много от всичко са отговорни за оформянето на облика на съвременната хард рок музика – лиддерът на Maiden Steve Harris и неговият знаменит фен, Lars Ulrich.

За последно двамата се срещнаха през 1988. Тогава Maiden събраха рекордна публика от 97 000 в Донингтън, а Metallica все още не бяха пуснали ”...And Justice for All”, албумът който щеше да ги превърне в международни суперзвезди.

По всеобщо мнение в промеждутъка от години титлата ’Най-добра метъл банда в света' премина от екипа на Harris към препълващия стадиони квартет на Ulrich. И така, с обща история, взаимно уважение, его и професионална гордост като част от уравнението, ще бъде интересно да видим отношенията между двамата сега. Поне такава е идеята...

Steve Harris е първият, който ни поздравява в бара на хотел Паркър Меридиан в Манхатън.Той е долетял с Конкорд специално за интервюто, преди да се срещне с бандата си в Южна Америка за още едно изтощаващо хедлайн турне. Моментално ще бъдете поразени от неговата почти легендарна дружелюбност и земна натура. Той си призна, че е любопитен как ще се развие по-нататък този следобед. Думите „диамант” и „дядка” никога не са били по-подходящи.

Lars влиза малко по-късно, усмихва се и се ръкува с всички. Точно след края на турнето на Metallica „Lollapalooza” в САЩ, жилавият ударник би трябвало да е на почивка със своята приятелка, студентка по медицина. Това, че той е тук днес е показателно за неговият респект към Steve Harris. През годините Lars е изтърпял много добронамерени подигравки, но просто не можеш да объркаш неговия ентусиазъм и безкрайна енергия.

След края на първоначалната раздумка се оттегляме в стаята на Steve и поръчваме Евиън и Хайнекен на румсървиса. Lars и Steve се разполагат един до друг на дивана. Аз включвам записващия си касетофон.

Готови сме за рокендрол...

...Следват няколко секунди тишина.

"ОК," се засмя Lars, "ти си интервюиращия, аз съм интервюиран. Давай..."

Steve изглежда объркан.

"Мислех си, че ти ме интервюираш." Промълви той.

Не много успешно начало...

Обяснихме че, в общи линии, Lars интервюира Steve. Но бихме желали и двамата да сравнят своите преживявания във водовъртежа, който представлява живота на супер успешна рок звезда. Или нещо такова...

Нашият малък датски приятел кимна и с удоволствие започна разговора

Сигурно е много интересно да се върнеш назад в годините.

Steve Harris: Не мисля много за миналото, но да, това е дълга история.

Steve се разсмя, спомняйки си за буйните ранни дни на групата с оригиналния им вокалист, Paul DiAnno. Той си спомни за записа на легендарното демо на Maiden The Soundhouse Tapes в новогодишната вечер, защото само тогава квинтетът от Източен Лондон са могли да си позволят наема на студиото. Разговаряхме за дните, в които след като си бил изгонен от пъб се прибираш, за да намериш непознати в леглото си и опитите да примамиш тези непознати обратно в леглото. Общо взето младежки глупости.

Съжаляваш ли за нещо в този период?

Steve Harris: Всяко решение, което си взел във времето, е правилно, независимо от резултата. Учиш се от грешките. Никога не бива да гледаш назад...

...Както каза David Lee Roth, Единствената причина да погледнеш в огледалото за задно виждане е да видиш колко си готин като гледаш напред.' Никога няма да седна и да съжалявам за решения от миналото. Каквото и да си мисля за ” ...And Justice For All” през 1996, през 1988 определено ме надървяше.

Да оставим надървянето Ви,г-н Урих,ако обичате. Защо не се разревете от вълнение за знаменитото минало на Maiden?

За мен, Iron Maiden бяха най-добрата рок банда в света поне за седем години. Но не беше само музиката. Имаше освен това десет минути музика повече в един албум от всяка друга рок банда, най-добрите обложки, най-яките тениски, всичко. Имаше дълбочина в цялата ви организация, което беше страхотно за фен като мен и беше огромно вдъхновение за всички в Metallica. Исках да дам същото качество на хлапетата, които бяха наши фенове..

Steve Harris: Ако така ме хвалиш, няма да мога да изляза през вратата.

Не се притеснявай, няма да те карам да се навеждаш.

Steve Harris: Със сигурност няма, приятел!

Господа, моля ви...

Да преминем на малко по-безопасна тема: напускането на Bruce Dickinson. Steve в миналото винаги е бил необичайно сдържан по тази тема, но сблъсквайки се с настойчивостта на Lars се открива малко

Steve Harris: Поглеждайки назад, трябва да е започнало по времето на албума No Prayer for the Dying, когато Брус направи първия си солов албум и турне. Ходих да го видя няколко пъти и беше толкова отдаден. Но когато направихме нашето турне, изглеждаше, че той просто се носи по течението. С Fear of the Dark, той като че ли беше заинтересован отново. Но после ни каза, че иска да напусне. Хората са тук дотогава, до когато страстта и гордостта от това, че са в бандата, е тук, и ако те не искат повече да са в бандата...

...Има шибана врата.

Двамата после обсъждаха доверието между бандите, дребните заяждания между тях , сложната тема за соловите албуми, както и характерния за всички успешни групи манталитет на банда. Става доста уютно, така че вечно разбъркващият лайната Kerrang! решава да разръчка нещата.

Bruce Dickinson ми каза,че е напуснал защото смятал, че Maiden са станали шаблонни.

Steve Harris: Очевидно не съм съгласен. Ние винаги сме били много твърдоглави и не ни пука за никого освен нас. Сега в групата има петима души, които обичаме, това което правим, и няма смисъл да сме различни само заради различността. Bruce никога не е казвал нищо от това през времето в Maiden, така че какво мога да кажа?

[към Lars] Знам, че ти си бил фен в ранните ни дни, но понякога, когато си фен на една група за дълго време може донякъде да загубиш интерес. Какво мислиш за последните години?

Lars, който в наше време е по-вероятно да слуша Oasis отколкото Iron Maiden, умно смеси честност, тактичност и дипломация.

Нашият хоризонт наистина започна да се разширява през късните 80’, така че много от по-тежкия рок, който слушах, беше избутан настрана. Много се промених през годините. Но си спомням през '86, че имах предварителната касета на „Somewhere in Time” и го пусках постоянно. Много, много ми хареса, въпреки че Kerrang! не бяха толкова ентусиазирани.

Steve Harris: Зависи с кого говориш и кога за пръв път е чул групата. Срещам деца на 14 или 15 които казват, че No Prayer For the Dying или Fear of the Dark е любимият им албум на Maiden. Ако някой смята, че не се справям толкова добре, колкото преди 10 години, това си е негов проблем. Но не мога и не смятам да се притеснявам за такива неща.

Тази безкомпромисна нагласа е още нещо общо за Lars и Steve. И двамата целенасочено са водили своите групи от статуса на нахални аутсайдери до върха на музикалния бизнес. И докато някои неща са изпадали по пътя, нито един от тях не се е отказал от детската си мечта – да бъде в най-великата група на света. Басистите и барабанистите обикновено не са лидери на групи, но Steve и Lars разпознават общото между тях.

Трябва да си сложиш капаците и да не позволиш на нито един шибаняк да ти се изпречи..

И двамата са били обвинявани, че са маниаци на тема контрол.

Истинската демокрация не работи в група.

Steve Harris: Правилно. Ако трябва да имаш среща за всяко тъпо нещо, нищо няма да стане. Някой трябва да хване бика за рогата. Всякак са ме наричали през годините и фактът, че сме имали толкова промени в състава може да изглежда така, като че ли хората не се разбират с мен. Това обаче няма как да ме комплексира.

Минали са осем години откакто двамата последно сте сядали да разговаряте , така че какво мислите един за друг след всичкото това време?

Ако има човек в сърцето на рока, който да не се е променил – това е той. Имам предвид по много позитивен начин. Той изглежда все така щастлив и винаги готов, както когато го видях за пръв път.

Steve Harris: Не бях виждал Lars няколко години и ми беше интересно да видя какъв е той сега в сравнение с тогава. Оттогава той имаше много успехи, а понякога това променя хората. След тази среща мога да кажа, че не се е променил въобще. С изключение на прическата.

Да, Lars премина през голяма промяна в имиджа. Тук е и косата, белите жилетки, моливът за очи. Г-н Harris, чудя се, бихте ли помислили за участие в състезание с лодки/козметична процедура?

Steve Harris: Не е нещо, което бих направил. На фотосесии ми казват, "Носи това или онова, за да изглеждаш по-добре и по-млад", но аз предпочитам да изглеждам на осемдесет пред това да нося грим.

Смехът и вицовете продължават. Lars разказа на Steve, че за две години не се е чувствал в безопасност при полети освен ако не е слушал '22 Acacia Avenue' преди излитане. Двамата си говорят за музикантски работи – студиа, продуценти, мениджъри и т.н. Те говорят дълго. Ние започваме да се прозяваме.

Добре, с това темпо Steve ще си изпусне полета до Рио. Да преминем към бъдещето на изглеждащите неунищожими Maiden.

Има ли още нещо, което искаш да направиш в кариерата си?

Steve Harris: Всъщност не. Имам много други интереси извън групата – футбол, тенис, фотография – и имам четири деца, които очевидно заемат много от моето време. Но нямам голяма амбиция да направя едно единствено голямо нещо.

Време е да поставим Lars на място сега. Lars, помогнал си на много от музикалните си герои като си им дал достъп до широка публика на турнета на Metallica. Би ли направил това и за Maiden?

Lars остроумничи за това как е видял групите, които го вдъхновяват без да даде категоричен отговор. Steve?

Steve Harris: Не мисля, че ние бихме ги подгрявали някъде извън САЩ, защото очевидно вече не сме толкова силни тук. Все още можем да сме хедлайнер навсякъде другаде по света, така че няма смисъл да сме подгряващи на никого, не само на Metallica.

Доста добре. Но за колко дълго можеш да управляваш добрия стар параход Maiden?

Steve Harris: Наистина обожавам да свиря с Maiden и да бъда на сцена. Когато спра, предполагам, че ще е като да спреш да си футболист и да станеш мениджър – винаги ще е второто най-добро. Ако се откажа от свиренето и продуцирам или менажирам група може и да ми хареса, но никога няма да е същото. Очевидно знам, че не може да продължи вечно.

Но какво чувстваш вътрешно?

Steve Harris: Попитаха ме същото преди 10 години и тогава не мислех, че ще правя същото когато стана на 40. Но сега съм на 40 и не се чувствам по-различно. Мисля, че ще позная кога е дошло времето, но никой друг няма да ми казва кога. И все още не е дошло. Решен съм да остарея позорно и срамно.

Най-успешните мъже в рока си стискат ръцете, разменят телефонните си номера и планират да се срещнат в Лондон след няколко дни. Няма его и караници, просто двама стари приятели споделят смешки и истории.

Явно ще тичаме към хълмовете някой друг ден.