‘Journeyman' е дългоочакваната изцяло акустична песен на Iron Maiden. Сравнявана е с 'Prodigal Son' заради аналогичните сходства, въпреки че 'Prodigal Son' съдържа някои не-акустични елементи, докато положението с 'Journeyman' е по-различно. Maiden не са толкова известни с акустичните си изпълнения, но когато сътворят такова, те дават всичко от себе си и резултатът е неочаквана, но все пак характерно-познаваема песен на Maiden от най-висок калибър.
Не може да се каже много за парчето, освен че това е една великолепна композиция и може би – заедно с 'Paschendale', но поради други причини – най-добрата песен в албума Dance Of Death. Текстът в никакъв случай не е свързан с едноименния роман на Orson Scott Card. Калфата е някой, усвоил уменията на определена сделка или търговия, пътуващ през определена страна в рамките на няколко години, упражнявайки занаята си, преди да се останови и да започне да практикува свободно. В наше време тези хора разполагат с необходимия сертификат, гарантиращ, че търговецът отговаря на съответните стандарти и притежава необходимите за целта умения.
Героят на песента сякаш не владее друг занаят освен този на оцеляването, който фактически е практикувал навсякъде по света, "From the red sky of the East to the sunset in the West", намеквайки, че всички ние сме като чираци в тази област, обречени никога да не получат майсторска степен. Философският аспект на текста разкрива, че независимо, че "We have cheated Death" (“Измамихме Смъртта”) – и наистина времетраенето на човешкия живот се увеличи доста през последните години - "He has [also] cheated us" (“Смъртта ни измами на свой ред”), защото и по-дългият живот в даден момент неизбежно достига своя край, а постигнатото от нас приживе не е нищо повече от сън ("странната илюзия", създаваща аналогия с тази от 'Hallowed Be Thy Name'). Животът е изграден от съществуващите спомени за нашите дела, добри или лоши, а постиженията ни не са нищо повече от "shadows we made with our hands" (“сенки, създадени от нас самите”), пред очите на някаква по-висша сила.
Това всъщност е песен за надеждата, подтикваща ни да се “обърнем към светлината” "turn to the light", която продължава да съществува сред мрака на житейския ни път, вместо да поемем по пътя на пустошта (куплет, който сякаш е прошепнат от Bruce още веднъж по времето на инструменталното затишие). Това е нашето собствено право на избор – право, което никой не може да отнеме – и също както героя на песента, можем да се опитаме да сключим възможно най-добрата сделка, осигурявайки по-добър живот както за себе си, така и за хората около нас. Наистина брилянтно изпълнена песен, музикално предразполагаща и с дълбок, смислен текст.
