Песента е отговорът на Steve на престъпната обстановка в Англия (и вероятно не само там), където официалните нарушители на закона увеличават броя си спрямо този от миналия век, въпреки че текущите инспекции изглежда показват точно обратното. Докладите сочат, че независимо от факта, че ежедневната, средностатистическа престъпност намалява, по-тежките престъпления нарастват. И на последно място, но затова пък от огромно значение, Англия и Уелс статистически са едни от местата с най-висок процент на престъпност, редом с още 17 индустриализирани държави, включително САЩ, страна, която се радва на нерадостна репутация, когато става дума за нарушения на закона и реда.
Заформиха се много противоречия спрямо текста на песента, което дори се превърна в гореща тема на официалния сайт на Iron Maiden. Бандата бе обвинена в поднасяне и разпространение на “таблоидни глупости”, но нима негодуванието на някой, живеещ в една страна с толкова плачевно положение е толкова срамно? Нещата са променени и се заражда желанието за “добрите стари времена” (“the good old times”), което – според Maiden – е било “времето на невинността” (“age of innocence”). Нека се има предвид, че Steve Harris и Dave Murray например, са израстали в доста напечена зона, където East End мафията, организирана престъпна институция, към която са принадлежали братята Kray с доста съмнителната си репутация, все още е била силно активна. Можем ли да наречем това по-сигурно време от тогавашното положение? Съмнително е, въпреки че по това време има някакво чувство за чест дори измежду престъпните организации и те рядко – ако изобщо се стига дотам – нападат напосоки обикновените, невинни хора.
В съвременното ни общество престъпността се е превърнала в необикновен “двигателен елемент” и всеки един от нас можe да се превърне в жертва, стига потенциалните нарушители да намерят подходяща възможност. По-възрастните хора, както и младите, живеят в постоянен риск от нападение, “дори в собствения си дом” ("even in [their] own home"). Неорганизираната престъпност е може би най-широко разпространената в наши дни и вероятно най-опасната, защото нападателите не планират нищо предварително и чисто и просто се отправят към своите жертви. Голям процент от тях са млади хора, чиято липса на опит често ги води до паника и екстремни прояви на агресия.
Случаят на Tony Martin изниква в съзнанието докато текстът на песента се разгръща, подчертавайки твърдението, че никой не е на сигурно място, дори когато си е вкъщи, и че "the judicial system lets them do it" (“съдебната система позволява това”). Срещу Tony Martin, фермер от Norfolk, е заведено дело за непредумишлено убийство на 16 годишен тийнейджър и прострелване на друг по времето, когато двамата младежи се опитват да организират обир през август 1999. Според Guardian – независим и доволно безпристрастен вестник в Обединеното кралство – “Tony Martin е изобразен като обикновен човек, който, застрашен от кражба и изоставен от страна на полицията, е действал съответно в следствие на самоотбрана”, но също така той е и “странен тип, който смята себе си за ‘ексцентрик’, предпочитащ компанията на трите си ротвайлера, с които живее в порутената си ферма, Black House”. Някои визират Martin като жертва на поредица организирани кражби и като човек, който, изправен пред липсата на отговор от страна на закона, решава да въдвори справедливост със собствените си ръце и да защити имуществото си. Дори дружества и организации се създавтат с цел апелиране за неговото освобождаване от затвора и за по-строги закони, позволяващи на всеки един гражданин да се защитава по начин, по който самият той сметне за най-удачен. От друга страна, Martin е описван като странен самотник, чиято мизантропия води до изолирания му живот в западащата ферма, пазена от трите ротвайлера. Съдебният процес обаче се извърта до такава степен, че фермерът е обвинен в открито нападение над двете момчета, а действията му са окачествени не като акт на паникьосан възрастен човек, а на душевно болен, чиято омраза води до убийство.
Във всеки случай, какъвто и да е Martin, можем ли да поемем закона в свои ръце, наказвайки толкова строго тези, които не са справедливо наказани? Не смятам, че задължително "A life of petty crime gets punished with a holiday" (“Живот с дребни престъпления се наказва с ваканция”), въпреки че справедливостта често не е за всички и някои "Assailants know just how much further they can go" (“Нападателите знаят точно колко далеч могат да стигнат”). Цялата съдебна система трябва да подлежи на една хубава чистка, за да може да задоволи исканията на жертвите за компенсация на нарушените им права. От друга страна, несправедливите и прибързани обвинителни действия са в състояние и да влошат нещата още повече. На тези, които са запознати със сапунения сериал на BBC “EastEnders”, случаят с Tony Martin е пределно ясен. Фермерът е обикновен човек, който излежава присъда поради несправедливите обвинения за убийство и дълго време след излизането си от затвора презира работния процес и самите работещи хора. Той трупа “лесни пари” от някои съмнителни сделки и кражби, а дребните му престъпления се простират до хитростите и измамите, насочени към собственото му семейство. Понякога лекарството се оказва далеч по-лошо от самото заболяване.
Репресията е едно нещо, а обучението – съвсем друго. Така наречените “дребни престъпления” не биха възникнали, ако хората бяха обучени в респект към останалите и имуществото им. Но след като съвременното общество е подпомагано от “по-високите инстанции”, осигуряващи лесносмилаема и често фалшива информация, достъпна бърза храна, натрупване на финансово състояние, благодарение на минимални усилия и т.н., някои хора поемат по лесния път и крадат собствеността, която желаят да притежават, но са твърде мързеливи, за да работят за нея (или чисто и просто я унищожават, ако не могат да си я присвоят – "if I can't have it, no-one else will"). Този жалък манталитет, подхранван от липсата на подходяща намеса, води обществото до нападенията, изнасилванията и обирите, от които ние самите сме подстоянно заплашени. Положението няма да се промени, освен ако хората не се научат на уважение един към друг, така и ако не проумеят, че работата, колкото и тежка да е тя понякога, често е възнаградена. Не мога да си представя, че задоволството от кражбата на нещо е по-голямо от чувството, че си го заслужил, защото си положил съответните усилия за постигането на целта.
Музикално погледнато, 'Age Of Innocence' е много добра композиция със спокойно начало, прерастващо в заслепяваща рифовка и тежък ритъм. Инструменталната част показва Maiden в най-добрата им светлина, следвана от брилянтно изпълненото соло на Dave Murray. Частта "You can't protect yourselves..." първоначално е доста изненадваща и нехарактерна за песен на Maiden, но след няколко слушания осъзнаваш, че това всъщност е изключително съществен елемент от песента, съчетаващ се отлично с останалата част. Финалът на парчето е лек като началото, завършващ с меланхоличното твърдение, че "age of innocence" – whatever that may be – "is fading like an old dream" (“времето на невинността – каквото и да е то – се губи постепенно като стар, отминал блян”)
