LANGUAGE/ ЕЗИК

dance of death banner

‘Face In The Sand’ е поредната гледна точка относно света и начина, по който хората реагират спрямо това, което се случва ежедневно. Интрото е дълга инструментална част с няколко келтски мотиви, прерастващо постепенно в кресчендо заради двойните действия на Nicko по време на записа на песента на Iron Maiden – въпреки че открито признава, че е положил немалко усилия точно за това парче, сблъсквайки се с доста трудности, както и че би се радвал да не му се налага да го изпълнява на живо, което е жалко, защото това би бил един прекрасен момент за концерт на Maiden. Симфоничната част е  изведена на преден план, създавайки специална, приятна атмосфера. Песента е силна и дълбоко въздействаща, изразяваща много емоция, а инструменталното интро подхожда много добре на финала на 'Paschendale'.

Текстът, подобно на този на 'Brave New World', обхваща генералната гледна точка на Западния свят, чието население е станало зависимо от нагласените новини, които твърде често не отговарят на истината. "Everyone's waiting for something to happen/Everybody's waiting for something to see" говори за пасивното отегчение в живота и безразличието, чакащо сякаш да бъде подхранено от бедствията по телевизията ("looking at death from the sky" вероятно е алегория на сателитната телевизия). Дори “лунатиците” чакат "по-жестоки катастрофи" ("lunatics", "waiting for bigger disasters"), които понякога са предизвикани от самите тях. Възможно ли е това да е препратка за атаките над Ню Йорк и Вашингтон на 11-ти септември 2001 година? Може би, въпреки че основният заподозрян за тези нападения – Осама Бин Ладен – изглежда по-скоро като пресметлив и търпелив масов убиец, отколкото лунатик. Човек, воден от омраза, но в никакъв случай умопобъркан.

Всички чакат новините по телевизията, но никой не обръща внимание на последното напомняне, характеризиращо обществото ни с "Everyone is looking but no one's listening" (“всички гледат, но никой не слуша”). Хората чисто и просто са заинтригувани от нашето нелогично любопитство и перверзната ни надежда, че ще зърнем един или два окървавени трупа по телевизията. Освен това, "Everyone's looking for the reason why" (“всички търсят причината за това”), сякаш те те самите не разбират същността на онова, което виждат, както стана по времето на терористичните атаки над САЩ. Хората по цялата планета бяха шокирани и не можеха да разберат как е възможно някой да планира и организира подобен ужас, а мнозина заклеймиха това като дело на “лунатик”. Правилният въпрос, обаче, е “как е възможно някои хора да ни мразят толкова, че да стигнат до такава степен, че да се опитат да ни унищожат?” Наистина, защо приятните хора от Запада да се превръщат в целта на едно подобно унищожение? Помислете над това.

Кошмарите на всички хора са на път да се превърнат в реалност. Единственото, което ни остава, според песента, е да наблюдаваме и да чакаме. Молитвите за отговор и край на всичките катастрофи и войни няма да са от голяма полза, но все пак показват позитивната крачка напред, положителното отношение и надеждата, че бедствията все пак имат своя край. Възможно е да продължат и докато свят светува, когато няма да е останал никой, който до продължи борбата и да сложи край на мизерията на този свят: "But the end never came and we're digging the graves/And we're loading the guns for the kill". Iron Maiden заявяват, че “знаците за края на времето” ("signs of the end time") вече са ясни за тези, които знаят къде да гледат. Възможно ли е да са прави? Ще почакаме и ще видим..