Първото нещо, което се чува в тази песен, е ритмичното отмерване на такта от Nicko по начин, напомнящ Морзовия код, старият комуникационен метод, изграден от дълги сигнали и препредаване, използван предимно през Първата Световна война. После интрото започва сериозно с периоди на редуващи се спокойни мотиви с по-интензивни музикални излияния, напомнящи на тихия период по времето на артилерийските изстрели но фронта. Сцената се разгръща бързо и Maiden за пореден път отдават значение на войната и физическото насилие между хората, подобно на реалистичния начин в ‘The Trooper’, например. Само че този път вместо кавалерията, атакуваща противниковата линия, това е мръсна история за ужасната смърт и всеобхватния ужас, които историята познава единствено от Първата Световна война. Това е може би най-трогателната песен на Iron Maiden, изобразявайки чрез ярки образи житейските – и смъртоносни – условия на фронтовата линия по това време. Краят на песента е лек, съдържащ строфи, свидетелстващи за липсата на омраза между враждуващите страни по време на войната, поради простата причина, че и двата лагера все пак не са нищо повече от обикновени хора, хвърлени в клането от съответните си малоумни лидери, всички страдащи по един и същ начин. Това е фантастична, епична композиция, сътворена, за да бъде класика.

'Paschendale' ни разкрива ужасите на Първата Световна война, даваща пример чрез битка, състояла се в Белгия, но самата история би могла да се развие на всяко едно друго бойно поле по това време. Този път е хвърлена нова светлина върху зверствата на войната, а точно тази е водена от войници, вкарани насила в ужасния кошмар, за разлика от други войни като Първата война в Залива, използвана от Iron Maiden в ‘Afraid To Shoot Strangers’ – войни, водени от професионални войници, чиято задача е да осигурат мира според известната латинска поговорка "si vis pacem para bellum" (“ако искаш мир, приготви се за война”).