Тази странна песничка страда от недостиг на оригиналност и е може би най-слабата от целия албум Dance Of Death. В първия куплет Bruce Dickinson отново приема острия и
дрезгав стил на пеене, характерен за периода на Iron Maiden от издаването на No Prayer For The Dying и Fear Of The Dark. Основният риф не показва никаква съществена креативност и солата на Janick са доста ужасяващи, създавайки впечатлението, че той неумело се опитва да възпроизведе колкото се може повече тонове за минимално време. ‘Gates Of Tomorrow’ сякаш е създадена като второстепенна песен, все едно включена в албума единствено с целта да послужи за пълнеж.
Текстът е някак неясен и е един вид намек за някакво супер-реалистично същество, чиято основна цел е да подмамва нищо неподозиращите хора, отклонявайки ги от правия път. От друга страна, този герой съвсем парадоксално изпитва желанието да освободи пленените души като среже нишките на мрежата и после да разкрие какво им предстои в бъдеще време. Слушайки текста, неизменно се сещам за Ериниите, древногръцките същества, които според митологията управляват живота на смъртните. Те са общо три: Clotho, създаваща житейските нишки; Lachesis, която ги вплита една в друга и следователно решава съдбите на хората; и Atropos, която произволно прекъсва нишките на живота, заради което се превръща в ранен символ, представящ Смъртта. Песента може да се отнася за хората, които са ‘уловени в мрежата’ на живота, от която няма измъкване.
Друго обяснение – което много фенове намират за правдоподобно – е препратка към Интернет, оттам към “Мрежата”. По това време се появяват много противоречия, засягащи разпространението на музика в World Wide Web и Iron Maiden очевидно се опитват да предотвратят копирането на музиката си, поне до официалното издаване на Dance Of Death... и се получава доста успешно. Нещо повече, те сякаш осуетяват всякакви опити за разгадаване на мистерията около новия си албум – включително и арта на обложката – по Интернет и изглежда са се забавлявали доста добре с това. Помислете си за всичките спорове, които самата обложка е предизвикала с появата си и как толкова много фенове са сметнали това за шега, вместо за истинската обложка. Възможно ли е било Iron Maiden да “скъсат нишките” на Мрежата? Звучи нетипично, но ако този метод е замислен като “Gates Of Tomorrow”, от една страна бъдещето изглежда доста светло, имайки предвид, че Интернет е възможно най-голямата енциклопедия, ако знаеш как да я използваш, или доста мрачно от друга, след като обидите към системата и многочасовата изолация пред монитора на компютъра обявява злокобно бавното, но сигурно дехуманизиране на потребителите
