LANGUAGE/ ЕЗИК

dance of death banner

С прекрасно интро, изградено от келтско соло, песента още със самото си начало напомня на 'The Clansman'. Главният упрек, който може да се отправи към тази песен, се състои в това, че припевът е твърде типичен, въпреки че наистина пасва добре към останалата част на парчето. След няколко прослушвания става ясно, че повтаряемостта на думите “no more lies” е важна черта за композицията и се комбинира доста добре с останалото. Инструменталът съдържа прекрасни китарни солови изпълнения, съответно от Dave, Adrian и след това Janick, демонстриращ изключителния троен китарен ефект. Финалът на парчето е спокоен  както самото начало, оставящ впечатлението за поредната класика на Maiden, която със сигурност ще се превърне в концертен фаворит.

Текстът е за човек, който е наясно, че му е дошло времето, а притъмняващото небе символизира началото на края (Steve Harris споменава, че текстът леко напомня на библейската история за Последната вечеря). Въпреки това, героят явно е изживял живота си пълноценно и не изпитва никакви угризения или съжаления при напускането си на този свят. Има загатване за прераждането ("Maybe I'll be back some other day"), превърнало се в обичай за Maiden в песните, занимаващи се със смъртта. Заглавието 'No More Lies' може да бъде интерпретирано по много различни начини. Възможно е да е свързано с това, че когато краят наближи, времето за лъжите е вече изтекло. Илюзиите ни, че миналото просто изчезва безследно и се изправяме лице в лице срещу самата истина, независимо колко пъти сме се опитвали да се измъкнем от нея преди. От друга страна, може да предизвиква и надеждата, че ако все пак съществува следващ живот, то той няма да бъде изпълнен с измами като предишния. Просто изтриваш написаното на дъската и започваш отново един живот, изпълнен с истина и честност - "I'm coming back to try again". Дори да има нещо като прераждане или друг живот, под съмнение е, че истината ще възтържествува, така както не се е случило и преди.

Колкото до всичките умиращи хора, съществува лудата, неоправдана надежда, че нещата не свършват дотук ("don't tell me that this is the end") и че съвестта ни ще е вечна. Всичко, което сме преживяли и знанието, което сме придобили по време на целия си живот така или иначе ще отиде на вятъра, а ние не сме нищо повече от електрическа апаратура, изпълнила целта си само, за да бъде деактивирана за последен път, преди да се озове на бунището. Всички искаме да вярваме, че случаят не е такъв и че ще можем да продължим нататък. Но все пак, никой не знае дали това е възможно, или не...

PLAY

tour-eddie.gif

Members Login