Музикално погледнато, ‘Rainmaker’ е прекрасна бърза композиция в типичния "Murray-рок стил", присъщ за Maiden. Въпреки че текстът е някак стандартен, припевът е изключителен и остава дълбока следа в съзнанието дълго време след краяна песента. Инструменталната част също е великолепна, включваща невероятното соло на Dave Murray, и определено трябваше да бъде по-продължителна. Мигновена класика във всички положения.
Самата песен няма нищо общо с едноименния роман от 1995 година на John Grisham, екранизиран в съдебна драма във филма на Francis Ford Coppola от 1997-ма. Нищо общо няма и с песента на Vanden Plas със същото име, която може да се чуе в албума на немците The God Thing от 1997 година. Това всъщност е поредната алегория на живота, с пустоща, символизираща целия ни живот. Когато вали дъжд в пустинята, растителността се развива изключително бързо и целият пейзаж се променя коренно, приспособявайки се максимално към живота такъв, какъвто го познаваме. Метафоричният дъжд от песента подсилва това впечатление и посланието вероятно утвърждава факта, че по времето на валежа – или в случая на щастието – животът ни се променя и става по-позитивен. Кой обаче е героят, разполагащ с властта да бележи началото на дъжда и когото текстът обвинява в бездействие? Това си остава мистерия.
Дъждовни капки върху листата... Дали е по силите ни да започнем сами дъжда, дали този жизненоважен дъжд може да вали по-често? Под съмнение е, че той ще облагодетелства точно нас по свое собствено желание, а препратката към чуждия образ звучи доста безсмислена и безполезна. Защо трябва да разчитаме на другите, чакайки по-добри времена, когато в същото време можем да се опитаме сами да намерим своето щастие? Пукнатините в живота ни, както напуканата земна повърхност, заличена от дъжда, могат да бъдат заличени единствено от самите нас. Някои хора казват, че “времето е най-великият лечител”, но самото време понякога също се нуждае от малко помощ, която само ние можем да осигурим. В крайна сметка, всички трябва да се опитаме да намерим това, което кара “градината на живота” ни да разцъфва и да бъдем тези, които предизвикват дъжда.
