Представи се с няколко думи.

Казвам се Кирил,на 21 години съм (засега), от София. Запален почитател на музиката и спорта. Силно отдаден и на двете. В сферата на спорта присъствам с ракета, играейки тенис,а в музикалната - с китара и Iron Maiden (от време на време Led Zeppelin и Black Sabbath).

Кога е бил първият ти досег с групата ?

Първият ми досег с Мейдън беше през 2000 година. Мисля,че точно Brave New World беше излезнал. Имах един съученик, чиято сестра слушаше метъл. Тя беше по-голяма от нас с няколко години. Беше го зарибила и той беше първият от класа, осмелил се да дойде на училище, облечен в метълски одежди. В началото много му се смях. Бях доста анти-метъл настроен. Тогава, мисля, че бях трети клас и слушах рап и някакви комерсиални поп песни и мислех, че метълът не е музика. Един ден моят приятел му кипна от майтапите ми и ми даде един диск, на който беше записал Fear of the Dark, The Number of the Beast, Aces High и Run To The Hills. Това беше и точната последователнст на песните. Спомням си, че още първите секунди на Fear of the Dark ме удариха. Казах си "По дяволите това е гениално!". Даже, в началото ме беше малко страх да го призная. Донякъде се срамувах, нали бях анти-метъл, но с течение на времето всичко си дойде на мястото. Онзи диск го прецаках от въртене още първата седмица. После имаше еуфория и около новоизлезлият Brave New World. Чух го и него и след това просто си купих фланелка,с която гордо отидох на училище, същия ден,в който си я купих.

Кои са любимите ти албуми на Iron Maiden?

Seventh Son of a Seventh Son,Brave New World, A Matter of life and Death и The Final Frontier. Адски труден въпрос,ако трябва да определя топ 4. За топ 6, веднага добавям The Number of the Beast и Piece of Mind. Много е трудно да определя, защото през годините всеки един от албумите ми е бил любим в даден момент. Имало е месеци, в които съм слушал само Somewhere in Time или No Prayer for the Dying. Last.fm профилът ми твърди,че The Final Frontier ми е номер едно, следван от Седмия син и Rock in Rio 2001, но той е live, така че не се брои.

Имаш ли любим цитат от песен на Iron Maiden?

Имах. "When you know that your time is close at hand, maybe then you'll begin to understand that life down here is just a strange illusion" ми беше любим, но разбрах, че е откраднат от песен на Бекет и бях много разочарован. И все пак, за да отговоря: " If I could survive to live one more time. I wouldn't be changing a thing at all"

Коя е любимата ти обложка на издание на Iron Maiden?

Принципно, не мисля,че има равна на Killers, но този албум не ми се нрави особено и това ме смущава малко. Знам,че не е правилно, но,малко или много, съдържанието на албума влияе на отношението ми към обложката. Ако изключим Killers, най-много ми харесват "The Number of the Beast" и "Seventh Son"

Ами Somewhere in Time.. защо не тя?

Тя ми е на wallpaper. Много я харесвам, но предпочитам по-изчистени обложки. Somewhere in time е безспорен шедьовър, но с другите са свързани повече емоции и спомени може би и затова така ги подредих.

Кое е най-приятното ти преживяване свързано с групата?

Концертите. Помня, че като пътувах към "Локомотив" през 2007, не вярвах какво се случва. Не бях спал цяла вечер и цял ден в училище бях в транс. Мислех само за концерта. Най-дългото чакане в живота ми беше след като Лорън Харис слезна от сцената и чакахме Мейдън. Реално, не е било повече от 20 минути, но ми се стори цяла вечност. Това беше единственият концерт на Мейдън, който гледах сам. На всички останали бяхме заедно, ние всички от фен-клуба и емоциите бяха още по-големи.

Не мога да забравя бутаницата в Атина през 2008, нито мини-българският легион, който направихме пред сцената в Клуж през 2010, когато Брус изкрещя: "Scream for me Bulgariа" и се поправи после.
Концертът в Белград също беше адски специален. Не знаехме сет-листа,а и беше по никое време - насред зима. На следващия ден имах някакво класно и си спомням,че директно от автобуса отидох в час. Адски шашава работа.

Кой е най-разочароващият ти момент свързaн с групата?

Когато отмениха концерта в София през 2011. По стечение на обстоятелствата, не можах да се присъединия и към групата, която се устреми към Атина, за да ги гледа и така 2011 беше първата година от 2007, в която не гледах Мейдън. От концерта в София до новият и отменен такъв, всяка година ги гледах поне по веднъж. През 2010 даже два пъти, както помните. Три незабравими дни, в които ги гледахме заедно, първо в Будапеща на Sziget Festival и ден по-късно в Трансилвания.

На колко концерта на Iron Maiden си присъствал?

На пет. София - 2007, Атина - 2008, Белград - 2009, Будапеща и Клуж - 2010. Както споменах, в Белград и Клуж, преживяването беше най-добро, както и песните, които групата изсвири.

Кой е любимият ти концерт на групата?

В Белград помня, че влезнахме с Илияна и Тошко сигурно 30 минути преди концерта. Седнах си на седалките и си четях тур книжката. По време на сета на Лорън Харис излезнах да говоря по телефона, след което най-спокойно се върнах и си седнах на мястото. Това далеч не звучи като изживяване по време на метъл концерт, но от една страна, когато започна шоуто, не бях изморен, не бях смачкан, не миришех на септична яма и никой не ми вкарваше лакти и колена навсякъде.

Тримата застанахме на парапета и си изкарахме божествено. От друга страна, пак с двамата герои, споменати по-горе, изживяхме най-силни емоции в Румъния, когато пяхме заедно Blood brothers, а и тогава, изневиделица, Нико и Гери се появиха отнякъде, което допълнително засили еуфориятя, тъй като, досега,на нито един от четирите изминали концерта не се беше случвало да сме заедно. В Атина бяхме заедно на оградите, но малко преди концерта, всички се измъкнахa по-назад и аз, реално, останах сам отпред

Колекционираш ли артикули на групата?

Да бъда честен - не. Имам всички албуми на CD. Притежавам и доста фланелки, плочи и някакви предмети от рода на шапки, калъфи за телефон и т.н , но не бих могъл да се нарека колекционер.

Кое е най-ценното нещо, което имате свързано с групата?

Хм...През 2010 заминах да уча в Англия. Няколко дни преди заминаването ми, най-близките ми приятели от фен-клуба ми направиха специален албум с пожелания и снимки от пътуванията ни заедно, както и голям трансперант с пожелания и едно голямо "Coming home soon". Това е най-ценното.

Ученето ти в Англя по някакъв начим промени ли мирогледа ти като фен ... и как се чувства в родната държава на Maiden. Видя ли някой забележителности и какъва беше най хубавата ти емоция там като фен?

Допрях се до културата и страната, родила най-любимите ми групи. Видях как музиката, която в България има доста почитатели, но остава на заден план, там е част от ежедневието. Във всяка книжарница продават пощенски картички с обложки на The Who, Led Zeppelin, Black Sabbath, Pink Floyd, Iron Maiden и т.н. В музикалните магазини над 2/3 от щандовете бяха заети с любимата ми музика, докато в България, най-често, тя е скатана в някой ъгъл и има по 1-2 диска на група.

Най-хубавото ми преживяване като фен бяха двата концерта на Alter Bridge, които посетих, както и този на Black Sabbath. Уча в Бирмингам, там гледах и Sabbath, което беше невероятно, защото това е и родният им град. Там е измислен метълът, както всички знаем. Даже има музей. За съжаление, Мейдън, все още не съм ги гледал на английска земя, но и това предстои да стане.

Спомена концерта на Black Sabbath на който си присъствал. Аз знам много интересна исторя за това как си се сдобил с билет. Мога ли да те помоля да я разкажеш още веднъж за всички?

Ставам си аз един ден. Посреща ме мрачно и дъждовно, бирмингамско утро. Оправям се като през всеки друг ден. Закусвам и сядам на компютъра. Ровейки се из случайни линкове и новини,разбирам,че на 150 метра от общежитието ми,довечера,в една пробита зала,ще свирят Black Sabbath. Билети няма. Концертът е, така да се каже, бутиков - в зала за 3,000 души, което реално е непоносимо малък капацитет за такава група. Гигът ще е нещо като подгряване преди участието на Донингтън и затова е сложен в малка зала. Дълго време не мога да повярвам как така знам за всеки един концерт в Blue Box или зала Фестивална, или в някоя друга софийска дупка, но не знам,че дългоочакваният реюниън на Сабат, за който се пише навсякъде, ще започне след малко. Това е все едно докато си спал,Скарлет Йохансон да ти е дошла в леглото ама ти да не си се събудил и тя да си е тръгнала и просто на сутринта намираш бележка от нея на бюрото,в която тя ти обяснява какво се е случило. Доста тъпо с една дума. Смазан психически, след малко излизам за редовния пазар. Както казах, залата, в която щеше да се проведе концертът, беше съвсем наблизо и забелязах доста фенове на групата (по облеклото ги разпознах,разбира се), да се устремяват към мястото на събитието. След пазара, реших да ида ида проверя. Все пак, може пък да изкочи нещо.
Седях до редящите се хора около 2 часа. Накрая отвориха вратите и хората почнаха да влизат. Тръгнах си с наведена глава. Докато пресичах през подлеза до залата, обаче, дочух как двама души спорят за цена. Обрърнах се и видях как един чернокож държи билет,а до него двама наддаваха за хартийката. Сумата, за която говореха беше 80 паунда и качваха с по 5. Аз имах в мен 120. Това беше всичко. Директо изтичах и казвам на чернопродавача: "Това е всичко,което имам - 120. Добре ли е?". Той ми даде билета и каза: "Сори,момчета. Пичът печели". Даже не им погледнах израженията, директно се затичах към залата, за да си намеря място, възможно най-близо до сцената. В крайна сметка успях и това беше паметен концерт. Сумата беше доста солена. Най-голямата, която съм давал за билет, но това си беше историческо събитие - Black Sabbath в Бирмингам. Струваше си

Кое е най-абсурдното нещо, което си чувал за групата?

Че са повърхностна и безидейна група.

Има ли нещо, с което да те е подразнила групата?

Малко последната обложка не ми хареса и понякога ме разочароват със сета, но само понякога и съвсем малко.

Какво би променил в групата, ако имаш тази възможност?

Може би, щях да направя така, че да променяха сета за всеки концерт. Не целия, разбира се, но да сменят 2-3 песни.

От кога си член на фен клуб Iron Maiden Bulgaria?

От 2008. Попълних формуляра в автобуса, навръщане от Атина след концерта. Помня, че докато пишех, Любака, с пресипнал глас, почти на фалцет, не спираше да ругае по адрес на гръцките фенове.

Какво те накара да се запишеш във фен клуба?

Стори ми се добра идея и наистина се оказа такава. Оттогава всички сме едно семейство.

Кой е най-приятният ти спомен свързан с фен клуба?

Най-приятният спомен, както казах, са концертите. Всеки един, на който сме били заедно.

Разкажи интересна случка с фен клуба.

В Белград през 2009, аз и Димитър Тодоров, по-известен като Моргота, отидохме до хотел Хилтън, който се намираше съвсем близо до Београдска арена, където беше концертът. Представихме се на портиера като Джон и Джордж от официалния фен-клуб на Мейдън. Казахме, че идваме от Лондон, че имаме уредено интервю със Стив Харис и какви ли не лъжи. Показвахме баджовете, които ти беше направил на българския фен-клуб и се опитвахме да го заблудим да ни каже нещо за Мейдън. Човекът ни каза: "Maiden are not here. They are at the Corner". Обръщаме се ние, гледаме към ъгъла, търсим автобус. Няма. Търсим пак. Питаме. Онзи продължава: "They are at the corner". Накрая си тръгнахме разочаровани,а в последствие се оказа,че от другата страна на залата, имало хотел, наречен The Corner.

Какво те кара да се гордееш с фен клуба?

Най-много се гордея с това, че дейността във фен-клуба не замира, а напротив - развива се! Имаме чудесен форум и един от най-добрите фен-сайтове, които съм виждал. Не спираме да сме задружни и винаги си изкарваме перфектно. В държава като нашата, където Мейдън са пробили доста по-късно, където е имало периоди, когато са били забранени и т.н. , да има такава организация, свързана с групата и то безупречно действаща, за мен е повод за силна гордост.

Какво би те отказало от Iron Maiden?

Ако се превърнат в нещо като KISS или Metallica, макар да харесвам вторите. Мейдън имат уникален стили поведение извън сцената. Никой не знае нищо за личния им живот, освен най-запалените фенове и то откъсачни факти. За мен, Мейдън са велики не само заради музиката. Фактът, че са псотигнали всичко това без почти никакъв медиен тласък и без излишни жълтини и клюки, означава много. Ако развалят този ореол, който сами са създали, не знам дали ще се откажа, но със сигурност бих бил адски разочарован.

И все пак защо Maiden?

Защото моят приятел от даскало, за който споменах в първия въпрос, ми беше записал точно Мейдън на оня диск, иначе можеха да са Manowar и сега да съм последовател на Тор или някой друг митолофичен персонаж. Ха-ха! Мейдън просто са най-добрите и най-истински. Точка.

Ако някога имаш възможност да излезеш и да пийнеш в някой бар с някой от групата, кой би избрал и за какво бихте си говорили?

Ех, труден въпрос. Може би Брус. Мисля, че като личност, той е най-интересен от всички. Много теми на разговор мога да завържа с него и да чуя компетентното му мнение. От друга страна, много бих искал да попитам Стив Харис някои неща, свързани с написването на определени песни. Имам няколко конкретни въпроса към него. От Дейв Мъри пък бих поискал съвет относно свиренето на китара.

Когато имаш семейство и деца как ще ги възпиташ? Как би се почувствал, ако не искат и да чуят за Maiden, a се захласват по Justin Bieber, Lady Gaga итн?

Не мисля, че бих допуснал това. Със сигурност ще ги възпитавам с хубава музика - The Beatles, Rolling Stones, Elvis, като пораснат и към по-твърдо ще преминем, пък те ще си изберат все нещо. Аз бях възпитаван като малък с Deep Purple, Queen и Chris Rea и до ден-днешен са ми мили и ги слушам.

Живял си в България Англия и Италия... посочи основните разлики през очите на младо момче като теб . Ако имаш възможност би ли останал някъде и къде?

Като бях съвсем малък, пътуванията из Европа ми се струваха като отиване на нова планета. Всичко беше толкова по-различно и по-хубаво. Сега, мисля, че се приближаваме все повече и повече до развитите европейски страни. Въпреки това, културата ни на живеене и мислене трябва да претърпи сериозни промени. Смятам, че най-много ни дели от правия път, не немотията и ниският стандарт на живот, а погрешното мислене и неправилната посока на развитие.

Кажи нещо за себе си, което не знаем или което забравихме да те питаме

Не ме попитахте коя е най-нелюбимата ми песен на Мейдън. Отговорът е Wildest dreams.Не ме питай защо. Иначе, не знаете, или по-скоро Джими не знае, че по време на No more lies в Будапеща, някой го изрита силно отзад, той се обърна разгневен, с желанието да убие този, който го е ритнал, но не го откри. Истината е, че бях аз, но беше без да искам.