Песен, подобна на 'Holy Smoke' от предишния албум, отнасяща се до алчността и лицемерието на TV проповедниците, " Be Quick Or Be Dead" е политически инспирирана песен, която се отнася до алчността и корупцията, присъщи на политическата демократична система.

He says you must vote for what you want to hear
Don't matter what's wrong as long as you're alright
So pull yourself stupid and rub yourself blind

/Той казва, че трябва а гласуваш за това, което искаш да чуеш
Без значение дали е правилно, стига ти да си добре
Така че се направи на глупак и слепец/

Песента е относно парите и представлява хитроумна препратка към нечестивите чиновници, на които много често не им пука за хората, които фактически се стремят да съсипят. Трябва да си бърз и умен, ако нямаш друг избор, освен този да работиш с тях, или в края на краищата ще се окажеш мъртъв (може би не толкова в истинския смисъл на думата, колкото във финансовия). Заглавието на самата песен е вдъхновено от библейски цитат, който няма нищо общо с темата, засегната от текста:

I charge thee therefore before God, and the Lord Jesus Christ, Who shall judge the quick and the dead at His appearing and His Kingdom [...].

2 Timothy 4:1

/Заклевам те пред Господ и пред Исус Христос, Който ще съди бързите и мъртвите в деня на Неговата поява и Неговото Царство [...].

2 Timothy 4:1 /

Ужасният стил на пеене на Dickonson разваля песента, която иначе можеше да звучи по друг начин. Явно той експериментира, макар че липсата на чистото му и силно пеене от "Golden Age" се усеща неимоверно много чак до " Reunion" албумите.

Това е завръщането на скандалната блудница Charlotte, и то на мотор! Настроението на песента е много по-различно от 'Charlotte The Harlot' и '22 Acacia Avenue'. Както музиката, така и текстът страдат от липсата на дълбочина на предишните песни, което превръща това изпълнение в голямо разочарование.

'From Here To Eternity' е вторият сингъл от албума,очевидно избран за такъв от групата за повече атрактивност. Текстовете не бива да се възприемат насериозно, защото самата песен не е нищо повече от обикновен майтап. Недвусмисленото значение се отнася за връзката между жена и моторист, изобилстващо от сексуален символизъм и шеги.

Най-добрата страна на тази песен представлява страхотните китарни сола, но иначе звучи по-скоро все едно е създадена с целта за самостоятелен сингъл, което определено не е характерно за Maiden. В края на песента можете да чуете как Bruce казва: "Време е за M11, качвайте се на моторите си!" Защо той споменава пътя, свързващ североизточен Лондон с Кембридж, си остава загадка...

Bruce Dickinson обяснява на публиката по време на концерта на групата в Donington за какво точно се отнася песента:

Песента е написана за хората, които са участвали във войната в Залива. Става дума за това колко шибана може да е една война, и как една шибана война започва заради политиците и е фактически доведена докрай от обикновените хора, които нямат желанието да убиват когото и да било.

Bruce Dickinson – 22.09.1992

Началото на песента е бавно и тихо, но впоследствие ритъмът набира скорост, характерните за Maiden рифове и инспирираща музика. Всъщност това е красива песен, превърнала се в една от множеството класики на Maiden.

За разлика от многото песни, които са за самите битки, както " The Trooper", или подобно на ужасните й последователи като " The Aftermath", или " One" на Metallica, " Afraid To Shoot Strangers" ни вкарва в съзнанието на войник, подготвящ се за битка. Въпреки че той не е нищо повече от анонимен елемент на могъщите инструменти, използвани от правителството на собствената му страна, познати като Армията, той си остава човек, заедно със своите чувства и съмнения. Опитва се да си представи "ужасите, които предстоят", основен от които е свързан с факта, че може би ще му се наложи да убива (откъдето произлиза " afraid to shoot strangers").

С изключение на нанасяните повреди на хора-инвалиди, убийственият акт е едно от най-травмиращите преживявания, с които войникът може да се сблъска по време на битка, дори повече от това да рискува живота си под открит огън ("Когато дойде време, ще бъдем готови да умрем" – да умрем, да. Но да убием?). Както всички други живи организми, обикновените хора изпитват дълбока неохота спрямо причиняването на смърт на други човешки същества и, когато това се случи, се приема за начин за оцеляване, ако не е съпроводено от необходимото отношение. Но нека не забравяме, че индивидът, за когото става дума в песента, е професионален войник – а не обикновен човек, повикан на военна служба и изпратен в разгара на битката само с пистолет в ръка – той е приспособен към подобни ситуации, така че убиването на вражески войни е придобит рефлекс, резултат от специално военно обучение – един вид промиване на мозъка. Steve Harris разкрива тук гледната точка на обикновения човек, който "се страхува да стреля по непознати", но сигурно пропуска факта, че тренираните войници не изпитват подобни страхове така силно, както останалите, така че изпитват по-малки затруднения при откриването на огън по други хора. Последиците от това могат да бъдат опустошителни, но тук не става въпрос за това.

When it comes to the time, are we partners in crime?

/Когато времето настъпи, ще бъдем ли съучастници в престъпление?/

Какъв въпрос всъщност задава войникът тук? Дали размишлява върху това, че дори да не е нищо повече от обикновена играчка в ръцете на собственото си правителство, той е съучастник в престъпление, което неговата държава извършва? Какво е това престъпление, тогава? Има ли Англия (и всичките останали така наречени "съюзници", страните, които вземат участие в Първата война в Залива) да започва война с толкова отдалечена страна заради причини като например да запазят петролното състояние на Запада? Или може би той просто обмисля факта, че неговите другари ще отнемат животи също както него, което ги прави съучастници в престъпление?

But how can we let them go on this way?
The reign of terror corruption must end

And we know deep down there's no other way
No trust, no reasoning, no more to say

/Но как можем да им позволяваме да продължават в този дух?
Царуването на ужасната корупция трябва да се прекрати

И знаем дълбоко в себе си, че няма друг начин
Без истина, без мисъл, без нищо повече, което да кажем/

Тези редове са може би най-лошите, писани от времето на ' Quest For Fire', с динозаврите, населяващи Земята по същото време, както и Човекът. Не само от гледната точка на ретроспекция, но дори по това време е ясно, че Първата война в Залива не е предизвикана с цел да прекрати нечия диктатура, а за да защити (и контролира) сондирането в Кувейт. Присъства "управление на ужаса, корупция" в много други страни, но нито една от тях не се опитва да прекрати това по какъвто и да е начин. Текстовете на Steve тук звучат като заглавията от The Sun или множество други таблоиди, "опитваше се да оправдаят пред наивното население тези причини." Ясно е, че използването на груба сила може да е наложително в определени ситуации, както и че "дълбоко в себе си ние знаем, че няма друг начин", но в случая с тази определена война, подобно оправдание не звучи като правдоподобно проучване на причините, предизвикали конфликта. Предложеното от страна на фантастичната музика за съжаление е съсипано от текста, който като че ли се опитва да намери обяснение за съмнителното международно действие.

'Fear Is The Key' е странна песен, с различен музикален стил. Отнася се до епидемията от СПИН, която става особено осезаема в началото и средата на 80-те години и е така блажено пренебрегната от милиони, докато не се появили случаите на смъртта на знаменитости, доказали, че никой не е защитен, когато става дума за ХИВ-вируса.

The kids have lost their freedom
And nobody cares till somebody famous dies...

Децата загубиха свободата си
И на никого не му пука, докато не си отиде някоя известна личност...

Докато групата пише песните за албума, научават за смъртта на фронтмена на Queen, Freddy Mercury (1946-1991), заради вируса на ХИВ, и решават да добавят СПИН-темата към списъка си със сериозните теми, които албумът вече съдържа. Песента акцентира върху факта, че след така наречената "сексуална революция" през 70-те, края на 80-те и началото на 90-те, е поставено началото на ново възприемане на представата за секса; това вече не е свобода, а страх – страхът да придобиеш ХИВ-видус чрез сексуален контакт. Нещо, което предполага наслада и – като замисъл на самата Природа – живот, се превръща в синоним на страх и смърт...

Както вече стана ясно, песента притежава доста по-различен стил от повечето парчета на Maiden. Трудно може да се определи на какво точно се дължи това, но може би е заради лекото блусово влияние. Песента не е лоша, но й липсва онова типично нещо, което превръща песните в специални такива.

Въпреки че притежава същото заглавие като романа на сър Артър К. Кларк (1953), или песен на Marillion от албума им от 1985 година, Misplaced Childhood, песента всъщност няма връзка с нито едно от двете. Докато Кларк разказва за това как извънземните пристигат на Земята, за да предотвратят опитите на човечеството да достигне звездите, обричайки ги на общество, ръководено от забавления и плитки удоволствия, а текстът на Fish се отнася за края на удобното детство и началото на отговорния живот на възрастните, текстът на песента на Iron Maiden говори за ужасни страдания, болка, несправедливост, и страх по света. Текстът извиква ужасните образи на умиращи от глад деца в страни, където лидерите не се интересуват за обикновените хора, и стресът от факта, че хората не могат да останат деца за дълго на тази планета, независимо дали се дължи на "естествени" катаклизми, предизвикани от нас самите, или просто заради безсмислени войни, отговорни за разрухата на цели държави.

Общо взето всичко, относно тази песен е прекрасно – тя е измежду най-добрите парчета в албума и се превръща в класика. Странното е, че Maiden не са я изпълнявали на живо по време на концерт.

Iron Maiden никога не са си падали по "любовните песни". Най-близко са се доближавали до това чрез сагата си с песните за ' Charlot The Harlot', или 'Блудницата Charlot', които така или иначе са твърде далеч от любовната тематика. ' Wasting Love' фактически също не е любовна песен, но в замяна на това се отнася до празнотата и безсмислието в живота на тези, които се стремят единствено към повърхностни сексуални удоволствия, вместо да се опитат да постигнат стабилна връзка.

Текстът напомня леко на ' Wasted Years'. Това е вдъхновена и невероятно красива песен, също така по всеобщо мнение превърнала се в класика за няколко години.

' The Fugitive' е базирана на оригиналните TV серии (1963 - 1967) [виж още IMDb], които послужиха за основа на филма през 1993 година с участието на Harrison Ford и Tommy Lee Jones, в последствие отново заснета под формата на изключително разочароващи телевизионни серии, които феновете на истинския 'Беглец' трябва да избягват. Както сериите, така и филмът, са напрегнат екшън-трилър в който Dr. Kimble, виден хирург, е несправедливо обвинен за бруталното убийство на жена си, и е безмилостно преследван от щатския шериф Samuel Gerar d. Докато се опитва да избегне полицейския арест, Dr. Kimble трябва да открие истинския убиец, еднорък човек, когото вижда на местопрестъплението, преди да бъде намерен и ексзекутиран за нещо, което не е извършил.

Това е добра песен, чието настроение се вписва в това на самата тема доста добре. Има двойно изпълнение на китарните сола и инструменталите, и ако човек се заслуша внимателно, ще чуе следа от синтезатор като част от фона.

Това е песен, която – според самия Bruce Dickinson – говори за малкото дяволче, което постоянно е върху едното ни рамо. То дава възможно най-лошите съвети и ако го послушаш, може да ти съсипе живота. Понякога ние правим такива грешки и съзнаваме, че не е правилно, но не можем да направим нищо... Е, това се отнася до онзи лош съветник, споменат от Bruce в песента – това злонамерено същество, което държи оковите на мизерията ни.

Песента е добра, но поради някаква причина стилът и цялостното й звучене напомнят на Dokken. Китарните сола са чудесни и подсилват самата песен, въпреки че са малко краткотрайни.

' The Apparition' е вид призрак или дух, даващ съвет относно живота, преди да продължи по своя път. Steve Harris разкрива гледните си точки за света, чувствата, страховете и притесненията си. Песента е изпълнена с добри съвети, но в музикално отношение представлява леко разочарование, липса на настроение, емоция, и дори подходяща мелодия.

' Judas be My Guide' е кратка, но неимоверно грабваща песен, с превъзходния си припев и добри китарни сола. Това е една от най-кратките песни на Maiden с текст, заедно с ' Futureal'. Няколко реда от песента ' Son Of A Gun' от първия соло албум на Bruce Dickinson – Tattooed Millionaire, гласят следното:

Just an ordinary man – with his orders and his plans
In the shadows of a cross
Ooh in a blood red sunrise
Take me to Jesus – with Judas my guide

/Най-обикновен човек – със своите намерения и планове
В сянката на кръст
По време на кървав изгрев
Заведи ме при Исус – с Юда, моят водач/

Песента ' Judas Be My Guide' е доразвита оттам, защото текстът има голям потенциал за направата на друга песен. Самият текст се отнася за лошата страна на всички нас, което Bruce е нарекъл "Юда". Всъщност е за това как всеки е в състояние да продаде всичко на каквато и да е цена...

Тази песен е за това как футболните хулигани отиват на игрите с единствената цел да причинят неприятности. Те не са истински футболни запалянковци и имат съвсем ограничени интереси относно самия мач, с изключение може би само на отбора, който би трябвало да подкрепят. Живеят единствено за уикенда, когато могат отново да се сбият с поддръжници на другия отбор. След това те мирно и тихо се връщат към нищожните си работни ангажименти в понеделник, все едно нищо не се е случило, подхранвани единствено от идеята за следващия уикенд, когато отново ще могат да излеят цялото насилие и агресия извън себе си. И осъзнаваш, че всъщност са една кръгла нула.

Най-силната страна на песента са китарните сола, които са наистина отлични. Въпреки това обаче, остатъкът от парчето е меко казано най-обикновен и не се отличава с нищо особено.

' Fear of The Dark' се превръща моментално в класика на Maiden и определено се нарежда сред фаворитите, изпълнявани на концертите им. Започва и приключва леко и злокобно, с мелодия, която смътно напомня за ' No Prayer For The Dying'. Основните моменти на песента са бързи и вълнуващи – и доста луди – подсилващи чувството на страха, прерастващ в паника, с може би най-присъщата на Maiden тоналност и припев от времето на ' The Trooper'. Лайв изпълненията на песента включват интересни допълнения от самата тълпа по време на инструменталната част и са се превърнали в част от сетлиста още от издаването на албума. Всичко, отнасящо се до тази песен е невероятно, и тя вероятно е най-добрата в целия албум.

Според Bruce Dickinson, самият Steve – който пише текста – всъщност изпитва страх от тъмното. Дали това е истина, или не, не е важно, тъй като той успешно използва по гениален начин детинския страх от това да останеш сам през нощта в тъмното – един много разпространен страх, какъвто повечето от нас са изпитвали в годините на своето детство – и превръща тази неоправдана фобия в зряла метафора. Всъщност става дума за страха при загубата на контрол и отклонението по пътя на лудостта, които на практика заплашват всички по един или друг начин през цялото време.

Както Mick Wall припомня в коментара си от преиздаването на албума от 1998 година: "Става дума за това как изпитваш страх, но без да знаеш от какво точно," а Steve по това време обяснява: "Казват, че всички изпитват таен страх от нещо, но просто не осъзнават на какво точно се дължи този страх – докато не стане твърде късно," добавя загадъчно той.