LANGUAGE/ ЕЗИК

fear of the darkr banner

Bruce Dickinson обяснява на публиката по време на концерта на групата в Donington за какво точно се отнася песента:

Песента е написана за хората, които са участвали във войната в Залива. Става дума за това колко шибана може да е една война, и как една шибана война започва заради политиците и е фактически доведена докрай от обикновените хора, които нямат желанието да убиват когото и да било.

Bruce Dickinson – 22.09.1992

Началото на песента е бавно и тихо, но впоследствие ритъмът набира скорост, характерните за Maiden рифове и инспирираща музика. Всъщност това е красива песен, превърнала се в една от множеството класики на Maiden.

За разлика от многото песни, които са за самите битки, както " The Trooper", или подобно на ужасните й последователи като " The Aftermath", или " One" на Metallica, " Afraid To Shoot Strangers" ни вкарва в съзнанието на войник, подготвящ се за битка. Въпреки че той не е нищо повече от анонимен елемент на могъщите инструменти, използвани от правителството на собствената му страна, познати като Армията, той си остава човек, заедно със своите чувства и съмнения. Опитва се да си представи "ужасите, които предстоят", основен от които е свързан с факта, че може би ще му се наложи да убива (откъдето произлиза " afraid to shoot strangers").

С изключение на нанасяните повреди на хора-инвалиди, убийственият акт е едно от най-травмиращите преживявания, с които войникът може да се сблъска по време на битка, дори повече от това да рискува живота си под открит огън ("Когато дойде време, ще бъдем готови да умрем" – да умрем, да. Но да убием?). Както всички други живи организми, обикновените хора изпитват дълбока неохота спрямо причиняването на смърт на други човешки същества и, когато това се случи, се приема за начин за оцеляване, ако не е съпроводено от необходимото отношение. Но нека не забравяме, че индивидът, за когото става дума в песента, е професионален войник – а не обикновен човек, повикан на военна служба и изпратен в разгара на битката само с пистолет в ръка – той е приспособен към подобни ситуации, така че убиването на вражески войни е придобит рефлекс, резултат от специално военно обучение – един вид промиване на мозъка. Steve Harris разкрива тук гледната точка на обикновения човек, който "се страхува да стреля по непознати", но сигурно пропуска факта, че тренираните войници не изпитват подобни страхове така силно, както останалите, така че изпитват по-малки затруднения при откриването на огън по други хора. Последиците от това могат да бъдат опустошителни, но тук не става въпрос за това.

When it comes to the time, are we partners in crime?

/Когато времето настъпи, ще бъдем ли съучастници в престъпление?/

Какъв въпрос всъщност задава войникът тук? Дали размишлява върху това, че дори да не е нищо повече от обикновена играчка в ръцете на собственото си правителство, той е съучастник в престъпление, което неговата държава извършва? Какво е това престъпление, тогава? Има ли Англия (и всичките останали така наречени "съюзници", страните, които вземат участие в Първата война в Залива) да започва война с толкова отдалечена страна заради причини като например да запазят петролното състояние на Запада? Или може би той просто обмисля факта, че неговите другари ще отнемат животи също както него, което ги прави съучастници в престъпление?

But how can we let them go on this way?
The reign of terror corruption must end

And we know deep down there's no other way
No trust, no reasoning, no more to say

/Но как можем да им позволяваме да продължават в този дух?
Царуването на ужасната корупция трябва да се прекрати

И знаем дълбоко в себе си, че няма друг начин
Без истина, без мисъл, без нищо повече, което да кажем/

Тези редове са може би най-лошите, писани от времето на ' Quest For Fire', с динозаврите, населяващи Земята по същото време, както и Човекът. Не само от гледната точка на ретроспекция, но дори по това време е ясно, че Първата война в Залива не е предизвикана с цел да прекрати нечия диктатура, а за да защити (и контролира) сондирането в Кувейт. Присъства "управление на ужаса, корупция" в много други страни, но нито една от тях не се опитва да прекрати това по какъвто и да е начин. Текстовете на Steve тук звучат като заглавията от The Sun или множество други таблоиди, "опитваше се да оправдаят пред наивното население тези причини." Ясно е, че използването на груба сила може да е наложително в определени ситуации, както и че "дълбоко в себе си ние знаем, че няма друг начин", но в случая с тази определена война, подобно оправдание не звучи като правдоподобно проучване на причините, предизвикали конфликта. Предложеното от страна на фантастичната музика за съжаление е съсипано от текста, който като че ли се опитва да намери обяснение за съмнителното международно действие.

PLAY

piece-of-mind-eddie.gif

Members Login