LANGUAGE/ ЕЗИК

donington live banner


hard-force-bruce-coverFear Of The Dark е предполагаемия албум на „прераждането" на Iron Maiden. Bruce Dickinson е убеден в това като чистосърдечно коментира текстовете на различните песни в албума и описва моментното състояние на групата. Въпреки че беше ранна утрин, а вечерта е била, според самия Bruce, доста тежка, той отново беше доста радостен да коментира албума, който най-вероятно вече притежавате.

 

И така, Bruce, слуша ли новия албум на Iron Maiden?

Може би!

Какво мислиш за него?

Мисля, че е наистина невероятен. Без никакво съмнение това е най-добрия албум, който сме записвали!

Мисля, че малко се изхвърляш по отношение на това становище!

Но аз съм напълно честен. Това е албумът, който звучи най-добре в дискографията на групата. До колкото съм заинтересован, не мисля, че съм пял толкова добре от времето на Piece Of Mind. Мисля, че гласът ми никога до сега, не си е пасвал така добре с песните, колкото с тези в Fear Of The Dark.

Следователно, изглежда, че Iron Maiden са открили нова насока...

Считам, че това е така. Iron Maiden в момента се фокусира към бъдещето. Вече не гледаме назад, не сравняваме това, което вършим сега, с това, което сме правили в миналото. Наистина е ново начало за групата.

Но изглежда сте намерили някаква нагласа, доста подобна на тази от ранните дни на групата.

Да, това също е вярно. Запазихме най-доброто от миналото. Също така е вярно, че сега сме по-директни и няма съмнение относно темите, засегнати в нашите песни. А музиката е доста, доста тежка, повече в сравнение с периода от Powerslave до Seventh Son.... В момента сме доста по-истински.

Може ли да ни споделиш повече за темите, разисквани в песните, понеже изглежда са доста важни за теб?

'Be Quick Or Be Dead' се отнася за пари, нечестен бизнес и корупция. Предполага се, че някои хора трябва да управляват живота ти, да се занимават с финансите, но ти не можеш да им се довериш, защото се опитват да те измамят при първа удобна възможност. Но ако нямаш избор и се налага да работиш с тях, тогава единствения начин да се справиш със ситуацията е да си по-умен от тях

Чувстваш ли, че това се отнася и за вас?

Не, ние имаме мениджъри, които са се приспособили доста добре към подобни ситуации! Нека ти дам пример: ако си част от група и ти правиш това, което звукозаписната компания иска, тогава те не се колебаят и те мамят. Но ако мениджмънтът ти е достатъчно добър, той може да се противопостави и да се справи доста ефикасно с музикалната компания. Това е единствения начин да не бъдеш изигран.

Способна ли е една звукозаписна компания да лъже дори опитна група, която е „по-мъдра"?

О, без никакво съмнение! Това се случва постоянно. Трябва да си внимателен, да знаеш с кого си имаш работа, какво правят и когато вършиш нещо с тях да си по-находчив, от колкото са те.

Втората песен, 'From Here To Eternity', също ли се касае до толкова сериозна тема?

Не, тя е доста забавна, една шега. В песента говорим за завръщането на прословутата Charlotte The Harlot, която се връща, яхнала мотор. Няма нищо важно в тази песен текстово. Все пак, това ще е втория издаден сингъл, защото песента има наистина привлекателни мелодии, въпреки че текста не е много сериозен.

Така, нека продължим с останалите песни от този нов албум.

'Fear Is The Key' е за страха, който съществува в днешни дни, в сексуалните взаимоотношения, разбира се, заради СПИН. „Секс" се превърна в синоним на „страх". Когато пишехме песните, чухме за смъртта на Freddie Mercury. Има един ред в 'Fear Is The Key', който гласи: „на никого не му пука, докато някой известен не почине". И това за съжаление е самата истина. В Щатите, като цяло, никого не го беше грижа за СПИН-а преди случилото се с Magic Johnson - баскетболист, който обяви официално, че е ХИФ позитивен. Докато вирусът се ограничаваше само сред хомосексуалисти или наркомани, никой не даваше и пет пари за това. Едва, когато известности започнат да умират, масите започват да се чувстват загрижени.

Друга песен е наречена 'Childhood's End'. Знаеш ли, че това е заглавие и на песен на Marillion?

Не, не знаех. Не съм писал тази песен, Steve е този, когото трябва да обвинявате! (смее се) В нея се споменава фактът, че няма място на планетата, където хората да си останат деца. За десет години ние почти унищожихме водата, въздуха... и сега, трябва да си си изгубил ума, за да искаш да дадеш живот на деца, когато виждаш моментното състояние на света. Така че, ние се чудим до къде ще доведе това.

Следващата песен...

Почти забравих 'Afraid To Shoot Strangers'. Това е за Войната в Персийския Залив. Отнася се за войник, който започва да стреля по време на военните действия, но не иска да убие никого, но е наясно, че неговото задължение ще го накара да стори това. (Бележка: той не е бил задължен да се присъедини към армията, щом се е чувствал така). Но ако той не стреля, може би някой друг ще го застреля. Така че, той няма много голям избор. Това е жестока дилема, но няма друг начин да се измъкне от нея.

Мислиш ли, че войната в Залива беше, както някои казват, „необходима"?

Мисля че, това, което политиците искаха да постигнат е да потиснат военния потенциал на Ирак, всичките тези химични оръжия и планове за направа на ядрена бомба, за да превърнат страната в безвредна. На мнение съм, че никоя война не е добра. Наистина, имам много смесени чувства, касаещи се до нападението в Залива. Не съм напълно способен да преценя дали е справедливо или не. Трябва да призная, че не съм и голям пацифист, някои неща трябва да бъдат сторени. Трябва да си способен да се сражаваш за правилната кауза и съм убеден, че това, което стори Saddam Hussein, беше напълно осъдително. Това, което не е напълно ясно е, защо всички тези страни взеха участие във войната. Както и да е, бяха ни казани толкова много лъжи, за да имаме ясна идея за цялата ситуация.

Нека преминем на 'Chains Of Misery'...

'Chains Of Misery' е свързана с дяволчето, което постоянно седи на нашето рамо. Това дяволче, което може да съсипе живота ти. Например, ти срещаш момиче, имате страхотна връзка и изведнъж ти правиш някаква чутовна глупост и се чудиш: „Защо правя това?" Нямаш никаква представа, защо действаш така, но имаш вътрешното усещане, че трябва да го направиш. Може би е чувство на вина, което те подтиква, може би имаш усещането, че не си достатъчно добър, за да заслужаваш всичко това. При всеки случай, ти действаш против твоите собствени интереси без да осъзнаваш защо.

'Wasting Love'

Става въпрос за онези, които скачат от едно легло в друго, онези, които спят, с когото срещнат, без да дават или получават това, което търсят, защото са доста самотни. Те са самотни вътре в себе си, но са в непрестанно действие, колекционирайки краткотрайни връзки с цел да запълнят празнината, която усещат в себе си.

Често се споменава, че музикантите са такива хора, че имат много авантюри за по една нощ, по време на турнета...

Това е така. Често съм виждал подобни хора. Животът, по време на дълго турне, е тежък и знам, че много музиканти намират за трудно да се „открият", защото имат грижи и чувства, които не могат да споделят с никого и поради тази причина ги държат дълбоко в себе си. Те мислят, че в позицията, в която се намират, е невъзможно да имат истинска връзка с хората, така че се озовават в едно легло с тези от противоположния пол, без много да му мислят.

Мислиш ли, че връзките в света на музиката са уродливи?

Не, в никакъв случай. Ако трябва да бъда честен, мисля, че сред всичките връзки, тези с феновете са най-чисти, защото те са просто фенове и това е. Те харесват музиката и не им пука за останалото.

А относно групитата?

Мисля че, ако някое групи отиде при музикант и му каже: „Искам да ме изчукаш, защото си музикант", той няма да бъде заинтересован. Но ако тя започне разговор с него, лъжейки го колко страхотен човек е, ако започне да го четка по правилния начин, тогава той ще бъде склонен да каже: „Да, права си!" (смее се). След това той започва да вярва на всичко това, те преспиват заедно и след това тя се връща при дружките си и им споделя, че е спала с даден музикант и че той не е толкова добър в леглото, и че има малка пишка! Групитата не са отговор на никой проблем. Не знам да има някой, който да е бил винаги щастлив от подобен тип връзки. Няма такъв музикант, а и групитата не са много щастливи в крайна сметка.

Следователно това е една от лошите страни да си музикант?

Не, не бих бил толкова краен. Проблемът е, че, когато си млад, откриваш тези момичета и всичко е чудесно. Ти си щастлив, защото не си правил толкова много секс през живота си. Но след известно време, започваш да разсъждаваш и разбираш, че не знаеш нищо за тях, имената им или какво са правили преди това. И достигаш до заключение, че живота трябва да бъде изграден от друг вид връзки. Така че имаш ясен избор - или продължаваш по същия начин, знаейки перфектно, че тези връзки са повърхностни, или просто спираш.

И какъв избор направи?

Спрях да чукам групита, когато срещнах някого, когото наистина обичам. Това се случи преди осем години.

Но не е ли трудно да намериш хора, с които да имаш честни взаимоотношения, когато си известен?

Лично аз се опитвам да остана чистосърдечен в моите връзки с хората. Това е много ценно за мен. Фактът, че има злобни хора, не ме променя. Защо трябва да ставам като тях? Ако искат да бъдат параноици или каквото и да било, просто не ги следвам в това. Когато осъзная, че някой не е точно такъв, за какъвто съм го намирал, просто си казвам: „Няма нищо. Мислех те за свестен тип, но не е такава реалността. Няма значение, довиждане!" Като цяло, аз вярвам на хората. Предпочитам да подхождам така, защото на десет нечестни, ще попадна на един приятен и точен човек и точно той е от значение. И впрочем, вече си изградих добро обоняние, за да надушвам разни пиявици!

Нека продължим с албума. 'The Fugitive'.

Тази е дело на Steve. Историята е доста праволинейна, едно малко приключение. Става въпрос за някакъв беглец, преследван от всички. Текстът е малко параноичен, в интерес на истината! В крайна сметка, той успява да се измъкне, но в края на песента той продължава да бяга.

'The Apparition'.

На кратко, това е гледната точка на Steve за света (той написа тази песен). Той разкрива всичките си чувства, мъката, страховете и тревогите си.

'Judas Be My Guide'.

Това всъщност е доста иронична песен. Нямам представа дали ще бъде приета добре, защото е някак си рисковано да бъдеш ироничен в света на рок музиката. Става въпрос за тъмната страна на всеки от нас като реших да я нарека „Юда". Отнася се за тенденцията, която кара всеки човек да продаде каквото и да е, която го кара да не го е грижа за нищо. Това е малкия Юда, който е във всеки един от нас и ако той стане достатъчно силен, за да управлява света, тогава... чао-чао! (смее се)

'Weekend Warrior'.

Това е много добра песен. Steve я написа. Става въпрос за футбол и цялото насилие, което обгръща този спорт. Хулиганството е ужасно нещо. Има такива хора, които нямат други интереси в живота си освен футболната среща през уикенда. Тези хора участват във всяка форма на насилие и ярост, която им се открие по време на мач. Сбивания с противниковите фенове, крещене на псувни, след това се връщат обратно към незначителните си работи в понеделник сутрин и точно тогава разбираш, че те са никои.

Steve знае какво говори! – резултатът от мача между френските журналисти и Iron Maiden (7 или 8 – 0 за Maiden) беше също доста болезнен!

Е, трябва да призная, че Steve обича футбола!

'Fear Of The Dark'

Това също е много силна песен! Steve, който я написа, наистина се страхува от тъмното. Това е история за мъж, който се разхожда из парк нощно време и колкото по-тъмно става, той започва да вижда всякакви притеснителни неща. Превръща се в параноик, защото въображението му работи доста сериозно. Страхотна песен.

Като цяло, изглежда, че Fear Of The Dark е музикално доста сходен с No Prayer For The Dying, но може би с повече атмосфера.

Да. Мисля, че просто има разлика между Fear Of The Dark и старите албуми на Maiden. Наистина вярвам, че ще е голям удар, този път ние се отправяме директно към 90те. Но стилът на Iron Maiden се запазва, не правим компромиси, не се отказваме, но се фокусираме върху процеса на писане на песни. Взехме част от енергията, която се наблюдава, в момента в света и я пренесохме в нашата музика.

Както и да е, изглежда, че сте открили нова мотивация и че наистина искате да свирите.

Това е очевидно. Беше ни доста приятно, записвайки последния ни албум и си прекарахме страхотно по време на последвалото го турне. От както Janick е в групата, мисля, че всеки един от нас си възвърна ентусиазма.

Мислиш ли, че ще се справите толкова добре през 90те, колкото през изминалото десетилетие?

Стискам палци това да се случи! Знам, че има още много време, но съм убеден, че много хора ще бъдат изненадани от Fear Of The Dark и от факта, че можем да запишем подобен албум. Надявам се, когато го слушат, да си кажат: „Мислехме, че последния албум на Metallica е добър, но я виж ТОЗИ!"

По-рано говореше за липсата на, какъвто и да е, компромис. Това отношение част ли е от вашия успех и мислиш ли, че честността винаги се отплаща в крайна сметка?

Понякога. Работата е следната. Ние имаме фенове, които никога не разочароваме. Никога не ги мамим и ако се налагаше утре да прекратим съществуването си като група, това щеше да е най-важното нещо в нашите очи.

Дали тези фенове, които обичате толкова много, ще имат възможност да ви видят скоро на сцената?

Да, ние сме на прага на голямо турне и бъди сигурен, че ще посетим Париж следващото лято, понеже сме хедлайнери на фестивала Monsters Of Rock. Този път ще се върнем с доста сериозна техника, ще разполагаме с това прочуто 3-D сценично оборудване, пироефекти, чудовища и експлозиви. Решихме този път да го направим зрелищно. За турнето на No Prayer For The Dying, бяхме решили да разполагаме с минимум оборудване и се получи добре. Сега, ще имаме максимума! Но отново ще може да видиш усилвателите, няма да бъдат покрити с нищо. На сцената ще бъдат петте членове на групата, оборудването и експлозивите!

Какво става с прословутия лайв албум, който всички очакват?

Кажи на всички, че ще го записваме в Париж! В Париж и по време на цялото турне. Този път, ние сме наистина решени да издадем лайв албум.

Източник: Hard Force Magazine (France) – Numéro 2
Интервюиран от Henry Dumatrey
Превод: Илиян Ковачев (DrFeelgood)

PLAY

trooper-eddie.gif

Members Login