No Prayer For The Dying, в основата си, е албума на Maiden, с който те се връщат към корените си. Групата записваше в хамбар, с помощта на подвижно звукозаписно студио, но основното е, че момчетата искаха да намалят мащаба в сравнение с последните два албума и да се впуснат към едно грубо и дори свирепо звучене. Най-осезаемо е при Bruce, който превключи на най-гневното си изпълнение, както се забелязва в сингъла Holy Smoke, излязъл месец преди албума да се появи по магазините. Riggs следва тенденцията с прекрасното си изображение за Holy Smoke, изпълнено с всичките проповеднически елементи.
Рисунка за TAILGUNNER
Рисунка за HOLY SMOKE
Рисунката на Derek за Tailgunner е доста рядка като срещна и някоя пречки. "Да, имаше две рисунки. Едната за Втората Световна Война, Tailgunner, бях нарисувал целия самолет, а Eddie беше твърде малък. След това мисля, че Rod каза нещо по въпроса... аз се заех много сериозно с изобразяването на всички измервателни уреди и детайли по самолета и в крайна сметка осъзнах, че нямаше никакво значение, защото Eddie закриваше повечето неща. Както и да е, аз нарисувах целия самолет. Както повечето неща, Iron Maiden все още имат рисунката. Мисля, че я използваха на два пъти, но я направиха по-малка. Не мисля, че я нарисувах много добре (смее се)." Derek използва старите си трикове за втория сингъл към No Prayer, малко агресивна и същевременно привлекателна песен, която като цяло пасва на цялата по-праволинейна, рок 'н' рол тематика на албума. На обложката на 'Bring Your Daughter To The Slaughter', Eddie стои, размахвайки брадвата си, а всичките чудовища излизат из под тротоара, докато той държи с ръката си това момиче. Е, момичето е анимационния образ от Who Framed Roger Rabbit, високата, червенокоса Jessica Rabbit или нещо от сорта, певицата в традиционната си червена рокля и всичко останало, чийто образ е заимстван от Diana Doors, която е британска филмова звезда от 50те. Ако се загледате във филмите на Diana Doors, ще видите, че очевидно образа е базиран на нея. Интересното е, че нейният син е мениджър на the Iron Maidens, женската трибют група. Отново към зоната на здрача (смее се). А в кошчето, в дясната част на обложката, се намира нацупеният Oscar, мъпета, който живее в кофата за боклук. И така, има подобни глупави неща."
Но Maiden искаха две различни интерпретации за този сингъл...
"Не знам. Това е, което поискаха и това получиха. Искаха да излезе в няколко различни варианта. Това искаха. Втората обложка... не лоша рисунка, но това, което се случи беше, "Искам да нарисуваш Eddie," без никаква насока за основната идея като пожелаха той да изглежда по-ужасен с кука на ръката. Така че аз го нарисувах по-зъл с кука на едната ръка и след като беше завършена рисунката, Rod не я хареса особено много."
Някога Bruce бил ли е въвлечен в това? Някога предлагал ли ти е идеи?
"Ами, нека кажа, че аз предимно контактувах с мениджъра. Той понякога имаше идея или две. Не мога да кажа от къде са дошли, защото поддържах връзка главно с него. Но както казах, два пъти летях до мястото, където записваха, защото искаха да ме гледат, докато рисувам. Но не мога да кажа от къде са се породили идеите. Може да са били дадени от мениджмънта, може да са били от групата."
"Имаше две идеи, които се обмисляха по това време, но не мога да си спомня за какво точно се отнасяха. Имам в предвид, че имах идея за рисунка наречена Judgment Of Heaven, на която Eddie стои в средата на съдебна зала с всичките хора, с много редове седалки нагоре, точно както в залите, използвани за извършване на операции през Средновековието, където са демонстрирали какво правят. Така че рисунката би изглеждала доста стръмна, с много фигури на нея. Също така би била много дълга тънка картина, с разни облаци отгоре и Господ, гледайки надолу. А подът под краката на Eddie да се разпада и под него да има дявол, чакайки да го хване. И там да се намират всички известни хора, които са починали, Хитлер, Мусолини. Като цяло беше заимствано като идея от обложката на Sgt. Pepper, с всичките известни хора на нея. На горе по картината щеше да има все по-добри хора. Всички гадняри са на дъното и те сякаш стоят пред него, чакайки присъдата си. Но това се превърна в една много голяма картина. Скицирах я, а на всичкото отгоре, не успях да намеря подходящ снимков материал за портретите. А и рисуването на толкова много портрети би било кошмарно, така че реших да не го правя."
Но, нека не забравяме, че Derek е трябвало да измайстори доста версии на Eddie. "Крайните срокове, които гоних, докато завършвах всичко по албум... повечето групи правят албум, слагат една обложка и си мислят 'О, мога да я поставя на всякакъв вид артикули и да направя много пари'. Но не се получава така. И причината за това е, че хората не осъзнават какво се случва зад кулисите. Когато върших тази работа за Maiden, трябваше да нарисувам едно изображение за албума, би трябвало да сторя това и за два сингъла, да направя различна рисунка за тур разписанието, за разни плакати, за рекламни материали за турнето, за някои спомагателни картини. Трябва да има различни дизайни за тениски, за концертни тениски и всичко това с напълно различни изображения – но всички трябва да са свързани с основния артуърк. Така че като цяло разполагаш с някъде от порядъка на 10 или 12, 15 различни рисунки за албум. А също така има и корици на списания, които също рисувахме. И всичко това отива право в медиите и се получава едно насищане. А хората пробват само с една рисунка и се чудят защо не се получава, защото, както знаеш, когато хората погледнат албумите на Maiden и видят албума, и сингъла, и си казват 'О, това наистина е сработило.' А всичко това се разпространява и по тениски, така че не е въпроса да нарисуваш обложките за албума и за два сингъла. В крайна сметка имаше десет или двадесет различни рисунки. Някои от тях не бяха страхотни, други пък се използваха само веднъж и не се появиха на нищо друго. Има и неща, които се разпространиха бързо и от тогава обиколят света, а до някъде не бих искал това да се беше случило, защото не им отделих достатъчно време (смее се)."
Оригинална рисунка за албума No Prayer for the Dying от 1990
Преработена рисунка за преизданието на албума от 1998
No Prayer For The Dying има оригинална обложка, на която се намира един уморен човек, в никакъв случай изглеждащ трогателно, нито като образ, нито като фигура. Rod имаше това усещане и пожела да се направят промени за корицата на преиздаването на албума от 1998.
"Реализирах я като картина," обяснява Derek. "Първата версия с мъжа, намиращ се до надгробната плоча е изцяло рисувана - гваш, акварел. По-късно те преиздадоха албума и Rod каза, че би искал корицата да се промени, защото никога не е харесвал човека на нея. Не мислеше, че той се вписва добре. По това време работих дигитално. Не бих могъл да изпълня заданието по друг начин. Снех го от нея. Запълних дупките, където се намираше човека и закърпих всички повредени парчета, които останаха след премахването му. И след това изградих нов фон, който представляваше скелети разположени върху каменен зид, намиращи се в купища прах - те се превръщат в прахоляк. Това беше фона. Смених всичко. В общи линии трябваше да прерисувам 70, 80, 90% от рисунката. Доста трябваше да бъде премахнато, защото имаше повече неща по нея, от това, което остана за финалната версия на новата обложка. На практика трябваше да я разпарчетосам и да я сглобя на ново. Eddie е в оригиналния си вид. По дигитален начин го взех от старата рисунка и го съчетах с другите парчета, които имах и преправих фона."
Също така Eddie изглежда по-злобен на корицата на преизданието, което се дължи на няколко щриха като червените очи, както и благодарение на отпечатването.
"Печатането може да предизвика много големи разлики във възприемането на рисунката – наистина може да го стори. Дори и малко да промениш цветовете, можеш да смениш цялото настроение на картината. Например скелетите на фона изглеждат много груби, но реално не са чак толкова! Синият цвят не е толкова доловим, както в оригинала. Всъщност, на копието, което ми изпратиха, синият тон е с една идея по-наситен и аз го занижих, като това, което остана при мен е по-близко до оригинала. Ако засилиш даден цвят, той губи своята финост. Докато, ако върнеш цветовете, както трябва да са си, всичко е ОК, вече не е ярко синьо, но цветовете... всъщност изглежда по-приятна рисунка, както аз исках да бъде, от колкото тази ярка глупост."
Превод: Илиян Ковачев (Dr Feelgood)