В традицията на мейдънските войнишки песни ' Tailgunner ' ни връща назад по времето на въздушните битки през Втората Световна Война. Откъм лириките, песента е доста сходна с ' Aces High ', но в нея присъства елемента на тънката анти-военна ирония, която я няма в ' Aces high '.
Trace your way back 50 years
To the glow of Dresden – blood and tears
[ Проследете пътя си 50 години назад
Светлините над Дрезден – Кръвта и сълзите ]
Песента споменава за едно от най-скандалните и противоречиви бомбардирания през Втората Световна. Дрезден, който дотогава е бил недокосван поради липсата на военната му значимост. Той наистина е "светил" през нощта на 13-14 Февруари 1945г. Въпреки, че пораженията върху града не са били толкова обхващащи, като да речем, битката за Хамбург, очевидното безсмислие на такова убийствено действие е белязало историята на военното дело.
In the black above by the cruel searchlight
Men will die men will fight
[Горе в тъмнината при търсещите прожектори
Мъже ще умрат , мъже ще се бият]
След кошмарите на наземното бомбардиране, вниманието ни е насочено към страданията на летците, които също са рискували живота си по време на такива кампании. Огромните загуби на бомбардировачески екипажи по време на масираните бомбардировки в Германия през '42-'45, които започват с атака над Кьолн, също упомената в песента) дават на Сър Arthur " Bomber " Harris , тогавашния глава на бомбардироваческата авиация и инициатор на унищожението на цивилни мишени вместо военни или индустриални, прозвището " Butcher "(касапина) Harris . След войната, той е смятан за герой от някои – човека който докара нацистка Германия на коленете й и я принуди да се предаде и по този начин слагайки край на кошмарите там. Смятан от други обаче, за масов убиец заради избиванете на хилядите невинни граждани, на което му се основавала стратегията.
No radar lock on – skin and bone
[Никой радар не може да засече кожа и кости]
Разликата между въздушното военно дело и въоръжение през Втората Световна Война и днескашното "натискане на едно копче" е посочено в това изречение. Хората борели се по онова време са се нуждаели от истински кураж за да извършват своите дела. Това, разбира се не омаловажава куража на днескашните ни пилоти които използват по-разработена технология, а ни кара да осъзнаем размера на саможертвата и дързостта на тези храбри авиатори, които допринасят за края на варварщината на един зъл режим.
Nail that Fokker, kill that son
[Закови този Fokker , убии този син]
Тази реплика винаги ме кара да се свивам – сякаш споменаването на динозаври в ' Quest For Fire ' – защото германците никога не са използвали Фоккерски модел самолети през Втората Световна (Въпреки, че през Първата, Manfred Von Richtofen , т.нар. 'Червен Барон' е най-прочутия пример за германски летец летящ на Фоккър).
Само холандците ползват такъв модел и то в началото на конфликта. Въпреки това, те биват разгромени за 5 дневна битка през Май 1940г. По това време е имало 36 "Фоккер" в изправно състояние. Загубите са били тежки, но все пак успяват да свалят 40 " Junkers Ju ", 52 транспортни самолета и двойка ' Messerschmitt bf 109' преди да им свършат мунициите . Дотогава Холандското правителство се опитвало да задържи своят неутралитет, както е било през Първата Световна и това довело до пренебрегване на въоръжените им части и затова се е стигнало до недостиг на муниций. След тези 5 дена са били останали 8 самолета, които били нарочно разрушени, точно преди капитулирането на страната пред германия. Останалите или са били свалени по време на полет или наземно взривени. Оттук става очевидно, че името на Фоккер е било използвано като груб начин за заместване на думата " Fucker ".
Tail-end Charlie in the boiling sky
[Tail-end Charlie във врящото небе ]
Интересна подробност е, че обичайния прякор на задните стрелци произлиза от някакъв Charles Cooper . Той е първият упълномощен заден стрелец в RAF ( royal air force ) по времето на Втората Световна и в последствие назван " Tail - end Charlie " от екипажа му. Прякора му бил лепнат почти веднага за всички задни стрелци в RAF . Cooper бива ослепен от германска бомба паднала точно извън неговата военна квартира през 1941г.
The Enola Gay was my last try
[ Enola Gay моят последен опит]
' The Enola Gay ' е името на бомбардировача(самолета), пилотиран от Paul Tibbers , пуснал атомната бомба, приятно наименована " Little Boy "(малкото момче), над Хирошима на 6 Август 1945г. (последвано от другото атомно бомбардиране, този път извършено от друг В-29 назован ' Bock ' s car ' пуснал " Fat man "(дебелият чичко) над Нагасаки на 9 Август 1945г.). Името произлиза от обръщането на думата ' alone '(сам) и името на майката на пилота, ' Gay '(и следователно няма връзка с хомосексуалност по какъвто и да е начин). Както и нападението над Дрезден, пускането на ядрени бойни глави се счита за касапница от едни и като единствен изход от други. Последният " tailunner " серж. George Caron , е единствения член от екипажа на Enola Gay , който вижда с очите си експлозията, докато Tibbets само усеща гъделичкане в зъбите си, докато радиацията от взрива се прокарва през органите му.
Както и някои други мейдънски песни, които се отнасят към сериозна тема, тука присъства дразнещото 'весело' звучене, което създава настроение което не отговаря на текста. След повече слушане е възможно да се оцени повече, но все пак би било преувеличаване това да се нарече чудесна песен.
Заглавието дойде от едно порно за анален секс, тогава си помислих "е, не мога да пиша за това!" така, че взех да пиша за истинските задни стрелци. Имах няколко идейки, които започваха така: " Trace your way back fifty years, to the glow of Dresden, blood and tears ". Зная, че не би трябвало да споменаваме войната, но това беше за отношението ми към бомбардирането на хора. Било е истинска смърт в небесата тогава. Но вече няма истински задни стрелци по самолетите. Сега компютрите извършват всичко. Поне тогава е било човек на човек, а сега вече е машина на машина. Та кой използва патрони вече?
Holy Smoke е песен – присмивка към религията, по същия начин както и " Leper Messiah " и " The God that Failed " на Metallica . Песента се фокусира около алчността и лицемерието на телевизионните проповедници, а лириките са всъщност доста остри и хитри.
Believe in me – Send no money
I died on the cross and that ain't funny
[Вярвайте ми – не пращайте пари
Умрях на кръста и това не беше смешно]
Първата строфа е очевидно гледайки проповедниците през очите на Исус. Основно казано, той не е впечатлен да види как безкруполни личности изкарват пари от това, което е предвидено да бъде безплатно за всеки и е създадено за да бъде израз на любов и толерантност. Много проповедници са по-заинтересовани от това "да спасят душата Ви, като ви разделят с парите ви" отколкото каквото и да било. Става очевидно, че "те не са религиозни, но не са и глупаци". Тези които забогатяват на гърба на наивните са на своя "най-свят" път към забогатяването.
I've lived in filth, I've lived in sin
And I still smell cleaner than the shit you're in
[Живях в мръсотия, живях в грях
И все още мириша по чисто от лайната в които си затънал]
Това е едно остро и иронично изказване, което ни напомня за истината зад което " Jimmy Reptile и всички негови приятели" ни казват. Неслучайно е споменат въпросният Jimmy Reptile . Истинското му име е Jimmy Swaggart , също телевизионен проповедник, който възторжено и пламенно се застъпва за абсолютното зачитане на семейните ценности, но бива спипан заедно с няколко проститутки в евтин мотел. 'Плъхът' се извинява публично в ефир и проронва няколко крокодилски сълзи, молейки Господ за прошка. Това даже му спечелва още повече привърженици. Както Волтер е казал: "Религията се е основала, когато първия разбойник се е срещнал с първия глупак..."
Вкъщи имам една книга на Jimmy Swaggart . Казва се "Музиката: Новата порнография" и е с голяма снимка на Стив отпред! (!!!) Пратено ми беше от една фенка, която принципно потъпква библията, заедно и с едно искрено писмо, много искрено. Тя също ми прати и копие на Библията, което беше добре, защото аз нямах, а ми и трябваше за разразботването на някои песни.
Bruce Dickinson
За жалост, лириките на ' Holy Smoke ' не са достатъчни за да спасят песента, на която й липсва онази трудно уловима дълбочинност и завладяващо настроение. Maiden , изглежда, че не са в цялата си сила когато се опре до политическа или съвременна тематика – тяхната сила е повече в историята, филмите и литературата.
Това се отнася към телевизионните проповедници и всичките лъжи, които си измислят и аз просто си представях огромните газови камери в лагерите на смъртта с краката на тези проповедници изскачащи навън и от тях как излиза "божествен дим".
Това е силно интроспективна песен, в която са смесени меки акустични куплети с мощни инструментали в припева. Заглавието е вдъхновено от филма от 1987г., но лириките не го засягат, нито имат нещо общо със сюжетната линия. Песента се върти около познатите ни въпроси относно смисъла на живота, които самата песен, обаче не се стреми да отговори. Вместо това, тук присъства нехарактерно допитване до Господ за отговор. Все пак е малко трудно да се види връзката между заглавието и лириките. Във всеки случай това е една от най-силните песни в албума.
В тази песен слушате лириките, които Стив написа, докато за мен това е песента с най-добри вокали в албума – песента която харесвам най-много, въпреки че сякаш са само 2 редчета в нея. Тя е от ония с "тихото начало" и е една от най-добрите, които съм правил с Maiden.
Bruce Dickinson
Това е още една от политически мотивираните песни в албума, която както излглежда, посочва "клизмата", която обществото получава от света. За тези които не са запознати с медицинската терминология, сега ще обясня (подробно: D ) : "Вливането на течност в ректума през ануса за пречистване, което стимулира изпразването на червата за терапевтични или диагностични цели". Накратко, в песента се пее за това "да си го поемеш отзад". Относно темата за политиката, тя е засегната много по-добре отколкото в " Holy Smoke ". Това е една от по-добрите песни от албума и има страхотни, но прекалено къси сола.
Тя се отнася към зелените лицемери. Става въпрос за големия тип с бързата кола и как той напуска града, който е в гъст облак от мръсотия, зарязвайки плачещите от страх деца. На него му е лесно, той има еднопосочен билет за навън. Само защото може да си го позволи, оставя всички по градовете, където всичко е претрупано с оръжия и безредици. Изглежда сякаш всичко ще се пречупи. Политиците просто лъжат за да си спасят кожите, залагат на късмет дали ще направят добро, а пред пресата винаги се издокарват изкупителни жертви. Всичко се основава на кръстоска между Лос Анджелис и Ню Йорк и просто се надявам сегашнитте деца да имат малко повече акъл от размътените мозъци на останките от поколенията на 70-те и 60-те... " California dreaming as the earth dies screaming!". Точно за такива неща се разправя. Както и за хората, които говорят за околната среда, но нищо не правят по въпроса.
Bruce Dickinson
' Fates Warning ' е напълно редовната песен, която засяга крайността и неизбежността на съдбата. Тази тема е все още отворена за дискусии: дали целия ни житейски опит е просто следствие от случайности или нашите животи са предначертани? Въпреки, че за мен, второто не ми се струва много вероятно.
Най-хубавото в песента са добрият инструментал и солата. Тази песен никога не е била свирена на живо.
Думите на Стив, пак. Става дума за чувство за сигурност, докато на всички живота им виси на косъм.
Bruce Dickinson
Спрямо лириките си, тази песен е много си прилича с песента " Killers ", описвайки перспективата на убиец, който се готви за убийство. Чувството от песента се препокрива идеално с нещо което един убиец споделя с психолог:
"Аз имам специална сила. Нужна е специална сила за да убиеш човек и в следствие ти дава нещо тайно – една мощ, самочувствие, впоследствие.[...] Има нещо, което изпитвам докато свършвам работата. Много е лично, нали знаете, сякаш когато полетиш, в момента на отделянето от земята, минава една тръпка през тялото ти. Необяснима и странна.Това чувствам аз докато убивам. Не е никаква загадка."
Музиката пресъздава мистериозното Джеймс Бонд- тип настроение, но за нещастие никога не достига до някакъв климакс. Все пак си е една много добра песен, де.
Ето тук се опитваме да се вмъкнем в главата на наемен убиец. Той не го прави заради парите, а защото му харесв. Той е хладен, пресметлив и садистичен. Steve написа текста.
Bruce Dickinson
Базирано върху класическия роман на Edward La Beach (1918-2002г.) и филмът от 1958г. с участието на Clark Gable I Burt Lancaster , това е песен за подводното военно дело през Втората Световна в Тихия океан. Великолепна песен, която добре пресъздава напрежението и вълнението от филма.
За тези, които не са запознати и се чудят кой е Дейви Джоунс, нека просто да знаят, че 'килера на Дейви Джоунс' е нарицание за дъното на океана и още повече за гробницата на всички изгубили своя живот по море. Изглежда, че този термин е записан за пръв път през 1726 и се отнася към Дейви Джоунс, злия дух на морето.
Тука присъстват някои редове, които бях написал за албума " Somewhere in Time". Песента така и не видя бял свят, но аз си запазих думите и когато Стив дойде с една идейка, аз му казах: "Знаеш ли какво ще си пасне чудесно тук – тези думи". Това е песен за подводници, всъщност, първата песен за подводници. " Dive, Dive, Dive" излезе по-късно. Тази е с по сериозен поглед. Заглавието идва от един от любимите ми военни филми. Ние взаимстваме много заглавия от книги и филми, но това е защото те ни вдъхновяват. Но пък, от книгите се раждат купища филми! Песента е за кучешкия безмилостен свят на живот и смърт по море през Втората Световна. На момчетата долу не им е било по-лесно от на тези отгоре. Всички са били изправени в безмилостна борба. А морето не познава милост.
Bruce Dickinson
' Hooks in You ' представлява последният принос към текстописането от Adrian Smith за Iron Maiden до завръщането му в албума ' Brave New World '. Много хора смятат, че това е продължение на сагата ' Charlotte the Harlot ' и може би най-голямото доказателство за това е споменаването на числото 22. Както и в " Charlotte the Harlot " и "22 Acacia Avenue ", тази песен разказва за връзка с жена, която не може или не иска да отвърне на чувствата на половинката си. За разлика на другите " Charlotte " песни, в тази присъства онова "весело" звучене. Поради това, присъствието й в сагата може да бъде оспорено.
" Hooks in you" е едно от ония неискрени работи. Аз и Пади отиваме да прегледаме една къща, която беше за продан и собствениците се оказаха трима гейове. Поразгледахме я и тя беше пълна с някакви греди и на нас ни стана ясно, че някой от тях си пада по садо-мазо, кожи и такива работи. В една от стаите имаше някакви огромни индустриални куки за месо завити за гредите. Умът ми не го побираше за какво ли би могло да се използват. Когато се прибрах, започнах да пиша " Hooks in You" с думите " All hooks in the celing, that well hung feeling" . Все пак не може да пиша за гейове, но представете си, че отивате в дома на средностатистическата двойка и видите всички тези куки по тавана? Какво ли биха правили ТЕ с тях? (*Брус дали е купил къщата?) HE! В края на песента мъжа смята, че жена му му е изневерила и я полага в циментните основи на къщата.
Bruce Dickinson
Оригиналната версия на тази песен е написана от Bruce Dickinson за саундтрака към "Кошмар на улица Елм 5" и включва Janick Gers на китара(от преди той да се включи в групата). Според често задаваните въпроси към Мейдън(от уеб-сайта им), песента е основана на поемата " To His Coy Mistress " на Andrew Marvell (1621-1678г.). След прочитането на поемата няколко пъти съм малко скептичен относно, това колко общо има поемата с песента. Това е любовна поема, където поета се опитва да убеди своята дама да захвърли своята привидна срамежливост. Но от друга страна, песента изглежда грубо сексуална(" Slaughter " е само метафора). Може би тя съответства на поемата по някакъв далечен начин, но също така и споделя част от нейната интроспективност и дълбочина. Все пак, музикално песента е страшно добра, особено откъм инструментала и до оттеглянето на Брус присъства в редовната концертна програма. Песента може и да бъде намерена за леко обидна, особенно за хора с дъщери! (Но се съмнявам.)
Еми, аз се опитвах да събера всичко, което за което смятах, че става на въпрос в поредицата "Кошмар на улица Елм". То е за юнушеската страх от менструални болки, това смятам, че то представлява – дълбоко в себе си. Когато на една млада девойка й идва периода за пръв път, тя кърви и всичко това става през нощта и нея я е страх да заспи, а за неяя това е ужасяващ момент и филма се позовава на този страх. Истинското клане става когато тя губи девствеността си. Това е до известна степен гадния замисъл зад всичко и точно точно това прави тези филми страшни.
Bruce Dickinson
' Mother Russia ' отдава почит на Русия и руския народ, вдъхновена от срива на съветския комунизъм по времето си. Въпреки това, повечето руснаци не харесват песента, шчитайки я за малко снизходителна. Това е епичната песен в албума по традицията на Стив Харис и въпреки, че не е от същата класа като " Phantom of the Opera " или " Rime of the Ancient Mariner ", тя е много добра песен.
" Mother Russia" разказва за трагедията на една страхотна земя, която има невероятната история да бива залята от врагове и жителите й са били клани векове наред, а песента просто казва : "Няма ли да бъде страхотно, ако Русия можеше просто да се събере и да живее в мир?"
Bruce Dickinson
