LANGUAGE/ ЕЗИК

piece banner

Екзотичния живот на една група по бързия й път към върха бива съпътствана от присъствието на един нахакан художник на корици, дори наличието на такава ситуация да крие опасност да се превърне повече в трагична отколкото комична. " Отпътувах за Jersey, единият от островите в English Channel" спомня си Дерек "Maiden бяха наели хотел там, репетирайки и доизпипвайки парчетата, които щяха да влезнат в Piece Of Mind. Най-ясния ми спомен е колко студено и ветровито беше. Бях се закотвил в хотела и рисувах много, така беше. Те записаха албума в Насау, но цялата работа беше направена тук в Jersey, понеже не можеш да направиш това в студио освен ако не си откачен (смее се). Трябваше да си набавя бои защото там не можеше да си купиш материали, това си е малък остров. Така че тогава ми хрумна една идея за самолетно куфарче. Мислих си за самолетно куфарче, от онези в които слагаш китара, и в него сложени материали за рисуване. И те тогава казаха: "Ами защо не говориш с този човек, той изработва нашите куфарчета?" И тогава аз говорих с него и му казах:"Имам една идея за нещо с формата на статив в което да има бои и други материали за рисуване", а той ми отговори: "В какъв цвят го искаш?"- попитах го на свой ред: "Какъв имаш?". Това беше самолететен кейс и най-естествено се предполагаше да бъде в черно, но той каза: "Ами знаеш ли, останало ми е много розово". Тогава казах:" Ами направи го в розово". Както и да е... колелцата на това куфарче бяха светло сини. Но това не беше просто куфарче- беше шест фута високо, три фута широко, четири и половина фута дълго, светло розово-"Барби" розово с алуминиев кант, блестящ хромиран кант и стоеше на светло сини колелца (смее се).

art eddie rips up the world
Илюстрацията на Derek "за World Piece tour 1983"
(по-късно използвана за "Eddie Ripps Up wоrld tour" 2005)
 
art eddie rips open the world 
Илюстрацията на Derek "за World Piece tour 1983

 И така аз натъпках това нещо с бои и какво ли още не, натовариха го и го закараха в Jersey сред големите черни самолети сандъци а той с лепенка с голями букви Iron Maiden от едната му страна-това голямо розово нещо със сини колелца. Тогава всички се вторачиха в него при разтоварването: "Какво по дяволите е това?!". Човека, който се грижеше за товара го постави на едно guango и докато аз си мислех, че ще дойде с мен обратно в Англия, в края на краищата то отиде на турне с Maiden по целия свят. И така те се сдобиха с това гигантско розово нещо, което не им вършеше никаква работа.... Очевидно са го изгубили някъде, избутан от някоя скала или нещо подобно. Това нещо беше някакво бреме за тях. Сериозно, тур мениджъра ми каза, че са го хвърлили от някаква скала, това е което каза- дали го е мислил в буквалния смисъл, не зная".
"Piece Of Mind беше резултат на екипна работа" е на мнение Род. "Стив си мислеше да постави Еди в тапицирана килия, което за мен не беше достатъчно и затова реших да го трепанирам. Наред с това заглавието на албума беше даста грубо за това, имам пред вид Food For Thought беше на дневан ред за малко (смее се) с този мозък, но тогава се появи Piece Of Mind, което изглеждаше доста по-силно като звучене. По-късните рисунки бяха резултат на идеи, които се въртяха помежду ни, придобивайки определена форма, пресявайки нещата докато не постигахме това, което искахме. И не, няма нищо, което да е в архивите и да не е използвано."

art_flight_of_icarus
Илюстрацията на Derek за Flight Of icarus single

Оригиналният Flight Of Icarus беше разпространен по магазините като първия сингъл от Piece Of Mind месец преди излизането на албума. "Не мисля,че се получи особено добре" казва Дерек относно малко грубата рисунка- добра композиция, но прибързано изпълнение, също направено в Jersey.." Изобразяваше Еди изгарящ Икар с една огнепръскачка. Точно по времето, когато решиха да направят това като сингъл, Led Zeppelin решиха да не записиват повече албуми, така че този горящ Икарус е пародия на логото на тяхната Swan Song. Ако се загледате ще видите Робърт Плант като ангел, разперил криле, така че ние го изгаряме (смее се). И на хълма под него има нарисувани гърщещи се от болка фигури както и една двойка която прави секс. И така момчетата одобриха рисунката и започнаха да и правят реклама в едно английско списание. По това време музикалните списания бяха отпечатвани на вестникарска хартия, ето защо рисунката изглеждаше доста грубо. Цветовете не излизаха добре. Например цветовете на небето се губеха и единствената част, която излезна прилично бяха силуетите на превиващите се от болка фигури. А на падащия Икарус можете да видите пениса му, поради това EMI затъмни мястото, така че да не се вижда, но най-отчетливия детайл в долната половина на рисунката си остават силуетите на гърчещите се фигури."

В крайна сметка Дерек успява да внуши насилието и волята за освобождение въпреки завързаните ръце на Еди. Той е почти-както би казала една прогресив банда- супер завършен и Еди по-скоро би изял приносителят на добрите вести, отколкото да понесе самото сурово наказание.

Да отбележим и странната рееща се ръка на задната корица..."Ами те искаха корицата да бъде прегъваща се, аз исках да поставя знака си някъде, а обложката беше доста скучна- просто един тапициран изолатор, а това не е особео интересно. Така че аз направих на гърба врата, през която се виждаха облаци - желание за свобода, нещо такова. Нарисувах една ръкавица с верига, с моя подпис гравиран върху парченце от скъпоценен камък. Дойде ми на ум, че ще изглежда доста чудато, така че го направих. Напомняше ми за нещо, с което израснах като дете. Имаше един хумористичен герой Луис Грандал-Стоманената ръка. Та този герой имаше ръка направена от стомана и когато свиваше пръстите си, пъхайки ги в някакъв светлинен джоб или нещо такова ставаше невидим а ръката си оставаше. Когато бях на около пет това ми се струваше доста забавно. Мисля, че дори питах баща си:"Наистина ли така става?" а той ми отговори:" Не, така би могъл само да умреш" Както и да е, те закачиха това на някакви пружини като част от презентацията на музикалните магазини, така че подписът ми висеше над тях. Освен това ако погледнете на обратната страна на обложката там където изгаря човека онази малка кутия при слънцето- това е стаята на Еди "облицованата клетка".

scetch

Скица на Derek за Piece of Mind

pieceofmind1

Oригинал на илюстрацията на Derek за Piece Of Mind

Снимка на Дерек може да бъде намерена и на вътрешната страна на обложката на плочата. "не знам защо точно избраха това място", казва Дерек " но те ни завлякоха в тази голяма провинциална къща на остров Jersey понеже им изглеждаше призрачна. Мисля, че искаха да направят и снимка на хора, които изяждат мозъка на Еди така че за целта трябваше подобно имение с голяма маса. И така момчетата наредиха всички ни около масата с чинии пълни с мозък. Имаше и доспехи при това истински. Аз и Мартин на шега навлякохме едни такива доспехи- ако свиеш рамене, когато си в такива доспехи главата ти направо изчезва и тогава си помислих: не искам да влизам в противорчие с повечето фенове на Maiden така че свих раменете си, за да скрия лицето си- защото не съм толкова велик, за да бъда сниман". Дерек е наречен "Dr. Death" под тази снимка за която добрия доктор казва: "това е просто една щуротия която те измислиха" (смее се).

Дерек споделя доста за размера на изображението на Еди през годините. " Общо взето всичките бяха нарисувани спрямо размера в който ги виждате. Първите два или три сингъла бяха седем квадратни инча, седем и половина, понеже имаше нужда изображението да се подвие на гърба. По-късно синглите бяха тиражирани в дванадесет инчов формат. Ранните албуми бяха всичките в тринадесет и половина квадратни инча, освен вторят албум Killers, който направих във формат дванадесет квадратни инча, който някой просто подряза и така се появи един малък черен ръб около обложката и никой не знаеше как се е получило това (смее се). Те питаха всички на времето и навсякъде отговора беше "Ами не знаем" (смее се). Така си и остана с черния ръб около картинката."
Очевидно е било направено от прецизност – "Хората си казват – сигурно са ги нарисували по-голями и впоследствие са ги намалили- но това е не е така, може да ги направиш в А 3 формат, но преди всичко си губиш времето. Опитвах се да нарисувам тези обложки повече от една седмица. Ако предположим, че са ми казали в Четвъртък относно някаква рисунка, аз бих започнал да нахвърлям идеи и да ги осъществявам. И ако ми се обадят в Четвъртък вечер биха искали рисунката да е в офиса им още в Понеделник. И аз бих рисувал денонощно до Понеделник докато не пристигне таксито- трябва да вземеш такси защото не може да се разхождаш с това нещо из градския транспорт, някой може да седне върху рисунката и ще останеш доста изненадан (смее се). Така че таксито ще пристигне, аз ще двършвам последните детайли и ще кажа:"задръж за секунда" а рисунката още няма да е изсъхнала и аз ще я държа през отворения прозорец на таксито, за да изсъхне докато таксито се носи към офиса".

Какви видове бои използвахте? "За първите рисунки като Somewhere In Time използвах главно акварелен разтворител наречен Designer's Gouache. След което опитах с акрил, с който е ужасно да се работи – залепваше по четката. Всичко изсъхваше веднага щом бъде нанесено, което би било чудесно ако си техничар. Но тогава рисунката става грапава и се получава не най-удачната рисунка. Също така опитах и с маслени бои, но те просто не изсъхваха. Два дни ми отнемаше да доизкусуря нещата, а боите просто не изсъхваха. Искам да кажа, че да работиш с маслени бои беше о.к. но ако се наложеше да коригираш нещо не ставаше да работиш върху това което вече си нарисувал. Имах повече от няколко неприятни момента с рисувателната дъска. Тогава рисувах на такава рисувателна дъска, което винаги създаваше проблеми, странно, понеже хората винаги биха искали да си помагат с помощни средства. И по случайност винаги се опитват да отделят рисунката от дъската защото по някаква глупава причина считат, че тя е монтирана за дъската. Така че те се опитват да отделят ръба на рисунката от дъската и по този начин разрушават доста творби. Така или иначе тогава използвах рисувателна дъска и това не беше толкова удачно, колкото би трябвало да бъде."

"Няколко години преди да започна да работя с такава дъска всъщност използвах статив" продължава да разказава Дерек за условията му на работа " та имах статив, един от онези подвижните, които обаче не бяха особено стабилни, скърцаха и се накланяха наляво-надясно и аз имах два от тези стативи. Така че притежавах един статив с шест крака, беше като паяк- три крака към земята и три на върха му, за да придържа платното плоско а аз бях измайсторил импровизиран статив, който беше още по-стабилен. Беше някаква измишльотина, която използвах години наред като рисувах под ъгъл на нея. Трябваше да го държиш успоредно на лицето си, понеже ако се опитваш да рисуваш на платно което е в хоризонтално положение и примерно се опиташ да нарисуваш кръг, тогава поради изкривяването на това което виждаш-получаваш овал. И това важи за всичко, което искаш да рисуваш- ще бъде по-широко към върха и ще бъде яйцевидно. Ще бъде по-широко на върха, защото искаш да видиш кръг. Винаги можеш да познаеш кога някой е рисувал на платно поставено хоризонтално-винаги всичко е по-уголемено при върха. И когато си купих апартамент в Лондон той беше оборудван със статив от твърда дървесина и стъкло върху него а аз работех под същия ъгъл както и преди. Но главното е, ако си художник да не се влияеш много от работната си среда, защото има достатъчно работа за вършене... необходимо ти е да знаеш, че имаш идеята, държиш я и си под правилния ъгъл. Не трябва да се занимаваш с разместването на някакви неща около теб, губейки време. Имам четири дни да създам рисунка и знам, че имам доста работа за вършене през тези четири дни."

Един от интересните странични проекти свързани с Maiden по онова време е коледната картичка на бандата, която се оказва много популярна..." Умуването върху коледната картичка започна да се превръща в такъв проблем, че накрая спряхме да мислим за него" казва Дерек " Получиха се такива препирни за тази картичка все едно обсъждахме корица на албум. Стояхме подпряли главите си с ръце опитвайки се да измислим нещо за коледна картичка, скицирахме правехме какво ли не. И се питахме какво да направим тази година? Дали да не отвлечем малки момиченца и да ги поставим под елхата? Коледните картички са страхотна идея, понеже те не се продават.

"Снежанка и седемте джуджета" беше доста добра понеже оригинала изглежда съвсем автентично както и анимационния герой, обаче ме накараха да ги дегизирам и аз им сложих носове и мустаци. Просто хората се притесняваха от това да не ги дадат под съд от Disney. Общо взето коледните картички отнемаха същото време, необходимо за рисуването и на една корица на сингъл. Всички бяха много добри с изключение може би на тази за Disney, която беше скицирана с молив и мастило. Продължих и направих някои кадри от филма като копирах техния стил, освен че Еди присъстваше там. И ако се вгледате ще видите, че картичката разказва история от Piece Of Mind. Той им отрязва мозъците а те всички слагат мозъци в кутии, които опаковат и поставят под коледното дърво, за да бъдат намерени на коледната сустрин. (смее се)"

christmas

Коледна картичка нарисувана от Derek Riggs 1983

Визирайки множеството от по- скандалните коледни картички Дерек казва че "тази с Рудолф не е мое дело". "Някои от тях са преправяни от мои рисунки, но не са рисувани от мен. Имаше една, която беше от сорта на това как Пепеляшка е преследвана в гората и цялата е изтипосана синя." Дерек добавя, че тази особена картичка е била печатана наобратно по погрешка- бягащата девойка е била напечатана в дясно, а не както е трябвало на лявата.
Така както някои от коледните картички са били "взаимствани" от други художници, така се е получило и с някои от фланелките. " Да, много от тях са направени от неща, които съм рисувал по друго време и са били правени по поръчка, променяни, преиначавани, каквото се сетите. По онова време бях зает да правя корици на албуми така че тези Т- шърти са правени от други хора черпили идеи от моите рисунки."

art_trooper

The Trooper от Derek Riggs 1983

Рисунката на Дерек на The Trooper е публикувана през Юни 1983г., месец след издаването на албума и е любима на феновете. Дерек продължава: " Да, но хората продължават да ме питат "защо носи тази униформа"? Вижте, песента се отнася за щурма на Light Brigade. И той носи тази униформа, с която войниците от Light Brigade са били по време на атаката. Трябва да превъзмогнете този факт (смее се), това не е Втората световна война. Но да, така е, тази рисунка винаги е била популярна сред феновете". Както и любима на Стив Харис- това е може би най-големия мейдън татус на "Arry" – обхваща почти цялата част на ръката му от лакътя до китката. "Тази Light Brigade, било е фатална атака на британците срещу руснаците. Не съм съвсем сигурен, защото не внимавах в училище. Били са въведени в една долина- офицер със своя малък отряд войници и той решава да атакува руснаците, а те са имали барикада от топове и прочее, а комадирът е бил некадарник и е направил фатална грешка и всички са били избити. Носят се легенди как някои войничета са били буквално издухани от конете си от топовниа огън. Било е масово клане".

Всъщност битката се провежда на 25 Октомври 1854г. Вероятно не толкова драматично – повече от общо 20000 души са жертвите на войната, тази битка взима 673 жертви, от които 157 се водят изчезнали. Въпреки това тази частична битка силно повлиява на викторианска Англия заради бюрократичната политическа драма, която пречи на армията както и заради самите обстоятелства при които битката протича- войските наистина се се намирали в долина, без да се ориентират какво да правят, докато главнокомандващите са стояли на хълм, давайки заповеди с ясната

Този Материал е взет от книгата на Derek Riggs -Run For Cover
Превод: Любомир Балиев (Leviatan)

 

PLAY

shaman-eddie.gif

Members Login