LANGUAGE/ ЕЗИК


enfer00_83Interviewed by Philippe Touchard Source: Enfer Magazine (France) – Number 8

Сряда 16-и, един наситен със събития ден в хотела на Парижкия квартал Champs-Elysees. Целият поддържащ персонал на Iron Maiden току що се е настанил на бара, където музикантите от Michael Schenker Group вече са заели своите места и разговорите са доста оживени С помоща на един от PR асистентите на Pathe-Marconi успявам да се настаня в ъгъла до Bruce Dickinson, който със своя каскет и широката си усмивка изглежда в чудесно настроение

P.T: О.К. Bruce отново сте тук тази година, отново ли готовите опустошение както през миналата?

B.D: О да, чух за някакви неприятности в метрото след нашия гиг в Pavillon Baltar миналата година.

P.T: Може да се каже. Така развълнувахте хлапетата, че те се опитаха да преследват Eddie в метрото, от което седалките доста пострадаха. Е, това си е rock'n'roll! ....(наздраве).

B.D: (наздраве).... Харесвам Париж. Това е мястото където правим най-здравите си гигове. Страхотен град, където са и най- запалените ни фенове, всъщност най-запалените и най-забавните.

P.T: Изглежда, че откакто се присъедини към групата, Iron Maiden бележат успех след успех. Как точно стана вокал на най-известната в световен мащаб банда (заедно със скандалите Kiss)?

enfer01r03B.D: Steve Harris ме покани. Познавах Steve още преди да се присъединя към Samson и когато за първи път видях Iron Maiden веднага бях впечатлен от музиката им и по- специално от Dave Murray. За мен той се явяваше истински "майстор на китарата" неговите изпълнения ми напомняха на тези на Ritchie Blackmore, който е и любимият ми китарист. От този момент започнах да чакам някой да напусне бандата, за да мога да го заменя, толкова бях луднал по тази група. Тогава се присъединих към Samson и така се случи, че имахме съвместно турне с Iron Maiden. Спомням си как една вечер след един наш гиг имах дълъг разговор с Paul Di'Anno. Тогава той искаше да му дам съвет- искаше да научи колкото се може повече за вокалната ми техника, понеже Iron Maiden започваха да стават все по- популярни. И тъй като все още нямаха издаден албум това беше една добра възможност за тях подгрявайки Samson. Две години по-късно отново се засякохме в едно и също звукозаписно студио- Battery Studio. Iron Maiden записваха "Killers" а ние "Shock Tactics". Така че всички съжителствахме заедно, Clive Burr наминаваше при нас докато записвахме, а аз навестявах Steve и останалите. Това беше по времето когато започнах да разбирам, че между Paul и останалите от групата започват да се появяват някакви противоречия

P.T: Какви точно противоречия?

B.D: Същите, които се появиха и при Clive Burr и го принудиха да си тръгне тази година. В действителност мисля, че Paul никога не е разбирал напълно за какво всъщност иде реч в Iron Maiden.

P.T: Противоречия в психологически или музикален аспект?

B.D: Проблемът беше и психологически и музикален. Музиката, която създаваш произтича от начина на мислене към основната идея, така че когато има креативен процес тогава има и психологически елемент опосредстван от субективизъм. Paul беше изгубил всякакъв творчески импулс, в изпълненията му сякаш нямаше нужната доза убедителност, липсваше също критичното отношение- не можеше да различи грешното от правилното. Това се почувства осезателно когато записваха "Twilight Zone", стигна се до там Steve да му казва как би трябвало да пее. Когато аз записвам вокална партия веднага мога да кажа дали добре се е получила или не и ако не ми звучи както трябва, повтарям нещата докато не получа желания резултат, едва тогава се допитвам до останалите и за тяхното мнение. В намерението си да вършиш нещата както трябва е необходимо да притежаваш онази вътрешна искра, която те стимулира да се стремиш да ги изпипваш почти до съвършенство. В същото време трябва да вложиш и доза самочувствие в това което правиш. Нещата не биха се получили ако си загубил вътрешната си увереност и трябва да се обясняваш постоянно на останалите, което от друга страна не е и тяхна работа. Последните сесии с Paul бяха наистина патетични. Той беше изцяло разконцентриран и му беше трудно да се самоконтролира. Наложи се да напусна студиото, защото беше болезнено да наблюдавам. След което, така и не видях бандата. Заминахме на турне със Samson, докато Iron Maiden започнаха европейското си турне анонсирайки "Killers", половината гигове, на което е трябвало да бъдат отменени заради проблеми с гласа на Paul.

P.T: Как мислиш каква е причината за спада на кариерата му в Iron Maiden?

B.D: Мисля, че въпроса се свежда до концепцията. Не можеш да си позволиш да пееш в група, в която не си щастлив. Необходимо е да имаш професионално отношение особено пък в Iron Maiden, където има постоянни различия между изявени индивидуалности. Ако не си тежиш на мястото, тогава се прекършваш и всъщност никой не може да остане в банда, където чувства че не е част от нея. В Iron Maiden всеки един трябва да е способен да дава своя принос и инициатива в противен случай той не е част от групата и от това страда както самия той така и останалите.

enfer02_83P.T: В заключение след като Killers World Tour се отървава от Paul единственото решение е?

B.D: Решението беше колективно. Steve ме покани да пея за Iron Maiden. Това стана по време на Reading festival. Две седмици по-късно преразглеждахме нещата. Тогава те поеха отново на път към Швеция, Норвегия и Холандия заедно с Paul, който веднага след това напусна. По това време се захванахме здраво за работа. Аз трябваше да науча всички парчета и в същото време работих по албума "Number of the Beast". Към края на 1981г. имахме турнета в Италия, където аз се представих заедно с Iron Maiden на сцената. След което се завърнахме да запишем албума и да поемем отново за Европейското турне. От Август 1981г. до Август 1982г. бях най-заетия човек откакто се помня. Не спрях да работя.

P.T: Да се върнем обратно към създаването на "Number of the Beast". Забелязвам голям напредък както при лириките, така и в продукта като цяло.( Забележка: не го казвам от куртоазия- действително го мисля). Би ли обяснил?

B.D: Проблема беше, че Paul беше деморализирал останалите от групата, и когато аз се присъединих всички трябваше да се концентрират за да изградят Iron Maiden отново. На сцената бяха изгубили енергичността си, защото всички бяха адски обезпокоени. Paul не беше в състояние да бъде фронтмен на сцената и Steve беше човека, който трябваше да върши това и да следи за всичко останало. Но Steve иска да се концентрира върху своя бас. Той наистина обича да свири на бас и искаше да си възвърне душевното спокойствие, както и това на останалите. Така че когато се присъединих към Iron Maiden всички ми се довериха и енергичността им се възвърна. Всички вършеха работота си без притеснение и това си проличава в Number of the Beast мисля.

Р.T: Би ли определил албума като концептуален?

B.D: Не, за мен концептуален албум е по същество една продължаваща през целия албум песен, с различни пасажи и тоналности. Но Number of the Beast не е нищо повече от една компилация от парчета.

P.T: Да, но има известна повтаряемост и редица сходства в песните от албума.

B.D: Съгласен съм....но мисля, че това се дължи на сходствата ни по онова време, малко или много споделяхме еднакви виждания по отношение на обществото, бизнеса или отношението ни към света. Хората често ме питат дали Piece of Mind е концептуален албум, но той не е такъв. Не повече от Number of the Beast. Това е защото ние сме истинска банда и всички споделяме сходни идеи.

P.T: Струва ми се че в Number of the Beast има доминираща идея, чийто апогей се явява Hallowed Be Thy Name.?

B.D: Hallowed Be Thy Name е най-добрата песен на Iron Maiden. В музикален аспект, струва ми се тя се явява крайъгълен камък за музиката на Maiden. Steve написа песента като продължение на Phantom of the Opera. Всъщност написването на тази песен само по себе си представлява серия от концепции. Така че можем да кажем за нея, че тя е концептуална песен. Що се отнася до текста, първоначалното хрумване следва линията на Purgatory или Twilight Zone. Steve пише доста текстове, където няколко сцени се появяват една след друга. Всеки път когато се опита да изгради атмосфера, се получава нещо като театрална пиеса.

P.T: Точно така, когато слушаш Hallowed Be Thy Name е лесно да си представиш цял филм. Интересното в Number of the Beast и Hallowed Be Thy Name е че музиката предизвиква образи.

B.D: Да, историята е пресъздадена през погледа на странник, който ще бъде отведен на бесилото. Когато моментът наближава, той започва да вижда нещата по различен начин и страхът бива заменен от надежда, защото той знае, че ще се завърне, оттук и препратката към Библията: "hallowed be thy name".( да се свети името ти).

P.T: Към края на текста изплува схващането, че животът е илюзия. Какво мислиш за това?

B.D: Ами не мисля, че по същество животът е илюзия, но си мисля че начина по който болшинството хора гледат на своя живот е илюзия. Искам да кажа, че те имат илюзията за животът който живеят- че той е бил предначертан за тях. И всъщност те не отправят поглед напред в бъдещето, техните първоначални планове биват изопачени от илюзията която имат за собствения си живот. Толкова много неща се случват на тази земя и толкова много хора ги пропускат, заслепени от своите илюзии..

enfer0383P.T: Мислите ли, че музиката може да играе роля на фактор чрез който преоткриваш възможностите, които животът предлага и че това се пренебрегва?

B.D: Може би, да. Музиката може да те разтърси из основи и да те провокира да погледнеш отвъд традиционния си светоглед. В контекста на това в Iron Maiden начина, по който работят умовете ни са така насочени в настоящето, че идеите ни могат да бъдат изразени само чрез агресивна музика. Обръщаме голямо внимание и на лириките ни и на духовно ниво се стремим да ги приравним към агресията в музиката ни, защото агресията винаги е разширявала границите на разума, следователно интелекта и отварянето на съзнанието. Вземете например Revelations.

P.T: Ето това искам да обсъдим. Доколко надълбоко ти и останалите членове на групата се задълбочавате във всички тези духовни и религиозни тематики, които сте засегнали в последните си албуми?

B.D: Аз до голяма степен се интересувам от всички световни религии и различните форми, които те приемат, защото считам, че всички религии са отражение на благоприятните възможности, на шансовете които животът предоставя на човечеството без те дори да биват усещани. Мисля, че в началото на нашата епоха човекът е бил в много по- голяма степен сензитивен към свръхестественото и ролята на религията е била да помогне в хармонията на човешката природа със паранормалното.

P.T: Хм, защо не? Въпреки че не съм съгласен!

B.D: Не си съгласен?

P.T: Не, мисля си, че ако има такова нещо като свръхестествен феномен то той се поражда от съзнанието на разума и влияе върху околната среда без човешкото съзнание да може да се намеси. Също така вярвам, че религията цели да накара човека да се чувства виновен с намерението да изучи тези феномени да проникне в тяхната същност, и после да я предложи като убежище за човека който се страхува от мистерията, оттук идва и манипулацията върху човешкото поведение.

B.D: Съгласен съм с теб, когато твърдиш, че силата на разума е много по-важна отколкото можем да си представим. Така или иначе появата на религията донася един вид "бюрократично" отношение към тези феномени. Преди да достигне нивото на високо развит индустриален прогрес обществото е позволявало на човека да зависи от тези свръхестествени сили, които в края на краищата лежат в основата на религиозните проповеди. Така че, ако се върнем в предсредновековните общества ще видим как човека е живял в свят на несигурност, където паранормалните явления и усещането му за техните присъствия около него са му давали някакво чувство на сигурност създавайки баланс с несигурността на заобикалящия го свят. В днешно време всеки един от нас живее в сигурен свят и разумът както и неговите способности нямат нужда да бъдат защитавани от природните феномени. Така че само религиите се появяват, за да повдигат човешкия дух чрез своите проповеди. Затова не е изненадващо, че всички голями мистици в наше време са религиозни- йогите, бонзите, брамините и дори християнските монаси, всички те практикуват медитация, с цел да контролират разума си , който използват като мускул. Ако един мускул не се използва редовно, той бързо става безполезен. Това е, което те отлично знаят а ние се стремим да игнорираме всеки път когата стане дума за нашия разум.......Е ти разбра какво имам в пред вид. Интересувам се от мястото на човека във Вселената неговата естествена връзка с природата и ето защо се стремя да изучавам религията –за да формулирам фундаменталния проблем.

P.T: Изглежда твоят подход се доближава до Юдейско- Християнската доктрина, Number Of The Beast кореспондира към Библията, а Revelations от последния албум към "Апокалипсис" - а на свети Йоан.

B.D: Всъщност Revelations има двузначно значение. Разбира се от една страна се отнася към християнската митология, но от друга страна ако обърнете наопаки основната идея и ако можете да четете между редовете- нещата придобиват друго значение. Чували ли сте за Aleister Crowley?

P.T: Да разбира се. Мистикът експериментиращ чрез опиати, секс и всякакви други неща, с намерението да направи тялото си абстрактно и по този начин да може да чувства само съзнанието си. Мисля, че той също критикуваше всички религии, без изключение в своите книги, прав ли съм?

B.D: Абсолютно. Като философ- атеист той написва невероятни книги. Той счита, че концентрирайки цялата си енергия, чрез съзнанието е възможно да повлияеш на хода на събитията. Той разобличава религиите като лъжовни, безполезни и тласкащи те към пасивност. За него религиите водят до смъртта на човешкото съзнание. Според Crowley човек трябва да се бори срещу природата, за да изпита разума си и силите, които се съдържат в него, с цел да се достигне до върховно блаженство. Написах 'Revelations' като препратка към неговата теория. Зад библейското значение стои принципът човек да разбули сам себе си. Така че, тук наблюдаваме една игра на думи, от една страна имаме библейския канон, а от друга имаме нещо, което религията иска да остане потулено. Първите строфи на Revelations са взети от един Английски химн, който пеехме в училище. Песента е съставена в три части, доста е заплетена.

P.T: Значи песента е "концептуална" нали?

B.D: О да, разбира се. Както споменах парчето е в три части. Първата част е съставена от тези строфи на химна, избрах ги, защото в тях има нещо ясновидско, написани са преди около век (Забележка: виж текста на обложката на Piece of Mind) и илюстрират съвсем точно това, което се случва в наши дни. Парите присъстват осезетелно в съвременното общество....и колкото повече пари имаш, толкова по- нещастен се чувстваш. Последната строфа -"Take away our pride" стои в центъра на цялата мистична вселена. Главната пречка пред общуването и изявата са егоизмът и прекалената самомнителност. Тези неща раздвояват човек. Следващите две строфи са препратки към философията хинду. "Just a babe in a black abyss" е алюзия към Aleister Crowley. Думата "babe" е свързана с човешкото същество а "black abyss" се отнася към безнадежния свят. "No rеаson for a place like this" изразява безпредметността на човешкото съществуване когато я няма надеждата. Второто изречение във втората строфа споменава -"secret of the hanged man"- в широко разпространените хинду статуетки обесеният човек олицетворява добрия късмет. Ето защо обесения човек има "smile on his lips" и това е по същество "тайната на обесения човек". След което идва третата строфа. Най- важнато изречение тук е "The venom that tears my spine". Чували ли сте за значението на змията в хинду, наречена "Kundalini" в йогистката митология?

P.T: Не

B.D: В Йогата съществува една змия наречена "Kundalini", която живее в долната част на гръбначния стълб на всеки човек. По време на оргазъм или на дълбока медитация се ражда духовно състояние наречено "Samadhi", което символизира трансцеденталното единство с Бог. Тогава Kundalini бива освободена и пропълзява от мястото си чак до мозъка, където излива своята отрова. Смесването на отровата с разума води до съединене с Бог. Следващата строфа "The eyes of the Nile are opening", означава, че се разкрива цяла вселена от възможности веднага след като отровата се излее в теб.

P.T: Значи змията е положителен образ...?

B.D: Да, абсолютно. В Библията този образ е въплащение на злото, докато в хинду философията тя е символ на сътворението и екстаза. В следващата строфа е израза "Serpent' Kiss", нещо което Crowley дискутира надълго и нашироко. Следва "The Eye of the Sun"- Слънцето е символ на Твореца. То олицетворява мъжкото начало. Малко по- натам е споменато и женското начало – в израза "Moonlight", където Луната олицетворява жената. Строфата продължава с "Moonlight catches silver tears I cry" и вече всичко бива разбулено, защото среброто е цвета на слънцето. Така че тук имаме цялата вселена, с мъжкото и женското начало и двете свързани в неразривен съюз.
В крайна сметка, вселената, видяна през погледа на тази философия бива дуалистична, двойнствена и всяко едно понятие съществува само чрез собствената си противоположност. Или казано по друг начин тук няма никакво манихейско разделяне, както е в Християнския начин на мислене, където доброто и злото са разединени докато опитвайки се да предотврати злото само християнската ценностна система е монолитна. Всички други известни философии обхващат в ученията си дуализма, като Ин и Ян в Китай или юдейската Кабала. Е, трябва да се внимава с всички тези концепции, защото всичко е доста сложно и объркано.

P.T: Предполагам че си започнал да събираш литература по въпроса дълго преди да започнеш да пишеш песни като Revelations?

B.D: О да, имам голяма библиотека с всички значими трудове отнасящи се до човешкия мистицизъм.

P.T: Не смяташ ли, че е малко неловко когато публиката не винаги разбира за какво точно пееш, тъй като очевидния смисъл е известен само на малцина?

B.D: Не, мисля че докато има някаква ментална енергия, поднасяна на публиката, няма за какво да се съжалява. Тук обяснявам нещата в детайли, но дори само пасаж от някоя песен да докосне някой, тогава си мисля, че не съм си прахосал времето. Не може да обвиниш всеки, понеже много идеи, не са използвани и затова са непознати на повечето хора. Интересното при тази песен, е това, че вземайки дори само една строфа можеш да създадеш изцяло нов текст, чисто нова песен.

P.T: По какъв начин в ежедневния ти живот прилагаш ученията на тези философии на разума?

B.D: Чета доста, вслушвам се в хората и отделям време, за да обмислям всичко, което откривам в книгите. Така или иначе не практикувам медитация. Опитах, но така и не успях. Мисля, че ако можех щях да се чувствам по- добре. Работата е там, че чувствам страхотна радост и спокойствие когато съм на сцената, това е защото мисля, че принадлежа на нея и колкото до мен считам, че това е най- добрия начин да се самоопределя във времето и пространството. Мисля, че всички ние имаме място, на което принадлежим, където можем да изразим самите себе си и да изпитаме пълно удовлетворение. Най- трудната част е да определиш кое е това място.

P.T: Какво мислиш за японската философия която разглежда мястото на човека в обществото?

B.D: Мисля, че тази философия изучава човешкото поведение с цел да рационализира икономическата активност на обществото. Имаме четири основни категории индивидуалности, всички допълващи се една друга, които активно участват в живота и при развитието на социалните прослойки. Това са работниците, хората на изкуството, воините и свещенниците.

P.T: Добре, но това разграничаване на индивидуалностите е базирано на религиозна и елитарна основа, като лидера в консервативна Япония, господарят, който е тясно свързан с монасите и свещенниците.

B.D: Вярно, но обществените организации винаги са произтичали от естествения ред на нещата, следователно от религиозните доктрини. Важното е да намериш мястото си, целта на съществуването си, защото това е ключът към блаженството. В японската доктрина това място веднага се открива в ролята на човека и начина по който е изградено обществото. Прекалено много хора по целия свят не успяват да намерят своето място или дори не се опитват да го намерят и се чувстват нещастни.

P.T: Да, но не мислиш ли, че забравяш един проблем? Ами нивото на икономическо развитие на обществото? От тази гледна точка за мнозина е трудно да съчетаят физическото оцеляване с духовния покой.

B.D: О.К., материалният момент, с който трябва да се справяш го има и там е работата. Но какво правят повечето хора след като се приберат от работа? Отпускат се, пийват си, правят любов....и когато доживеят 70-те се пенсионират оттегчени, защото нищо друго не им е останало да правят. И най-накрая умират от досада, без да оставят следа след себе си. Други пък имат онзи вътрешен пламък, търсят мястото си през целия си живот, докато не го открият, това място, което им носи пълното удовлетворение. Това доближаване към целта всъщност кореспондира към начина на сътворението.

P.T: Добре, знаеш доста неща за които ни разказа, но не се ли считаш привилигирован да разполагаш с достатъчно време за да работиш върху духовния си мироглед и по-специално да имаш шанса да се докоснеш до познанието, нещо което много хора не успяват не защото не искат, а защото не са имали тази възможност?

B.D: Всъщност това е широкоразпространен проблем. Мисля, че познанието е достатъчно добре разпространено и можеш да го откриеш по всякакъв начин. Просто трябва да си "духовно ориентиран". Искам да кажа, че трябва да знаеш къде искаш да прекараш времето си в търсене на определена материя от това познание, дори това да означава да игнорираш материалните си проблеми. Или можеш да поискаш да спечелиш бързо пари и тогава да пренебрегнеш духовното си щастие, като в този случай ще се озовеш погълнат и след това смачкан от икономическата система. Да вземем като пример един дърводелец, който прекарва времето си в своята работилница, изработвайки маси и столове. Вероятно той е по-щастлив в креативната си работа, наблюдавайки как нещата се раждат изпод ръцете му. Сега да вземем преуспяващ мениджър на голяма компания, който не създава нищо, а само печели милиони. Вероятно неговото щастие е продиктувано от личните му качества като мениджър и от познанията, чрез които печели.

P.T Не считаш ли, че занаятчиите като този дърводелец, който спомена ще заемат все по- малко и по- малко място в обществото ни, където машините постепенно заменят човека?

B.D: В това се състои проблема. Образователната система подготвя така децата, като че ли след двадесет години те ще имат работа и ще бъдат полезни. Но те ще имат все по-малко възможности да си намерят работа и бивайки поставени при тези икономически закономерности, хората ще стигат до нищото. Няма да имат никаква сигурност, нито интелектуална, нито материална и следователно няма да разполагат с ясна визия в каква посока да се развива живота им.

P.T: Би ли ни разказал нещо за образованието си?

B.D: Бях възпитан в консервативна среда. Дядо ми и баба ми бяха миньори от Шефилд. Родителите ми отрано ме изпратиха в частно училище. Самите те искаха да последват социалната градация на британските работнически семейства. Родителите ми печелеха пари и успяха да преминат от работническата към средната класа и желанието им беше аз да прескоча в следващото ниво. Бях нещастен в училище, не се разбирах добре с останалите, които за мен бяха просто алчни опортюнисти. В края на краищата когато навърших 16 бях изключен от училище и тъй като не знаех какво да правя отидох в армията за една година. Имайки предвид образованието ми трябваше да положа изпит, за да стана офицер. Но аз откровенно не харесвах офицерите и военните като цяло така че заминах за Лондон и записах история в университета за три години. За тези три години преосмислих всичко. Тогава за първи път в живота си се почувствах наистина свободен. Първата годинна прекарах с приятелите си, всяка вечер купонясвахме. Към края на първата година бях останал с 20 паунда. За тази година имах досег с най- разнообразни неща: с политика заедно със състудентите си, да свиря rock'n'roll, опитах всякакви субстанции. Всичко, което ми се изпречваше на пътя представляваше интерес за мен и аз го изучавах систематично. Вече в края на годината реших, че е крайно време да намаля темпото. Погледнах се в огледалото и си помислих: "Време е да спра". Никаква бира повече иначе ще хвърля топа. Успях да издържа месеци без нито капка бира. Междувременно бях задълбал с rock'n'roll- а пеейки в една или друга банда докато накрая се присъединих към Samson, която група изглеждаше много яка. Мислих си, че rock'n'roll-а е най- добрият начин да изразя себе си и да творя.....знаете останалото.
(в този момент мениджърът прави знак, че интервюто трябва да привършва, отчитайки че бихме могли да си говорим почти цял час, без прекъсване. Осъзнавайки факта, че повечето интервюта продължават петнайсетина минути аз се чувствам наистина щастлив и бих желал да изразя своята благодарност към PR-а Denis Leprat, който в голяма степен допринесе за осъществяването на това интервю).

enfer0483P.T: Един последен въпрос Bruce. Какъв смисъл се влага в трепанацията на Eddie от обложката на албума?

B.D: Това е алюзия към древен ацтекски ритуал. Първоначалната идея бе да убием Eddie, но си помислихме, че това ще се окаже прекалено. Така че го трепанирахме както ацтеките са правили на жертвите си, които предлагали на боговете. Всъщност албумът трябваше да бъде озаглавен "Food For Thought", но накрая решихме, че "Piece Of Mind" е по-подходящо.

P.T: Какво е мястото на Eddie в галерията от образи на Iron Maiden?

B.D: Ами вземете за пример банда като Kiss например. Когато излизат на сцената със маските си какво виждате? Е, не виждате нищо друго освен четирима Eddie- та. Те не изглеждат като музиканти, а по-скоро като клоуни. Никой не дава пет пари за музикалните им способности, защото са скрити зад имиджа, който сами са си създали. Същото е и с Ozzy Osbourne, макар неговата музика повече да си заслужава да бъде чута. Вече никой не смята Ozzy за музикант, а го имат за клоун, което е срамота. Така, че за да имаме този образ, този клоун и да запазим нашата идентичност като музиканти в същото време, ние създадохме Eddie.

P.T: Какво точно въплащава Eddie?

B.D: Той не въплащава нито доброто, нито злото. Той е пантомима. В него виждаш това, което искаш да видиш...

P.T: О.К. Bruce благодаря ти много за съществения и интелигентен разговор.

П.П Трябва скромно да си призная, че за седем месеца интервюта с най- различни хора Bruce Dickinson беше единствения от когото научих нещо. Въпреки, че се опитва да изглежда като образа от "Quest For Fire", а и пресата го прави дори по- лош- снимки с опръсканото му с кетчуп лице, повръщайки спагети (Kerrang) или дори носещ поднос с кървавите останки на нещо приличащо на жертва или птица, трябва да знаете, че тези снимки са само чиста постановка. Интелекта и проницателността на Bruce са еквивалентни единствено на майсторството на Steve Harris да свири на своя бас!

This Intreview is taken from the Iron Maiden Commentary
Превод : Любомир Балиев (Levitian)