ЕЗИК / LANGUAGE


Източник "Best Magazine" (Франция) – брой 185 Интервю на Herve Picart

Човека във винилната маска

best185Албумите на Iron Maiden са подплатени с вещината на един легендарен продуцент- Martin Birch. Работил с групи като Deep Purple, Rainbow, Whitesnake и още няколко банди, Herve Picart решава, че е крайно време да го извади на яве, извън сумрака на звукозаписното студио.

Имайки привилегията да бъде капацитет в това поприще по времето на едно ново поколение британски Hard Rock банди, понастоящем Martin Birch е въвлечен в нова доза предизвикателство, както изглежда и неговото последно, - поемайки в ръцете си музикалната съдба на Iron Maiden. Споменавайки Maiden, мнозина говорят за тях като за Purple 2 визирайки стила на лириките, бързите и заплетени рифове а наред с това, случайно или не, бандата записва Made In Japan / Maiden Japan, възползвайки се именно от услугите на продуцента на Purple. Но след като Birch бива ангажиран, веднага става ясно, че между двете банди трудно може да се намери нещо общо освен качествените рифове. И двете генерации на британския Heavy Metal се оказват коренно различни.

"....В началото можех обективно да направя някакво сравнение между тях и мисля, че и двете групи са доста различни от hard rock бандите от началото на седемдесете. Понастоящем не съм много убеден че мога да направя някакво сравнение, понеже станахме много добри приятели . Още първият път когато ги видях в процес на работа, бях изненадан и запленен от тяхната енергичност и от тяхното отношение също. Рядко съм попадал на банди изпълнени с толкова много енергия. И в контекста на това ги свързвам с ранните Purple. Но наред с това тяхното отношение към рока е различно, а оттук и тяхната концепция към него. За тях бе казано, че са вторите Purple, но аз не бих се съгласил с това твърдение. Да, Steve Harris беше фен на Purple, но музикално той бе основно повлиян от банди като Jethro Tull, UFO или дори Genesis.- нищо общо с Deep Purple. Разбира се и в двата случая говорим за мелодичен hard rock, а не само за нещо като забързана шумотевица, както е при някои heavy metal банди. Но не мисля, че можем да правим по- нататъшни сравнения.
birch01Самият аз исках да ги продуцирам защото това се очертаваше да бъде по- различно от нещата, които правех с Purple. Всъщност има множество различия. В музикално отношение група като Iron Maiden е типичен представител на второто поколение hard rock банди, различаваща се от първото поколение поради това, че бандата е много по- последователна и целенасочена. В процеса на работа те не достигат до лесни и понякога клиширани решения като например 20 минутни сола, после клавири, после барабани - както понякога ми се е случвало да експериментирам с Deep Purple. Мисля, че те са по-задълбочени, музикално говорещи. Друга разлика е тяхното отношение към външния свят. Те не се числят към "звездното съзвездие" и са много достъпни. Успехът свали много бариери между тях и останалите - пресата, публиката, което не се е случвало преди. Но преди всичко те се вслушват, в това което им казваш и не са убедени по дефиниция че са прави за всичко. Това е и една от причините да харесвам работата си с тях, така връзката продуцент / група е много по - конструктивна. Дори вътре в самата група, въпреки че Steve Harris е шефа тъй като той я е създал и освен това пише повечето от парчетата, съществува в голяма степен едно единство, никой не се опитва да стои настрана от екипа. Това е чудесно и най вече вълнуващо защото енергията направо струи от тяхната музика".

birch02Също нещо много забележително за тяхната кариера е че с всеки нов албум и всяка една промяна в състава на групата се добавя постоянно някаква иновация, която обогатява самата банда: ....."Вярно е, че това е група, чийто състав търпи много промени, но в конкретния случай това е за добро, тъй като всеки новодошъл внася доза свежест във всеки нов албум. Например когато Adrian Smith се присъедини към групата, по времето когато и самият аз започнах да работя с тях, продуцирайки "Killers". Не би било коректно да го сравнявам с китариста, на чието място идваше той. Със сигурност обаче Bruce Dickinson вдигна нивото на бандата сравнявайки го с Paul Di'Anno, с който контактът беше по - труден а и не беше много продуктивен. Колкото до "Piece Of Mind" приноса на Nicko (McBrain) беше наистина голям. Той действително е един много добър барабанист.

...."Хубавото при Iron Maiden, за разлика от това което нямаше как да се случи с Rainbow например е, че те винаги са ми обяснявали причините за това защо някой напуска и друг идва на неговото място. По този начин аз виждах идеята заложена в промяната, логиката на бандата и по този начин я намирах за напълно закономерна. Разбирах необходимостта от тези промени, защото бяше наложително те да се предприемат. Действията на тези момчета никога не бяха резултат на фриволни прищявки."

Това определено не е стила на Steve Harris, този страховит бас китарист, който ръководи бандата влагайки толкова много яснота и интелигиентност. Но дали в същото време не е и един тираничен лидер, като многото които Birch познава ?.

..."Съвсем не" заявява "Black Night " "Е, очевидно е, че той е шефа, дори самият той да го отрича. Iron Maiden - това е той. Още повече, че поради различни причини за дълъг период от време той е и текстописецът на всички парчета. Adrian Smith и Bruce Dickinson се нуждаеха от известно време докато се аклиматизират. Колкото до Dave Murray, който е един превъзходен китарист, ами той не си пада по писането кой знае колко. Пише малко но за сметка на това е много взискателен. Например за "Number Of The Beast" всичко бе написано от Steve. Към настоящия момент Adrian и Bruce, вече в ритъма на нещата, също започват да пишат лирики, така че съществува по - добър баланс. Между другото считам че "Piece Of Mind" до момента е техният най - добър албум не само защото е тяхното последно творение. Фактът, че сега вече се познаваме прави съвместната ни работа много по - продуктивна. Всъщност сега се чувствам толкова удобно с Iron Maiden както когато се чувствах в най- добрите моменти с Deep Purple и затова се съгласихме да работим заедно и по следващия им албум.

Така Birch остава верен на имиджа си на известен продуцент, имидж, внушавайки че той е на гребена на вълната в попрището на професионалното продуциране.

"Трудно е да се обясни ясно защо" споделя той свойски " Определено считам, че можеш да извадиш на показ най - добото от една група при условие че я познаваш в детайли, в дълбочина. Случайните продуценти които правят албум с една група, след което се преместват при друга са обречени да създават повърхностни неща. В началото резултатите винаги са чудесни, перфектни за момента, но впоследствие откриваш че същността, истинското лице на групата не е извадено на показ и тогава албума губи от своето значение. Не смятам себе си за човек добре овладял тънкостите на това, с което се занимавам. Това което правя е доста просто имам в предвид това, че бандите с които работя ми помагат да разбера какво точно искат да направят, или пък се опитват да ми обяснят какво искат да постигнат като краен резултат, макар самите те да не го осъзнават сами за себе си. Или просто групите ми се доверяват просто защото....(смее се).....просто защото ме намират за симпатяга.

В действителност ако съществува някаква връзка между дяволски добрата музика на Iron Maiden от една страна и този усмихнат и тих човечец от друга е че свързвайки се с него е като да сключиш договор със самия Сатана....свързваш се за цял живот а в замяна, разбира се получаваш адски добро звучене.

birch03 best02

Интерюто е взето от The Iron Maiden Commetary
Превод: Любомир Балиев (Leviatan)

Members Login