Steve Harris- Юли 1983г.
Интервю на John Stix Източник: MaidenFans

Iron Maiden получават първата си доза известност с песента "Prowler".

Prowler е една много специална песен за нас. Когато записвахме "Soundhouse Tapes" занесохме автентичният запис на Neal Kay, който по това време беше ди джей в северен Лондон. Той правеше класация за хеви метъл парчета, в която участваха класирани от феновете песни и тя се публикуваше в музикалното списание "Sounds". "Prowler" достигна до първото място именно заради рейтинга на демо записи. Затова и ние прехвърлихме записът на плоча, толкова много хлапета ни питаха откъде могат да се сдобият с тези демо записи.

Има ли голяма разлика между записа от оригиналната лента и този на плочата?

О, да има доста голяма разлика. "The Soundhouse Tapes" беше първото нещо, което някога сме записвали. Беше просто едно демо. И всичко това ни струваше само 400$. Не беше наистина с кой знае какво качество.

Как бе създаден "Prowler"? Първо на отделни части и едва след това миксиран?

Това е стилът на композиране за доста от парчетата ни.

Дали тези отделни части биват измислени за точно определено парче и съществува ли възможността да ги използвате при други песни?

Много от песните бяха мастерирани от отделни части, които вероятно биха могли да се използват и за други песни.

"Remember Tomorrow" също притежава един от любимите ви похвати. Имам пред вид бавното начало, което търпи градация.

Това парче е стар концертен фаворит. Публиката изглежда наистина я оценява. Paul Di'anno написа текста към нея. А аз музиката. Всъщност аз му изпълнявах нещата, които вече имах, а той я доразработваше. Има голяма доза чувственост в тази песен. Вижте, мисля че във всяка една песен трябва да се влага чувство. При бавните моменти на това парче, това се усеща осезателно.

"Running Free" също има свой собствен почерк- започва с риф на баса при самото интро.

Мисля, че песните звучат различно, защото са измисляни на бас.

Може ли да се каже, че в началото имате някаква мелодия, която впоследствие допълвате с акорди?

Зависи от песента. Понякога за основа ми служи основния риф на баса и после доизграждам мелодията върху тази база. Други песни започват със силно изразена стъпка на мелодията и тогава разработвам нейният фон. Предимно повечето неща отработвам на баса, конкретните рифове и съзвучията. "Running Free" се роди едновременно с рифа който добавих към барабанното соло на Doug Sampson. Той беше барабанистът в "Soundhouse Tapes".

Съзвучните рифове звучат доста структурирано и почти класически.

Понякога, може би. Това са главно кратки мелодии, които са допълнително аранжирани. Средната част на песента разработих от една купчина фрагменти, които вече бях написал.

Със сигурност тук не се чувства влиянието на блус елементи.

В действителност блусът никога не е оказвал влияние върху мен. Dave (Murray) си пада по блуса. Харесвам някои повлияни от блуса банди като "Free" например.

Но при тази песен няма градация...

Решихме, че е добра идея да пробваме да направим нещо различно. Повечето песни имат китарно соло по средата. Ние винаги сме се опитвали да правим нещата по малко по- различен начин. Решихме, вместо китарно соло да има едно "накъсване" на китарите, в което да има кратки китарни пасажи примесени със съзвучни фрагменти.

Следва "Phantom of the Opera".

Това е една доста дълга песен, която бе направена на секции. Средната и част беше изцяло фрагментирана, но пасна в парчето много добре. Преходът между бавната и средната част също се получи.

"Transylvania".

Първоначалния замисъл за това парче бе към него да има текст. В оригиналния вариант имаше мелодична линия по която да се води вокалната партия, но когато я изсвирихме тя прозвуча като инструментално изпълнение толкова добре, че въобще не се колебаехме дали да ангажираме текст към нея.

Strange World.

Тя е единствена по рода си балада, която сме правили. Но в нея има много чувство. Беше парче, което често изпълнявахме на живо. Dave с голямо удоволствие свиреше солото на тази песен. Може би за в бъдеще отново ще я изпълняваме по концерти.

" Sanctuary" звучи направо като rock and roll...

Парчето беше издадено като сингъл в Англия, но не беше включено в британското издание на албума. Направихме го по време на първия албум, но тъй като не издадохме сингъл в Щатите решихме да я добавим като бонус трак към албума .Има рок стъпка. Все още я свирим.

Следва небезизвестната "Charlotte the Harlot"

Това наистина е песента на Dave. Щях да съм горд да кажа ако аз я бях написал. Обичам да я изпълнявам на живо, защото е нещо различно от това което аз бих написал.

"Iron Maiden".

Доколкото си спомням приключихме нашия сет с тази песен. Тя е доста лесна за изпълнение. Ритъма на баса върви общо взето заедно с този на барабаните. Но тъй като китарата доминира над общия фон, басът затихва под нея. Мисля, че това я прави доста специална.

На моменти звучи почти като ритъма на Chris Squire

Приемам го като комплимент, защото Chris Squire е един от любимите ми бас- китаристи.

Кои парчета от първия албум бихте отличили?

Бих казал, че това са "Phantom of the Opera" и "Iron Maiden". "Phantom"- а е едно от най- добрите парчета, които някога съм писал и със сигурност е едно от любимите ми за изпълнение. В него са сплетени всички онези сложни китарни линии, които го правят интересно. След което идва бавната средна част, придавайки доза чувственост. А наред с това притежава и достатъчно бързи, тежки моменти, придавайки на парчето рок заряд. Дава възможност и на публиката да участва, до голяма степен припокрива изискванията на групата. Наред с всичко казано дотук, това е и един добър пример за начина по който искам да предам определен замисъл чрез песен.

Следващия албум "Killers" започва с инструментално интро- "Ides of March"...

Изсвирихме това парче чрез Р.А преди да продължим нататък. След което пристъпихме към "Wrathchild". "Wrathchild" бе включена първоначално в албум озаглавен "Metal for Muthas" заедно с "Sanctuary". Това беше преди да сме подписали договор за запис. Версията върху този запис е доста различна. Тогава много хора се интересуваха защо не сме я включили в първия албум, но тъй като тя бе вече записана в "Metal for Muthas" ние се отказахме да я включим в него. По това време вече бяхме готови с "Killers" и понеже не бяхмме доволни от тази версия искахме да я преработим.

Това е и първата песен с китарни експресии около вокалната партия.

Идеята беше на Adrian. В първоначалния вариант на парчето те не съществуваха, но когато Adrian се присъедини към групата реши да ги добави.

В "Murders in the Rue Morgue" се появява съпровод към рифа на бас-китарата. Това е нетипично.

До голяма степен това е експеримент. Преди това никога не бях свирил със съпровод. Но с акордите на интрото изглеждаше естествено да изсвирим този съпровод. Искахме да създадем първо музикален сюжет и след това да всъпим връхлитащо. Вокалната линия е почти идентична с тази на рифа. Това бе с цел да я подсили допълнително.

"Another Life".

: Много ми харесва съзвучието при това парче. А изпълненията на интрото от Dave са наистина добри.

"Genghis Khan" е вторият инструментал в "Killers". Внезапния преход през втората част на парчето звучи така, като да превключиш на скорост без съединител.

Това ужаси и нашият продуцент. Промяната е на 180 градуса. Всички харесахме този елемент на изненада. Това беше парче, за което също възнамерявахме да напишем лирика, но то звучеше достатъчно добре и като инструментал. Една вокална партия би внесла само безпорядък. Идеята тук бе да се пресъздаде атмосферата и звукът от отправящата се на бой армия на Чингиз Хан,

Отново няма никакви сола...

Не беше умишлено, просто така се получи. Звучи по- добре и без никакви китарни сола.

"Innocent Exile" също има интро, което изглежда няма кой знае колко общо с основната част на песента.

Това е едно от съвсем първите парчета на Iron Maiden. Изпълнявахме я доста по концерти, но за известен период не бяхме я свирили. Встъпителния басов риф първоначално бе изсвирван на китара. Бе създаден на бас, но предназначен за китара. Първоначално баса свиреше неравномерни акорди като фон. В последствие ги съчетахме.

"Drifter"

Това е песен, която все още свирим по концерти. С тази разлика, че редуцираме тактовете и даваме повече простор на вокалите. Записахме я на живо като "Б" страна в един от британските сингли. Бавната част на песента е една от блус интерпретациите на Dave. Различните секции вървят гладко заедно, но това парче не е правено от различни части. Тук в голяма степен знаех какво точно искам.

"Killers" има доста динамично бас интро. После преминава в тежък рок , който те прегазва като влак.

Paul написа текста на песента. Много естествено се получи крясъкът му в началото на парчето. Сигурно някой ще изрази недоумение, в случай че не притежава копие от видеото ни.... Записахме половинчасово видео, преди около три години, преди албумът да се появи официално. Текстовете на песните в това видео са напълно различни от тези в албума. Не бяхме доволни от тях, но така или иначе те съществуват в оригиналния си вид на тази лента.

"Twilight Zone"

Това е сингъл издаден в Англия но не беше включен в Британския албум. Добавихме го като бонус трак. Dave се появи с готов риф за парчето. Аз написах мелодията и текста. Но основния риф бе на Dave.

"Purgatory".

Доста старо парче. Първоначалното и заглавие бе "Floating". После променихме текста заедно с някои фрагменти от средната част.

Любими парчета от "Killers"?

Заглавното парче и "Murders in the Rue Morgue". Първият албум в действителност звучеше като пръв албум. С "Killers" започнахме да звучим повече като Maiden. Това беше и албумът от който останахме доволни що се отнася до неговото звучене като цяло. Тези две песни изпъкват, защото са популярни концертни парчета.

Това ни води до "The Number of the Beast"

"Invaders" се явява силно rock 'n' roll въвеждащо парче. Интересното е, че никога не сме го свирили на живо. Парчето се явява продължение на една друга песен- "Invasion", която се явяваше "Б" страната на сингъла "Women in Uniform". Отнася се за инвазията над Британия. "Children of the Damned" е втората песен от албума. Базирана е на едноименния филм. Акордите наподобяват тези на "Remember Tomorrow".

Каква е историята зад "22, Acacia Avenue"

Продължение е на "Charlotte the Harlot". Това е мястото, където тя живее в Лондонския East End.

Съществува ли Charlotte в действителност?

До известна степен...Но трябва да споменем "Prisoner" преди "22". Вдъхновението за тази песен дойде от телевизионните серии на едноименния филм с Patrick McGoohan. Adrian измисли солото към песента и то е едно от неговите любими . Парчето е със силен сценичен заряд, въпреки че не го изпълняваме в сегашния сет.

"Б" страна започва със заглавното парче, отчасти вдъхновено от филма "Omen" II (Поличбата).

По същество тази песен е за един сън. Няма нищо общо с култа към Дявола.

Чудесен е моментът с писъка...

Идеята беше да впишем смразяващ кръвта писък като този при "Won't Get Fooled Again". Получи се доста добре.

"Run to the Hills" беше сингъл нали?

В Англия. Тази песесен е за северноамериканските индианци. Нещата тук са представени спрямо двете гледни точки: тази на индианците, и тази на войниците. Исках да се опитам да придам алюзията за галопиращи коне. Но когато свириш това парче по-добре е да внимаваш то да не избяга с теб.

"Gangland"

Парчето е на Adrian и Clive. Интрото е подчертано барабанно, което Clive миксира. Усеща се влиянието на джаз елементи и в същото време е доста различно от нещата, които сме правили до този момент. Но основния риф е много по-рок издържан. Много добра песен, но никога не сме я изпълнявали пред публика..

"Hallowed be Thy Name".

Една от любимите ми песни, която продължаваме да свирим по концерти. Постарахме се да създадем атмосфера още с началните акорди. Dave прави началната интродукция на фона на камбанен звън Лириката на тази песен е за човек, на който му остават броени часове живот. При концертно изпълнение заключаващата част на песента отнема време. Dave поема първото соло, следван от Adrian

Отличаващите се парчета в "The Number of the Beast"?

"Hallowed be Thy Name", "22, Acacia Avenue" и заглавното парче.

Откриващата песен в "Piece of Mind" е "Where Eagles Dare". От едноименния филм ли идва заглавието?

Да

Там има един инструментален фрагмент, който наподобява картечница.

Беше предвидено да звучи като картечница. Не се чува добре при мастерирането, но ние искахме да постигнем точно такъв ефект, така че хората, слушали го няколко пъти да си кажат "Какво е това?" Тази песен е правена на два етапа.

"Revelations".

Тя е на Bruce. За мен тя е "heavy" варианта на "Wishbone Ash feel"

Краят на интрото ми напомня на Jethro Tull.

Bruce и аз сме големи почитатели на Tull. Записахме "Cross Eyed Mary" като "Б" страна на английското издание на сингъла "The Trooper". "Revelations" се явява парче подходящо за изпълнение на сцена. Така се получава при нас. Обикновенно песните звучат по- добре на живо, отколкото в албум. Така се получава и с импресията в нашите парчета. Повечето от тях са написани за сцената. Сякаш не звучат така когато са записани в студио.

В същото време като че ли не бяхте въодушевени от вашетоEP, Maiden Japan

Беше добре за онези времена.

"Flight of Icarus"

Една чудесна песен, която предпочитаме да изпълняваме на сцената. Обикновено я правим с една идея по- бърза. Като се замисля, чувствахме, че можем да я изсвирим мого по- бързо и в албума. Това допълнително и придава повечко заряд. Ако питате за солата- всичките са на Dave.

"Die with your Boots on"

Adrian и Bruce измислиха основната насока. Bruce написа текста. Аз направик акордната секвенция зад соловата част и крос секцията при основните акорди. Също така е и една много любима моя песен.

Има повече акорди отколкото рифове

Което предполагам я прави особена, но и затова една от любимите ми. Звучи много мощно при изпълнение на сцена. Наблегнах на агресията в това парче.

Коя война е отразена в "The Trooper"?

Кримската война, която противопоставя британци срещу руснаци. Началото е опит да се пресъздадат галопиращите коне при щурма на леката кавалерия. Това е песен пресъздаваща атмосфера.

Бихте ли разкрили какво е посланието в края на песента, което се чува пускайки лентата наобратно?

Записахме го, с тази именно цел -хората да го тълкуват сами за себе си. Не бих желал да го комнтирам. Като цяло то е отговор на религиозните анатемосвания, които ни отправиха по времето когато излезе "Number of the Beast".

Каква е историята зад "Still Life"?

В общи линии това е история за момче, което като магнит бива привлечено към едно езеро. То вижда лица във водата, сънува кошмари и накрая скача в езерото, повличайки със себе си и своето момиче. Парчето носи много удовлетворение когато го свириш пред публика, понеже съдържа доста неща за показване. Отново създаваме атмосфера и откриваме с тежък китарен саунд. Adrian свири първото соло. След което имаме плътен бас и барабанно стакато, което върви точно през кулминацията на рифа. Харесва ми това парче.

"Quest for Fire" е очевидно по едноименния филм. "Sun and Steel" е по-мрачна по същество.

Bruce написа текста към песента. В парчето се разказва за едно японско момче, което достига предела на върховите си възможности и после иска да се самоубие в стил хара- кири. Мисля си, че би се получила чудесна песен за лайв.изпълнения, но досега все още не сме я свирили на живо.

"To Tame a Land" Ви утвърждава като страстен почитател на книгата "Dune"

До голяма степен това е точно така. Това е най- добрата песен която съм писал. Много бях доволен от "Phantom"- а, но сега трябва да кажа, че това парче е най- доброто.

Като оставим настрана "To Tame a Land", кои други парчета бихте отличили от "Piece of Mind"?

"The Trooper" и "Die with your Boots on". И двете са страхотни лайв парчета, а в случая на "The Trooper" особено добре се справихме с атмосферата придружаваща песента.