Тя е поредната Харисова епична песен, жилката на такъв тип творби намираме във " Phantom of the Opera", "Rime of the Ancient Mariner" и "Alexander the Great". Тя се базира на романа Дюн на Frank Herbert (1920–1986), една от най-големите и значими епопеи в научната фантастика. Както и като гледате филма, така и като слушате песента, няма да намерите особен смисъл в текста освен ако не сте прочели книгата.

Причината, поради която песента не се казва " Дюн", както всеки би очаквал, се обяснява на последвалото турне към албума. Брус изказва своето становище по време на World Piece Tour.

" Следващата песен е за един господин, който написа една научно-фантастична книга, наречена Дюн. (...) Това е един американец, наречен Frank Herbert , така. И господин Frank Herbert всъщност се оказва една голяма путка, защото освен всичко останало, които изговори по повод песента, каза, че ако я кръстим "Дюн", щял да ни съди, за да "предотврати" излизането на албума ни и всякакви такива неприятни работи. И затова трябваше да преименуваме песента и я нарекохме " To tame a land ".

Bruce Dickinson – Стокхолм, Швеция, 5.06.1983

Въпреки всичко в музикален аспект песента е един невероятен шедьовър, започва бавно, преминава в един силен, енергичен ритъм, с една прекрасна част, вдъхновена от класическата творба " Asturias" на испанския композитор Isaak Albeniz (1860–1909), която бавно и плавно преминава в началния бавен ритъм на встъплението. Перфектен край на един почти перфектен албум.

Това е най-хубавата песен, която съм писал. Бях страшно горд с "Фантома", но сега мога с ръка на сърцето да кажа, че това е най-добрата.

Steve Harris