LANGUAGE/ ЕЗИК

Не е писано или изказвано много за тази песен. В нея се открива идеята за страшното, апокалиптично бъдеще, а и се загатва идеята за себеизявата като такава. Тя е написана по време на Студената война, в момент, в който много хора си мислят, че светът е на път на ядрено унищожение. Въпреки че политическата сцена се е променила насетне, а и опасността от световен конфликт между САЩ и Съветския съюз ( и респективно, техните съюзници), е изчезнала, много правителства все още се притесняват да си играят картите спрямо собствените си интереси, защото т.нар "световен тероризъм" е новата заплаха ( това напомня на "1984" на Оруел, където врагът никога не е един и същ, но винаги има какво да поддържа страховете)

Нищо не се е променило оттогава, "съветът", даден в песента да умреш с ботушите си на теб, все още е на дневен ред. И тук не говорим толкова за въоръжена борба, а по-скоро за противопоставянето на страха, който лидерите на нашата планета използват толкова умело, за да контролират масите. В крайна сметка, ако живееш в страх, не можеш да видиш истинското лице на Правителството.

Французинът, споменат във втория куплет най-вероятно е Michel de Notre-Dame ((1503–1566), известен като Нострадамус. Винаги когато настъпи някоя значително зловещо събитие, то се отнася към неговите "пророчества", появяват се смахнати интерпретации, които удвояват страховете относно съществуването на езотеричното и окултното и заплахите, които те могат да представляват.

Общо-взето, "Die With Your Boots On" може да не е най-хубавата песен в албума, но не е и никак лоша. Както при много песни на Iron Maiden , истинската наслада идва, когато се чуе изпълнението й на живо.

Adrian и Bruce измислиха основния риф. Bruce съчини текста . Тя ми е особено любима песен, поради факта, че е изключително "акордно парче"(хаха), предполагам е странното, но определено е много силно парче за концерт; зарежда ме агресията в нея.

Steve Harris