LANGUAGE/ ЕЗИК

somewhere in time banner

 

Source: Hard Force Magazine (France) – Numero 6   Интервюиран от Марк

hardforce00Брус Дикинсън беше един от малкото членове на Iron Maiden, който позволи малък брой интервюта по време на турнето.Стриктните мерки, взети от мениджмънта не включват други интервюта освен това преди 4 месеца точно преди концерта в Париж. Същият мениджмънт позволяваше само по един музикант на журналист, което също беше доста ограничено. И така направихме това интервю в по – скоро обичаини условия, на борда на самолета с Брус. British domestic airline, scheduled flight.Беше 8:00 и фронтмена даде първото си въздушно интервю в кариерата си. Срещата беше изключение, с завързани колани, дочувайки допълнителни инструкции от стюардесите. Ексклузивно за Hard Force.

Ти си несъмнено най – популярният рок певец в последните няколко години.Но ти не говориш стриктно като "звезда", или така или иначе поведението ти не го показва...

Всичко зависи от няколко фактора: роданата ти, обкръжението ти, социалният ти статус преди да станеш "известен", личноста ти и концепцията ти за живота.В първият случай, живеещите в Британия и хората там имат влияние над начина ми на живота.Ако живееш в Съединените щати, "просто" трябва да имаш пари, за да се заобиколиш от хора, който те смятат за прекрасен, фантастичен – всички врати са отворени пред теб.Във Великобритания, всеки ден те подканва да си напомниш – отиваш до местият супермаркет като всеки друг и трябва да чакаш на опашка известна личност или не!Също така е и личен избор.Докато си на турне имаш всичко поднесено на сребърен поднос, дори на сцената. Но когато не свириш всичко си зависи от теб, все същото е дали плащаш на някой да ти го поднесе или ти го правиш.За да останеш здравомислещ трябва всеки ден да контактуваш с реалноста, с живота, който хората живеят. Не сме различни хора. Умственият ти баланс не може да си почива върху името на бандата и да дисоцира живота на артиста от личният. А и също така съм здраво стъпил на земята и с двата си крака, когато си спомня как започнах с Samson.Нямаш дори едно пени и, защото нямах нищо – бях свободен.

Ограничена свобода, не мислиш ли? Без никакви пари бързо остановяваш, че не можеш да направиш много..

Казах "свободен" в смисъла на " независим".Никой не се интересуваше от мен.Не бях обграден от възможности, нямаше друго напражение освен да живея или по – точно да оцелявам.Всеки ден беше уникален.Парите променят много неща, те осигуряват и спонтанно създава плитък и безмислен антураж.Отбягвам тези неща.

Записването и турнетата карат ли те да гледаш на Iron Maiden като всяка друга работа, но просто по – добре платена?

Нека дам пример: когато отиваш на интервю (може би не това, защото то не е уговорено), говориш за записите си, за проектите си. Сега, това е работа. Шоуто, дори, когато му се наслаждаваме и ако представлява много позитивен аспект от живота ни, винаги представлява продаване на част от себе си като всеки друг продукт.Ако изглеждаш добре на сцената публиката показва, че оценява това като отива и си купува албума.Да си певецът в групата е главната работа, това, с което се прехранвам е много повече от "работа".Бих се намразил ако загубя удоволствието, което носи тя, да ми стане скучна..

Някога чувствал ли си се нищожен?

Да, а публиката ме подкрепя морално.Нека ви разкажа една история, по време на последното турне в обединеното кралство, в Сшефилд, за да сме точни, имах ужасна настинка и трябваше да остана в леглото три дни.В денят преди да се разболея вече имах огромни затруднения да пея.Представянето трябваше да продължи два часа, но след три песни, вече ми се налагаше да кажа на публиката, че не мога повече.И всички бяха много разбрани.Такъв вид поддържане ти дава много топло чувство.

Как би определил най – важните аспекти на концертите?

Чувството, атмосферата между публиката и бандата.

Нека поговорм за нещо по – лично, именно хобитата ти и по – специално фехтофката – спорта, който обичаш най – много

Наскоро преминах изпита. Подготвях се за кратко. Това е само старта в чиракуването на терена: ученето на фехтовката. Следващото лято, след турнето, ще взема повече изпити, за седмица или две, за да усъвършенствам това. С всеки път ставаш по – добър. През януари '86, например, промених позицията си. Имайки в предвид, че баща ми е левичар проблеми с кординацията на движенията си,минах на дясна ръка. След това наистина започнах да прогресирам. Много повече евулюиране от предишните 7 години тренировки с лява ръка. Кой би помислил, че и аз съм бил левичар?

По – интересно ли е да се упражняваш или да взимаш участие в състезания?

Трудно е да се каже, най – вече имайки в предвид, че не мога да се занимавам с това толкова често, колкото ми се иска.По два дни на седмица най - много.Но съм на път през останалото време.Подържам се във форма в дупките между концертите.Това е истински спорт!В съблекалните, винаги е и екипът и оборудването ми.Така че, когато сме на турне винаги се опитвам да намеря клуб по фехтовка по пътя, по точно във Франция и Германия.Преди Somewhere on tour '86'87 тренирах в Офенбаг(Франция)пет дни в седмицата в много тежък клуб, включително по 5 км тичане всяка сутрин.Спорта ме развива психически, а турнетата физически.

На върха на тази динамична спортменска картина, която показваш на публиката, сценичното облекло важно ли е за теб?

Мисля, че това е първото турне, на което видът на всеки един от музикантите е изваден на предед план, не както обикновенно работим само върху музиката и сета.Този път сценичните ни облекла са толоква професионални, колкото и музиката(смее се).Вероятно приемам ритуално тази промяна, но това никога не е било съществено за нас

Лесно ли беше останалите да бъдат убедени да носят тези дрехи?

Да. Предложих няколко идей за по – крещящи костюми, но не и нелепи.После, най – вече разгърнях собственият си стил , като приложих специални ефекти върху самите дрехи, като светещото сърце и пироефектите в слънчевите ми очила.Костюмът само по себе си струваше 8 паунда, вклюващ батериите! А и имам още шантави идей за следващите турнета и фестивали.

Художественото оформление на сцената винаги е било съществено още от момента на появяане на главниата концепция на Мейдън, тоест Еди.

Искаме да изненадаме децата.Мисля, че трябва да инвестираш, както на човека така и на финасово ниво, за да задоволиш публиката на върхя на музикантиските ти способности.Но имаш нужда от въображение и при много банди това отсъства.

Не вески може да си позволи оформление като вашето.Сумите, който инвестирате за всяко турне са поразителни.

Разбирам това, но какво можеш да напрвиш? Децата искат да видят нещо грандиозно.

Как избирате концепцията на оформлението?

Просто предавам проектите си на техническите ни партньори, обяснявайки им, че това е виждането на въображението ми и това е оформлението, с което ние като музиканти бихме се чувствали комфортно. Обсъждаме го, после преглеждаме сцената, а после използваме компания, за да го създаде..

Как ги молите да проектират дрехите ви?

Просто им давам следните идей: предсатвете си човек, кацащ на неизследвана планета, който намира извънземни гущери и ги убива, за да си направи дрехи.Казах на компанията "Това е видът механизъм, който искам"..

И е възможно?

На сцената, както би трябвало да сте забелязали, изглеждам като кожа на гущер.Това е просто Spandex, но наистина има вид на кожа на влечуго

Разкажи ни за живота си извън турнетата.Опиши своят "дом, сладък дом"(Home sweet home)

Имам голяма къща с масивна градина.Имам и две кучета.В къщата обичам една малка стая, нещо като библиотека, където имам около 600 700 книги. Пиша някой песни там, намирайки вдъхновение пред прозореца си.Обичам четенето, изворите ми на вдъхновение са разнообразни и използвам стари книги като тези, който често си купувам – издадени през 1890, става въпрос за фантастика и въображаеми обекти. Обичам магическа монография, окултни неща. Сега съм по – малко заинтересуван тези дни, от както разбрах какъв голям брой от тези книги са пълни глупости.

Научната фантастика също. Има много сходства на обложката на албума. (Брадбъри,Асимоф) и футуристични превозни средства на вътрешната обложка.

Да, екипировката, която всъщност е използвана за Blade runner с Харисън Форд. Тези машини са в Холивуд. И това не са снимки в студио. Трябваше да издържим температури от 50 градуса по целзи за тази фотосесия.

За кратко време всъщност оставихме музикалният аспект.Нека се върнем към него с щастливите переспективи и проекти на Айрън Мейдън за 1987-88.

Ще започнем следващото си турне с летни фестивали.Ще бъде промяна, както се загуби навика си.1988 ще ни види да свирим в Донигтън.Ще се замеся в дори по – луди концепции за следващото турне.

Превод: Heaven Maiden