Източник: Enfer Magazine (France) – брой 42 Interviewed by Pierre Thiollay
Iron Maiden не се нуждаят от представяне на читателите на Enfer Magazine. Още след излизането на първия им албум, Iron Maiden, преди шест години, те придобиха световна слава, при това без никаква помощ от медиите (радио, телевизия,...), без да се налага да носят глупав грим (знаете кой имам в предвид...) и дори без да попадат в заглавия за "проблеми с обществения ред". Техният успех се дължи единствено на тяхната упорита работа и талант, на обширните им турнета, свирейки на най-неочакваните места и давайки на феновете си това, което те очакват при заплащането на ?10(или повече) за концерт или плоча.
Iron Maiden печелят феновете си един след друг с течение на годините и винаги правят всичко, на което са способни, за да ги удовлетворят. Те изкарват албуми, уверявайки се, че всеки нов албум е по-добър от предходния и, че съпътстващото го турне е още по-усъвършенствано.
Iron Maiden не е от групите, които лежат на стари лаври. За изграждане на репутацията си те винаги продължават напред, опитвайки се да дадат най-доброто от себе си заради нас. В същото време, когато албумът излиза на пазара, ние се срещаме с музикантите във Франкфурт, Германия, докато репетират и добавят последните щрихи на новото си представление, това, което френската публика ще има възможност да види в края на ноември.В това интервю Стив Харис, намиращ се в прекрасна форма и ентусиазиран от идеята, че се завръща на сцената, ни разказва за новия албум, разбира се и за новото турне, но и за много други неща, като например тежкото състояние на английския национален отбор по футбол след последното Световно Първенство...
Преди да започнем да разговаряме за новия албум, би ли ни споделил какво се случи след края на последното турне?
След края на World Slavery Tour и издаването на Live After Death, ние се насладихме на пет месеца пълна почивка. (Забележка: това е първата истинска ваканция за шест години!) Брус практикуваше любимия си спорт, фехтовката. Нико се усъвършенстваше в летенето, Ейдриън замина на риболов из студените бързеи в Канадските скалисти планини(Canadian Rockies), Дейв, който тъкмо се ожени за прекрасно хавайско момиче, се наслаждаваше на новата си къща, намираща се точно до прекрасен плаж, а аз играех футбол...
Ами, всичките тези неща не са точно "Метъл"?
Донякъде може би си прав... но, за да бъда честен, не мисля по този начин. Ние всички имахме нужда от почивка и беше доста важно да изпуснем малко пара, независими един от друг. Водихме доста "Метъл" живот в последните шест години и това беше необходима пауза. Нужна, както за самите нас, така и за нашето здраве, което беше поставено на риск, следователно и нашият живот, а и за самата група, защото такъв "Метъл" начин на живот можеше да заплаши сплотеността и единството на членовете на Iron Maiden...
Мислиш ли, че в даден момент е съществувал риск да видиш как Iron Maiden се разпадат?
Категорично не. Но ти знаеш, че животът на път неизбежно създава някакво напрежение, а сега след като почти всички сме женени и имаме деца, ни се налага да взимаме в предвид и нуждите на семействата си, така че трябва да се прибираме вкъщи от време на време. Бих бил изключително разочарован, да имам успешен "публичен живот", а моят личен да страда от това. Дори не мога и да си го представя.
Кога се събрахте, за да започнете работа по новия албум?
В началото на януари 1986. След пет месеца, бездействието се превърна в тежест и ние бяхме наистина много щастливи, да се съберем отново. Всеки път, когато се събираме за записване на нов албум, ние сме доста въодушевени. Но мога да заявя, че до сега никога не сме били толкова щастливи, че сме отново заедно. Атмосферата в групата беше перфектна и беше очевидно, че всичко щеше да е наред. Тези пет месеца на пълен отдих ни позволиха да започнем освежени. Освен това, през последните четири или пет години, ние оставихме на страна доста материал, над който сега можехме да поработим на спокойствие. Така че, когато се събрахме през януари в Джърси да започнем репетициите, ние бяхме заредени с доста идеи, които ни минаваха през ум. Тази пауза беше наистина плодотворна за групата. Не искахме да се превърнем в някакви роботи, затворени в омагьосания кръг "албум, турне, албум и т.н.
Защо Джърси?
Чисто и просто, поради данъчни причини. Нека да обясня: във Великобритания, правителството реши да препечели малко джобни пари като скандално мами творците. Тачър и нейните дружки крадат от нас над 80% от това, което заработим... Така че, решихме да "преминем в изгнание" и ни се наложи да прекарваме девет месеца всяка година извън родината ни. Малко е трудно, но беше изключено да си дадем всичките пари на тези копелета... Парадоксално, но Джърси не се счита за част от Великобритания, а и е прекрасен остров с множество кръчми...
Обратно към албума...
Изминаха точно шест месеца от първоначалните репетиции и завършващите миксове за албума. Да обобщя: януари и февруари, репетиции в Джърси, след това записите на ритъм линиите(бас и барабани) бяха направени през март и април в Compass Point Studios в Насау, на Бахамите. После, записахме китарите през май и юни, като използвахме китарни и басови синтези за първи път, а вокалите бяха добавени в Wisseloord Studios в Амстердам. В края на юни и началото на юли, Мартин Бърч, нашият продуцент, миксира всичко в Electric Ladyland Studio в Ню Йорк. И в началото на лятото Somewhere ln Time беше завършен.
Това, което е останало е била обложката...
Всички наши фенове знаят колко важни са нашите обложки. Още веднъж се обърнахме към нашия присъщ дизайнер, Дерек Ригс. Той прекара три месеца в изработка на дизайна и рисуването на илюстрацията, която изобразява доста футуристичен Еди, в стил Blade Runner, насред място, където може да откриете доста детайли свързани с историята на групата, били те клубове, в които сме свирили (от The Marquee чак до Long Beach Arena) или препратки към наши стари песни. Мисля, че като цяло корицата е истинска наслада за окото.
Нека да поговорим за съдържанието на албума, а именно за самата музика.
Somewhere ln Time, още веднъж, както се казва, ще си заслужава парите, запълнен с петдесет минути музика. Беше практически невъзможно да добавим още една минута на винила. Състои се от 8 песни, 5 от мен, 3 от Ейдриън Смит и 1 написах заедно с Дейв Мъри.
Хей, почакай! 5 + 3 + 1 = 9, а не 8, както каза.
Извинявай, аз написах само четири песни самостоятелно. Постоянно се бъркам, заради песента, която написах заедно с Дейв. Последният път, когато писахме нещо заедно беше при 'Still Life'. Няколко години по-рано ние написахме също 'Twilight Zone' и 'Charlotte The Harlot'. Но както и да е, мисля напълно честно, че Somewhere In Time е най-изпипаният ни албум до сега...
...Казвайки това, считаш ли, че предните албуми не са толкова добре изработени?
В никакъв случай. Това, което имам в предвид е, че този път имахме повече време да работим върху песните, а и трябва да се вземе под внимание, че по време на пет месечната пауза, всеки от нас се упражняваше доста на инструмента си или пък усъвършенстваше техниката на гласа си. Освен това, очевидно е, че през 1986, ние сме по-добри, отколкото през 1980. Но за мен основната разлика е тази, че използвахме най-добрите звукозаписни студия, които съществуват в момента. Не записвахме на различни места напразно. Насау, Амстердам, Ню Йорк ... Мисля, че звукът е близо до перфектния, защото използвахме един нов процес за първи път, Direct Metal Mastering, изобретен в Германия и прилаган до сега единствено за записи на класическа музика. Резултатът е доста забележителен, най-вече, ако си късметлия да притежаваш лазерен четец за компакт дискове.
Сега, нека преминем през различните песни в албума.
Както казах, аз написах четири песни: 'Caugh Somewhere In Time', 'Heaven Can Wait', 'The Loneliness Of The Long Distance Runner' и 'Alexander The Great'. Както обикновено, беше ми невъзможно да пиша блудкави любовни песни от сорта на "Аз те обичам, ти ме обичаш, какъв прекрасен живот". Както и да е, никога не съм бил заинтересован от подобни неща. 'The Loneliness...' е вдъхновена от стар британски филм със същото заглавие. Тематиката е доста проста: в живота ти се налага да бягаш, да продължаваш напред, дори и, ако това означава да бягаш сам. Просто продължаваш, без да ти пука какво ще кажат другите за теб. Песента 'Heaven Can Wait' е история за човек, който се бори, да не се възнесе в Рая все още. Самият Еди ми я диктуваше една вечер по време на последното турне. 'Caugh Somewhere In Time' е свързана с кошмарно пътуване във времето, поради неправилно функциониране, или злоупотреба!, с машина на времето. Моята най-амбициозна композиция определено е 'Alexander The Great', история базирана на истински факти. Когато започнахме работа по LP-то, бях погълнат от историята за Александър Велики, човек, който е имал удивителен и невероятен живот. Трогна ме доста и напълно инстинктивно написах музиката и текста в рамките на две седмици. Трябва да заявя, че съм много горд с тази песен.
А относно трите песни, които са написани от Ейдриън Смит?
......това са 'Wasted Years', 'Sea of Madness' и 'Stranger In A Strange Land'. Първите две, както обикновено са с доста оптимистично послание. В живота трябва да се опитваш и да имаш оптимистична нагласа към всички проблеми, с които ще трябва да се срещнеш – а Господ знае, че това не е толкова лесно! Въпреки че 'Stranger In A Strange Land' е вдъхновена от заглавието на книга на Robert Heinlein, тя все пак има странен произход. Ейдриън си спомни за история публикувана в пресата преди няколко години, относно стар моряк, намерен мъртъв, съвършено запазен в ледовете на Северния полюс. В същност, той е бил част от експедиция, която е изчезнала след като айсберг е ударил кораба им. Когато намерили тялото му, са го наградили с медал посмъртно..
Не на последно място, песента написана от Дейв...
.....'Deja Vu'. В групата казвахме, че Дейв създава песен на всеки три години. Последният път беше за албума Piece Of Mind. Е може да кажем, че Дейв има оправдание, защото е младоженец... Това, което искам да кажа за композирането на песни от страна на Дейв е, че той винаги измисля чудесни рифове и крещящи сола, но често има проблеми с писането на текст, който да пасне на мелодията. Точно в тази насока аз му помагам.
В момента репетирате за предстоящото турне. Какво може да ни кажеш за него?
Somewhere On Tour 86/87 ще започне на 10 септември в Югославия и ще продължи в Австрия и Полша (за втори път). След това ще обикаляме Великобритания през октомври и ноември преди да се завърнем на Стария Континент, от север на юг (Скандинавия, Германия, Холандия, Белгия, Франция, Швейцария, Италия, Испания и Португалия). Ще си вземем кратка почивка около Коледа преди седемдесетте концерта в Съединените Щати и Канада. През май 1987 този маратон ще завърши с концерти в Япония, Австралия и Нова Зеландия. Ще бъдем на турне повече от седем месеца. Дейв Лайтс работи в продължение на месеци по сцената и светлините, за да направи шоуто още по-екстравагантно, от когато и да е, използвайки футуристична тематиката. Просто почакайте и ще видите.
Последен въпрос: Какво мислиш са представянето на английския футболен отбор по време на Световното Първенство
Без коментар!... Ще се видим през 1990!
За наше щастие, няма да ни се наложи да чакаме до тогава, за да видим новото шоу на Iron Maiden. И съдейки по чудесната форма, показана от Стив Харис и неговите колеги, в края на август във Франкфурт, точно преди да започне турнето, можем да сме сигурни, че то ще си заслужава..
Превод: Илиян Ковачев (Dr.Feelgood)
