Source: MaidenFans

Стив, вие сте нарекли видеото "12 Wasted Years" /12 Пропилени години/, изглежда ли като дванайсет години откакто всичко започна?

Стив Харис: Не се усещат тези дванайсет години, но когато си припомня какво беше в началото, изглежда много отдавна. Не се чувстват, докато не започнеш да мислиш за това. Когато видиш някои от старите снимки и колко млад изглеждаш, тогава се замисляш, че може би наистина е било преди 12 години. .

Дейв Мъри: Аз се присъединих година по-късно, затова са само единадесет пропилени години за мен.

И така, нека се върнем в самото начало, първия концерт в Cart and Horses, в Стратфорд, Източен Лоднон.

Стив Харис: Да, не си спомням точната дата, но си спомням, беше май '76. Групата всъщност беше сформирана в края на '75, затова в края на тази година стават дванайсет години.

Дейв Мъри: Тези ранни дни по пъбове и клубове бяха доста забавни. Тогава се появяваш към седем часа и пиеш няколко бири с приятели и носиш в пликче сценичното си облекло. Отиваш до тоалетна да се преоблечеш и там ще има пикаещи хора. Почти същото е сега, само не се преобличаме в клозети.

Чия беше идеята да издадете видео с такъв характер в този момент от кариерата ви?

Стив Харис: Винаги сме искали да направим видео от този сорт и Род (Смолууд) предположи, че е време. Ние казахме, че бихме искали да го направим и по същество отидох до старата библиотека с неща, има много от тях (сочи другата страна на стаята към рафта с видеозаписи). Намалих я, до това което имаме сега. Това което исках да направя беше да разкажа история с интервюта, но не твърде много и използвайки записи който биха искали феновете. Те биха искали да видят стари записи, които никога преди това не са и има само две песни, които са ги виждали 'The Trooper' и 'Number Of The Beast', от видеото Live After Death. Има неща като 'Total Eclipse' (b страна на Run To The Hills) и 'Charlotte The Harlot' от Ruskin Arms, затова е добър продукт.

Твърде интересно е, кой е най-ранния запис, който имаш на групата?

Стив Харис: Имам аудио касети които са чак от '76, не от първите концерти, но от дните когато свирехме на места като Bridge House. Те са малко зле звучащи. Има версия на 'Purgatory', която тогава се наричаше 'Floating' и имаше различен аранжимент. Имам запис от първата ми група Gypsy's Kiss, от Cart and Horses. Може да е било първия концерт, който имахме. Имахме песен наречена 'Endless Pit' която по-късно стана 'Innocent Exile'. Записите съществуват, но не съм ги пускал на никого!

Запознати ли сте, че хората записват повечето от концертите в днешно време? Забелязах, че охраната беше доста по-стегната на последния концерт.

Стив Харис: Има много бутлегване. Аз съм малко раздвоен, предполагам, защото обичам да събирам бутлези на други групи, ако си закоравял фен, винаги искаш да имаш нещо което друг го няма. Но проблема е че не приятно да дадеш двайсет или трийсет лири за да получиш купчина лайна. Има няколко добри наши но не смятам че за тях трябва да се дават пари. Нещата не трябва да излизат извън контрол.

Както току що спомена, едни от най-ранните кадри във видеото е от Ruskin, когато Пол Ди'Ано е бил в групата. Виждате ли се с него?

Стив Харис: Да, видях преди няколко месеца, все още държим връзка. Той ми прати последния си албум на Battlezone. Клайв (Бър, барабанист) беше на партито, което направихме миналата седмица. Всъщност малко са хората, с които все още поддържаме връзка. Дъг Сампсън, той още идва на партита също така и най-първия ни китарист Дейв Съливан. И друг бивш барабанист Рон Ребел. Няма никакви лоши чувства.

А китариста Денис Стратън, който продължи и основа Lionheart?

Стив Харис: Доста чудно, но не съм го виждал от доста отдавна. Бях чул, че бил свирил в групата си R.D.B. отново, свирейки неща като Лутер Вандрос. Знам че беше запален по The Eagles, но това вече е малко прекалено. Нямам лоши чувства и към него също.

Хората ще бъдат изненадани, че съществуват записи на неща като 'Charlotte The Harlot' от Ruskin.

Стив Харис: Всъщност аз имам около част от тях, интересно е да бъдат гледани. Звука не е толкова лош, имайки предвид, че е правено с домашна видео камера. Мисля, че е снимано от приятел на Дейв. Имам едно копие, което е като златен прах, изгубя ли го, това е. Това са хубави спомени. Но едно нещо ме разстрои. Вик (Вела, член от екипа) имаше някои черно бели неща от дните, когато Дъг беше в групата и искахме да използваме това, но неговите проклети деца бяха я презаписали върху тях. Имаше кадри как пикаем до тур буса и други уникални неща.

Между песните има и интервюта с някои ключови фигури от историята на групата, като Нейл Кей например.

Стив Харис: Нейл направи Soundhouse Tapes, което направихме в студио Spaceward в Кембридж. Ние изпратихме запис на него основно да започнем работа и накрая се озовахме в метъл класациите. Това беше великолепно, защото ни даде и работа някъде другаде също.

На видето има ваши записи в съблекалнята на Marquee, и също така откъс от филм от програмата на ITV '20th Century Box'. Спомняш ли си нещо за концертите в Marquee, и имахте ли проблеми да се доберете там?

Стив Харис: Да, първоначално аз се опитах много пъти да уредя да свирим там чрез зет ми, защото работеше във фирма за килими, намираща се зад него. Той познаваше Джак Бари и той се опита да ни уреди концерт, но нямаше начин по това време, дори с демо запис. Но когато Род Смалууд се намеси, вече получхме концерта.

Спомняш ли си първия път когато срещна Род?

Стив Харис: Да, говорих с него по телефона и когато той наистина се появи на наш концерт, ние имахме голям спор с пъба и не свирихме. Дори не знаех как изглежда и той дойде и се представи. Беше в пъб наречен Двореца Уиндзор /Windsor Castle/. Вторият път когато Род дойде, Пол го арестуваха и свирихме само инструментал, като изключим последните три минути. Беше абсурдно.

По времето когато започнахте да свирите в Marquee, имаше фурор около групата. Поглеждайки назад, смяташ ли, че сте го оправдали?

Стив Харис: Добър въпрос. Мисля, че имахме своя връх, само това мога да кажа. Дори тогава, мисля песните ни бяха силни и мисля, че имахме несъмнено енергичност и искахме да се справяме добре със всичко което предстоеше. Това е нещо друго, но мисля, че все още държим това ниво. Но в онези дни, беше като магия, в която беше включена публиката – не казвам, че сега не е – но сега е различно, защото е в по-голям мащаб.

Едно от нещата което ме грабна, беше на един от ранните концерти в Marquee, когато стоях пред Дейв и го наблюдавах в какво жизнерадостно настроение беше през цялото време. Не спря да се усмихва за минута.

Стив : Ние се забавлявахме и все още се. Ето защо искаме да съкратим турнетата, за да им се насладим сто процента, вместо само четири нощи от пет. Понякога е трудно на дълги турнета.

В видеото има и промота на 'Women In Uniform', и първата поява на групата в Top Of The Pops с 'Running Free'. Тогава изглежда всичко започва да се случва, Пол Ди'Ано напуска, споменавайки за музикални различия и казвайки, че имал свои собствени проблеми. Ако не беше напуснал, щяхте ли да го изгоните?

Стив Харис: Трябва да призная, обмисляли сме го, но ние не искахме наистина да си отиде, защото групата вървеше добре. Мислех си, че имаме утвърден състав. Той беше доста непостоянен и не мисля, че той искаше върши нещата както трябва, и това създаваше проблеми на сцената, защото някои нощи той ще бъде, други не. Беше много труден период за нас, но на края знаехме, че ако не се разделим с него, групата щеше да западне. Няма вина, но мисля просто беше глупаво от негова страна, защото чувствам, че има много талант, а го пилее. В известен смисъл, не мисля, че групата би се справила толкова добре с него като фронтмен, може би ние го бяхме надраснали и беше тъжно, когато той си замина. Когато Брус се присъедини, неговия ентусиазъм беше невероятен, беше това от което се нуждаехме толкова много, защото групата беше паднала морално. Турнето след това (The Beast On The Road, 1982) беше наистина невероятно, защото всичките петима искахме да излязем на сцената.

След това има пет парчета от това турне в Hammersmith Odeon; 'Murders In The Rue Morgue', 'The Prisoner', 'Children Of The Damned', 'Total Eclipse' и 'Sanctuary'. След като тези записи съществуват, защо не са издадени преди това?

Стив Харис: Когато ние първоначално ги направихме, хората който ги снимаха се предполагаше да свуршат работата си след като като дойдат на два концерта преди Hammersmith, но те не се появиха. Затова накрая, кадрите бяха прекалено тъмни. И така, нямаше начин да сглобим час и полина видео, защото щеше да е с лошо качество. Но сега да имаш пет песни като архив е ОК. Мисля, че щеше да ходим по нервите на хората гледайки час и половина запис, който е доста затъмнен. Имахме спор с EMI заради това.

Брус, има интервю с теб, където говориш за това, че няма да носиш черни кожи като Пол. И все пак в Hammersmith ти носиш червена тениска и черен кожен елек.

Брус Дикинсън: Аз ли? Това което съм имал предвид е, че не трябва да се очаква от мен да носа същото това което е носел Пол. Всички тези неща ги взимам от магазина на King's Road. Това яке, което носа в 'Run To The Hills' го купих, защото ми напоня за Робин Худ, якето като на шерифа от Нотингам, което носеше. Но по това време Род ни накара всички да носим бели ботуши, сини джинси, бели тениски и кожени якета. Това беше, защото един ден влезе в офиса и ми каза „Проклятие, изглеждаш като тези от тур-екипа. Но след 'Number Of The Beast', му казахме да си върви и да ни остави.

Също от 1982 е участвие на групата в детско съботно утринно предаване, Тисвас.

Стив Харис (усмихва се): Да. Много смях, това е програма, която липсва много тезе дни. Те се опитаха да направят неща като 'Разменен магазин', но нищо не беше толкова добро.

Имахте ли задни мисли след Сали Джеймс и нейните стегнати високи ботуши? Честно?

Стив Харис: Не всъщност. Мисля, че е много атрактивна, както се вижда, но тя не е някоя, която наистина си фантазирам. Не като сестрите Уилсън или Кейт Буш или като някои други. Не мислех "брей" или нещо подобно, но тя беше много любезна.

Разнообразени с музика са интервютата на хора като Дерек Ригс (художника дал живот на Еди), Дейв Лайтс (първият светлинен проектант и техник) и продуцента Мартин Бърч. Колко важен бе някой като Дерек във вашата кариера?

Стив Харус: Много важен, неговите рисунки са добри. Кой би казал, можехме да намерим друг по-добър, но дали щеше да има Еди? Това е съдба, предполагам.

Във видеото има и кадри от концерт в Дортмунд Вестваленхале през 1983, последната нощ от турнето World Piece Tour. Снимано е от германска телевизия, но те не са успяли да излъчат парчетата, които ги има тук, 'Iron Maiden' и '22 Acacia Avenue''.

Стив Харис: Това беще невероятен концерт. Особено на '22 Acacia Avenue', когато може да видиш публиката. Беше магическо, наистина ми се е загнездило в мозъка, като един от най-добрите, който сме правили.
Брус Дикинсън: Ние бихме Def Leppard на футбол.Логото ни беше над Judas Priest, все още имам плакат на стената си. Беше супер концерт, но телевизионната компания изразя 'Iron Maiden' от екранната версия, защото сметнаха, че е прекалено насилствено. За страна, която е започнала втората световна война е малко крайно. Но аз обичам германците, сестра ми е женена за един и аз имам правото да разказвам вицове за немците.

Едно от най-веселите неща трябва да е записа от полската сватба. Каква е историята зад това?

Стив Харис: Това беше брилянтно. Род Смалууд танцуваше, трябваше да разпуснем. Бяхме отишли в бара на хотела, за късна напитка, вече бяхме пили, когато пристигнахме и някакви пийнали момчета бяха в лобито и си говореха. Те ни поканиха, но не знаехме, че беше сватба. Там свиреше тази група и ние свършихме забивайки с тях някои парчета.

Виждаме също и записи от Budokan в Токио от последното турне. Има някои глупави клипове, на групата интервюирана от японски музикални журналисти. Един от тях дори имаше смелостта да попита Брус дали прекарва повече време във фехтофка или пеене. Също има специално предаване за немска телевизия как групата имитира 'Wasted Years' и разменяйки инструментите във форма на безочлива щега. Брус и Нико поемат китарите, Стив вокалите, докато озадачени техниците гледат с ужас.

Стив Харис: Това беше на живо по ефира и нямаше нищо което да направят. Ние репетирахме усилено, но беше изключително скучно и си помислихме да се посмеем малко.

Брус Дикинсън: Как нямаха усмивки, веднага щом започнахме да се разменяме те бяха в кошмар. Всичко беше извън контрол, но ние имахме проблеми преследвайки Ейдриън. Той чустваше. Че може сериозно да навредим на имиджа и репутацията, но казахме просто "глупости".

Видеото приключва с 'The Trooper' от Лонг Бийч. За мен, това е когато групата започна да действа в голям мащаб.

Брус Дикинсън: Powerslave турнето? Да, мисля, че и за мен също. Това турне определено единственото, където чуствах излизайки "Аз сега съм истински професионален певец", аз почуствах това, бях започнал да свиквам. Сериозно. Всъщност почуствах, че това беше началото на това което трябва да стане. Все още бяхме зелени на турнето Piece Of Mind. Powerslave турнето беше първото което бяхме хедлайнери навсякъде и това беше първия път, когато започнахме да не правим компромиси и да бъдем напълно уверени.

Дейв Мъри: Цялата египетска обстановка беше много добра. Чуствах се много добре мотаейки се по сцената преди коцнерта.

Очаквате ли деня, когато ще можете да излезете с реквизита?

Брус Дикинсън: Ще бъде приятно, сигурен съм, че нашите счетоводители ще ни заобичат. Освен ако не намалите цената на билетите, хората ще се обърнат и ще кажат "какво за тези зверове и въртеливи ножове". Определено за новото турне, аз съм много развълнуван. Може да се окаже, че ще бъде повратна точка за нас. За Somewhere In Time, бихме го направили докъдето стигне.

Превод: Димитър Тодоров (Morgoth)