ЕЗИК / LANGUAGE


Източник: Hard Rock Magazine (France) – брой 21  Interviewed by Nelly Saupiquet

hardrockmag00_86В края на тежкото световно турне, Iron Maiden очакваха само „Live After Death" да бъде издаден, за да се отдадат на кратка почивка и насладят на 6-месечен „дълбок сън"... И дори сега, като тяхната почивка е окончателно свършила, приключението ни отнася от град на град, от Насау до Париж, от Париж до Амстердам, време е действие седем да започне...

С изтощителен график, който определя живота на групата от Нова Година до Бъдни вечер, почивката е по един ден. Славата си има своите недостатъци... Въпреки името на групата, свързано с властност и съпротива, Iron Maiden са преживяли същото, което и всяка друга група. Oще в самото началото групата е била въвлечена във водовъртежа на записи и турнета, като всичко се случва сякаш прекалено бързо. Турнето "The World Slavery Tour" изтощава Maiden и те се разделят за около шест месеца, правейки музикантите щастливи и ги кара даопознаят отново значението на думата „почивка", нещо което по един или друг начин са забравили през изминалите четири години. През шестте месеца, те са се насладили на различно добре прекарано време, пълно с "maidenettes", приятелски забави, задимени пъбове, стари приятели и излежавания сутрин. Но всички неща свършват един ден и Iron Maiden нямаше да ръждясат след 6 месеца бездействие.

Не, и това е добрата новина за нас. И така ето доста добри новини от момчетата.
Iron Maiden са отново заедно. Седмата битка е на своя път и всички подготовки са направени. Всеки е готов отново за победа, била тя Златна или Платинена...
С оглушителен рев, сянката на Maiden се надига отново, по-силна и по-мощна от всякога. Въоръжени с децибели по-пронизващи от ноктите на Фреди Крюгер, групата е готова да ни спука тъпанчетата и да ни кара да треперим от удоволствие.
В този модерен свят на неограничени комуникации, е очевидно, че Париж и Насау (Бахамите) са само на една стъпка един от друг. От Бахамите до Амстердам, до мястото където диамантите се обработват стъпката е същата. Списание Hard Rock направи тази стъпка с вас и донесе най-почитания от Iron Maiden: самият мистър Брус Дикинсън!

Така, какво прави през малкото месеца след излизането на Live After Death?

Нещо което всички ние си и мечтаехме и чието значение беше забравено за почти четири години: взехме си почивка. Взехме си добре заслужена шест месечна почивка. Нуждаехме се от време, за да се възстановим след турнето. Никога няма да обикаляме толкова интензивно!

Когато сте "на почивка", забивате ли в малки клубчета, използвайки фалшиви имена?

Да, правим го понякога, но рядко използваме фалшиви имена. За забава и да направят техните приятели от Хакни щастливи, Ейдриян и Нико сформираха малка група и свириха един или два пъти в Marquee. Аз ги видях, те бяха наистина добри.
Ейдриан и Дейв понякога свирят с техни стари другари от Urchin, а аз понякога свиря със стари познайници, но нищо от това не е сериозно. Между другото само Стив никога не прави нищо. Мисля, че е достатъчно зает с дъщеря си и жена си...

Скоро бяхте наградени в Ню Йорк с Gold Record за продажби на Live After Death във Великобритания. Честно, колко такива награди сте получили досега

Не знам точната бройка, но броейки платинените, златните и сребърните, мисля че са над 60.

Вие вече работите от януари по нов албум. Не е ли малко скоро? Има ли времена, когато чувствате, че трябва да направите компромис, заради звукозаписната компания или заради мениджмънта

Не, изобщо не. Групата винаги е била свободна да изразява себе си, още от началото. Ние избираме и решаваме без никакво ограничение. И това е валидно за всичко свързано с Iron Maiden: от избора на подгряващата група за турнето до това за избора на дата, когато започваме да записваме, също така включва мърчандайза, обложката и датите от турнето и т.н. Ние финансираме всеки албум сами и занасяме завършен продукт в EMI, които поемат нещата и ни държат в течение на нещата. По този начин, няма как да има потискащ контрол на звукозаписната компания.

Може ли да ни въведеш през различните стъпки, които сте направили за да направите новия албум?

За разлика от това което обикновено правим, ние не писахме нищо, докато бяхме на турне и имахме 6 месечна пауза. За предишните албуми, поне един от нас пишеше нещо по време на турнето, тъй като не си взимахме никаква почивка, пристигахме в студиото развълнувани, с нужния брой песни за излизането на запис. Този път, обаче имаше малко иновация. Когато се събрахме в Джърси в началото на януари, всички бяхме отпуснати! Абсолютно всеки беше писал песни и нямам предвид само музиката, но и текстовете също. Нека да видя... аз имах поне девет песни, толкова и Ейдриан, но Стив беше най-зле: той беше написал толкова много, че можеше да запълни албумът сам! След старателно избиране и подреждане, ние имахме само девет останали, но те бяха напълно съвършени... Тук в Бахамите, вече записахме основата на всички парчета. Можем да запишем още, но това зависи от това колко време имаме... Ще сме готови до Великден, след това заминаваме за Холандия за да запишем китарите, вокалите и да го миксираме. Всичко трябва да свърши до месец май... В един момент говорехме да завършим албума в Ню Йорк, но решихме да се пo-европеизираме малко.

Какви са точно поводите, които ви накараха да не завършите този албум на Бахамите, както сте правели и защо избрахте Холандия, а не Англия или друга европейска страна?

Ейдриан, Дейв и аз не бяхме много запалени да се върнем на Бахамите. Бяхме вече записали два албума там и не ни хареса идея да се върне обратно там. Трудно е да се обясни... Беше като „връщане на работа" след почивка, като рутина. И тук, на Бахамите животът е доста отпускащ, повече си предразположен да дремваш на шезлонг отколкото да ходиш и да свириш на китара. Напомня ми на тези уестърни, където виждаш спящи грингота с големи шапки, когато слънцето е твърде силно. Тук е същото. Щяхме да намерим същата атмосфера, същия климат, същото чувство, същия звук... Искам да прекъсна тази рутина, да изляза от кръга. Стив и Нико, от друга страна бяха щастливи, че се връщаме тук, защото има страхотен звук на баса и барабаните. Така ние се споразумяхме на следния компромис: басът и барабаните ще се записват тук, а всичко останало в Холандия. Не записваме в Англия, заради данъците и дори да можехме, нямаше да искаме заради близките на наши приятели и да бъдеш в позната среда, щеше да ни попречи да се фокусираме над работата. Първоначално искахме да отидем в Мюсик Ленд Студиос /Music Land Studios/ в Мюнхен, където Queen записват, но беше невъзможно, затова Мартин предложи за тези студия в Амстердам, за които беше чувал добри неща.

Още веднъж сте оставили продуцирането на Мартин Бърч... Защо винаги работите с него? Не бихте ли опитали друг продуцент, който би бил полезен за групата, като смяната на студиото?

Не мисля, че другите биха искали да работят с друг освен с Мартин. Защо да търсим другаде за нещо което вече имаме и ни пасва перфектно? Начинът му на работа и неговият продукт си пасва отлично с това което Iron Maiden очаква от продуцент. Мартин е с нас от дълго време и ни познава като петте си пръста, той разбира нашата музика, текстовете ни и знае как да ги направи да звучат добре. Не мисля, че Мът Ландж примерно може да разбира с нас толкова добре колко Мартин.

Опитахте ли нови неща с този седми албум??

В някакъв смисъл, да. Този албум е доста различен от другите, най-добрият след Number Of The Beast, но това не означава, че използваме машини имитиращи барабани или синтезатори, не изобщо, и няма да го направим. Има много емоция, много пространство в този албум. Не мина гладко, наистина работихме много по него. Има много мелодии, китари, вокали и припеви. Вокалите понякога са много блус, и съм горд от това. Не бях ли блус певец в миналото?
Има също изпълнения в много „оперетен" стил. Това разнообразие е това което харесвам толкова в този албум, ще видите никой няма да бъде разочарован.

Кое оказа влияние, както музикално така и лирически? Филми, книги или личен опит?

Предполагам, всичко около нас оказва влияние, но мисля че книгите и филмите са почти винаги определящия фактор. Този път всеки от нас написа текстовете за музиката си. Стив беше написал невероятни песни, с наистина хубави припеви и мелодии. Знаете ли, той беше толкова уплашен, че ще звучи „мейнстрийн", че когато ни пусна демо записи , ние всички се разсмяхме... Беше почти спийд метъл. Ейдриън написа песните на много по-средно темпо. Неговите текстове са доста... да кажем... старомодни, смесени леко със стилът на Bad Company много отворени, но също така базирани на лични преживявания и чувства. Има песен която е свързана с начина по който се чувстваш, когато стигнеш върха с групата си. Това е най-хубавото време от живота ти, трябва да му се наслаждаваш, да живееш пълноценно всеки момент от него. Има една друга за насилието в големите градове и страхът, който поражда. Стив е написал повече "Maiden традиционни" песни. Неговите песни са за гръцки воин, за човек, който си продава душата на дявола. О, да също има една за мислите на умиращ човек, който вижда неговата душа да напуска тялото му, но който просто отхвърля смъртта...

Очевидно, заглавието на албума и песните са още "строго секретни"...

Да. Албумът не трябва да бъде издаден преди септември, заради лятото и е твърде рано да разкрием всичко. Да ви кажа истината, дори ние не знаем как ще бъде наречен албумът и какви ще бъдат декорите за турнето..

След The Number Of The Beast, сме свикнали да чуваме много дълги епопеи на всяко LP. Ще има ли такава в този албум също?

Не, няма да има такава този път. Всички песни имат повече или по-малко еднаква продължителност – 4 до 5 минути. Но има страхотен инструментал написан от Стив.

Стив винаги ли пише песните на баса си?

Да, само на неговия бас.

Дали другите използват пиано или друг инструмент, който не е техен?

Не, всички ние използваме инструменти с който сме свикнали да свирим. Аз лично използвам акустична китара, което не винаги е най-доброто. Всички песни, които съм написал звучат звучаха много подобно на испанска народна музика и дори не го осъзнавах. Всички се смяха. И така има само една моя песен, четири от Стив, три от Ейдриън и една от Дейв.

А Нико?

Звукът му се получи наистина съвършено, никога не е свирил толкова добре, колкото в този албум. Барабаните наистина са невероятни. Той все още използва само една каса и може да накара всеки да повярва, че има две! Той наистина е бърз барабанист.

Паузите и промените в темпото са основни отличителни черти на Iron Maiden. Предполагам, че сте свикнали да обединявате части, които първоначално са били предназначени за различни парчета, за да направите едно, така ли е?

Да, правим го доста често, но това идва предимно от Стив. Той наистина обича тези разкъсвания. Бих казал, че толкова ги обича, че несъзнателно пише песни съгласно това. Той мисли разбъркано, естествено за него е. Примерно с този инструментал, той всички ни притисна до стената! Дори мен, а аз нямаше какво да права там. Когато видяхме различните части с всичките китари... ние искахме да го изпратим в лудница!

Тази заплетеност, също и текстовете е това което прави групата специална. Мислиш ли, че фенове ви в Великобритания и тук във Франция, наистина ви разбират?

Знам, че е трудно да разбереш всичко, но мисля, че Iron Maiden оставя достатъчно пространство за въображението ти, затова можеш да си го представиш както искаш.

Ваше ли е решението винаги да отпечатвате текстовете на обложката? Същото ли ще бъде с новото LP?

Разбира се. Това е идея на групата. Ние знаем, че "чужденците" понякога изпитват трудности да разбират нашите текстове, затова смятаме, че е много важно да бъдат вътре.

Отново ли ще е направена от Дерек Ригс и Eddie The 'Ead ще се появили на нея?

О, да! Може да разчитате на това! Още не знам в какъв облик и форма ще се появи, но вярвам, Дерек ще използва своя талант по най-добрия начин.

The Iron Maiden will get you, wherever you are

Нека да погорим за предстоящото турне. Възнамерявате ли да се върнете в Източна Европа или искате да изследвате нови места, както Judas Priest и Motorhead изглежда че правят?

Ние сме отворени за всички предложения и искаме да продължим приключението. Дори и това турне да не бъде толкова продължително колкото предишното, ние се надяваме да се върнем в Източна Европа и Южна Америка. Имаме фенове абсолютно навсякъде и ние трябва да ги радваме където и да са.

Превръща се в благотворителност! Това дава ли ви, съвест да ходите в недоразвити страни? Какво мислите за Hear'n Aid /Чуй и помогни/?

Единствената забележка относно тази благотворителност е това, че изглежда доста закъсняла. Но е за добра кауза, затова ще бъде трудно и дори немислимо да го коментирам...

Отново към турнето. Във Франция, ще обиколите цялата страна и концертът планиран в Париж/Бърси е на 29-ти ноември...

Не знам точните дати, но това изглежда е така. Ще обикаляме Европа от септември до декември, после отиваме в Канада, Щатите и Япония до април.

Мисля, че W.A.S.P. е отваряща група за цялата европейска част на турнето. Дали е поради факта, че вашия мениджър Род Смалууд, също работи с тази група?

Не, изобщо. Искахме наистина силна група да отваря за нас, група която би била вид предизвикателство. W.A.S.P. беше идеалната група за тази работа, тъй като не са добре познати в Европа като изпълнители. Обаче, не знам кой ще отваря в Щатите.

В Щатите, Iron Maiden още не са стигнали нивото на Kiss или Scorpions, въпреки че обикаляхте доста интензивно през последните три години. Ще бъде ли 1986 годината в която Maiden наистина ще пробият в Щатите?

Права си, когато казваш, че Iron Maiden щурмуваха гигант, каквито са Щатите. Ние наистина се надяваме, както много други групи, да успеем там. Но ние не разчитаме на радио ефира или сингълите да свършат това!

Ако "станете големи", както казвате, може би ще може скоро да си вземете няколко години почивка като Stones или Def Leppard?

Ами... това е добра идея. Ще помислим...

Превод : Димитър Тодоров (Morgoth)

Members Login