LANGUAGE/ ЕЗИК

somewhere in time banner

 

hardrockmag00-2_86Interviewed by Nelly Saupiquet Source: Hard Rock Magazine (France) – Numero 26

Шестият студиен албум на Iron Maiden е третият със сегашния състав. Стабилни, ефективни и единни, Iron Maiden продължават пътешествието си с Somewhere In Time, прекрасен албум, който ни припомня липсата на класа на новите групи, както и за тяхното непостоянство и понякога за откровената им посредственост. Както много други колеги, Hard Rock Magazine посети Германия, където групата поставяше последните щрихи по подготовката за предстоящото турне, което ще посети Франция през ноември. Във Франкфурт се срещнахме със Steve Harris, основния текстописец на групата, и с Dave Murray, превъзходния китарист. Те ни показаха резултатите от тяхното проучване на... шестото измерение.

Франкфурт, през една мрачна августовска сутрин. Боже! Този град е толкова мрачен и подтискащ! Все едно е ноември и дъждът заплашва да се излее всяка минута. Небето не заслужава името си, защото не се вписва с това сиво пространство, което ни задушава още, от както напуснахме Roissy, в час, когато само млекарите бяха будни. Може би Iron Maiden са избрали това място, защото са имали прекрасна оферта или просто, защото Франкфурт е идеалният град, за да се почувстваш депресиран, което да те подтикне към търсене на съвършенството. Предполагам, че е точно това, понеже Steve Harris е известен със сериозния си подход, "когато е време за работа".
За мен също е време за работа. След последното ми интервю с Bruce Dickinson, вокала на групата, много неща се промениха, а Somewhere In Time, шестият албум на бандата, бе издаден, за да връхлети класациите из целия свят.
Думите на Dominique Piccoli, прекрасния член на PR отдела на EMI, ме събудиха от моите размисли. Един часа след обяд, време е! Пред мен, дълъг коридор води до врата с табела на нея "Канадски апартамент" (Защо "Канадски"? Добър въпрос!). Steve Harris и Dave Murray ме приветстват с ентусиазъм пълен с резерви, който им придава типичния британски чар.
Едва бях седнал на удобното канапе и двамата музиканти ми зададоха един и същ въпрос: "Вече слуша ли новия албум?" Честно казано, отговорих, че плочата не е спряла да се върти на грамофона ми, от както я взех. Но се въздържах да им заявя, че този албум изглежда, че ще привлече слушателите по много странен начин. Дали съдържа някакви подсъзнателни послания? Или пък Maiden са намерили начин да накарат всички да им се преклонят? Времето и по-специално бъдещето изглежда, че представляват новите атракции за групата. Може би са направили някои интересни открития... Ще разберем по-късно... Нека се завърнем към реалността. На лицата им са изписани широки усмивки и се чудя какво ли си мислят. Е, няма значение, сега е мой ред да задавам въпроси!

Съответства ли завършеният албум на първоначалните ви цели?

Steve Harris:Не, защото в Насау ние имахме някаква обща представа за съдържанието на албума и начина, по който щеше да звучи. Там записахме партиите за бас и барабани, а след това отидохме в Холандия, за да свършим останалата част. Когато всичко беше завършено, не беше точно това, което очаквахме. Песните бяха по-дълги от предполагаемото и по-малко на брой. Somewhere In Time е доста продължителен албум, с почти петдесет минути музика. Поне децата няма да съжаляват за парите, които ще платят! От начало ние имахме много идеи и различни музикални теми, но с течение на работния процес не довършихме някои песни или пък използвахме отделни части за други песни, за да ги подсилим. Когато разполагахме с достатъчно песни, не продължихме да търсим нови.

Дори и песни, които да използвате като Б-страни на сингли?

Не. Песните, които се включват в Б-страни, вече не ги правим както преди. Не искаме да пишем песен специално за Б-страна, защото няма да се получи толкова добра, както тази на А-страната. Това просто не е начина, по който работим. По скоро бихме направили кавър.....

Забелязах, че Adrian е написал четири песни, като обикновено ти си основният текстописец. От къде се породи това ново вдъхновение при H?

Adrian все още не е женен, така че той има доста свободно време да прави много неща, когато Iron Maiden са в покой. Освен това, той не може да издържи и седмица без да свири. Заради това сформира тази група, The Entire Population Of Hackney, заедно с няколко приятели. Те се забавляват, а той свири собствени композиции, които не се различават много от звученето на Maiden. Веднъж ни покани, да го видим свирейки в Marquee, като бяхме изненадани от отличното качество на неговите песни и заради това те се озоваха в новия албум.

В какво състояние на духа влязохте в студиото?

Dave Murray: О, моралът ни беше висок. След тези шест месеца почивка, ние бяхме готови и надъхани да започнем.

Харесва ли ви да сте в студиото или за вас това е скучна работа?

Разбира се, че предпочитаме да сме на сцената, но ние имахме доста време, за да подготвим този албум. Така че нямахме търпение да влезем в студиото и да работим по новите ни композиции... От друга страна, когато ти се налага да отидеш в студиото в края на турне, ти не си толкова мотивиран.

Постигнахте ли очаквания резултат?

Да, и сме много горди с албума, толкова горди, колкото и с предишните. Естествено, след по-късна преценка, има някои песни, от които не сме толкова доволни, но не е болка за умиране. Песни като 'Gangland' и 'Invaders' (The Number Of The Beast) или 'Quest For Fire' и 'Sun And Steel' (Piece Of Mind) не са толкова добри, колкото останалите. В Powerslave, 'Flash Of The Blade' би могла да звучи малко по-добре. Но в Somewhere In Time, всичко е перфектно, не съжалявам за абсолютно нищо.

Нямате ли любима песен?

Не, всъщност не. Харесваме всичките.

Да, но все пак може би има една, която особено много харесвате...

В момента бих казал 'Heaven Can Wait', но съм убеден, че ще си променя мнението. Ние все още репетираме. Когато ще свирим пред публика, нашата преценка ще се сблъска с отзивите на зрителите, което е прекрасно. Песен, която поставяш откриваща на сет листа, защото мислиш, че разбива, може въобще да не проработи в този момент. Публиката решава.

Обаче, когато си на концерт на Iron Maiden, оставаш с убеждение за прецизност и ефективност и си мислиш, че всичко е много добре отработено. Представляват ли за вас източноевропейските държави един вид възможност за експериментиране?

До някъде е така, защото ние винаги започваме турнетата от тези страни и модифицираме представянето си, в зависимост от реакциите на феновете, по време на тези първи концерти. Но това не е преднамерено. Същото би било, ако започвахме турнето от Щатите.

Ще посетите ли нови държави?

Не, не съвсем. Единствено ще отидем до Гданск, където не успяхме да свирим миналата година, заради някакви размирици... Имаме същите проблеми тази година с Чехословакия, понеже има доста напрежение в страната и не можем да имаме концерт там, въпреки нашите усилия...

Загрижено ли е младото поколение във Великобритания за проблемите в Ирландия?

Дa , разбира се, защото медиите постоянно говорят за това. Ние не можем да помогнем, но мислим за това, въпреки че се опитваме да избягваме темата..

Въпреки че, Adrian е написал доста песни за албума, ти оставаш основният текстописец в Iron Maiden. Как процедираш?

Обикновено работя сам. Просто ми е навик. В началото трябваше да правя всичко сам. Беше ми като рутина. Но написах и няколко песни заедно с Dave и Adrian. За този албум Adrian работи самостоятелно по своята част. Заради това Bruce не написа нищо по албума. Принципно той работи заедно с Adrian, но този път се озова пишейки самичък. Adrian дори написа всички текстове сам. Това, което Bruce беше написал, доста приличаше, на това, което ние бяхме направили. Така че, запазихме неговите песни за следващия албум. Колкото до Dave, той пише по половин песен на всяка поява на синя Луна (смее се).

Да, забелязах, че има само една песен приписана на Dave Murray/Steve Harris...

Последното ни сътрудничество беше преди три години за песента 'Still Life'. Три години преди това работихме по 'Twilight Zone', а още три години по-рано, по 'Charlotte The Harlot'.

Dave Murray: Да!

Steve Harris: Сега ще трябва да почакаме още три години (смее се)...

Оказа ли ти влияние музиката, която слушаш?

Честно... не. Не съм чак такъв меломан и след края на турнето не слушах много музика. Обърнах повече внимание на съпругата си.

Какво ще кажеш за текстовете?

Целият албум се занимава с понятието за времето. Основната идея е следната: някой седи до теб и ти казва, че е изобретил машина на времето и те пита дали ще се присъединиш към него в неговите пътешествия. Би ли тръгнал? Ще имаш ли смелостта да го последваш просто ей така, без да кажеш на никого и без никакъв багаж? Наистина ли би тръгнал?

Dave Murray: О, аз бих тръгнал!

Това е и концепцията на обложката: Еди в един футуристичен свят, превърнат в андроид... Той, входа на хотела, корабите... Изглежда на това, което преживявате по време на турне...

Dave Murray: Dave Murray: Да, и на тази корица Еди се опитва да ни изкуши. Ние едва бяхме приключили турнето, а той заявява "Хайде да направим още един концерт..." (смее се).

Не може да се отървете от Еди...

Dave Murray: О, не. Той следва всяка наша стъпка! Но той е страхотен. Каквото и да направим, той го харесва. Където и да отидем, той ни следва. Той е обичан персонаж и никога не се оплаква...

Steve Harris: Бих искал да се върна към тематиката за времето. Сега като се замисля има само една песен, 'Sea Of Madness', която няма нищо общо с тази концепция. Всички останали са по някакъв начин свързани с идеята за времето. И това е просто съвпадение!

Всеки нов албум е по-мелодичен от предходния...

Ние непрекъснато се развиваме и в този албум има много рефрени. Но е трудно за обяснение. Много е различен от първите ни албуми. В онези времена, имахме песни, които свирехме от известно време. В известен смисъл, първите албуми на всяка група са истински "най-доброто от" албуми. Те съдържат най-добрите идеи, тези, които са били обработвани в продължение на месеци преди първия договор. В първия си албум, ти даваш най-доброто от себе си, но това не пречи и другите ни албуми да са превъзходни.

Със сигурност ще издадете нов сингъл...

Да, това е песен написана от Adrian. Основната идея е нещо от сорта на "можеше ли да го направя по-добре?" Adrian трябва да е прекарал цяла нощ в кръчмата, за да напише подобна песен! Също така е сигурно, че Dave го е окуражил с няколко бири (смее се).

Някога съжалявал ли си за първите стъпки на Iron Maiden?

Нали знаеш, когато правиш това, което според теб е правилно в дадения момент, не би трябвало да съжаляваш след това (смее се). Не, ние сме заети с настоящето и се подготвяме за бъдещето, но сме горди с нашето минало. Както и да е, дори и да имаме някакви разкаяния, не можем да променим нищо. Така че...

Имах в предвид, да тъгувате по прекрасните спомени, като например подписването с EMI...

О да, разбира се. Това беше велико! По това време ние не знаехме какво ще се случи, дали ще постигнем някакъв успех, дали ще бъдем сполучлива група или не. А ето ни сега, но все още си е голямо предизвикателство. Всеки нов албум си е усилие...

Животът на Iron Maiden е все още вълнуващ в такъв случай..

О, да, разбира се и с право! Ако не беше така, щяхме да се откажем!

С изключение на Adrian, всички членове на групата са женени. Може ли това по някога да е проблем?

Не, в никакъв случай! Това не променя нищо. Ние правим това, което ни харесва и съпругите ни не се намесват в него!

Отделяш добре работата си от личният си живот...

Налага ти се. Но трябва да призная, че понякога ми е доста трудно като съм на турне. А ще ми бъде и още по-трудно сега, когато се задава и второто ми дете...

Поздравления! (Спомням си, че Steve вече е баща на малката Lauren от съпругата си Lorraine).

Благодаря много! Читателите на Hard Rock ще са първите, които ще разберат. Сериозно, съпругата ми никога не задава каквито и да е въпроси.

Dave Murray: Ако моята ме питаше нещо, бих и казал къде да отиде...

Усещате ли някакъв натиск от страна на EMI?

Не. Ние сме много щастливи. Много сме свободни. Ако някой сингъл се продава добре, това е въпрос на късмет, защото ние не работим по синглите, а по албумите, за разлика от много други групи. Ние не сме поп група. Ужасно е, че някои от тези банди имат само една или две сносни песни в целия албум!
Най-лошото е, че те продават много, защото тези една-две песни са хитове. При нас, това е невъзможно: две лоши песни и феновете се оплакват... да не говорим за звукозаписните компании! Е, в този албум има осем песни, така че, когато казвам, че няма натиск и напрежение...

Но Bruce ми каза, че сте се притеснявали, че някои песни звучат "mainstream"...

Ах, копеле! Истината е следната: когато започнах да пиша текстовете, намерих един припев, този в 'Heaven Can Wait'. Истина е, че си помислих, че може да звучи "mainstream". Bruce го чу и му споделих притесненията си... Но знаех, че щом другите започнат работа по песента, тя ще бъде аранжирана по различен начин. И Bruce направи история от това! Отново казвам, че не съм напълно против mainstream нещата. Просто не е моя тип музика.

Можеш ли да си представиш да свирите музика различна от тази на Iron Maiden?

Бихме могли, но, разбира се, ние сме доволни от музиката, която пишем. Докато това продължи, няма причина да правим промени. Справяме се изключително успешно на професионално ниво, но си мисля, че сме дори още по-добре в личен план. Iron Maiden е много сплотена група на всички нива...
Така е много по-добре. Групите, които имат вътрешни проблеми, но все пак искат да запазят своята цялост на сцената, трябва да са параноици. Ние се стараем, да не се компроментираме. Когато нещо не е наред, всички заедно го обсъждаме. А и нямаме никакви проблеми с наркотиците, което според мен е от съществено значение, за да се запази целостта на групата.

До колко Martin Birch е въвлечен в Iron Maiden?

О, много продуценти не са нищо друго освен тонрежисьори. Те само седят зад пулта и не правят нищо повече. Това не мога да го понасям. Бих отишъл и казал: "Добре ли си, приятел? Не искаш ли да вършиш още по-малко работа?" Martin Birch, от друга страна, е тонрежисьор, но не като всеки друг. Той притежава в себе си звукът на Maiden! Той е фантастичен и няма много други като него. Би било ужасно, ако трябваше да се справяме без него, ако той нямаше достатъчно време за нас. Напълно съм наясно, че той винаги ще бъде на наше разположение, но само като си помисля за това и ме побиват тръпки.

Какво правите като подготвяте нов албум?

Пишем текстове, репетираме и се опитваме да направим аранжименти на песните преди да влезем в студиото. След това, Martin пристига, слуша песните, изгражда си мнение и предлага няколко идеи. След това отиваме в студиото и работим доста внимателно с Martin. Но, за разлика от някои други продуценти, той не се опитва да преобърне песните с главата на долу. Смяната на продуцента ни, не би представлявало ново предизвикателство. Естествено, че звукът не би бил същият, но музиката ни няма да се промени.

Не сте имали концерт във Франция от две години. През ноември ще имате няколко, единия, от които в Bercy. Защо избрахте Bercy, при положение, че заявихте, че искате да избегнете големите зали в Европа? В Лондон, все още свирите в the Hammersmith...

Ами... Париж е малък проблем за нас. През последните две турнета ние свирихме в онази тента (Забележка: отнася се за "Espace Balard"). Първия път всичко мина добре, беше страхотно. Но втория път имахме всякакви проблеми с електричеството и цялата техника прекъсваше. Този път трябваше да намерим подходящо място, за да може концертът да премине нормално.

Но я има "Zenith"!

Dave Murray:Какво е това? Нова зала за концерти?

Не съвсем. Зала с 8,000 седящи места, която отвори преди около три години...

Steve Harris: Да, но последният път имаше 9,000 души публика...

Не, 10,000...

Не бях сигурен, затова посочих по-малко число.

Защо не свирите две вечери в "Zenith"?

Не знаехме за нея. Колко хора може да побере Bercy?

Мисля, че 15,000. The Scorpions и Deep Purple свириха там...

Проблемът не е дали ще напълним такава зала или не. Това, което е от значение е, дали условията ще са добри, за да нямаме същите проблеми, както в тентата. Във Франция имате арени за 2,000, 3,000, 5,000 и 10,000 посетители, докато английските зали могат да поберат едва 3,000. Следващото ниво е Wembley Arena! Няма нищо между тях. Аз все още пазя много добри спомени от последното ни участие в Париж. В тъмнината хората продължаваха да пеят... Някои английски списания ме попитаха кой е бил най-добрият концерт от турнето и аз им казах, "Няма да ви хареса, но беше този в Париж"".

Благодаря.

Истина е! Последните френски турнета бяха чудесни. Честно казано отегчих се в Англия. Бих се радвал, ако можех да кажа на англичаните, че концертите в Hammersmith бяха най-добрите, но не това е истината. Ех! Париж! Всички онези запалки и пеещите хора... Мисля, че френските ни фенове наистина оцениха, че Bruce комуникираше с тях на родния им език.

Това е истина, много хора казват точно това. Сега, нека поговорим за визуалната концепция на предстоящото турне.

Няма нищо общо с Powerslave. Ще е по-скоро в стил Terminator и Blade Runner. Но по-добре да не казвам повече.

Следователно ще бъде изненада?

Dave Murray: Да, за нас също!

Не ви вярвам...

Steve Harris:Честно казано ние самите не сме видели нищо за сега, освен скиците на Derek. Знаем като цяло каква ще е тематиката, но нищо по детайлите. Някаква голяма компания се занимава с това.

Като свирите в Bercy, ще може ли да оформите сцената, както беше в Щатите?

Това е коварен въпрос... Да, би трябвало да успеем. Но е доста трудно. Всички зали в Щатите са огромни, докато в Европа може би само 50% могат да поберат подобна конструкция. Не може да караме всичките тези камиони през турнето напразно. Както и да е, тази година имаме сцена и светлинно шоу, които лесно могат да бъдат редуцирани, така че всичко трябва да е наред.

Вие също така заснехте видео клип?

Да, миналата седмица, в стаята, където в момента репетираме. Ще бъдем показани свирейки на сцената.

Това ли е всичко? Не сте ли подвластни на тази видео "лудост"?

Защо да пръскаме толкова много пари по клипа? Ако ще бъде пренебрегнат от MTV, не благодаря! Нашето видео е предназначено за европейския пазар, защото знаем, че много кабелни телевизии ще го излъчват.

Готов ли си да повторите подвига си в Top Of The Pops, да свирите на живо в телевизионно предаване?

Не беше много убедително изпълнение. Звукът беше ужасен, а техниците дори още повече. Няма да повтаряме това!

Дори и ако ви бъде гарантирано добро оборудване и да използвате вашите техници?

Не знам... Защо не, ако имаме време... Но ние ще сме на турне от септември до май.

Ние ще имаме (във Франция) страхотно Метъл предаване по телевизията, ще бъде революция...

Dave Murray: Имаме нужда от същото и във Великобритания...

Вие имате няколко, нали? Все още имаме прекрасни радио програми, като например the Friday Rock Show!

Steve Harris:Да, в това предаване се пускат песни на нови банди. Paul Di'Anno участваше в него, както и Thor. Беше по Channel 4. Но като цяло, ситуацията е същата като във Франция, ако не и по-лоша! Предаванията по каналите не са структурирани.

Същото е и тук. Но вие имате голям брой много добри музикални магазини... и клубове!!

Много, от които са затворени!

Някога връщате ли се в the Ruskin Arms?

Не, но там все още свирят групи. Така че не е толкова зле. Когато започвахме, имаше поне шест клуба, където можехме да свирим, и това само в East End. Свирихме във всичките. Сега е останал само един, the Ruskin Arms.

Известен е...

Да, но е жалко за останалите. Преди свирехме в Cart & Horses, the Harrow, the Bridge House, the Queen Elisabeth... Дори the Music Machine затвори. Имахме много приятели там...

Все още го има the Marquee...

Да, но не мисля, че ще издържи още дълго време.

Да се върнем към подготовката ви за турнето. Не е ли трудно да подберете песните, които ще изпълните?

Да, ужасно е да бъдеш притиснат да зарежеш някои песни. Понякога, когато се срещаме с фенове, те ни казват кои песни харесват, но ако ги бяхме слушали, трябваше да свирим всичките песни от шестте ни албума...

Заради това ли никога не свирите кавъри?

И да, и не. Имаме достатъчно богат избор, това е истина, но ние не искаме да свирим песни, които всички знаят наизуст. По-скоро бихме свирили по-неизвестни песни, както направихме с 'Cross Eyed Mary'. В началото свирихме кавъри, защото нашият репертоар беше къс, но това е вече история! Болезнено е да гледаш как групи печелят пари само от свирене на кавъри.

Часът, отреден ми да прекарам с тях, не беше все още изтекъл, а ми идваха на ум още доста въпроси, но реших да си ги запазя за следващата ни среща... в Bercy!

Тази статия е взета от The Iron Maiden Commentary
Превод: Илиян Ковачев (Dr.Feelgood)