LANGUAGE/ ЕЗИК

7th son banner

Както беше загатнато, по време на албума Seventh Son Of A Seventh Son от 1988, в който се използват и синтезаторни китари, Eddie започна... да се разпада, преминавайки в небесата, в световния етер. Както Rod обяснява, "Идеите и тяхното изпълнение в изкуството на Maiden варираха доста. Трябва да си спомните, че ние издавахме албум и тръгвахме на световно турне почти всяка година през 80те, така че често бяхме под пара да завършим задачите си. Когато завършихме албум, ние избирахме първият сингъл, определяхме дата за издаване и се обаждахме на Derek, за да обсъдим дизайна на обложката, която би ни трябвала в готов вид за вчера. Поглеждайки назад осъзнавам, че беше доста напрегнато, но бяхме млади и много амбициозни! А и все още всички бяхме неженени – Maiden беше нашия живот. Подходът към идеите варираше. При повечето сингли като 2 Minutes To Midnight, The Trooper, Aces High, а и при останалите, указанията към Derek бяха доста ясни. Ние обсъждаме концепцията, Derek си поиграва с разни скици и след като одобрим предложението, той се заема с рисуването, доразвивайки оригиналната идея в детайли. При други неща, особено албумите от средата и края на 80те, указанията за илюстрациите бяха по-общи, така че съм сигурен, че на Derek му е било много по-забавно с тях, понеже разполагаше с повече свобода при изработката им. Класическата идея за Powerslave беше просто Египет. За Somewhere In Time беше бъдещето – въпреки, че всички доста се забавлявахме мислейки имена на барове и други неща, които да бъдат добавени като детайли към обложката. Но пък за синглите всичко беше ясно. Seventh Son беше различен. В основата си инструкцията към Derek беше за нещо сюрреалистично и изчанчено, както за албума така и за всички сингли - излязоха четири като всички попаднаха в топ 10 на класациите. Това, което сторехме бе да изчакаме да станат готови илюстрациите, да ги поогледаме, наистина да ги харесаме и да ги одобрим. Мисля че се получи чудесен спектър от идеи съчетани с качествена изработка. Ние пригодихме идеята и за всички художествени детайли, които използвахме в турнето и като цяло всичко се получи много концептуално и различно. Винаги се стремим да продължаваме напред и да пробваме различни неща и мисля, че този албум и фантастичната работа на Derek постигнаха желания ефект."
"Те поискаха да направя нещо сюрреалистично," потвърждава Riggs. " 'Концепцията на албума е свързана с пророчество и предсказване на бъдещето и ние искаме някоя от твоите сюрреалистични творби.' Това беше инструкцията към мен. Аз нарисувах обложките за първите два албума по мое собствено усмотрение. Кориците за синглите са свързани с идеята на песните, ако въобще можеш да разгадаеш каква е тя (смее се). Но винаги е нещо от рода на, искаме човек и телевизионен приемник, върви и го нарисувай. Но да, за направата на рисунката за Seventh Son имах ограничено време и прецених, че концепцията им е достатъчно откачена, затова се придържах към нея. Не знам от къде изникнаха идеите. Аз чета доста и запаметявам много изображения в главата си. Притежавам доста книги за дивия свят и рано или късно ми попада нещо подходящо като леко го преработвам."

art_moonchild

Derek обяснява за чуждите си влияния, за формите и фигурите в илюстрациите му, както и какво му е служило за вдъхновение. "Когато бях малък харесвах комиксите, например тези на Jack Kirby, а след това научих за сюрреалистите, които ми допадаха за известно време. Бях впечатлен от Salvador Dali, но той никога не ми въздейства на моите разбирания и възгледи за изобразителното изкуство. Просто преминавах през различни стилове, през сюрреализма, след това през абстракционизма. След като се отегчих от него се задълбочих върху английските пейзажи. Като споменах това, влиянието на John Martin, английският пейзажист, се среща тук и там като например в обложката на лайв сингъла на Run To The Hills издаден през 1985. Въпросът е да се вглеждаш във всичко, например в снимки. Преглеждам и прочитам много книги за дивата природа, от които черпя идеи. Не винаги става въпрос за картини. Те не винаги вдъхновяват толкова много. Понякога тяхната роля се измества от идеи. Някой ми разказа веднъж за насекомо, което живее около езерата в северна Австралия, което, като отидеш да плуваш там, се сгушва в главата ти и започва да дълбае в нея. И ти трябва задължително да го премахнеш изцяло, защото дори да оставиш само главата му, то ще продължи да рови навътре и да се озове в черепа ти. Помислих си, е не е ли това яко? (смее се). Някога чувал ли си за муха убиец? Тя скача върху гърба на друго насекомо и забива дългият си противен хобот в него, инжектирайки течност, която разлага насекомото от вътре, и започва да изсмуква вътрешностите му, докато те все още мърдат. Мисля, че това е добро. Направете извънземно, което да прави това, всичките тези неща (смее се). Относно писатели, харесвам Clark Ashton Smith, H.P. Lovecraft, Arthur C. Clarke, Doc Smith – научнофантастични автори, в чийто произведения има добри идеи. В днешни дни изглежда,че научната фантастика е отишла по дяволите. Идеите деградират като се разказва как хората растат и прочие. Искам просто да чета за космически кораби, ракети и добри идеи. Не ми дреме за обрисовката на характерите."
Относно музиката и илюстрациите на Seventh Son, Bruce заявява, "Seventh Son наистина възвърна моя ентусиазъм. Обожавах идеята за създаването на концептуален албум. Беше страхотно хрумване. Може би заедно с Derek сме отговорни в голяма степен за обложката. Идеята беше да се направи нещо сюрреалистично. Искахме сюрреалистичен Eddie и Derek предложи точно този дизайн, от който останах много доволен.

art_seventh_son_of_a_seventh_son_3

"Нямам нищо против никой от тях." отбелязва Derek, попитан за съвършено новата синя цветова схема, която използва за Seventh Son. "Реално аз нямам предпочитания за цветове. Не е в мой интерес. Просто използвам тези, които ми изглеждат подходящи за случващото се в картината. Ако е дневна светлина, ще използвам светли цветове. Ако е изкуствена светлина, ще използвам малко повече жълто. Ако е улична светлина, ще използвам жълто със син оттенък, за да покажа отражението на луната. Всичко зависи от това, кое ще е просто и ясно свързано с околната среда. Нямам много любими цветове. Много е странно, когато някой ме попита, 'Защо избра този цвят? Защо си използвал точно тези цветове?' А аз си мисля, ами налагаше се (смее се). Цветовете в картините са съобразени със случващото се в тях."
Логично, но все пак учудващо Eddie е запазил пластината с ключалката от извършената му лоботомия в Piece Of Mind, които всъщност присъстваха и в Powerslave. "Мда, погледни рисунките. Ако се вгледаш в египетската, резето на челото му е оформено като египетския овален орнамент, в който се записва името на фараона. Така че това резе е от предния албум, където завинтихме горната част от главата му, която бяхме отделили, за останалата част. И това продължи, докато те не решиха да се премахне всичко и да се започне от начало, което развали цялостният облик на Eddie. Но все пак концепцията се задържа за първите осем девет албума. А травмите му се натрупваха (смее се). Накрая той се озова с разрез през главата, резе по средата и фалшиво око, и точно тогава те се отказаха от всичко. Наистина не знам защо искаха да се върнат в самото начало. Мисля, че имаше нещо общо с периода, през който преминаваха по това време. Имаха желание да се върнат към хеви метъл корените си и решиха, че това ще е добра идея, за да представят намерението си."
Derek продължава относно обложката на Seventh Son."Идеята беше, че те правеха по-дълбокомислен албум от някой от предходните.Той беше изграден върху концепция, с други думи, разказваше история. Отнасяше се за нещо свръхестествено. Седмият син на седмият син се предполага, че е медиум. Това е отправната точка. Така че като цяло е концептуален албум отнасящ се за нещата, през които преминава този човек. И аз си помислих, че нямам никакво намерение да рисувам Eddie в пълен размер, така че ще се отърва от него (смее се). Ще го разсека и ще му придам нелицеприятен вид. На обложката има ябълка, която е част от Райската градина, както и бебе. Също така се забелязват част от механичните части на Eddie, както и горящата му глава, която всъщност е символ на просветление, който заимствах от Arthur Brown, както е в The Crazy World Of Arthur Brown. Той танцуваше на сцената и си подпалваше главата, пеейки за огъня. Имах албума от доста време, като песните свързани с огъня в него не се отнасяха за дявола. Всъщност са свързани с вдъхновение. Като че ли са за дявола и страданието, но реално са за вдъхновението, за просветлението, така че реших да използвам тази идея. А в ябълката има Ин-Ян елемент. Червеното и зеленото са Ин и Ян, които са антиподи, а и двата цвята са противоположни в цветовия спектър."
Защо този полярен пейзаж?
"Може би тъкмо бях гледал документален филм за северния полюс. Това там са летящи айсберги. Виждаш ли, може да е нещо толкова просто като това, но пък да се връзва чудесно с цялостната концепция. Исках нещо, което да е отдалечено от градския пейзаж и всякакви такива подобни му неща. Идеята беше за пророчество и предвиждане на бъдещето, така че просто исках нещо отдалечено. А след това относно гърба на обложката казаха: 'Можеш ли да пъхнеш всички останали образи на Eddie в леда?' Така и направих. Библията и космическият кораб... това просто са още детайли, които добавих. Знаеш, кое може да е по-пророческо от Библията? Има толкова много неща, които хората искат да прочетат в нея, така че нарисувах нещо, което да изглежда като Библията. Всички тези неща са във въздуха, затова реших да направя ръб на водата, а и го нагънах по начин типичен за Дали. Помислих си, че е добре да сложа нещо под водата, което не би трябвало да е там, така че нарисувах планета от долу. Начинът за рисуване на сюрреализъм е като намериш нещо и му противоречиш. Погледнете например Rene Magritte и неговата картина, на която е изобразен чадър - чадърите се използват, за да не те вали дъжд, така че поставяш чаша с вода от горе му. Или картина, на която е нарисувана лула, а той казва: 'Това не е лула.' "

"Добре, а може ли да я изпуша? (смее се). Може да е всичко, което искаш. Просто целта е да се постигне зрително противоречие. Не е задължително да означава нещо. Може да е просто идея, към която се придържаш, защото е подходяща или просто изглежда добре. Ръбът на леда е подобен на този на книгата. Толкова е просто. Всичко е свързано с това, да възприемеш някакви идеи и да ги приложиш в нетипични ситуации."
В частта с текстовете на песните от вътрешната част на обложката се забелязват окултни символи, които по никакъв начин не са свързани с Derek, въпреки неговите познания и интерес към символизма. Частта без текстовете е запълнена с цветно изображение на Eddie в пълен размер пишейки в книга.

art_clairvoyant_2 art_clairvoyant_4

"Всъщност това не е оригинала" казва Derek, относно странното носещо се кълбо пред мрачния и непоколебим пишещ Eddie. "Трябваше да сложа стикер върху оригинала, защото те казаха, че рисунката е прекалено мрачна. Отнасяше се за Втората Световна Война, за бомбардировки и горящи сгради – беше прекалено тежка за тях (смее се). Така че те решиха да променя илюстрацията. Оригиналът беше моя идея. Всичко беше относно пророчеството и това да си ясновидец. Винаги гадателите предсказват точно това. Никога не предричат срив на стоковата борса. Винаги предупреждават за война или пък за някой припознат като месия, който да ти стори нещо лошо. Но при липсата на първоначалната ми рисунка, трябваше да измисля нещо ново (смее се). Придадох на илюстрацията малко космически вид като включих малко образи на Eddie в нея и руини на горящи сгради."
Някои предполагат, че оригиналната рисунка е все още благополучно запазена под това добавено парче хартия... "Така мисля. Но до колко различима би била, зависи от това колко добро е било лепилото (смее се)."
"Жътварят присъства в илюстрацията поради простата причина, че аз го рисувах навсякъде." продължава Derek, преглеждайки творбата. "А Eddie изглежда по този начин, защото, както бях казал, албумите се преливат от един в друг и всички промени, които съм му направил се запазват за следващите обложки. Така за Piece Of Mind го оставихме без коса с резе на главата. Пластината с произволно завинтените болтове се превръща в по-дебел египетски орнамент в Powerslave. Машинното око е от научно-фантастичната корица на Somewhere In Time, където те го оглозгаха и стана притежател на механично око, което в Seventh Son е променено, като изглежда още по-нереално. Така продължавайки напред, той запазва неща или поне части от тях, от предишната корица. Косата на Eddie е със средна дължина, защото тя отново му израства след извършената му лоботомия."
Нещо, което до сега не сме разисквали е, до каква степен Derek е фен на Iron Maiden? "Гледал съм ги само два пъти на живо. Видях ги, когато снимаха първият си видео клип в Hammersmith Odeon в Лондон. Просто отидох да хвърля едно око. Гледах ги на живо още веднъж като тогава ме заболяха ушите. След това отидох на афтър партито. Не знам дали си бил на много такива събирания, но накрая се озоваваш стоейки в един ъгъл като никой не те познава и съответно никой не разговаря с теб. Просто беше скучно. Нещо като най-тъпото парти, на което си бил с хора, които не познаваш. Доста е странно. Повече не исках да ходя на друго тяхно участие. Ушите ме боляха, а партито беше ужасно (смее се)."
OK, а относно албумите? "Те никога не са завършени до времето, когато рисувам обложките. Обикновено аз правя корицата по същото време, в което те обработват песните, а и аз избягвам да слушам музика докато рисувам, защото доста се разсейвам. За някои по-лесни дреболии може и да направя изключение, но като цяло музиката ми лази по нервите по време на работния процес. Докато бях малък слушах Led Zeppelin, Black Sabbath и подобни на тях групи. Когато бях на около 15-16 се запалих по така наречения хеви рок както и по прогресив групи като Yes и Hawkwind. Притежавах огромна колекция от плочи, а след това и от дискове, но в един момент се отървах от всичко и сега ми се налага да събирам всичко от начало (смее се)."
"През 80те се запалих по реге и класическа музика. За малко се откъснах от рока. След като и това ми омръзна започнах да слушам електронна музика. А след това отново се върнах на вълна рок и си купих всички албуми, които бях пропуснал през 60те и 70те, като например на The Groundhogs, и разни блусарски неща. После преминах на абстрактна електронна музика и фрий джаз. Харесвах Kraftwerk и по специално първият им албум. След това те започнаха да правят разни поп неща и аз изгубих интерес. Мисля, че работите на Philip Glass бяха доста скучни. Преминах през доста различни стилове музика. Движа се като в спирала с моите музикални вкусове."

"Като че ли никой вече не си спомня за The Groundhogs," размишлява Derek, "но те бяха най-тежкото нещо, което можеше да намериш. Също така имаше няколко групи, които свириха малко по-тежка музика от тази, която се прави сега. Не посещавах редовно концерти. Присъствал съм на едва няколко. Гледал съм два пъти Hawkwind през ранното им творчество. Бяха доста забавни. За малко да пропусна да видя Led Zeppelin. Гледах The Who, които бяха доста чудати, както и Alex Harvey, който беше винаги весел."

single_iron_maiden_can_i_play_with_madness  single_iron_maiden_clairvoyant  single_iron_maiden_evil_that_men_do

Seventh Son Of A Seventh Son създаде малък комплект от приличащи си образи на Eddie. "Те бяха нарисувани по едно и също време с обложката на албума. Мисля, че първо нарисувах корицата за Can I Play With Madness или може би тази за албума, защото обикновено той излиза пръв и е отправна точка за стила и дизайна на останалите неща. Както и да е, за Can I Play With Madness не исках сложен фон, защото идеите не са пиктографски, а концептуални. А и трябваше да се върже с липсата на отличителен фон на обложката на албума. Така че го направих блед. Не е син. След отпечатването рисунката се получи ужасно. Сложиха към 30% повече синьо при печатането, което прецака всичкото червено. Фонът е блед, сивкав като цвета на стоманата. Като цяло рисунката ти взима акъла, нали? Eddie е завинтен като са използвани, както обикновени винтове, така и тирбушон. Забелязва се и муха кацнала на повърхността на рисунката. А в черепа му се приготвят яйца, като идеята е за разбъркан мозък/бъркани яйца... като цяло за лудост. Това си е яйце и лъжица – Eddie е като чашка за яйца (смее се). Промених леко стила си на рисуване, за да придам по-различен вид на илюстрацията."

Can I Play With Madness беше нужният сингъл, който да предхожда албума, излизайки един месец по-рано през март 1988. The Evil That Men Do се появи на пазара след това, за чиято обложка Derek казва, че "беше готова за една вечер, защото бях болен. Отложих работата по нея за седмица и след това я завърших за една нощ."
Накрая през ноември 1988 излиза и сингъла The Clairvoyant, с най-странната обложка от тази необикновена партида.
"Песента е за предричане на бъдещето и аз се сетих за трите компонента-минало,настояще и бъдеще, както и за онзи римски бог... Янус ли има три лица? Отговорен е за преминаването през времето. Както и да е, аз нарисувах трите лица, но не успях да взема правилно решение, защото ако поставиш три глави по този начин, всичко ще е наред, ако устите им са затворени. Но какво се получава, ако се отворят? Къде се сливат пролуките? Къде се събират бузите? Така че ми беше трудно да се справя с този проблем. Какво се случва? Да сложа ли малко плът, която да се спуска ей така, но как би изглеждала? Понеже беше леко объркващо, реших да го изтрия и седнах да го обмисля. Езиците все още стояха, защото ми харесваха по този начин. Напълно откачено е (смее се). Така че аз забих боргиите в главата, защото се връзват с болтовете в другата обложка. Очните ябълки са малко в стил поглед в бъдещето, а огънят е винаги подходящ за малко смях, така че включих всички тези неща." "И тогава Freddie Mercury от Queen я видя. Гледах интервю, където той говореше, че са издали нов албум с името The Miracle, на чиято корица бяха слепили лицата на членовете на групата. Той каза, че вървейки по улицата е видял плакат, от който е заимствал тази идея и че никога не е имало друг постер подобен на този. Това се случва в същата година, когато излезе сингъла. Те откраднаха моето хрумване (смее се). Абсолютно. Бих се обзаложил за това. Никога не е имало друга корица из улиците на цял Лондон, която да е изглеждала подобно. А той каза в интервю, че е видял плакат на улицата, от който е взел идеята. Това беше излъчено в документален филм по телевизията. Нищо друго из Лондон не изглеждаше по същия начин по това време." Редки, тъй като тези пътувания са били в края на 80те, Derek в крайна сметка бива призован да извърши магията си по поръчка още веднъж. Този път мисията му е доста уникална като цяло. "Излетях за Лос Анджелис, за да нарисувам Halloween плакат за едно тяхно участие. Струва ми се, че те искаха да направят нещо сериозно покрай Halloween. Мисля че имаха концерт по същото време и желаеха да привлекат голямо внимание. В онези дни те използваха много рисунки. Можеш да намериш двадесет различни илюстрации свързани с един албум. Като някои от тях бяха доста необичайни и ексцентрични. Всичко беше с цел да се популяризират образите."

art_seventh_tour

"Както и да е, излизаше по-евтино да пътувам до там, от колкото да се изпращат рисунките и в двете посоки. Бях там за три дни, в офиса на звукозаписната компания, точно в тази голяма кръгла сграда на Capitol Records намираща се на ъгъла на булевард Hollywood и улица Vine (смее се). Беше леко скучно, защото работех през уикенда и в един момент се оказах единственият човек в офиса. Понеже е с кръгла форма и доста на високо, аз се чувствах все едно, че съм в космически кораб, който е изцяло на мое разположение. Почувствах се доста странно, а и беше отегчително. От там веднага се отправях към хотела за да си лягам, но не можех да заспа, заради многото хеликоптери, които преминаваха покрай прозореца ми. Това се дължеше на факта, че хотелът беше в района Sunset Marquee, точно на Sunset Strip, където е пълно с нощни клубове, полиция, улични банди и какво ли още не (смее се). Два пъти се будих от шума на полицейски хеликоптери и шумни крясъци "

Тази статия е взета от книгата на Derek Riggs - Run For Cover
Превод: Илиян Ковачев (Dr Feelgood)