Source: Hard Force Magazine (France) – Numero 17  Interviewed by Sylvie Simmons (Intervision)

Iron Maiden се завърнаха с нов сингъл и последващ го албум. Затова ние се втурнахме към техните офиси в централен Лондон, с цел да чуем този чисто нов продукт.

Новият материал, представен ни от един много горд Bruce Dickinson, звучи доста като "класически" Iron Maiden, с няколко иновативни щрихи, предимно в някои части на вокалите. Основната сила на мелодиите идва от факта, че можеш да ги запаметиш много лесно като те бързо се запечатват в съзнанието ти. Така че ние използвахме възможността да вземем интервю от Bruce, относно това какво се е случило покрай групата след издаването на Somewhere In Time.

Сингълът Can I Play With Madness е написан от Steve, Adrian и от теб...

Сингълът е истински плод на сътрудничеството ни. Началният сегмент, рифът, с извинение към Pete Townsend!, бе изсвирен от мен на акустична китара у дома. След това Adrian измисли няколко акорда и аз заявих: "Почакай за минута, имам някои фрази, които пасват добре тук", така че ние седнахме заедно и поработихме над песента. И аз попитах, "Може ли да добавя малка инструментална част?" – аз обикновено не пиша такива откъси, понеже няма да ги свиря – и Steve предложи този променящ темпото отрязък, който напомня на Zeppelin, и ние имахме страхотен спор с Nicko, който заявяваше, "О, няма да свърши работа, прекалено радикално е.". А аз си помислих, напротив ще проработи, стига всички да възприемем идеята и да я реализираме както трябва.

По същия начин ли работехте по останалите песни?

Много идеи бяха внедрени в този албум, много ритми, като по-голямата част от тях бяха направени по усет. Вместо да гледаме на албума като на конструктор Lego – това парченце отива тук, а това там – просто се доверявахме на нашето чувство за правота и вярност и всичко сработи. Докато преди, си мисля, че се опитвахме да планираме всичко повече от необходимото. За новия албум малко се по отпуснахме и това направи цялата разлика.

Беше ли по-лесно или пък напротив, по-трудно да работите по този начин?

В действителност е по-трудно, защото трябва да си по-концентриран. Ако всичко е съставено като програма предварително, ти си изграждаш някаква рутина. Някои песни бяха по-лесни от останалите – тези, които носят това характерно усещане за Maiden, тези с бързо темпо. В албума има песен с името 'Infinite Dreams', която започва много мечтателно и малко в стил Hendrix и има толкова детайли в нея, които постепенно изграждат песента. Имахме известни проблеми с Nicko относно това парче. Той започна да блъска като луд и ние му казахме: "Не! Свири по-леко, по-трезво!" Песента се надгражда сама. Всички ноти са едни и същи за 24 такта и единственото, което се променя е дълбочината на изпълнението. Много е приятна за слушане, защото имаш усещането за няколко повтарящи се теми. Всеки път, когато я слушаш чуваш нещо различно.

При предишния албум, Somewhere In Time, вие използвахте свободното време след издаването на live албума изследвайки по-голямо съзвучие и използването на китарни синтези. Със същия подход ли беше написан новият албум?

Да. Дори има много повече експериментиране. Този албум е толкова различен от предишния, колкото и Number Of The Beast беше от Killers. Много различен. Зарязахме китарните синтези за сметка на истински клавири - първоначално използвахме клавирни звуци, така че защо не?. Не наехме кийбордист за албума, защото повечето неща са изсвирени с по един пръст от Adrian, Steve, тонрежисьора или който имаше свободен пръст в дадения момент. Ние пробвахме няколко малки добавки за вокалите, като например мелодиите, които могат да се получат от изпълнение на голям хор. Използвахме всякакви различни идеи. Някои части на албума са много редки, в сравнение с останалите неща, които сме правили, а има и много дълбочина и сложност на места, но като цяло звучи много по-ясно. Преди, понякога бяхме склонни да вкараме нещо като звукова стена и ти се налагаше да се вслушаш много внимателно, за да чуеш отделните пластове. Но сега всичко е много прозрачно и ясно, солата изскачат от колоните и можеш да чуеш всичко.

Мислиш ли, че хората ще бъдат изненадани?

Мисля, че доста ще останат изненадани.

Веднъж ми обясни, че вашите албуми съответстват на някакви периоди. В каква фаза навлизате с новия албум?

Мисля, че малко разчупихме шаблона. За всички предишни албуми можеш да кажеш: "Ами, това е малко по-добро от онова" или "Онова беше малко като това", всички са съпоставими един с друг. Но този, въпреки че очевидно е албум на Iron Maiden, е ясно различим от всичко, което сме направили до сега. Най-близкото нещо до него, вероятно е Piece Of Mind, но е много различен и от него, много по-прям и открит. Текстовете са свързани, албумът разказва пълна история, с начало и край.

Веднага след края на турнето Somewhere In Time ли започнахте работа по новите записи или се нуждаехте от малко време разделени един от друг, за да се възстановите?

Налага ти се да вземеш такава почивка. Не е нещо лично, няма нищо общо с това да не се харесваме един друг, просто е свързано с общата ситуация. С течение на времето, осъзнаваш, че рок музиката, всъщност не е истинския свят. Да си на турне и всичко останало е само част от твоя живот, и с малко късмет, по-голямата част от живота ти ще премине пред тур автобуси и в зали. И ти или трябва да възприемеш това, или да се превърнеш в някакъв вид жертва. Това, което се опитваме да осъществим сега е да направим така, че реалния живот и рок живота да са съвместими. Steve, заедно с Lorraine, двете им деца и баба му ще си организират обиколка с автобус, когато той отиде на почивка в Америка, а Nicko ще лети някъде със собствения си самолет, нещо такова.

За да отговоря на въпроса ти, ние предприехме по-спокоен подход за това LP. Определихме си начална точка. Всички си гарантирахме, че няма да се безпокоим един друг преди този момент, а след това всички имахме свободата да творим. Написахме албума в близост до къщата на Steve в Есекс в неговия стар хамбар, който ни предостави много добра атмосфера за работа. Изсвирихме съответните си материали и записахме голяма част на магнетофонна лента с акустична китара и бас китара. Просто идеи, които ни идваха на ум. А пък Adrian ме посети два пъти в моята къща, и точно по това време написахме тези три съвместни песни от албума. След това ние всички влязохме в студиото.

Ти не написа нито една песен от предишния албум, като заяви, че причината за това е, че нещата, които си написал не са били подходящи, били нещо в стил Jethro Tull или Neil Young. Сега разрешен ли е проблемът?

Смешно е, защото използвах много от текстовете, които написах тогава, пригаждайки ги към по Maiden стил. Колкото повече преглеждам ситуацията, толкова повече ми се струва, че беше някаква реакция на съзнанието, все едно мозъкът ти гневно избухва, заявявайки "Не възнамерявам да пиша повече от това! Мразя го! Погледни какво ми причини! Защо не мога да си запуша ухото с пръст и да стана фен на фолклорната музика и да пия бира както всеки друг?" Бях доста объркан в мозъчното отделение по това време. Говорих със Steve относно това и дори той имаше проблеми с главата след Powerslave турнето, и никой от нас реално не успя да ги разреши, до момента, в който започнахме работа по Somewhere In Time. Мисля, че се справих с неприятностите доста след като завършихме албума. Получи се доста голяма пауза, а след това тръгнахме на турне, което естествено се оказа два месеца по-дълго, от колкото беше предвидено! Но тази година се чувствам в много по-добра форма. Много по-щастлив съм да бъда отново певец.

Спомням си, че беше споделил пред американски списания, че ще бъдеш много щастлив, ако никога повече не ти се налага да си на турне.

Да, напълно откачено е, но беше истина. Като стана въпрос, очаквам с нетърпение следващото турне. По време на последното турне, покрай стреса и всичко останало, написах книга. Сега като я чета ми се струва супер странна!

Относно това турне, си казахме, че ще се ограничим до шест месеца. Ще бъде по време на лятото, за да не хванем някой грип и да се разболеем, и да сме като премазани, а просто ще се забавляваме. Когато има начална и крайна точка, мога да си съставя план около този ориентир, ще знам кога ще мога да си отпочина и кога моят живот всъщност няма да е напълно мой, защото именно това е цената, ти си предаваш свободата, захвърляш всичко и се ангажираш на 100%. Когато си на 18 и няма друго нещо, с което искаш да се занимаваш, е лесно. Но аз ще бъда на 30 догодина, а съм най-младият в групата! И започваш да си мислиш, че има други неща различни от мита за воденето на рок 'н' рол начин на живот, който престана да ми е от полза преди доста време, с изключение на лудите вечери, когато крещиш "Yeahhhh!!! Let's go wally!" Бях доста близо до постъпване в психиатрия след Powerslave турнето. Но всичко напълно се преобърна. Очаквам с нетърпение това турне. Но точно така се чувствах тогава. Не ми пукаше, както казват във всички добри филми, защото ако точно това щеше да ми причини, тогава по-добре да не знаех.

Говорейки за новите песни, мислиш ли, че ще бъдат бързо приети от феновете ?

О, да! Мисля, че албума ще пожъне голям успех. Има такъв голям заряд в него, има много енергия във всичко, истинско желание в групата да излезем и да разкъртим всичко живо. Бих желал да направим отново нещо оригинално.

Имате ли изготвена нова концепция за декорите по сцената, която да е свързана с тематиката на албума?

Все още не сме напълно сигурни. Има две основни идеи: едната е да имаме приказна сцена с елементи на пантонима, с кули и шест мъже облечени в червени кожени палта. Хората биха казали, "Ооо! Това трябва да представлява злото!". Другата идея би била да има нещо по-стилизирано, с повече атмосфера, с разни светлини и ефекти, придавайки по-театрален вид. Чувствам се комфортно с театралната идея, но не бива да се превръща в някаква шега. Мисля, че това ще бъде вредно за музиката и най-вече за доверието към нас и дори за нашето достойнство. Така че търсим най-доброто решение.

Можеш ли да ми споделиш някакви детайли, свързани с датите и местата, където ще свирете по време на турнето? Има слух, че ще свирите в Donington тази година...

Все още цялата организация за турнето не е напълно ясна. Има голяма вероятност да свирим в Donington, но не е на 100% сигурно.

Когато се качи на сцената в Donington миналата година за джем сесия с Bon Jovi, ти беше единственият британски музикант, който участва във фестивала. Не много отдавна, британските групи бяха признати в цял сват за най-добрите, но днес американските като че ли преобърнаха тази представа. Какво мислиш относно това? Мислиш ли, че тази ситуацията ще се развие?

Ами, не виждам защо британските или европейските групи да не могат да се завърнат с някакви наистина добри идеи, защото за мен всичко, което се случва в Америка е напълно изхабено. Или е нещо, което произтича от глем в стил Motley Crue, което въобще не ме грабва или е просто една кошмарно лоша версия на вокалните хармонии на Kansas или Styx, изпълнени от хора, които пеят песни, за не знам си какво. Просто ми се струва, че няма никаква искреност идваща от Америка.

Ами трашът?

Като цяло мисля, че е добър, за да се посмее човек. Но той веднага се ограничава сам. Трашът е нещо като пънка, още със своето раждане, той е мъртъв. Ако траш групите си мислят, че ще завладеят света, бъдейки траш банди... Невъзможно е! Защото на повечето хора им звучи като някаква врява. Музикантите не могат да свирят правилно на инструментите си и не могат да пеят в унисон, а и то няма мелодия, която да пееш, изключение прави странната песен на Megadeth 'Peace Sells...' или нещо подобно!

Metallica и Anthrax? Те не са траш групи, в никакъв случай. Те са си праволинейни хеви рок групи. Steve мисли по абсолютно същия начин като мен. Това, което ни разочарова е, че много групи се появяват и ни посочват като главно вдъхновение, като някои спийд метъл банди, и ние се чудим: "Господи, къде сбъркахме?!"

Какво се случи, ако въобще нещо е станало, с филма, върху който трябваше да работиш с писателя на ужаси и фен на Iron Maiden Shaun Hutson? Нещо общо с това Eddie да е бил заровен жив преди доста време и да се завръща, за да унищожи света?

Shaun състави един основен сценарий, събрахме се и направихме някои изменения и с изключение на това, не съм чувал нищо друго свързано с филма....

Но аз тъкмо прочетох една абсолютно брилянтна книга наречена The Vampire Lestat и говорих със Steve за нея. Бихме желали да напишем филмова музика по някое време, така че някой може и да направи филм по книгата и тогава ние бихме си предложили услугите доброволно!

Разкажи ми за новелата, която написа преди година по време на турнето?

Смахната комедия. Главният герой се казва Lord Iffy Boatrace, той е травестит от колената на долу, заради останалия от детството му фетиш за дълги чорапи и високи токчета. Историята се занимава с проклет механичен пенис, наречен Pelvitron, който е изработен от психологически объркания иконом, който е гробар беглец от Wormwood Scrubs. А насред това се появява Испанската Армада и историята за испанско-шотландското село и кръчмата с име Bonny Hacienda! Четейки я, осъзнавам, че е супер безумна, така че предполагам съм изкарал всичко от мен. Ако някога преминавате през подобен период, каквото и да се случва в мозъчното ви отделение, обикновено нещо добро все пак излиза в крайна сметка, стига да преодолеете трудностите без да засегнете по-голяма част от сивото си вещество. Също така написах други кратки истории, а имам още доста други идеи. Много издатели биха били заинтересувани, а Steve ме насърчава да продължавам в тази насока. Може би ще го направя.

Други членове на групата работят по странични проекти. Как е при теб?

Заедно с Jimmy Bain направихме разни неща една вечер, в края на последното американско турне. Отидох до тях и написахме в основни линии пет песни, записахме ги на малка демо машина. Получи се доста добре, доста различно, малко в стил Procul Harum. Ще се видя с него отново следващия месец като обсъждахме да направим нещо. Харесвам неща, които се случват просто така, само с твоите приятели, необичайни проекти, които стават инстинктивно.

Също така изпълних дует с Fish от Marillion по време на Prince's Trust charity в Лондон. Версията, която изпълнихме на 'With A Little Help From My Friends' беше наистина невероятна! Беше записана от BBC mobile и бяхме готови да я пуснем като съвместен сингъл за благотворителност. Не знам какво се случи – чух нещо, че Michael Jackson (който притежава издателството на Beatles) не дава разрешение за това, така че не знам нищо.

Adrian ще издаде солов албум, ние всички сме убедени в това, но не мисля, че Adrian някога е сигурен, за каквото и да било (смее се). Но доколкото може някой да бъде убеден какво желае той да направи, мисля, че иска да запише нещо общо с Nicko. Представям си го като нещо по-праволинейно, подобно на американския рок, с включена малка част от Small Faces или нещо подобно. Мисля, че той има нужда да издаде албум, събрал е много идеи в главата си и има желание да ги изкара наяве.

Мисля, че Dave е щастлив да си върши работата с Maiden и не считам, че Steve също въобще планира да прави нещо сериозно извън Maiden. Възнамерявам да подходя по същия начин – да се съсредоточа най-вече върху сегашните ми планове и ангажименти. В действителност връзката между мен и Steve става все по-добра и по-силна с всеки следващ албум. И вероятно това, че не написах нищо за последния албум все пак я заздрави. Понеже в някои групи може да има гневни избухвания от сорта на "Аз съм вокалистът, ще направя това, онова, че и другото!" Явно си бях върнал носа, но трябва да се държиш като зрял човек. Хората не го правят, заради теб, а за доброто на групата. И подобна ситуация просто заздравява целия екип – това очевидно е отборно усилие и хората не могат да те оценяват отделно.

В момента работите по клипа към 'Can I Play With Madness' като решихте да направите нещо различно и наехте аниматор...

Идеята също беше, да не участваме в него, което ми хареса! Мразя да снимаме видео клипове, най-вече, защото винаги е малко изкуствено. Ти си в един никакъв свят между това да играеш и да си вършиш реалната работа и се чувстваш доста странно. Така че имам всички основания, да не искам да стоя в репетиционната стая два дни и да правя едно и също нещо за 16ти път!

Ще има ли в него анимирани Iron Maiden, като например, ти като Fred Flintstone, Dave като Barney Rubble?

Не, но това би било супер! Все още довършваме сценария. В един момент Alexei Sayle и Eric Idle щяха да идват да направят нещо. Но не съм напълно убеден. Не се предполага да е Comic Relief или Bad News.

Какво най-много искат да постигнат Maiden през тази година?

Аз лично много бих искал да имаме хит сингъл. Не сме имали истински такъв след 'Run To The Hills'. Мисля, че този има реалните шансове да се превърне в такъв, заради типа песен, която е, а и припевът е доста игрив. Също ще бъде хубаво да направим едно разбиващо турне. Бихме искали да дадем на всеки някаква тема за размисъл преди 90те. Като, все още има живот в тях, продължават да са горе по върховете и няма да слязат от там без сериозна битка!

Това интервю е взето от The Iron Maiden Commentary
Превод: Илиян Ковачев (Dr Feelgood)