' Moonchild ' е песен вдъхновена от магията в "Ритуала Liber Samekh " от Aleister Crowley (1875–1947). Ритуалът е описан като начин, чрез който Звяра( Crowley ) получава знание и установява контакт със своя свети пазител. Някой от думите в лириките на ' Moonchild ' са много сходни с тези от ритуала.

Това е и поредната страхотна песен за подгряване на по-нататъчните в албума. Синтеза е леко тежък в началото, но си пасва отлично.

Имайки в предвид врявата която ' The Number Of The Beast ' вдигна сред религиозните фанатици, които били взели заглавието на песента прекалено директно без да се позаинтересуват и да разберат истинския смисъл на лириките, ' Moonchild ' притеиснило няколко християни, които за разлика от тези, които заклеймяват всичко в което се споменава дявола, са си направили труда да поразучат лириките и да разберат, че те се основават на заклинанията на Crowley . Те нямат за какво да се тревожат, тъй като вдъхновението за Liber Samekh е необходимост за поставянето на правилното настроение за албума и историята му. Трябва също и да бъде споменато, че тъй наречения "сатанизъм" не включва каквото и да е проповядване на дявола – та даже истинските сатанисти не вярват в Сатаната! – а повече в начин на живот, в който човешкото съществуване бива много по-важно от всякакво оспоримо божество. В този ред на мисли, Сатанизма е близък до Будизъм и Таоизъм.

Какво ни казва тази въвеждаща песен за историята около Седмият син?

" The Bornless One " (този неродил се) e очевидно Дявола, познат като "падналият ангел" или както е упоменато в песента, Луцифер. Много интересен е факта, че името Луцифер означава "Носител на светлината" и е Християнския еквивалент на Древногръдския Прометей, злочестия титан, който прави гршката да дари огъня на хората, точно както Луцифер им дарява знание. И двамата биват тежко наказани от своя съответен Господ, който предпочита да царува над овце вместо независимите свободомислещи индивиди в които те се били превърнали с помощта на Луцифер/Прометей.

The Scarlet Whore (Алената блудница) спомената в песента е също и божество в пантенона на Crowley . Тя е Вавалон, алената жена на ' Liber AL vel Legis ' и също така курвата на Вавилон, както е упомената в книгата на откровението( Book of Revelations ). Въпреки, че не е ясно защо тя се появява в съдържанието на тази песен, тя трябва да представлява идеалният образ и пример за всички възможни преживявания на похотта и страстта във всичките им измерения включително и на тялото. Тя винаги дава и никога не взима от никой нищо и да бъдеш с нея, според Crowley , е един вид самолюбие. Тя е символ на свободният израз на сексуалната, духовната и всеобщата природа съдържаща се във всеки от нас и яздейки Звяра (леле...), тя изобразява обединението на "Истинската воля" на всеки човек. Вавалон не е свързана с проповядване на дявола, но знанието за земните удоволствия и "Истинската воля" на звяра са символични за самоосъзнаването чрез преследване на индивидуални интереси и страсти, както и за приемането на разглезването в природата на всеки човек. Тя е и символа на овластяването на жените в частност, но също така и за индивиди и от двата пола. Символизма на Вавалон и Звяра са използвани от Crowley в неговото учение на Телема( Thelema ), защото индивидуалистичните ценности, на които те са се уповавали са били напълно противоположни на традиционните християнски учения на саможертвата и службата към други. Crowley е искал да противопостави идеята за приемането на трудностите и ограниченията на живота като последствия на т.нар. "първороден грях" и следователно е взел становище като "антихрист" в стария смисъл на думата. Според принципите, които Вавалон изобразява, хората трябва да се борят и да преодоляват – вместо просто като овце да приемат трудностите и препятствията на живота. Те трябва да присвоят рационалното чувство за самосъхранение вместо безкористния алтуризъм като етническа аксиома и над всичко – да бъдат честни спрямо самите те. Алтуризъмът на седмия син ще бъде и неговият край, както ще видим по-нататък в историята. Може би той е трябвало да избере пътят на Вавалон вместо да се опитва да спаси тези които не са искали да бъдат спасени.

Въпреки, че той е бил много плодовит писател, Aleister Crowley е написал само няколко романа. Moonchild (написан през 1917г. и публикуван в 1929г.) е един от тях и най-вероятно най-известният. Историята е, разбира се, за безкрайната битка между доброто и злото. Млада девойка е въвлечена в конфликт между двама мъже и й се налага да избира между тях. В своята книга, Crowley дава детайлно описание на методите и теориите на т.нар. модерни Магикални практики, подмятайки че Магиката е научна реалност и че тя наистина работи. Личността на автора се разкрива в героите на добрите магически майстори.

Още нещо интересно, издателя на Crowley е била "Т he Mandrake Press ", основана в Лондон. В припева на песента се споменава че можем "да чуем как мандрагората крещи" ( hear the Mandrake scream ) . В старите традиции мандрагората винаги е била приемана за растение със спецални способности. Тази суеверност се базира на разклонената форма на корена му, която наподобява човешко тяло. Според поверието, то расте под бесилки, като се предполага че земята е напоена със семето на обесените мъже(физиологичен факт е, че прекършването на врата води до еякулация). За някои ритуали се е мислело за необходимост да бъде изваден корена от земята и е било препоръчано да се слага восък в ушите преди това, тъй като мандрагората се е шчитало, че трябвало да пищи когато бива откъсната, причинявайки глухота или дори смърт. Този корен бил използван за неуязвимост, за намиране на съкровища и като магия за зачеване. Подготвен по правилния начин, той е можело да се използва и като афродизиак. В днешни дни се знае, че алкалоидите съдържани в този корен(един от тях, който е атропин) са доста потентни и строго се съветва да не бъдат използвани в случаи на слабо сърце или бременност. Историята на седмият син е явно средновековна, следователно е и много вероятно майката да е била третирана с мандрагорски корен по време на бременността й. С какво ли е помогнало това на нероденото дете?

Много други религиозни или митологични връзки могат да бъдат намерени в песента. Майката на седмия син е очевидно разтревожена, че би могла да роди някакво чудовище, но Луцифер й напомня за проклятието, което според християнски мит, очаква тези които извършат самоубийство. Възможно ли е падналият ангел да бъде бащата на това дете? Той все пак също е седми син и един от любимците на Господ преди да стане алчен и да бъде прогонен от Рая. Въпреки това, следващите няколко песни изглежда ни разказват за злочестията на истинския баща, който също има някакви свръхестествени способности, но не толкова силни колкото седмият син развива.

Като обобщение на първата глава от историята, на нас биват представени родителите на Седмият син на седмия син, с майката в очакване, която бива центъра на внимание на Луцифер, докато Габриел(архангела прогонил Луцифер) спи, оставяйки своите ангели да се борят за душата на бебето. Това дете изглежда е прокълнато още преди дори да е родено...