Рождено име: Paul Bruce Dickinson
Роден на 07.08.1958 в Worksop, Nottinghamshire, England
Професии: Музикант, DJ и пилот
Инструменти: Вокали, китара, бас, барабани,клавирни
Години дейност: 1976-понастоящем
Лейбъл(и): EMI , Phantom
Участва в: Iron Maiden, Samson

Paul Bruce Dickinson (роден на 7.08.1958, Worksop , Nottinghamshire , England ) е Британски въздушен пилот, певец и текстописец, най-популярен като вокалистът на хеви метъл групата Iron Maiden .Според All Music Guide , Dickinson е "най-аплодираният и лесно разпознаван вокалист, излязъл от движението на Новата Вълна на Британския хеви метъл в началото на 80-те"

Преди Iron Maiden е певец на стилово сходната група Samson от 1979, докато 2 години по-късно се присъединява към Iron Maiden . В Samson и предишните си групи се подвизава под името “ Bruce Bruce ”. Дебютният му запис с Iron Maiden е “The Number of the beast ” през 1982. По време на предишните години, той участва в Styx (1976 ) (да не се бърка с американската група със същото име), след това пее в Speed (1977-1978). Когато Speed се разделят, той се присъединява към Shouts , където е до лятото на 1979 .

Dickinson напуска Iron Maiden през 1993 за да се занимава със солова кариера и е заместен от Blaze Bayley , който преди това е вокалист на пънк-метъл групата Wolfsbane .

Соловата кариера на Dickinson обхваща от алтърнатив рок звученето от Skunkworks от 1996 до изцяло метъл звученето на Accident of birth . Смята се, че по този начин Dickinson освобождава артистичната енергия, която чувства потисната в Iron Maiden и строго определената й прогресив метъл насоченост , която, според него, не може да даде отражение на емоциите му, така както в текста на песента “ Tears of the dragon ”. След като издава два традиционни хеви метъл албума с бившия китарист на Iron Maiden Adrian Smith (които доказано са по-сходни със стила от епично-звучащите Iron Maiden ), Dickinson се връща в бандата през 1999 заедно със Смит. И двамата са в групата понастоящем.

Paul Bruce Dickinson е роден в малкия миньорски град Workshop , Nottinghamshire. Майка му работела на непълен работен ден в магазин за обувки, а баща му бил механик в армията. Раждането на Dickinson ускорило сватбата на младата двойка. Първоначално той е отглеждан от баба си и дядо си. Дядо му е бил работник на въглищния фронт в местната каменовъглена мина, а баба му-домакиня.

Малко преди Dickinson да започне училище родителите му се местят от Workshop в Sheffield , най-близкия по-голям град, където имат по-голяма възможност да си намерят работа. Първото училище на Dickinson е основното училище Manton . От този период той си спомня: "Израснах в среда , в която разбрах, че светът няма да е благосклонен към мен. Нямах много близки приятели, защото често се местехме.Смятам, че донякъде това е причината, поради която израснах,чувствайки се като аутсайдер. Не съм прекарал нещастно детство, но най-малкото, то беше необичайно.”

Първият музикален опит на Dickinson е танцуване пред баба му и дядо му на “Туиста” на Chubby Checker .Първият музикален запис, който той си спомня, че е притежавал, е сингъла на Beatles “ She loves you ”, след като е накарал дядо си да му го купи: “Бях само на 4 или 5 години, но наистина заобичах тази сцена, The Beatles and Gerry & The Pacemakers …забелязах, че имат Б-страни и те ми харесаха дори повече от А-страните.Това беше моментът, в който за пръв път забелязах разликата между “хубава” и “лоша” музика.” Той е на мнение, че именно това е моментът, от който започнал да мисли като музикант.

Когато е на 6 години, той се мести при родителите си в Sheffield , където те вече имат къща и постоянна работа. Доста трудно успява да се приспособи към средата.В свободното си време се опитвал да свири на акустичната китара на родителите си, но му излизали мазоли по пръстите. Когато се мести в Sheffield се налага да смени училището си. Изпратен е в Manor Top , което обаче не му харесало. След 6 месеца родителите му решили да го преместят в малко частно училище, наречено Sharrow Vale Junior . Те си изкарвали прехраната продавайки имоти.Голяма част от детството на Dickinson минава по строежите. Родителите му, вече започнали да печелят добре, купуват пансион, където баща му разпродава коли втора употреба на двора.

Това им дава възможност да дадат на 13-годишния Dickinson образование в пансион и те избират Oundle , частно училище (за момчета) в Northamptonshire . Дикинсън бил щастлив далеч от дома си: “Не харесвах особено да прекарвам времето си с родителите си, така че това беше възможност да се измъкна.Мисля, че е така, защото реално не съм се привързал към тях като много много малък.” Редовно по-големи момчета от пансиона( Sindey house ) тормозели Дикинсън и го биели . Интересите му са били военно-ориентирани.Той съучредява общност на училищните военни игри и упражнения и се издига до висока позиция като юнкер в Combined Cadet Force .

На 15 се присъединява към училищната драматургична група.

“Бях на 13 когато за пръв път чух албума на Deep Purple “ In Rock ” и той просто ме отнесе! Минавайки покрай някаква стая го чух отвътре, влязох и казах :Уау, какво е това?!Хората вътре ме погледнаха с презрение и казаха : “ Това е “ Child in Time ” на Deep Purple . Нищо ли не си чувал?” “Но аз бях твърде изумен, че да ми пука. Първият албум, който съм си купил е именно In Rock на Deep Purple , целият страшно изтъркан, но беше страхотен!”

Dickinson печели тъпани от часовете кабинета по музика и се упражнява на тях.Сега си припомня как се е опитвал да научи “ Let it be ”. “От училищния хор ме окуражаваха да пея и винаги съм знаел, че мога, веднъж някой от хора ми каза: “Ти имаш страхотен глас”.

По-късно Dickinson е изгонен от О undle , защото уринира върху обяда на директора. Neal Ashford , другият участник в това, е изключен временно, до края на срока, поради твърдението си, че идеята е била на Пол.След като се завръща вкъщи в Sheffield през 1976 год., той се записва в местното Католическо средно училище.Лятото на 1976 той се присъединява към първата си група , преди това той дочува без да иска други две момчета да говорят за групата си и че си търсят вокалист . Dickinson предлага да се заеме с вокалните им партии. Те репетират в гаража на бащата на барабаниста и групата силно се впечатлява от пеенето на Dickinson .В този момент той решава да си купи първия микрофон.Първото им изпълнение на бандата на Dickinson е в едно място за срещи, наречено " Broad Fall Tavern " в Sheffield . Отначало с името “ Paradox ”, по предложение на Dickinson групата се прекръстила на “ Styx ” без да знаят, че вече има американска група с това име. Прочуват се и излизат в заглавията на вестниците когато един стоманолеяр се събужда благодарение на тяхното изпълнение. За инцидента се свидетелства: “Той уцели китариста и бутна барабаните от сцената.” Скоро след инцидента групата се разпада.

Университет

След като напуска училище, Дикинсън не е наясно с какво иска да се занимава.Присъединява се към Териториалната армия за 6 месеца и няма добри спомени от този период. Тъй като дейността в армията не била това, с което искал да се занимава, той кандидатствал в университет. С минималния нужен успех влязъл да учи история в колeжа Queen Mary в покрайнините на Източен Лондон . Родителите му предпочитали той да е в армията, но той искал първо да има образование. “Това беше нещото, което искаха да чуят и с това се покривах. В момента, в който влязох там започнах да си търся банди с които да свиря.”

В колежа Dickinson се включва в Комисията по развлечения. “Един ден ще си роуди на The Jam , на следващия ще нагласяш проспекта на Stonehenge за Hawkwind или каквото и да е.” През 1977 Дикинсън се запознава с човек на име Пол “ Noddy ” White , който свири на много инструменти и разполага с високоговорители и друго оборудване.Тогава Dickinson му предлага да си направят група заедно.В последствие тази група се превръща в Speed , описвана от Dickinson като смесица между Judas Priest и The Stranglers с хамондов орган. Dickinson си спомня: “Името Speed не е било свързано по никакъв начин с вземане на наркотици, просто искахме да свирим изключително бързо.Подобно на спийд метъла, само че десет години по-рано.” Там Dickinson е вокалист и от време на време свири китарни партии. “Накарах Noddy да ми дава уроци по китара и започнах веднага да измислям някакви материали за групата. Когато той ми показа три акорда пишех песни от тях.”

Speed не съществува за дълго, но окуражава Dickinson да продължи работата си като музикант . Веднъж попада на обява в Melody maker , която гласи: “Търси се певец за запис” . Тъй като допреди това той никога не е бил в звукозаписно студио, веднага отговаря на обявата . На касетка той записва как “реве, вие, крещи и издава всякакви други звуци” и там слага една бележка, на която пише: “Между другото, ако мислите, че това са глупости, има записи на John Cleese на другата страна, които може да ви се сторят забавни.” Записът му е харесан и Dickinson е извикан в студиото. И това е началото на групата Shout , сформирана от братята Phill и Doug Siviter . Те са смаяни от певческите умения на Дикинсън и започват да говорят за музиката, която им харесва. “Аз започнах да изброявам любимците си- Ian Gillan , Ian Anderson , Arthur Brown , и Доуг възкликна:Ето това е! Шибаният Arthur Brown , човече!Гласът ти от време на време е същински двойник на гласа на Arthur Brown ! Просто трябва да си направим група!” Този човек има студио и иска да си сформира група с мен! Естествено, че казах “Да”!”

Песента “ Dracula ” от този период може да се чуе в “ Best of Bruce Dickinson ” като заключително парче на втори диск. Това е първият запис на Bruce като цяло.

С “ Shout ” Dickinson редовно свири в заведения. Една вечер, той изведнъж прекъсва изпълнението по средата на песента и започва да интервюира човек от публиката, присмивайки му се, че не обръща достатъчно внимание на изпълнението. Реакцията на публиката е толкова хубава, че той започва всяка вечер да го прави докато го превръща в редовен номер. “В един момент всеки от публиката внимаваше, за да не е следващия, с когото ще се подиграя. Първия път когато го направих, съдържателят на заведението реагира с репликата: “Браво, страхотно шоу, приятели! Ще се видим следващата седмица.” И затова започнахме общо-взето да го включваме към изпълнението си. И от този момент нататък започнах да се чувствам не само като певец, но и като фронтмен.”

Следващата стъпка в кариерата на Dickinson е в кръчма, наречена Prince of Wales в Gravesend, Kent , където Shots редовно се изявяват. Една нощ, Barry Graham (“ Thunderstick ”) и Paul Samson посещават заведението. Thunderstick , който е с ежедневно облекло, се запленява от таланта и изявата на Dickinson .” Той изглеждаше малко странно и затова избрах него от публиката да му поговоря.” Безспорно впечатлени от изявата на Dickinson , Thunderstick и Samson говорят с Shouts след изпълнението. Няколко седмици по-късно Samson му се обажда и го пита дали проявява желание да се присъедини към неговата група, Samson . Dickinson е заинтригуван, тъй като иска да има по-големи изяви в Лондон, а и Shouts вече са се превърнали в комедийна група, шоуто е взело превес над музиката.

Samson

Сформирана от китариста Paul Samson през 1977 г., бандата вече се е утвърдила с дебюта си - “Survivors”, издаден самостоятелно. Групата прави интензивни турнета из Англия. Dickinson минава последните си изпити и непосредствено след това започва да репетира с тях в Wood Wharf Studios в Greenwich .
Тъй като той не е сигурен какво може да очаква от такава професионална рок група, той решава да направи нужното, за да се представи възможно най-добре. “Всъщност, първите ми репетиции със Samson на практика поставят основите на престоя ми в тази група. Напуснах приятелката си, с която бях три години. Казах й, че сигурно ще се превърна в голям задник. Честно казано си мислех, че Samson щеше да е моята работа.
Смятах, че хората, които се занимават с рокендрол са страхотни музиканти и беше голям шок да разбера, че всъщност не е така, че те дори не се стремят към такова нещо. Някои от тези музиканти може би, но такива като Samson като че ли се страхуваха от идеята да са истински музиканти, те искаха просто да пийнат хубаво, да покуфеят, после да се дрогират, и ми беше доста трудно да се обвържа с този начин на живот.
Помислих си, “Трябва да има начин да работя с тези хора и да правя стойностна музика. Но приех начина им на забавление и реших да разбера какво толкова има в това да се дрогираш и да куфееш”.
Той по-рано пуши и даже опитва наркотици в колежа. А в Samson това се превръща  по-скоро в навик. “Осъзнах, че в тази атмосфера, ако си адекватен, всъщност не можеш да комуникираш с тези хора. Беше невъзможно. И реших, че в крайна сметка без да пуша джойнт, не мога да се разбера с тези хора и не мога да направя нищо. Общо-взето така вървяха нещата там. Предадох се пред това, мислех си, че именно това е част от цената, която трябва да платиш, за да се занимаваш с тази музика. И честно казано, мислех, че абсолютно всичко, което правех тогава е стъпка към постигането на голямата ми цел, а именно да бъда рокендрол певец”. Това е времето, което Брус описва като “химическо затъмняване”.
По време на първите репетиции те пишат песните, за които е замислено да бъдат записани и включени в първия албум, наречен “Head on”. “Имах доста несистематизирани идеи в главата, както и останалите, и просто трябваше да съберем парченцата и да ги направим на песни, които в последствие се включват в сетлиста на предстоящото турне за албума “Survivors”. Това е доста голяма стъпка напред за Dickinson , защото за пръв път той е на турне рамо до рамо с Randy California и неговия “герой” Ian Gillan . Докато участва в Samson той е наричан “ Bruce Bruce ”( което идва от скеча на Monty Python за Австралийските философи), име, което му е наложено от мениджмънта, заради когото Samson имат проблеми, държащи се на неизгодната организация на турнетата. Именно тя води до съдебни дела, след които бандата остава лишена от възможността да прави концерти и съответно да й бъде плащано. През 1981 г. се отказват от ,мениджъра си и впоследствие тяхната музикална компания банкрутира. Брус признава: “Да, наистина правихме всички възможни грешки, които могат да се допуснат в даден бизнес”.
Отчаян от факта, че не стига до никъде с групата си, Dickinson се свързва с китариста Стюард Смит с идеята да сформират друга група заедно. Те имат няколко репетиции и създават няколко материала, но Samson решава, че най-доброто за него е да се придържа към тях.** По време на турнето “Shock tactics”, Thunderstick напуска групата и е заместен от Mel Gaynor - фънк/рок барабанист, който за много кратко време е член на групата и след като я напуска, отива в Simple Minds . “Замествайки Thunderstick с този невероятен барабанист Mel, вече я няма тръпката. Когато той свиреше, свиреше перфектно. Всичко беше на място, нямаше грешки. Това ме отегчаваше. На сцената имах време да си мисля за списъка ми за покупки, хаха, и това не ми харесваше. ”
Последното изпълнение на живо с бандата (му) е на Reading Festival пред 1981 г. - концерт, който е увековечен от BBC и впоследствие е издаден албумът "Live at Reading 81”.

IRON MAIDEN

Приет в Iron Maiden, Дикинсън прекарва седмица в репетиции с групата и записват демо. Това време го убеждава, че именно Iron Maiden е групата за него. “Когато за пръв път чух групата, се почувствах по същия начин, както след като чух Deep Purple In Rock. Те просто минаха като локомотив през мен, оставиха ме безмълвен, а рядко можеше група така да ме отнесе”. Dickinson разбира, че работата в Maiden е много стриктна и там има ред. Докато Samson се шляят безцелно, в Maiden има ясна идея. Стана ми ясно, че освен поставените цели, Maiden имаха и срокове, за които да ги постигат, някак си работеха по разписание. “Ще пишеш песни 6 седмици, ще записваш 3 месеца, ще репетираш 2 месеца, ще правиш турнета 8 месеца.” Така беше организирано всичко и тази подреденост се вписваше с цялата концепция на групата.”
След няколко концерта, чрез които той да свикне с ритъма на бандата, те започват работа по новия албум. Това е първият албум с изцяло нови песни. Предишните са били свирени на практика с години преди издаването албумите, с някои изключения от „Killers”. Албумът “The Number of the Beast” е направен за 5 седмици. “Може да се каже, че имах голям морален принос за определени песни - например за 'Children of the Damned', 'Run to the Hills' и 'The Prisoner'. Това са песните, в които имам най-голям морален принос”, което ще рече принос, еднакъв с този на останалите членове.
“Run to the hills” има огромен успех във Великобритания, изкачвайки се на 7-мо място в UK класациите и последвалото турне е най-успешното на групата до ден днешен. По време на “Beast” турнето, Dickinson вече уляга като фронтмен и следващите два албума показват изключителната креативност на групата. Smith и Dickinson имат главна заслуга за половината от песните в албумите, творческият монопол на Harris се изгубва за сметка на другите. “Не беше лесно, карахме се, даже понякога вдигахме врява до небето, но смятам, че създадохме страхотна музика”.
На “Powerslave” турнето Dickinson се окичва с перната маска, вероятно вдъхновена от египетската култура, вдъхновила създаването  на заглавната песен. Това е опит да внесе театралност на сцената. В аспекта на продажби и популярност групата се изкачва нагоре. Турнето продължава около година като непрестанно се добавят нови дати. Имаше периоди, в които Harris казваше: “Ако прибавят още една дата в това турне, си тръгваме по домовете”. Мислех си да изоставя всичко и че ако продължавам така няма да се чувствам добре, някак си в плен от цялата тази работа, и съответно няма смисъл да продължавам с концертите”.
След шестмесечна почивка, по време на която Dickinson се отдава напълно на любимия си спорт - фехтовка, Maiden започват работа по нов албум. “Когато пишех материали за албума, измежду наистина тежките рифове ми се щеше да вкарам нещо по-различно - партии за гайди, народна музика, подобно на Jethro Tull . Въпреки че “ Somewhere in Time ” малко променя линията на действие на групата, въвеждайки клавири и саунд, по-ориентиран към прогресив рока, Dickinson не е доволен от резултата, а и няма признание за заслуги. По време на турнето той започва да пише това, което в последствие ще бъде неговият пръв издаден роман - “The Adventures of Lord Iffy Boatrace”. “Измислянето му беше лесна работа. Направих го от няколко лудешки диалога, подобни на тези в Sherlock Holmes, Biggles and Penthouse, вдъхновен от тях измислих сюжета им и така се появиха.” Тази книжка излиза през 1990 г. и благодарение на голямата фенска маса на Maiden тя се продава в 40 000 копия. Големите продажби водят до издаването на продължение, наречено “ The Missionary Position”, което излиза през 1992 г.
Когато турнето “Somewhere in Time” приключва, Iron Maiden работят по следващия албум, който също е неизследвана територия, бидейки концептуален. Още преди това Harris написва песента “The Clairvoyant”, Dickinson харесва идеята и бандата решава да направи албум с концепция, която се базира на историята на героя с качества на ясновидец. Когато записът е завършен през Декември 1987 г., Dickinson се премества в Bonn, където се намира в близост до немския център за тренировки по фехтовка. В края на 80-те той е на върха на славата си и се класира на 7-мо място в турнира по фехтовка във Великобритания, а Hemel Hempstead Fencing Club - неговият отбор, е представител на Великобритания на Световното първенство през 1989 г.
След турнето на “Seventh Son of a Seventh Son”, чиято кулминация е изпълнението на Donington festival пред 107 000 души, групата решава да си вземе едногодишна почивка, която е съпроводена със слухове за разпадането й, тъй като някои от членовете й се занимават със солови проекти. През 1989 г. Zomba търсят човек, който да участва в песен към филма Nightmare on Elm Street Part 5 и Dickinson e повикан за участие. Той е щастлив да се възползва от тази възможност и моментално звъни на своя стар приятел Janick Gers . В рамките на 3 минути, след като се виждат, те вече са готови с "Bring Your Daughter to the Slaughter" и могат да влязат в студиото, за да я запишат.
С помощта на познатите си музиканти – Andy Carr на бас, Fabio del Rio зад барабаните и Gers на китарата, Dickinson създава материал, доста различен от работата му в Iron Maiden и албумът е замислен и записан за 2 седмици. Dickinson смята този албум за продължение на Shock Tactics на Samsoп .
По това време Dickinson взима участие в ТВ сериала Paradise Club в ролята на рок китарист, който иска да се отърве от диктаторската си звукозаписна компания. В някои епизоди той записва няколко кавър версии на рок песни и соловата "Ballad of Mutt", в която той свири сам на акустична китара.
Албумът “Tattooed Millionaire” излиза през месец май 1990 година. До този момент Gers вече е на мястото на Adrian Smith и Maiden започват малко клубно турне, с което да представят новия китарист. С Gers в групата се усеща наплив от енергия и ентусиазъм. Dickinson казва: “Групата имаше няколко пътя пред себе, по които можеше да тръгне, но се оказа, че избраният път „No prayer for the Dying” беше голяма крачка назад, поне по мое мнение”.
Когато идва моментът да се издаде албумът, Dickinson не е доволен, защото според него “демотата на Dream Theater звучат по-добре от No Prayer”. Трябвало крайният звук много да се подобри. В този момент Harris си има собствено студио и е твърдо решен предстоящият албум „Fear of the Dark” да бъде записан там. “Смятам, че това е първият албум, в който се целеше възвръщане към миналото. И като цяло сякаш гледахме към миналото, искахме да го възродим, докато другите групи гледаха напред.”
Dickinson винаги се е възприемал като нещо повече от просто певец - бидейки добър фехтовач, написвайки 2 романа, участвайки в сериал и бидейки поканен на много мероприятия като DJ. Американската компания, с която той се занимава – Sony, го приканва да направи още един солов албум. Той стига до извода, че това ще е една своеобразна “почивка” за него. Турнето към Fear of the Dark е разделено на две части и между тях Dickinson се възползва да влезе в студио и записва втория си солов албум с членовете на групата Skin, като отново Chris Tsangarides се грижи за техническото ръководство. Мениджърът Rod Smallwood набляга на това, че след като не кой да е, а Dickinson записва солов албум, той задължително трябва да е качествен албум. Dickinson го записва изцяло на основата на нормалния, средностатистическия хеви метъл. “Разбрах, че просто се движа по течението и че соловата ми работа много се припокрива с работата в Iron Maiden .”

Солова кариера :

Неговата кариера извън Iron Maiden практически започва с “Bring Your Daughter to the Slaughter”, която се появява в саундтрака на A Nightmare on Elm Street 5: The Dream Child и на втория диск от албума „The Best of Bruce Dickinson”. Различна версия на песента е записана от Iron Maiden в албума „No Prayer for the Dying”. Оригиналната такава му дава една хубава основа за цял солов студиен албум. Заедно с приятеля си Janick Gers , който в последствие ще се окаже член на Iron Maiden , той за две седмици записва „Tattooed Millionaire”. Резултатът е албум в границите на поп-рок звученето, с текстове, коренно различни от тези на Iron Maiden – сексуално ориентираните инсинуации в “Dive, dive, dive!” нямат никаква пресечна точка с вторите. Възможно е някои от идеите да са заимствани от материала в „Somewhere in Time”, където Dickinson експериментира с идеите си. Те обаче не са приети от Harris, което води до липсата на участие на Dickinson в писането на песните.
Преди издаването на „Balls to Picasso”, Dickinson напуска Iron Maiden и прави опити да се сработи с различни музиканти - първо с Myke Gray от групата Skin, по-късно с продуцента Keith Olsen, с когото повечето измислен материал в последствие е поместен в B-sides, а една от песните - “No Way Out ... Continued” -  в колекцията “The Best of Bruce Dickinson”. Dickinson не е доволен с по-голямата част от материала.Спасението идва, когато се появява китариста на Tribe of Gypsies - Roy Z. Той се съгласява да работи с Dickinson и да го подобри, заменяйки всички песни в албума, освен “Tears of the Dragon” с нов материал. Албумът “Balls to Picasso” е записан с Tribe of Gypsies и звучи много по-зряло от “Tattooed Millionaire” с изключително добре обработените песни, подплатени от мелодичната китара на Roy Z .
Групата заминава на турне, оставяйки Dickinson да търси нови музиканти, с които да се сработи. Негов нов творчески партньор става Alex Dickson и след турнето с материала до тогава (документиран в Alive in Studio A), той и останалите музиканти в групата му се захващат със Skunkworks. Първоначалната идея е така да се казва и самата група, но звукозаписната компания настоява името на продукта да е Dickinson. Той оприличава ситуацията с David Bowie и опита му с името Tin Machine, който също се оказва безрезултатен.
Съществуването на Skunkworks е прекратено след приключването на турнето поради музикални различия (Dickinson искал другия албум да е по-метъл) и след период на неактивност Dickinson се събира отново с Roy Z за да запишат „Accident Of Birth”. Adrian Smith е поканен да участва в записването на целия албум и турнето към него. Албумът отбелязва завръщането на Bruce в хеви метъла. Всъщност звученето на албума е дори по-тежко от Iron Maiden и е по-малко прогресив ориентиран. „Accident of birth” бил обречен на успех, а се готвел и негов наследник. Резултатът бил „The Chemical Wedding”. Той е полуконцептуален албум, базиран на алхимията и писанията на William Blake. Албумът доказал, че е още по успешен от предшественика си съдържайки зашеметяващи се текстове и мощни песни. „Scream For Me Brazil” е албум записан на живо по време на The Chemical Wedding Tour и включва песни от последните два албума и две от „Balls To Picasso”.
Албумът „The Best of Bruce Dickinson” с две нови парчета на Roy Z и лимитирано издание с бонус диск с редки парчета излиза през 2001 г. Bruce казва че е искал да запише нов албум, но е бил зает с вокалиста на Judas Priest – Rob Halford и възможността за това била пропусната. „Tyranny of Souls” e последният издаден албум -  през Май 2005 г. Работата по него била разделена между Roy и Bruce. Повечето музика е била написана от Roy който пращал рифовете на Bruce, за да пише текстове а също и някои мелодии, докато бил на турне с Maiden. С излизането на „Tyranny Of Souls” каталогът от дискове на Bruce бил преиздаден с бонус дискове за всеки албум с изключение на „Chemical Wedding” и с двата Live албума които били комплектовани в комплект от 3 диска.

Колекция от 3 DVD диска била издадена кръстена просто Anthology е издадена през Юни 2006 и съдържа 3 концерта от кариерата му  плюс промо клипове и видео материали от дните му със Samson .

Завръщане в Maiden

Заедно с Adrian Smith, Bruce се завръща в редиците на Iron Maiden. Като шесторка (Janick Gers също остава в групата) групата провежда малко турне, след което записват албума „Brave New World”, който е първия с Bruce след 1993 г. Турнето Brave New World Tour приключва с невероятно участие на фестивала в Рио което е заснето на DVD.

Сегашен живот

Интересите на Dickinson включват литература, писане, фехтовка (също така продава екипировка за фехтовка с марката The Duellist ), тренировъчна технология и пилотиране на Боинг 757 за чартърната британска авиолиния Astraeus където е назначен като помощник-капитан. Той е обучаван да пилотира от капитана на British Airwais – Phill Dales .
На 12 Февруари 2007 на Dickinson му е позволено да пилотира полета на футболния отбор на Glasgow Rangers до Израел, за да играят за купата на UEFA с Hapoel Tel Aviv. Dickinson поискал да пилотира веднага щом разбрал, че компанията Astraeus има договор за това.
Понякога го наричат „Конан Библиотекарят” заради герои от филма „Weird Al ” [Странният Ал] и е известен и с прякора „Air Raid Siren” [сирена за въздушно нападение]. Той е също така и доказан китарист и барабанист. Учил е история в колежа Queen Mary. Университета w London ** и е бил активен в студентската политика като член на консервативната партия, въпреки че е известно, че подкрепя ново-лебъристите в последно време описвайки консерваторите като „опасни”.

Dickinson в момента води петъчната рок вечер по радио BBC. Наскоро води и предаването „Masters Of Rock” по Radio 2. Bruce се появява и като телевизионен водещ в историческо предаване за авиацията. Предаването се е казва „Flying Heavy Metal” и е излъчвано по Discovery Channel. Също се е появявал като гост в други предавания на Discovery Channel където е показвал ентусиазма си към влакове. Последното предаване в което е участвал е предаване за спонтанно запалване по SKY 1 наречено “Отвъд Спонтанните Човешки запалвания със Bruce Dickinson.” В това предаване той изследва този феномен с помощта на експерти и прави експерименти за да установи евентуалната причина водеща до това.

Любопитни факти

Дискография

Speed
* Man In The Street (1980)

Samson
* Survivors(1979)
* Head On (1980)
* Shock Tactics (1981)
* Live at Reading 1981 (1990)

Iron Maiden
* The Number of the Beast (1982)
* Piece of Mind (1983)
* Powerslave (1984)
* Live After Death (Live, 1985)
* Somewhere in Time (1986)
* Seventh Son of a Seventh Son (1988)
* No Prayer for the Dying (1990)
* Fear of the Dark (1992)
* A Real Live One (Live, 1993)
* A Real Dead One (Live, 1993)
* Live at Donington (Live, 1993)
* Brave New World (2000)
* Rock in Rio (Live, 2002)
* Dance of Death (2003)
* Death on the Road (Live, 2005)
* A Matter of Life and Death (2006)
* Flight 666 (Live, 2009)
* The Final Frontier  (2010)

Bruce Dickinson
* Tattooed Millionaire (1990)
* Balls to Picasso (1994)
* Alive in Studio A (1995)
* Skunkworks (1996)
* Accident of Birth (1997)
* The Chemical Wedding (1998)
* Scream for Me Brazil (1999)
* The Best of Bruce Dickinson (2001)
* Tyranny of Souls (2005)

Iron Maiden Videos/DVDs
* Video Pieces (1983)
* Behind the Iron Curtain (1985)
* Live After Death (1985)
* 12 Wasted Years (1987)
* Maiden England (1989)
* Up the Irons - The First Ten Years (1990)
* From There to Eternity (1992)
* Donington Live 1992 (1993)
* Raising Hell (1994)
* Classic Albums: The Number Of The Beast (2001)
* Rock in Rio (2002)
* Visions of the Beast (2003)
* The Early Days (2004)
* Death on the Road (2005)
* Flight 666 (2009)

Bruce Dickinson Videos/DVDs
* Dive! Dive! Live! (1991)
* Skunkworks Live Video (1997)
* Anthology (2006)

Превод: Десислава Захариева (Braindead) Никола Петрас (Dragontear)