Интервю с Марк Уилкинсон
Интервюиращ LAZ
Източник: Iron Maiden FC Magazine100
Превод: Любомир Балиев

Срещам се с Марк в местната кръчма на по халба бира, за да получа информация за това как той се превръща в създателя на артуърка на „The Book Of Souls". Един наистина готин човек с талантлив потенциал.

Марк, ти и аз сме на почти една и съща възраст, израствайки в ерата на фентъзи кориците на албуми в края на шейсетте/ ранните седемдесет. С твоя художнически опит зад гърба ти и желанието ти да навлезеш в света на дизайна на албуми, за теб изглежда като сбъдната мечта да бъдеш поканен да работиш за Iron Maiden, Marillion, judas Priest, The Darkness and Bon Jovi и това са само някои от групите които можем да споменем.

Да, абсолютно! Това беше всичко, с което исках да се занимавам след като завърших колежа по художествени изкуства, но така и не вярвах че подобна възможност ще се открие все някога. Когато завърших колежа пънк-рокът по това време беше наистина много популярен и за нещастие изглеждаше, че моя стил на работа бе прекалено странен за текущите тенденции. Така че аз работих три- четири години основно върху фентъзи и хорър комикси и списания. Но през цялото това време винаги се оглеждах за каквато и да е възможност да се занимавам с обложки на албуми. Струва ми се, че първата обложка, която рисувах беше на една хеви-метъл компилация наречена „Hot Shower". Идеята беше да нарисувам някакъв тип, облечен в азбестов косюм, свирещ на своя Stratocaster под душа и обгърнат от пламъци. Поръчката беше от някаква звукозаписна компания, луда идея! Така или иначе шансът да работиш с музиканти е рядкост, просто се нуждаеш понякога от късмет. Същото е и с всички онези банди, които са толкова талантливи, колкото и известните групи, но нямат същия шанс да станат прочути. Идеята е че когато се открие възможност трябва да я хванеш с двете си ръце.

Късметът ми се усмихна благодарение на един мой приятел в една кръчмата на Covent Garden (Лондон). Той беше дочул някакъв разговор за една компания "Torchlight", които в момента се оглеждали за нов човек. Така че аз ги издирих в Yellow Pages и им се обадих на следващия ден. Пичът, с когото разговарях каза:"странно че се обаждаш, понеже точно в момента си търсим нов човек, можеш ли да дойдеш веднага? " Аз отговорих: „Разбира се, че мога". Отидох да се срещна с художествения директор, а работата беше по проект за Marillion, просто не можех да повярвам! Тогава за първия сингъл по който работих хората казаха :"о, чудесна работа", а всъщност това не беше кой знае колко по- различно от това което обикновенно рисувах! Затова казвам, че това беше моят щастлив шанс.

Как стана така, че започна да работиш за Maiden?

Дейв Шак- мениджмънт директор на Phantom Management ми се обади към края на миналата година, да ме пита дали мога да нарисувам няколко скици на Еди, които да се използват за новия им албум. Познавам Дейв от няколко години, той винаги е подкрепял работата ми затова аз веднага приех предложението.

Какво друго си рисувал за Maiden?

Първите неща, които направих за групата всъщност не бяха поръчани директно от тях. Бяха възложени от Bravado (компания занимаваща се с тур мърчандайз). Беше за тур постера на"Monsters of Rock" в Донингтън през 1992г. Те ме попитаха дали мога да нарисувам Еди като някакъв крилат образ, който мисля се използваше и на сцената и впоследствие послужи за обложката на лайв-албума няколко години по-късно. Това беше първия Еди който нарисувах и първия път когато срещнах Род. Спомням си точно какво каза той: „Чудесно е, че има художник, който разбира че Еди не е просто някакъв си череп." Това беше важно изказване по по това време. Също така каза, че бихме могли да работим заедно за в бъдеще, на което аз отвънах, че бих бил поласкан. Няколко години по-късно, когато проектът „Wickerman" вече беше факт и когато стана ясно, че Дерек Ригс не прави нещата така, както те биха искали, бях помолен да нахвърля няколко груби скици и илюстрации. Тогава имаше доста спорове относно това дали Еди трябва да е самата статуя- както е героят на Edward Woodwood във филма или или трябва да изобразява главата на статуята. Пробвахме и двете версии и очевидно можете да видите на коя версия се спряхме.

Следващия проект се явяваше „Out Of The Silent Planet", който беше отново доста различен. После бях помолен да измисля дизайн за специалното издание на „Eddie's Archive". Тогава се обсъждаше идеята да се поръча дървена кутия за изданието, а аз предложих тя да е сребърна понеже беше в чест на 25 годишнината. Очевидно беше, че цената би била твърде висока за сребърна кутя, така че в последствие я направихме ламаринена. Оставаше да издирим подходящия производител за нея, което отне известно време.

Обсъждайки работата ти за групата, коя е любимата ти обложка на албум и защо?

Любимата ми е или " Killers", или „A Real Live Dead One". Мисля, че и двете са дело на гений!

Какви инструкции ти бяха дадени за „The Book Of Souls"?

Еди трябваше да кореспондира с маите, да има вуду излъчване. Стив имаше книга за културата на маите и ми бяха дали една- две разпечатки от тази книга да ги разгледам. Също така в рисунките трябваше да има джунгла. Филмът „Apocolypto" се явяваше също отправна точка относно това. Продължаваме с идеята за жертвоприношение към слънцето където трябваше да има сърце. Когато за първи път бях включен в проекта ме помолиха за изображение на Еди който в буквалния смисъл собственоръчно да вади сърцето си от гръдния си кош, което си беше предизвикателство.

Представям си как и Стив и Род са съсредоточени при обмисляето на новото превъплащение на Еди. Как намираш работата си с тях по този важен проект?

Много си прав за това колко са съсредоточени Род беше с мен през цялото време. Тъкмо изглеждаше, че рисунките ще бъдат приети , но винаги с условието за няколко подобрения. За да бъда честен към края вече не бях ограничен от изискването за вуду излъчване и това рисунката да бъде свързвана с маите. Това, което беше по-важно е да създам един наистина необичаен Еди. Един много злобен, мрачен Еди. Образ, който да може да внушава. Ето защо имах намерението да вложа в Еди свой собствен почерк, но не бях сигурен как точно да го направя тъй като за първи път ми възлагаха да нарисувам Еди като цяла фигура. Така, че трябваше да създам нещо съвсем различно по възможност, което си беше доста изнервящо!

Вероятно Еди е най-култовият „нечовешки образ" в музикалния бизнес. Неговата форма и образ се променят с всеки албум. Колко сложно е да изобразиш напълно нов Еди докато в същото време запазиш неговата идентичност като седмия член на Maiden?

Да, беше доста сложно. Доста добре съм запознат с модела на неговото рисуване и историята му и идеите на Дерек Ригс присъстват отчетливо в начина ми на мислене. Всичко, което можех да направя е да сложа това настрани и да не мисля за него. Да вземем Фреди от „Кошмари на Елм стрийт" или съдия Дред- рисувал съм съдия Дред и преди както и стотици художници след оригинала (Carlos Ezquerra), които са вложили собствените си виждания по някакъв начин, това е на което се надявах и аз. Дали постигнах това си виждане или не вие ще трябва да отсъдите LOL!

Какъв способ използва за рисуването на Еди бои, аерограф за рисуване или компютър?

Обикновенно бих започнал с няколко груби скици и после бих ги сканирал на компютър. Преди процедирах с аерограф за рисуване, но сега действам чрез компютърни похвати. По този начин можеш да постигнеш същия ефект , но много по-бързо. Сега е много по-бързо и лесно да прилагаш промени чрез компютъра, нещо което би ти отнело ден работейки с боя. Така че сега нахвърлям първо скиците след което следва оцветяването. Мисля, че първата илюстрация, която изпратих беше черно-бяла скица и някой от офиса на Maiden ми каза че много я харесват и ме попитаха дали случайно не бих могъл да я оцветя и аз казах „да", лъжейки. И я оцветих доста бързо LOL. Мисля си, че заради това получих работата. Крайната версия изглеждаше доста различно понеже в оригиналната версия, която направих Еди имаше коса. Опитах се да си го представя като шаман с типичната за Еди коса, но това изглеждаше дори по-откачено! Род наистина хареса рисунката, но ми каза да се оттърва от косата и белезите. Мисля, че на Род му изглеждаха твърде „маорски". Той искаше повече „вуду" излъчване, затова рисунката беше постоянно еволюиращ процес. Основната идея беше Еди да изпъква с мускулите си по ръцете и да прибавим окървавения му вид. Така че настроих скалата за окървавения ефект на единадесет и започнах оттам LOL!

Има няколко страхотни рисунки включени в артуърка към албума. Изглежда си направил доста проучвания докато постигнеш резултат. Доколко си доволен от крайния резултат? Или винаги когато става въпрос за артуърк си казваш: „ о, бих могъл да направя това или онова по-добре" Аз винаги се чувствам така когато правя видеа на бандата.

Мисля, че денят в който се почувстваш задоволен е денят в който ставаш незаинтересован. Казвал съм го и в предишни интервюта- мисля , че Пикасо го беше казал:"Никога не завършваш картина, просто я напускаш". Винаги човек не е доволен изцяло. Винаги когато погледна „завършена" картина, независимо с какъв способ е нарисувана, първото което си мисля е : „добре ли са докарни цветовете?" Защото често принтерите не осигуряват нужното качество било то за фланелки или цветен печат. Със смесването на четири цвята никога не можеш да постигнеш този наситен червен цвят, който искаш като художник. Това е, което си помислих веднага щом видях артуърка на албума и когато отидох на прослушването на албума рисунките бяха на екрана, докато течаха парчетата и си помислих: „не съм направил това толкова добре", но просто трябва да се отдръпна защото вече дори не ги притежавам. Но винаги ще виждащ по нещо. Няма значение колко пъти хората ще те хвалят за работата ти и ще казват колко е добра тя-за художника никога не е достатъчно добра.

За мен Еди от 'The Book Of Souls' и целият артуърк са ми любими от известно време. По мое мнение си вдигнал летвата високо за следвъщия път!

Брей! Какво да отговоря на това? Ако има следващ път Род винаги ще избере правилния човек за работата- надявам се да бъда аз и наистина това ще бъде голяма чест за мен.

Еди е не само важен за групата, но и за феновете. Феновете на Maiden и в частност на нашия фен-клуб са уникални с това, че всички ние имаме твърдо мнение за музиката и Еди. За някои това представлява целия им живот или религия. Какво е усещането да повлияеш на толкова много хора по един позитивен начин?

Връщайки се към историята на Еди, която както казах ми е добре известна бих казал че това беше една трудна перспектива. Но всичко за което мислих, беше тази аналогия със съдия Дред. Както казах в миналото бях рисувал няколко скици а съществуваха редица добри рисунки от други художници, така че необходимо беше да вложиш своя начен на мислене. И за мен това бе по-важно отколкото да копирам Дерек Ригс или Мелвин Грант. Направих го по моя начин и се надявам феновете да оценят това, което се опитах да направя- да почета Еди, да угодя на феновете и на себе си, защото в противен случай за какво е всичко това?