"If Eternity Should Fail" е откриващата песен от албума The Book of Souls. Тя е първата и до този момент единствена песен на Iron Maiden извирена в drop D настройка (шеста струна –Ми е свалена в Ре). Първоначално песента е била написана за соло албум на Bruce Dickinson, но в последстие намира място в албум на групата.

Демото беше направено, а групата просто копира това, което аз и Roy [Z, дългогодишен сътрудник на Bruce] бяхме записали у тях. Малкото откъсче, изсвирено на синтезатор в началото, е мое дело.

-Bruce Dickinson, интервю за сп. Kerrang!

Изречените думи в края на песента е всъщност началото на историята, която е била замислен за соловия албум на Dickinson и ни представя един от героите – Д-р Некроолис. Аз попитах Steve: „Има ли значение, че това присъства в песента, а до края на албума не се случва нищо свързано с тази история?". А той ми отговори: „Няма никакво значение понеже става въпрос за души, а и звучи страхотно."

- Bruce Dickinson, интервю за Rolling Stone

Dickinson описва, че "If Eternity Should Fail" е относно машина проектирана от злия Д-р Некрополис, кояко краде душите на хората. Началото на песента разкрива отнемане на душа. Споменатата бяла дреха символизира нейната чистота. Вместо да се доверява на науката и да извършва експерименти, д-р Некрополис разговаря с шаман или шут и вижда/чува черното куче (в британския фолклор, под „черно куче" се визира видение често свързващо се със сатаната).

Припевът изразява безпокойство относно бъдещето на душата. Очакването на края на света разкрива религиозното вярване за апокалипсис. Провалът на вечността се отнася до кражбата на душата от Некрополис. Подкрепяйки убеждението в божествено спасение е описано като нищо повече от запътването с пълна скорост към забвение или пасивно очакване за края, ако науката е способна да надвие вечното.

Водещият сингъл на The Book of Souls е придружен с много готин видео клип, в който Eddie препуска през историята на Iron Maiden участвайки в различни видео игри. Текстът е относно пътуване в космоса със скоростта на светлината и попадайки на места, които никой не е достигал до този момент. Има предпрадки в текста към предполагаемия ефект от попадане в черна дупка.

Клипът е продуциран от Llexi Leon, който е създател на комикса „Eternal Descent" и голям фен на Iron Maiden. В интервю за Metal Hammer заявява следното относно идеята за видео-клипа:

Изглеждаше като перфектна комбинация – 40 години метъл изследвани заедно с четири десителетия видео игри. Подхвърлих идеята на Rod Smallwood и момчетата от групата.Всички харесаха концепцията и ме попитаха дали мога да я реализирам. Замислих се, че това все пак са Iron Maiden, така че бях задължен и трябваше да е най-доброто нещо, което някога съм правил. Видеото е изпълнено с препрадки към обложки на Iron Maiden – дали ще са позите на героите в определени моменти или изображения вплетени във фона. В клипа има страшно много детайли, на които да обърнеш внимание.

- Lexi Leon

"The Great Unknown" започва с усещане за спокойна атмосфера, която бързо е разбита от поредица от насилие. На по-късен етап от песента Smith и Harris пишат, че никога няма да е отново спокойно.

В музикално отношение първата строфа започва с тиха инструментална част преди да се замени от по-тежък звук в следващите стихове, отразявайки спокойния, мирен свят, който отстъпва на друг по-насилствен.

В контекста на песента, „Голямото неизвестно" (The Great Unknown) е смъртта. В текста са вплетени редица библейски метафори и алюзии, за да се разкрие как насилието разрушава добродетелите и позволява на смъртта да разцъфне и да сее още повече смърт.

Поривът за убиване първоначално се поражда само у няколко, но желанието за възмездие превръща всички в насилници. По този начин миролюбиво настроените са оставени сами и отделени, дори и един от друг.

"The Red And The Black" е вероятно вдъхновена от едноименния френски романт от 1830 г. Le Rouge et le Noir. В него се разказва за мъж, който се опитва да се изскачи по стълбицата на обществото чрез къртовски труд, но в крайна сметка е предаден от собствените си страсти. Предвид факта, че червено и черно са цветовете на картите за игра, в текста има препрадки и тази тематика.

В интервю за Classic Rock Steve Harris разкрива, че Bruce Dickinson е изпитвал трудности по време на записите на песента.

„Писал съм няколко подобни песни в миналото, които са влудявали Bruce. Аз пиша определен текст и той ми отвръща – „Не мога да изпея това!". Все пак не съм певец и нямам ясна предства колко е трудно да се изпее дадено нещо. По мое мнение, Bruce е превъзходен певец, който може да изпее всичко. Понякога ми се ядосва и с право. Напълно разбирам защо се разстройва, но обикновено в крайна сметка изпълнява нещата както искам като подхожда с разбиране."

- Steve Harris

Песента се отнася до смисъла на живота и колко е кратък той. В текста се разкрива, че тъкмо в момента откриеш за какво си струва да се живее, вече е настъпил момент да напуснеш този свят. Животът е прекалено кратък, за да се крием от трудностите, които може да ни се наложи да преодолеем. Трябва упорито да продължаваме с усилията си, докато постигнем целите си.

"The Book Of Souls" е заглавното парче на шестнадесетия албум на Iron Maiden. Вдъхновено от цивилизацията на маите, което довежда и до мезоамериканския артуърк на албума. Steve Harris отбелязва, че маите са вярвали, че душите на хората продължават да живеят и след смъртта. Изследователят на маите Simon Martin, който помага на групата за обложката, казва, че независимо от факта, че маите не са имали книга на душите, те са ценяли високо душите, така че заглавието е релевантно за тяхната цивилизация, но като цяло е идея на Iron Maiden.

Simon Martin е експерта, който помага за изписването с йероглифи на имената на песните в албума, така че той е много подходящ да разкаже малко за историята на цивилизацията на маите.

"Маите са живели в централна Америка, включително и днешните южни райони на Мексико. Сведения за тях има от 1200 г. пр. н.е. като техния апогей е в периода 200-900 г. сл. н. е. С течение на времето тяхната цивилизация е ставала все по-развита като са строяли по-големи храмове, изработвали са по-сложни произведения на изкуството и са създавали невероятно сложна система за писане."

Макар че The Book Of Souls не е концептуален албум, в него се съдържат теми относно съдбата и духа на човек. Ценрална фигура за маите бил богът на царевицата. Царевицата е била основната им храна. Вярвали са, че този бог е проникнал под повърхността на земята и е преодолял серия от изпитания в подземния свят преди в крайна сметка да се издигне (подобно на разстение) в небето. За техните разбирания, душата на човек изминава подобен път след смъртта.

"Това е доста по-различно от да речем христинското чувство за изкупление", обяснява Simon. "Ти си изживявал живота си по най-добрия начин, но ключовия момент е колко си добър в справянето с тези предизвикателства в подземния свят. Всеки е трябвало да срещне тези лордове на смъртта, които те задържат там, освен, ако не успееш да се измъкнеш. И ти не се измъкваш защото си по-силен от тях. Измъкваш се, защото си успял да ги надхитриш."

Повтаряща се тема в съвременните изследвяния на маите е човешкото жертвоприношение. Това е причината в някои от илюстрациите за албума, Eddie да е изобразен държейки окървавен нож, но Simon твърдо вярва, че мащабите на тези ритуали са силно преувеличени в редица излезнали наскоро филми, които са вдъхновени не от маите, а от ацтеките.

Metal Hammer (September 2015)

Двадесет години след "Aces High", групата отново разисква въздушни битки в своя песен, само че този път от предходната Световна война. По ирония на съдбата тази пет-минутна енергична песен се създава от строфа, която е част 20-минутната епика, която „затваря" албума – „Empire of the Clouds".

Разполагах с две-три части написани за разлини неща като в една от тях имаше следния ред - "Mist is in the trees, stone sweats with the dew/The morning sunrise, red before the blue," като това описва следната сцена – зазоряване и нещо със сигурност ще се случи. Идеята беше за военни самолети участващи в Първата световна война, които излитат за битка с мисълта, че могат и да загинат по ужасен начин.

Bruce Dickinson

Основно Death or Glory се отнася за въздушния ас от Първата световна война Манфред фон Рихтхофен познат още като „Червения барон".

На 16 януари 1917 г., когато по случай 16-та въздушна победа Манфред Фон Рихтхофен получава най-престижния орден на Германската империя – „За заслуги".

На 6 юли 1917 г., по време на битка получава сериозна травма на главата, в резултат на която получава дезориентация и губи временно зрението си, но възобновява контрол над самолета на време за да направи принудително кацане в приятелска територия. Наложо се да се направят серия от операции. Червеният барон се завръща към активна служба, въпреки забраната на лекарите, на 25 юли. До 1918 г. Рихтхофен се превръща в такава легенда, че евентуална негова смърт е щяла да бъде сериозен удар по морала на немския народ. Той отказа да започне наземна работа след тежката рана, посочвайки, че всеки войник в окопите трябва да изпълнява дълга си към нацията, затова и той ще продължи въздушните сражения.

На 21 април 1918 г. при поредния въздушен бой Манфред Фон Рихтхофен е застигнат от куршум. Успял да приземи самолета си в една нива, Червеният барон умира от раната в областта на сърцето две минути след като е намерен от съюзническите пехотинци.

Не за пръв път Maiden композират песни със много ясни препратки към Библията. Конкретно в тази песен се пее за грехове, молитви и покаянието на хората. Ще направим малък разбор на части от текста и ще го сравним с някои библейски текстове.

We believe in that thou shall not kill
But others are ready to spill

Вярваме че не трябва да убиваме.
Но други са готви да пролеят кръв

"Не убивай!" Е шеста от Десетте Божи заповеди в Библията (Изход 20:13, Второзаконие 5:17)
Заповедтта се о тнася към убийството като незаконно деяние. В еврейската Библия обаче се съдържат много забрани за убийство, но същевременно и много текстове, които оправдават убийство ако е в случай на война, смъртно наказание или самозащита!

Така че, дори убийството на човек да не е морално и непозволено – Човекът виндаги е готов да пролее кръвта на ближния си.

The hearts of all men since beginning of time
Living with temptation
Wanting and crime

Сърцата на всички хора от зората на времето
Живеят с изкушение
Желаят и грешат

Още една препратка към Библията: Адам и Ева са изкушени от Змията (Сатаната) и в желанието си да бъдат просветени и безсмърни, изяждат плода от Дървото на живота. Именно това деяние им е било забранено от господ. Това показва как хората са грешни още от зората на времето.

Into the valley of death fear no evil
We will go forward no matter the cost
Into the valley of death follow me now
Bring me your souls and I'll make it our last

В долината на мрака не се страхувай
Ще продължим напред каквато и да е цената
В долината на мрака последвай ме
Поверете ми дужите си и ще ги направя вечни

Тази част е препратка към Псалми 23:4
"Yea, though I walk through the valley of the shadow of death, I will fear no evil: for thou [art] with me; thy rod and thy staff they comfort me."
„Да! и в долината на мрачната сянка ако ходя Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават." (Ха-ха)

Тази извадка представлява Човека, който се оповава на вярата си в господ „Няма да се уплаша от зло". Гледната точка в текста облаче от страната на Господ. " Последвай ме / Повери ми душата си"

"Tears Of A Clown" се отнася за депресията, от която страдаше комикът Robin Williams и извършеното от него самоубийство през 2014г.

Любимата ми песен от албума не е написана от мен. Това е 'Tears of a Clown,'която се отнася за Robin Williams. Запитах се как е могъл да бъде толкова депресиран при положение, че винаги изглеждаше толкова щастлив.

-Bruce Dickinson

Репликата "Who motivates the motivator" „Кой мотивира мотиватора?" се отнася до вдъхновяващите участия на Robin Williams във филми като „Добрият Уил Хънтинг" и „Обществото на мъртвите поети", както и в комедийните му роли в „Мисис Даутфайър", „Клетка за птици" и „Джуманджи".

Robin Williams беше мотиватор. Дори и да гледате филм с негово участие, когато не сте на кеф, веднага се почувствате моривирани и в повдигнато настроение. Той беше като приятел. Проблемът е, че това не ни позволи да разкрием неговата човечност. Не успяхме да видим реалния му образ извън ролята му на актьор и комик. Не успяхме да разберем като човек. Той е имал нужда да бъде мотивиран от някого.

Кой мотивира мотиватора?

"The Man Of Sorrows" е десетата песен от албума. Не трябва да се бърка с песента от Accident of Birth - соловия албум на Bruce Dickinson от 1997, понеже са напълно несвързани.

Фразата преведена на английски като "Man of Sorrows" ( "vir dolorum" във Вулгата, което е каноничният превод на латински на Библията) се открива в третия стих: He is despised and rejected of men, a Man of sorrows, and acquainted with grief. And we hid as it were our faces from Him; He was despised, and we esteemed Him not.

"Empire Of The Clouds" е закриващата песен на The Book of Souls. Тя предствлява 18-минутна епика, която е най-дългата песен на групата към този момент.

Текстът е относно британския дирижабъл R101, който е бил най-големия въздъхоплавателен апарат, когато е бил конструиран, но се разбива във Франция при първото си пътуване отвъд морето.

Песента е композирана изцяло на пиано и поради много фактори (твърде дълга, твърде сложна, твърде бавна, не достатъчно ударна) въобще не е била дискутирана за турнето The Book of Souls. Bruce мисли, че песента може да се получи чудесно за еднократно изпълнение с участието на оркестър, заедно с актьори и излъчени кадри на екрани, за да може да се усети изцяло трагедията и драмата, която се е разиграла.

Всеки ден, докато ние си записвахме и свирихме нашите си неща, Bruce свиреше на пиано в кабина от шумоизолиращо стъкло. Като Бетовен допрял ухо на пианото, той съчиняваше този шедьовър. Мисля, че написа всяка нота на пианото. Ние я осмисляхме и записвахме на части. Kevin [Shirley, продуцента] и Bruce седяха в контролната стая и казваха: „Това е твърде блусарско, може ли да го направите да звучи малко по-класически?". Накрая записаха и оркестралната част. Сам по себе си процесът по записване на песента си беше изживяване.

-Adrian Smith, относно процеса на запис

R101 е един от двата британски дирижабъла завършени през 1929 г. като част от програмата на британското правителство за конструиране на цивилни дирижабли, които да се използва за прекосяване на дълги разстояния из британската империя. Когато е завършен, той е бил най-големия въздъхоплавателен апарат със своите 223 метра дължина като не е изместен от това си звание през следващите седем години до конструирането на „Хинденбург".

Дирижабълът се разбива на 5 октомври 1930г. във Франция по време на първият му курс отвъд морето, като загиват 48 от 54-те човека на борда. Катастрофата на R101 води до прекратяване на британското производство на дирижабли.