Денис Стратън любезно прие да нaправи кратък преглед на кариерата си с нас при подгрялата публика преди фестивалът Wacken 2000. Екс китаристът на Maiden е открит и честен, и се използва от тази възможност да сподели няколко неща..

Как започна да свириш на китара?

Когато бях на 16, излизах с една компания от приятели от източния край на Лондон. Всички те бяха в малка група и един ден техният китарист реши да се откаже и започва да свири на бас. Купих си своя китара без да зная изобщо да мога да свиря. Често бях в пъб наричан „The Bridgehouse". Аз ходих там и гледах гледах местните банди като Power Pack и Freedom, както и Bobby Harrison от Procol Harum на барабани. Обичах да стоя на първите редици и да ги гледам как свирят. Аз можех малко по малко да запомням песните които свирят и въпреки че не можех да разчитам нотите или да изсвиря акорд, се опитвах да свиря по слух, това което бях чул вечерта в пъба. След шест месеца можех да изсвиря няколко акорда и малко по малко да изсвиря няколко от песните. Постепенно научих сетлиста на групата докато момчето което ми продаде китарата ме помоли да се присъединя като допълнителен китарист. Първата ми сериозна група към която се присъединих беше Harvest, със Стив Гот (приятел от училище) на бас и аз на китара. Първото ни представление беше в The Cart & Horses, в Стратфорд. После ние решихме да опитам нещо друго и намерихме клавирист и барабанист. Ние прогресирахме много и променихме името си на Wedgwood. Върнахме се за няколко представления и се справяхме доста добре. Както и да е аз обаче си помислих че се нуждаем от втора китара затова помолихме Дейв Едуардс, който ни придаде по твърдо звучене. Нашият състав беше Дейв и аз на китара и вокали, Стив Гот на бас и Джони Ричардсън на барабани. Ние репетирахме няколко пъти заедно и около седмица по-късно, ние свирихме като Remus Down Boulevard в пълен състав в Bridgehouse.

От къде идва името Remus Down Boulevard?

Означава метростанцията надолу по улицата. Един от тур екипа каза: "Защо не се наречете Remus Down Boulevard?" Той е виждал тази табела някъде в Щатите – "Remus" е влак или метростанция. Както и да е ние станахме RDB. Наши приятели бяха направили стикери с нашето лого и ги разпространили из цял Лондон. Това създаде някаква популярност и ни даде възможност да свирим в пъбове като The Greyhound и The Golden Lion, срещу Фулхем Бродуей. Тогава започнахме да пишем песни и имахме посещение от Джонатан Кинг [Бележка: Британски продуцент който поставя началото на Gogmagog, проект който включва Paul Di'Anno, Pete Willis, и още няколко]. Той работеше за UK Records. Той дойде на едно от нашите представления и наистина ни хареса. И така ние подписахме и той ни предложи да запише първия си албум на живо в Marquee. Това никога преди не е било правено! The Marquee беше препълнено и хората едва се движиха. Ние записахме всичко, след това ни направиха снимки за албума. Всичко беше готово, но записът за жалост беше на заден план, защото Джонатан Кинг искаше да се средоточи повече на продукцията и спада на лейбъла. Тогава Quarry прояви интерес към нас. Те работеха с Status Quo и Rory Gallagher, и понякога с други. Ние подписахме с тях и направихме турне като откриващи на концертите на Quo. От друга страна нямаше договорка за албум. Така ние бързо се озовахме в затворена улица, въпреки интереса който пораждахме. Очевидно скоро след това групата се разпадна.

Но ти участващ в изпълнението на живо – A Week At The Bridge E16...

Точно така. По това време много банди свириха в The Bridgehouse. Тогава държателите на клуба решиха да запишат шест или седем банди за да направят лайф албум, някаква компилация, със само две песни от всяка група. Те имаха собствен лейбъл и записите бяха направени в самия пъб.

Как се присъедини към Maiden?

Ние свирихме в едни и същи райони. Maiden търсеха нов китарист по това време. Това беше точно преди да запишат първия си албум. Те искаха някой който да свири хармонично и който също имаше опит в студио. По това време аз работих близо до Стратфорд и видях приятелката на Стив [Харис] която ми каза за телеграма от Род Смалууд ме чака в нас. Аз я попитах как групата ме е забелязала и тя каза че Стив ходел и гледал RDB в The Bridgehouse, клуб където Maiden не могли да свирят защото били прекалено тежки. Те по-често свириха в The Cart & Horses и The Ruskin Arms. Наистина като се прибрах, съпругата ми каза че телеграмата е пристигнала. Съобщението гласеше: "Уважаеми Денис, моля обадете се на Род Смалууд на следния телефон ...". На следващия ден се запознах със Стив, Дейв Мъри и Род в пъб близо до The Marquee. Род ми каза че Стив иска да се присъединя към Maiden. Но имаше малка поправка в договора: аз бях женен и имах малко момиче за което трябваше да се грижа, затова трябваше да получавам малко повече от другите. След като този детайл беше решен, така че да мога да науча песните. Първата песен която изсвирих като се прибрах беше 'Phantom Of The Opera', с всички тези хармонии. Помислих си "Е, не е зле изобщо..." Когато пристигнах в студиото, разбрах че те търсят и нов барабанист. Казах им да преслушат Джони Ричардсън, но бедния човек беше болен и се отказа след 30 минути, той беше изтощен. След известно време видях Клив Бър в местния пъб – ние се познавахме защото той свиреше в същите места като RDB – казах му че репетирам с Maiden и че си търсят барабанист. На следващия ден той дойде с мен. Останалото е история....

Направо в студиото ли влезе след като се присъедини към групата?

Да, ние прекарахме две до три седмици в Hollywood Studios, в Clapham, затова ние бяхме свикнали със сетлиста. Когато се присъединих към Maiden, те нямаха толкова много хармонии в китарите. Както аз бях луд за хармонии, стоях в ъгъла на студиото и добавях няколко тук и там, като например в 'Running Free' и 'Phantom Of The Opera'. Много части бяха точно за тях аз поставих много от тях. Когато записвахме аз прекарах доста от времето по работа над тези хармонии, но не всичките се запазиха накрая. По време на записът на 'Phantom Of The Opera', Пол [Ди'Ано] направи вокалите и аз записах четири различни хармонии за да допълня неговия глас. Когато Род влезе в кабината да чуе резултата , той изкрещя, „Това звучи като шибаната Кралица" и напусна. Половината от вокалите на Паул бяха извадени, също така трябваше да презапишем Running Free' за да има различен микс, защото беше предвидена да се излъчва по радиото. Същото беше и с 'Women In Uniform'. След като се върнахме от Осло, където бяхме съпорт на Kiss, ние заснехме видео клип на тази песен в Rainbow Theatre. Когато записът започна аз не можех да разбера защо няма нито една камера при мен. Аз разбрах след известно време се пак.

Да не би искаш да кажеш че Смолууд е този който те е уволнил?

Бих казал така... То е комбинация от различни неща... Когато се присъединих към групата аз дадох едно от първите си интервюта и казах на журналиста, че не мога да отговоря на някои от неговите въпроси защото не познавах Maiden много добре още и не бях запален фен на тяхната музика. Стив прекъсна интервюто и ми каза, че не мога да казвам такива неща. Бързо разбрах кой беше шефа. Това беше като връщане към моите училищни години. Тогава по време на турнето Metal For Muthas с Praying Mantis, Пол започна да се държи като рок звезда: той изискваше да има своя собствена съблекалня и не искаше да говори с никой. Аз се разбирах доста добре с братя Трой от Praying Mantis и често споделях хотелската си стая с Дейв Лайтс. Род не беше доволен че се мотая с музиканти от други групи защото той искаше да създаде някакъв вид специална близост. Черешата на тортата остана историята с уокмен : един ден аз бях много изморен и главата ми беше на път да експлодира след концерта. Исках само едно нещо: да си отпочина. Слушах 'Soldier Of Fortune' на Whitesnake, доста тиха и мелодична песен когато Род влезе в стаята ми и започна да ми крещи, казвайки ми че не се предполагало да слушам такъв вид музика. Аз му казах че ако слушах Motorhead 24 часа на ден глава ми ще експлодира. Той ми каза, че не трябва да бъда в бандата ако съм слушал такава музика. Беше абсурдно. И той не спря до там: по време на турнето с Kiss , се разбирах много добре с Пол Стенли и Джийн Симънс. На рождения ми ден, в Стокхолм те ме поканиха на ресторант. Род просто избухна: той дойде и започна да крещи и вика – никой освен Стив не можел да общува с Kiss. Бях направил достатъчно турнета за да знам, че не може да може постоянно да си с едни и същи хора. Род искаше да ни изолира и да ни принуди да стоим през цялото време заедно, но това не можеше да стане. Срещнах го четири години по късно в Лос Анджелес и той беше по-добре: той беше спечелил, защото беше останал с останалата част от група.

Съжаляваш ли че напусна групата?

Трябва да си призная, че намирах тяхната музика малко трудно поносима. Много хора казват че те са загубили корените си след първия албум. Аз не мисля така защо те имат фантастична кариера. Ако бях останал, Maiden щяха да ме направят милионер и парите нямаше да са проблем вече. Но от друга страна на нещата: моят син Джак, който е на 13 сега винаги ме е гледал как свиря, откакто беше на 5. Той често ми казва че ако бях останал в групата щели сме да имаме голяма къща и хубави коли. Аз му казавам: "Сигурно, ако бях останал, ти нямаше да се родиш". Трябва да сме доволни от това, което ние имаме най-ценното в живота..

Поддържаше ли контакт с групата?

Да поддържахме добри връзки. Дъщеря ми, която беше на 18 по това време, се грижеше за децата на Стив, когато Maiden бяха на турне в Щатите. Бившата жена на Стив - Лорейн, беше добра приятелка на жена ми и беше благодарна, че дъщеря ми прие работата. Понякога се виждам сДейв Мъри. Не всеки ден, но от време на време се срещаме.

Веднага ли се присъедини към Lionheart след като напусна Maiden?

Да. Две седмици след като напуснах, се запознах с Джес Кокс [Бележка: екс вокалиста на Tygers Of Pan-Tang] и ние поговорихме за това. Той искаше да сформира група бързо. Това беше добре, защото това беше точно това което аз исках също, защото не исках името ми да бъде напълно забравено. Представен бях на Стив Мен и Роки Нютон и ние бързо започнахме да пишем песни и да записваме демо записи. За съжаление, вокалите на Джес не се вписваха със цялото звучене. Затова се наложи да се разделим.

Джес ли пее в компилацията Heavy Metal Heroes?

Не, беше Роки и аз. Тези който започнаха тази компилация дойдоха да ни видят, защото искаха да включат песента Lionheart. Така отидохме в студиото за да я запишем. Ние после поделихме сметките с Def Leppard и More. Ние свирихме на Reading festival и мина много добре. Ние прослушахме няколко певци, но останах предимно тримата: Роки, Стив и аз. Ние свирихме с много барабанисти като: Клайв Едуардс [Wild Horses], Лес Бинкс [Judas Priest], Стив Хопгуд [Persian Risk и в Battlezone с Di'Anno]

Нико МакБрейн участва в едно от вашите демота...

Точно така, ние записахме демото и направихме няколко концерта с него, но той има тенденция да ускорява, което перфектно връзва неговия стил с този на Maiden. Но той никога не е бил постоянен член.

Какво се случи след това?

Съставът беше запълнен с появяването на Чад Броу като вокал. Ние подписахме с CBS. През следващите четири години, ние писахме песни и се научихме да бъдем много търпеливи. Записът накрая беше пуснат в САЩ и после в Япония. Но щом това се случи, групата се разпадна: нещата не вървяха на никъде, ние просто не правихме нищо и знаехме че няма да потръгне.

Ами компилацията Unearthed – Riders Of The Lost Archives?

Японец искаше да събере всички песни които сме ги написали на един албум. Затова се свързах с Роки и Стив, казах им за проекта и събрахме всички ленти които бяхме записали на 4 писти с репетиционното оборудване. И така това беше материал който беше необработен материал. Но Пони Каньон [Забележка: Японския лейбъл] винаги искаше още и още, затова ние намерихме по-късно материал, който беше записан на 24 писти.

Какво стана след разпадането на Lionheart?

През 1985–86, ние не можехме да работим заедно, защото нашия бивш мениджър се опитваше да ни съди за нарушение на договора. Затова поехме различни пътища и аз започнах да работя в студио. Свирех в пъбове и клубове, което правя и понастоящем с група наречена Story. Около 1988–89, бяха всички онези проекти с Лия Харт, като Original Iron Men. Това беше доста зле и се получи като цяла кражба. Започна се с All Stars. Клайв, аз и още няколко взехме участие в това. Основната идея беше да пишем песни заедно и да получим договор за групата. После сформирахме True Brits и свирихме на фестивали в Полша, Санкт Петърбург, в Русия. Всичко беше на плейбек с изключение на вокалите, които бяха на живо. През 1990, работих с Praying Mantis, но Лия Харт започна да разправя най-различни глупости, че ще напусна Mantis и че ще започна да работя изцяло за него, което не беше вярно, защото аз бях направил с него няколко неща в студиото.

Как се присъедини към Praying Mantis? Беше ли след Live At Last?

Да. Беше в края на 1989, имахме телефонно обаждане от Япония да направим няколко концерта. Затова се събрахме Пол Ди'Ано, братята Трои, и аз. Японците искаха от нас да подберем няколко песни от старите ни банди: Maiden, Praying Mantis и Lionheart. След двуседмични репетиции отидохме в Япония и направихме три шоута около средата на 1990. Лайв албумът излезе скоро след това, после, със успеха на бандата, японска звукозаписна компания ни помоли да направим запис на студиен албум [Predator In Disguise], но без Ди'Ано, защото беше трудно да се работи с него.

Praying Mantis имаха няколко вокала след това?

Ние репетирахме в студиото за турнето Predator In Disguise. Крис Трои и аз правехме водещите вокали. Джем Давис беше на клавири. Един ден той дойде с касета на неговата група където Доджи Уайт [Забележка: Rainbow, Malmsteen] пееше. Ние наистина харесахме неговия глас и го помолихме да се присъедини към нас. После започнахме да разбираме че Джем и Доджи само използваха Mantis като трамплин за техните собствени кариери. Същото беше с Марк Томпсън-Смит в Only The Children Cry EP. После се опитахме да наемем Гари Бардън [екс-MSG]. Аз не бях доволен, защото познавах Гари, но реших да му дам шанс. Така той дойде и записахме То The Power Of Ten, което звучеше много добре. Но скоро след това, той започна да пие отново и не беше в състояние да пресъздаде песните на сцената. След записът на албумът ние се срещнахме с Пони Каньон в Япония. Те ни се извиниха защото Power... беше грешка и ни предложиха да напишем нов албум, което и направихме с Forever In Time. Този запис беше опит да върнем към корените на Praying Mantis. Тогава знаехме как да дадем най-доброто от себе си. Ние също знаехме че ни трябва добър вокал, само трябваше да го открием. Още веднъж, разговорите помогнаха. Тони О'Хара свиреше в пъб и наш приятел ни посъветва да отидем и да го видим. Магията стана веднага. Той беше фен на Mantis от няколко години. Ние записахме Forever In Time с него използвайки хай тек оборудване. Ние бяхме малко нервни, но щастливи от резултата. Последният албум – Nowhere To Hide – е най-добрият. Forever... беше първият записан със постоянен състав. Всичко мина толкова добре че ние очаквахме с нетърпение да запишем втори албум в същия състав. Наистина беше нещо ново за Mantis да запишем два албум последователно със същия състав.

Превод: Димитър Тодоров (Morgoth)