LANGUAGE/ ЕЗИК

killers banner

Като дете в музикална среда ли израстна?

В семейството ми нямаше музиканти, но родителите ми много обичаха музиката и постоянно свиреше някой албум в къщи. Всичко, от Frank Sinatra до The Rolling Stones или Montovani и разбира се да не забравяме Sex Pistols. У нас в хола имаше старо пиано и аз се опитвах да свиря – не много добре ! Вдигах много шум и съседите се оплакваха. Бях много слаб пиянист и един ден полях пияното с газ за запалки и го запалих. Разбира се бях прекалил с пиенето малко преди това и вероятно ми се е сторило като добра идея. Майка ми никога не ми прости.

Дори след като прочетох биографията ти The Beast не става ясно с какво си се занимавал преди Maiden. Очевидно си бил скинхед в група наречена The Paedophiles (!?!). Ще ни разкажеш ли повече?

Истина е, че бях голямо копеле и ми харесваше да излизам да нервирам хората, да се сбивам и да развалям вечерта на колкото се може повече хора или да правя всичко възможно да отмъкна някоя девойка, която вече си има някой. Това беше моя специалитет. Помня също и Phill Colen от Def Leppard. Обикновенно се мотаехме заедно из East End в Лондон, където и двамата сме родени. Той се държеше точно като мен, даже по-лошо. Обичах да съм център на внимание и правех всичко възможно да покажа на хората кой съм. Като тийнейджър прекарвах много време да правя поразии и да се държа като пълен идиот и да дразня колкото се може повече хора в квартала, Phill също.
Бях голямо копеле! Но никога не съм бил скинхед по скоро обикновен хулиган
Като дете се събирах с пълни откачалки, но всичко се промени като се присъединих към Maiden и станах фен на Метъл културата.dianno2004-01

Преди да се присъединиш към групата очевидно си ги харесвал. Как се реши да се явиш на прослушване и кога усети, че в Maiden има нещо специално?

Всъщност аз не бях изобщо Heavy Metal фен, но трябва да си призная, че след като чух Maiden за пръв път , започнах да проявявам интерес към тази музика.
Ходих по концерти за да гледам други групи, започнах да си купувам и много албуми за да имам хубава колекция. Преди да се присъединя към Maiden слушах The Small Faces (Steve Marriot) и Пънк. Мисля че единствените Хард рок групи които харесах бяха Thin Lizzy и UFO. В последствие разбрах, че Steve Harris също ги харесва. Всъщност той постоянно носеше тези черно бели раирани тесни панталони, защото Pete Way беше известен с това, че носи същите.
На Steve му харесваше и взаимства идеята от него. Така направи този раиран клин още по известен. Steve ме покани на прослушване и така осъзнах че групата има потенциал да се превърне в нещо велико ,ако има подходящия състав и подходящия фронтмен. Maiden са имали и други певци, но никой от тяк нямаше гласа или личността за да направи групата световно известна. Тогава, когато отидох на това прослушване осъзнах, че моят глас пасва идеално за Метъл . И въпреки че не бях пял такава музика преди, бях идеалния човек, който да издигне Maiden. Също така и увереността на Steve в музиката ме убеди да приема работата моментално, без да си задавам въпроси. След като се присъединих към Maiden станах последовател на метъла и се вписах идеално в обстановката. Хареса ми начина на живот и поведението което върви към него. Започнах да се наслаждавам на всеки един момент от живота ми като метъл фен и буквално изхвърлих старите си пънк албуми за да докажа че съм „Крал на Heavy Metal". Запознанството ми със Steve Harris промени живота ми в много насоки и винаги ще съм му благодарен.

dianno2004-02

Познаваш ли предишните певци на Maiden – Paul Mario Day и Dennis Wilcock? Какво мислиш за тях?

Да познавах ги защото съм бил на няколко концерта на групата преди. И като се сещам за тях си мисля , че групата не би постигнала голям успех с някой от тях. Не се опитвам да ги обиждам, но те просто нямаха магия и чар която различава аматьоор от професионалист. Още по това време личеше, че Steve ще стане звезда. Бях късметлия, че пристигнах в живота му в правилното време и с правилния глас. Сигурен съм, че тези двама певци са направили всичко по силите им, но те просто бяха пионки в процеса на издигане на групата, нищо повече. Е поне са оставили една диря в историята.

Какви спомени имаш от твоя първи концерт с групата в The Cart & Horses?

Чудесни спомени ! Помня, че бях много уверен в себе си, и от тогава групата можеше да стане голяма защото аз бях певецът и се гордеех с това. Бях много млад и много уверен в себе си, но и в Steve. Помня че бях на сцената на The Cart & Horses, гледах Steve, и си казвах на ум „...Ето ни!.. Ние ще се превърнем в най-великата Метъл група на планетата!.." Реакцията на публиката беше невероятна и помня , че много хора идваха при мен и ми казваха че ще поканят приятели на следващия ни концерт. Нещо което не ми се беше случвало преди.
Мисля, че тогава ни платиха около 15 лири. Мисля че тогава Steve започна да инвестира спечелените ни пари в групата за да можем да продължаваме напред. Чак сега осъзнавам всъщност колко рано в кариерата ни той беше отдаден на всичко това. Помня че и същата вечер в The Cart & Horses две различни момимичета ми направиха свирка в тоалетната на същия клуб. Може би тогава осъзнах, че нещо различно и вълнуващо става с живота ми.

Какво всъщност стана между Iron Maiden и Judas Priest когато ги подгрявахте през 1980? Изглежда, че от тогава двте групи не се срещат очи в очи.

Помня много ясно, че в някакъв весник пишеше, че Maiden са говорили зад гърба на Priest с неуважение или нещо такова. Но това бяха абсурдни глупости защото всичките ние бяхме фенове на Judas. Всичко беше някаква огромна измислица както обикновенно става. Сигурен съм, че няма вече някакви неразбирателства. Срещам доста често Rob Halford и момчетата от групата и винаги всичко е било на ред.

dianno2004-03

Можеш ли да ми разкажеш повече за концертите ви с Kiss из Европа пак през 1980. Чух че Paul Stanley и другите от групата са ви помогнали много. Вероятно е било голяма тръпка да подгрявате такива легенди.

Момчетата от Kiss бяха невероятни. Особено Gene Simmons, който се грижеше за финансите ми (което определено не беше моя силна черта). Всъщност той ми държеше парите и ми даваше минимално количество, колкото ми трябваше за да не ги харча за глупости. Gene се отнасяше към мен като към негов син. Той ме научи какво трябва да правя и какво не трябва. Започнахме турнето като подгряващи на Kiss и в един момент станахме толкова популярни, че изведнъж Kiss изглеждаха като подгряващи на нас. Именно на това турне решихме и съдбата на Dennis Stratton.

Ти как прие смяната му с Adrian Smith?

Ако трябва да бъда напълно честен Dennis Не може да се сравнява с Adrian. Не искам да показвам неуважение към Dennis защото наистина много го харесвам, но никога не съм мислил, че е добър китарист. Дори мисля ,че с толкова ограничени възможности той е направо късметлия, че изобщо е бил в Maiden, особено когато не е толкова запознат с жанра Metal. Всъщност след известно време разбрах, че Dennis е даже Anti-Metal настроен, но се присъединил към групата защото усетил, че тя има потенциал. Adrian беше и все още е невероятен китарист и ключова фигура в състава на Maiden. Той има огромен принос за това което е Maiden в момента. Всъщност Dennis има фантастичен поп глас и трябваше да стане поп-рок изпълнител . Той обожаваше този по-лек стил. Преди да се присъедини към групата, често ходих и го гледах в Cart & Horses да го гледам с предишната му гупа Wedgwood: Там той беше невероятен певец и изглежда се чувстваше по добре там от колкото като член на Iron Maiden. Реално Dennis никога не е бил част от метъл културата и никога не се вписа в това, независимо че сигурно казва обратното сега. Той харесваше поп музиката и искаше хармонни на три гласа в пеенето и какви ли не подобни простотии. Steve никога не се предаде. Ние дори насила го карахме да носи кожено яке, което той мразеше. Опитвахме се да го накараме да изглежда по-"Metal" От друга страна Adrian никога не се е преструвал, че има тези качества , той се беше оттадл напълно на този стил и обичаше всичко свързано с него.
Steve и Dennis имаха малко пререкания защото Den не харесваше визията и слушаше само поп. Той наистина вбеси Steve по време на турнето с Kiss, когато в Испания започна да се оплаква, че трябва да носи кожени панталони и дънкови ризи. Той наричаше това "Cunt Kit" [Екипировка на курва] Steve беше бесен и мисля, че тогава разбра че трябва да се оттърве от Dennis. Докато беше в групата всички трябваше да се преструваме, че е един от нас което всъщност не беше така защото той слушаше само Beach Boys и Eagles. Надявам се това което ви казвам да не го обиди , защото аз много го харесвам като музикант, но дори и сега тои прекарва уийкендите си като свири кавъри на Oasis или Robbie Williams в клубовете в Източен Лондон, които до колкото знам нямат нищто общо с метъла.

Като певец научи ли нещо от работата си с легендарния продуцент Martin Birch?

Беше много специално изживяване защото ме накара да правя неща който не съм предполагал че мога. Нямах никакъв опит в записването и Martin ми беше първия учител. Накара ме да разбера как да позлвам или да не ползвам гласа си. Бях млад и мислих, че знам всичко , но всъщност нищо не знаех и Martin ме накара да го осъзная. Той е невероятно вдъхновение за мен и винаги ще има специално място в съцето ми. Той можеше да превръща това което правим добре в нещо велико. Дори и днес си спомням много от неговите съвети и все още се вслушвам в тях.

След Roger Daltrey (The Who), ти си първият певец който е пял на живо на Top Of The Pops. Защо това легендарно телевизионно предаване прие вашето изискване при положение, че Maiden не е била известна група по онова време?

Мисля че шефовете на предаването бяха изненадани от факта, че поискахме да свирим на живо и ние мислихме, че ще откажат. Може би Rod Smallwood използва своя магически трик да ги убеди. По онова време предаването се нуждаеше от нещо ново защото се въртеше в гръг. Сигурно са решили, че петима младежи облечени в кожа и свирещи Хард Рок на живо е нещо необикновенно и добра идея.

dianno2004-04

Помниш ли точно деня в който видя запис на Iron Maiden в магазините??

Да помня го доста добре защото майка ми си беше ударила главата доста сериозно този ден и трябваше да ходи на лекар. За издаването от EMI бяха разлепили плакати навсякъде по магазините и улиците. Майка ми пазаруваше в Walthamstow и се озовала лице в лице с един от тези гигантски плакати и била шокирана от самата снимка и от факта, че сина и се превръща в някой на когото се натъкнала на плакат на улична лампа. Аз пък знаех точно кога албума ще излезне и обиколих няколко магазина в лондон за да видя дали наистина е там. Е, да си призная , че тайничко се надявах и някой да ме познае. Тази седмица остава един от най скъпите спомени в моя живот.

Предполагам, че не е лесно да се сблъскаш с такава мигновенна слава. Как младеж работещ до преди няколко месеца в петролна компания се справя с световните турнета , автографи и фенове?

Бях толкова полудял колкото си представяте. Едвам бях станал известен, но се отдадох на това напълно. Направо бях на друга планета , също като другите от групата. Бях много млад и си мислих, че съм Крал на света. Най-хубавото нещо бяха всичките девойки, които аз и другите можехме да си избираме без никакви проблеми.

Смяташ ли, че сте били част от тъй наречената N.W.O.B.H.M. (Нова вълна в британския хеви метъл)? Какво мислиш за групи като Tygers Of Pan Tang, Praying Mantis, Girlschool, Raven, и др.?

N.W.O.B.H.M. беше създадена от един журналист от Kerrang! Въпреки това Maiden не бяха част от никакво движение. И изведнъж се появиха толкова много групи който ни копираха защото искаха повечето от сцената и аудиторията която Maiden, ..всъщност Steve създаде. Единствената група която определях за N.O.W.B.H.M. И която бих свързал с Maiden e Samson. Защото Paul Samson е свирил пред същата публика преди нас и той отвори много врати за нас. Докато групи като Praying Mantis ме караха да се смея защото смятах, че свирят глупости дори и понякога да са ни погрявали. Въпреки това, много години по-късно се озовах като техен вокалист в Япония. Това е един от най-лошите периоди в моята кариера. Истината е, че бях отчаян и бях готов на всичко за да стъпя на краката си. Включително да пея с група кято съм оплювал през всичките тези години.

На новото DVD на Iron Maiden има два концерта с теб като вокалист. Единият е във вторият ви дом Ruskin Arms, а другия в The Rainbow club. Какво можеш да ни разкажеш за тези 2 мероприятия

Толкова много сме свирили в Ruskin Arms, че ако трябва да бъда откровен не знам кой от тях всъщност е записан. Докато този в Rainbow го помня съвсем ясно. Това беше една от първите продукции който е предприемала групата и всичките ни роднини и приятели бяха там. Това беше първият концерт на който дойде майка ми. По реакцията на публиката онази вечер и от тази на пресата малко по-късно разбрахме, че сме поели в правилна посока. Аз лично смятам че всичко започна именно тогава..

dianno2004-05

Ти и Steve Harris сте с доста различни характери и предполагам да работите и да пътувате заедно е било истински ад и за теб и за него. Как се справяхте с различията си?

Сега когато сме по-възрастни и по-мъдри поглеждам назад и осъзнавам, че на моменти съм се държал като истински задник. На Steve сигурно му е идвало да ме убие доста често. Бях доста заядлив, самонадеян младеж, който гледаше да изчука всяка девойка която му попадне, скъсвах нервите на всички, и винаги казвах не каквото трябва, не когато трябва. Ако бях на мястото на Steve сигурно щях да наема убиец. Върших какви ли не глупости. Като да ме арестуват точно преди концерта. Озовах се закопчан в килия докато групата беше на сцената и ме чакаше. Веднъж Steve трябваше да пее вместо мен (Той има ужасен глас), защото аз бях арестуван за притежание на хладно оръжие. Rod Smallwood успя да ме измъкне и успях да изпея само последните 2 парчета от сета. Но когато си много млад и успеха те застигне толкова бързо направо подивяваш. На мен всичко ми изглеждаше нормално отначало. „Кошмар" е правилната дума за да се опише това което вероятно е преживял Steve с мен. Той е невероятен човек, изцяло отдаден на музиката си и всичко свързано с Maiden и тряваше да се изправи пред това чудовище наречено Paul Di'Anno. Всъщност Steve успяваше да се справи с моята лудост, защото винаги държеше всичко под контрол..

dianno2004-06В своята книга ти казваш „Аз съм лицето на Iron Maiden" С какво смяташ че си допринесъл за групата докато си бил нейн член?

Гласът. Поведението. Обликът.
Не искам да се изхвърлям, но Maiden изглеждаха като всяка една група на планетата, а аз най-яркия пример за фронтмен след Елвис. Моят облик позволи на групата да изпъкне. Другото нещо е гласът ми...Гласовете на певците от метъл и рок сцената бяха стереотипни , но не и моят. Моите вокали не бяха като на другите , така е и днес. Когато ме чуете моментално си казвате Това е Di'Anno. Никога не съм пял на висок глас, Тези женствени високи вокали бяха характерни за всички рок групи. Моят имаше мощ, агресия, чувство и несравним звук.
Поведение. Maiden са невероятни хора които без проблеми можеш да представиш на баба си и тя да ги хареса. Но ако тя се запознае с мен на момента би умряла от инфаркт! Момчета от Maiden са невероятни музиканти , но без поведение. Освен че са най-добрата група в страната те бяха и най-добрата група от хора. В тях нямаше живец докато не се запознаха с тази откачалка Paul Di'Anno . Аз бях човека който им донесе тази лудост и ги превърнах в група която да се отличи от останалите свирещи по клубове цял живот. Maiden бяха велика група и още са, а аз бях велик фронт мен – с различна визия , без пословичната дълга коса. Имах такова поведение защото знех че съм най-добрият по онова време и изобщо не ми пукаше какво мислят хората за мен. Maiden може и да бяха най-добрата група но им трябваше нещо за да ги изкара от кръговрата на клубовете. Това „нещо" бях аз. Аз бях нещо като Mike Tyson на метъл сцената (когато беше млад), никой не можеше да ме победи.

Можеш ли да разкажеш малко повече за деня в който срещна Bon Scott? Той е твой идол и също така ти споделяш,че харесваш начина му на поведение.

Bon Scott е меко казано най-добрия фронтмен на всички времена. Той беше стотици пъти по див от мен. Обичах този човек и веднага разбрах че имаме много общо. Той искаже да изцеди всичко от живота и не му пукаше за мнението на останалите. Той също така имаше усещането, че AC/DC могат да се превърнат в нещо голямо, но без него бяха обречени да свирят по клубовете.Bon Scott е човекът, който превърна AC/DC в концертираща машина.

Ако не се лъжа познаваш и Phil Lynott. Как се запозна с него??

Phil дойде на един наш концерт за да ни поздрави. По случайност има снимка в биографията ми как аз съм на сцената,а той седи на заден план. Веднага си допаднахме защото и двамата бяхме бунтари по природа. Веднага станахме приятели. Когато му казах, че ми е идол той изглеждаше някак си засрамен. След това често излизахме заедно из барове и сме прекарвали чудесно. Има някой неща който са твърде луди за да ги споделям с вас. Имам невероятни спомени с този човек , който е несравним текстописец и музикант.

За съжаление Bon и Phill не са сред живите вече. Ти обаче ги надживяваш и ще продължаваш. Чувстваш ли се като оцелял?

Да, абсолютно. Аз съм оцелял и понякога се учудвам че съм все още сред живите и разказвам историята си. Реално правех същото като Bon и Phil и дори повече. Дори няколко пъти се озовавах в затвора. Разбира се не се гордея с много от нещата които съм правил. Просто се учудвам че все още съм тук. Не само, че оцелях въпреки, че много хора смятаха, че няма да мога, но и съм си на краката пак. Сега дори мисля, че пея по-добре от всякога.. И можете ли да познаете ... Подготвил съм се да ви отнеса!!

Вярно ли е, че си свирил с Trust на Festival d'Orange и, че Trust са свирили с Maiden на Bataclan в Париж през 1981 Колко познаваш Trust и какво свирихте на тези 2 концерта?

Да вяено е. Всъщност Trust са приятели на Steve и същевременно двете групи се разбирахме много добре. Освен това те са много добра група и много ни харесваше да се мотаем заедно. Колкото до това което сме свирили на тези два концерта, наистина не си спомням. Мисля че Steve Harris е човека който трябва да питате.

Ако трябва да посочиш 1 или 2 концерта на Maiden кои ще са те и защо?

Концертът който винаги ще помня е първият – в The Cart And Horses. Защото тогава осъзнахме че групата ще се превърне в нещо голямо и че цялата ни работа не е отишла на вятъра. Според мен това беше най-важния концерт на групата. Той предизвика така нараечения „ефект на снежната топка" . След него всичко беше все по-голямо.

dianno2004-07В последствие как би определил напускането на Maiden?. Като смела , безодговорна или болезнена стъпка.?

Определено безотговорна. Страдах много след това решение. Бях като попарен когато всичко се случи. Но се чувствах специален и неповторим , защото бях фронтмен на група която се првръщаше в най-важната на планетата. Когато се разделихме мислих, че никой няма да има качествата да ме замести. По това време се бях побъркал и бях заслепен от гордост, но с болка открих че съществува още един велик метъл певец – Bruce Dickinson. Тогава смятах че той не пее толкова добре песните „ми" колкото мен. Трябва да си призная обаче, че той беше, и все още е титан на метъл сцената и няма по- подходящ вокалист за Maiden от него. Моят стил беше по агресивен , а мекия и по-оперетен глас на Bruce се вписа идеално в пътя по който иска да поеме Steve. Мисля че първия албум с Bruce (The Number Of The Beast 1982) е невероятен. И от както е издаден никои не може да го надмине освен ако не копира. Но е и факт че нито Bruce нито който и да е било не може да повтори вървите два албума.

Помниш ли първия път когато се срещна с него и виждаш ли го сега?

Първия път когато видях Bruce той пееше със Samson в един клуб а последния пак със Samson на Reading Festival Нямам какво много да кажа за нашите срещи освен че си казвахме само едно „здрасти!" . Изглежда ми много добър и обикновен човек.

Имаш ли да кажеш нещо за барабаниста Clive Burr , който напусна групата малко след теб? Мислиш ли, че твоето напускане му е повлияло.?

Clive Burr Бог! Обичам го и искам да отгледа децата ми! Той е най-готиния човек на света и вероятно най-добрия барабанист в историята на Метъла. Nicko McBrain е чудесен барабаднист , но ако Maiden някога са правили грешка тя ще е, че уволниха Clive Burr. За мен този човек е незаменим. А до колкото това, че аз напуснах групата. Това не навреди на Clive, но за съжаление ни раздели един от друг.

След като се съгласи да дадеш интервю за DVD то на Maiden, изглежда че отношенията ти с Sanctuary и Rod Smallwood някак си са се подобрили. Разбрах дори че Steve поискал от Manu (съдържателя на Eddie's Bar) да разбере за теб някакви новини и къде живееш в момента?dianno2004-08

Мойте контакти с Steve и Rod никога не са били нещо което пресата би отразила. Въпреки това аз имам и винаги ще имам голям респект към тях, както и към другите от групата за тяхната отдаденост и професионализъм. Нашето приятелство за сега е много добро и съм сигурен че ще си остане такова завинаги. Трябва да имате предвид че всички заено започнахме това и изпитахме заедно и трудните и хубавите моменти , а това са неща който трудно могат да се забравят

До колкото знаеш Iron Maiden ще имат турне из европа това лято и ще свирят доста стари песни по този случай. Би ли искал да участваш в такова мероприятие? И мислиш ли че би се получило??

Не мисля че ще работим някога заедно, но ако те искат аз ще участвам. Но ще има огромна промяна в сравнение със старите дни... Този път искам да ми платят!

Миналото лято свири заедно с Blaze Bayley в Турция . Чия беше идеята за това? И какво мислиш за него?

Това беше идея на мениджъра ми и всичко беше жестоко защото Blaze изглежда много свестен човек. Най-смешното е, че всички си мислят че аз съм буен . Но когато се запознах с Blaze. Той имаше огромна синина на лицето. Очевидно се беше сбил с някой предишната вечер в Германия. Така че изглежда не съм единствената откачалка който е бил фронтмен на Iron Maiden.

Каква е сегашната ти музикална дейност? Изглежда че имаш различни групи по целия свят (Норвегия, Швеция, Бразилия, Мексико) и си на турне с италианска група наречена Screaming Monkeys. Всичко това е малко неясно , можеш ли да ни просветлиш?

Да разбира се!. Само да поправя нещо: Имам групи в Мексико, Бразилия, Аржентина, Норвегия, Италия, Швеция, Ирландия, Израел, Англия, Япониия още 4 който да се добавят към този списък. Също така имам любовници в Бразилия Англия, Итали , Норвегия, Швеция, Финландия, САЩ, Франция, Индия и Япония... Всъщност мога да си продължавам така цял ден, но това е достатъчно да ви даде представа за какво говоря. Обичам разнообразието. Не искам да ям риба и чипс до края на живота си защото съществуват още много други храни. Имам същата философия относно секса. Не мисля че когато един младеж срещне една девойка на 17, смята да я чука и когато тя е на 98! Майната му на това! Да искаш от мен да остана верен на една група е сякаш да поискаш на Mick Jagger да остане верен на една жена. Невъзможно е! Нека кажем че засега постоянната ми група е италианската, но искам да развивам диапазона си и да не ограничавам гласа си. Единствения начин да направя това е да свиря с много групи и музиканти и смятам така да продължавам. Няма да се уморя от това, съм сигурен че няма да се уморят и феновете и музикантите с които работя. Сигурен съм че изглежда объркващо за хората коитоп не споделят възгледите ми , но нека повторя пак: На кой му се иска да яде една и съща храна и да чука една и съща кучка всеки ден?

dianno2004-09

Стана ясно че си казал, че искаш да свириш във Франция до година. Това вярно ли е и какви са ти бъдещите планове?

Да вярно е. Планирано е да изнеса 5 или 7 концерта във Франция през Март 2005. Проверявайте на сайта ми (www.pauldianno.com) за да разберете най-новото, защото щом изникне дата сайтът се обновява. Мисля че трябва да свирим на La Locomotive в Париж, също в Marseille, Lyons и Bordeaux. Нямам търпение защото наистина много обичам да свиря във Франция. В случай, че читателите ви се интересуват: Ще свиря с италиянската ми група ..

Изглежда обичаш да ходиш по турнета, но изглежда че не си заинтересован от студийна работа. Кога ще издадеш нов албум, какви са ти плановете?

Това е въпрос който трябва да зададете на мениджъра ми, защото и аз се питам това постоянно. Аз също искам да издада нов албум колкото се може по скоро , затова кажете на шибаните ми мениджъри.

Special thanx to: Paul Di'Anno, Lea Hart, Francois Farmine and Andrei Kobakhidze.

Source: Rock Hard Magazine (France)
– Special Noel No 39, Decembre 2004

PLAY

piece-of-mind-eddie.gif

Members Login